Български асоциации с европейска Асоциация

Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ) е публикувала доклад за състоянието на свободата на словото и констатира тревожни тенденции, съобщи Би Ти Ви. И „ Фридъм хаус” предупреди миналата седмица, че схватката на свободното слово по света се води с успех предимно на отдавна отвоюваните територии. А къде сте Вие? Този въпрос ми се вижда по-подходящ от „къде сме ние”. Може пък някои да се разпознаят. Защото „нас” никакви ни няма. Има ги, както по Живково време, списъците и договорките между”важните клечки” в областта на агитацията и пропагандата. Целта им е да не се дава думата на „определени хора”. В държавните медии са спуснати тайни списъци, а устните договорки важат между шефовете, на които днешната държава държи.
Престрашавам се да Ви съобщя нещо лично, с риск да ме заклеймите като нескромен. Не знам друг Ваш сънародник да е бил избиран на подобен висок международен журналистически пост, като моя милост. Беше през юни 1994-та в Хелзинки, когато на редовен конгрес на АЕЖ бях избран за вицепрезидент на организацията. Може да има и друг подобен случай, но не знам за такъв. Сигурен съм, че веднага ще бъда изобличен, ако греша. Готов съм да понеса този срам.
Ще си позволя автобиографични подробности и твърдя, че го правя, за да си дадем сметка още веднъж какво се случва тук и как то бива оценявано там, където свободата на словото наистина е ценност.
Печално е като оценка за нашето приобщаване към ценностите на Европа да се каже, но е факт, че до голяма степен бях катапултиран на престижната позиция напук на отношението, с което се бях сблъскал в България през лятото на 1993-та, когато отказах да наруша конституцията солидарно с правителството на Беров. Осъдих го на най-висша инстанция за неправомерна заповед, след това получих сертификат за верността на моите твърдения и от самия Конституционен съд. Което, смея да твърдя, е безпрецедентна победа на отделно взет български журналист срещу колективната атака на президент, правителство и парламентарно мнозинство. Така, благодарение на собствените ми усилия, вече напълно законно, бях светкавично уволнен от мнозинството в Народно събрание, чието тогавашно мнозинство на БСП и ДПС, подкрепено от гласопродавателите със синя бюлетина в задния джоб, се надяваше да прегази конституцията и да остави на изпълнителната власт да свърши мръсната работа без да се цапа с очебийно политическо запушване на устата.
Какво остана в „народната памет”? На нейното дъно се уталожи калта, според която един „кариерист” бил отказал да изпълни заповедта на премиера и се бил „барикадирал” в кабинета си. Как точно „кариеристът” се е надявал да прави кариера, като воюва с президента, депутатството и неговото правителство, вместо да им се подмазва, глупаците не питат ( съжалявам, но става дума именно за глупаци). Тази мътилка в главите на жертвите на пропагандата можеше да бъде простена. Много по-калташка беше, разбира се, ролята да медийните участници в хайката. Те и до днес се цитират един друг като меродавни източници за това, как „кариеристът се беше барикадирал…”. Нито един от тях не се извини за лъжите си, след като те бяха опровергани от Върховния и Конституционния съд. Решението на българските институции обаче, което моята персона провокира, получи аплодисменти в чужбина-в преносния смисъл, чрез споменаването на случая в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ като нарушение свободата на словото в България, а и в буквалния, на годишния конгрес на АЕЖ в Атина през октомври 1993-та. Аплодисментите на стотиците солидарни колеги от Европа бяха жестът, който ми върна вярата в смисъла на усилията да тикаме напред абстракцията „свобода на словото”. Тази солидарност, която така драстично липсва у дома, осмисли понятието „европейски дом” , колкото и патетично да звучи. В рамките на този конкретен европейски дом, на АЕЖ, година по-късно бях избран за вицепрезидент с мандат от две години.
Да, тази история е лична, но е също показателна за това „къде сме ние” и „къде са те”.
Вие намирате ли връзка с факта, че и в много други отношения ние сме си тук долу, а те…?

7 мнения за “Български асоциации с европейска Асоциация”

  1. У нас всъщност управляват реваншисти. Когато следващият “избранник” се докопа до властта, първата му работа е да дискредитира онези, които са му пречели до тогава.
    Наскоро чух една поговорка за втория акъл на българина(ако въобще е поговорка), но ми хареса. Идеята е , че след като сгреши, българинът се пита “Абе, къде ми е бил акъла?” В днешно време се питам дали той(и аз, разбира се) въобще има акъл!?

  2. Печално е като оценка за нашето приобщаване към ценностите на Европа да се каже, но е факт, че до голяма степен бях…- това е ваш цитат, печално е, че за да защитите подобна съвсем лесно доказуема по всякакъв начин теза/свободата на словото у нас-у вас/, вие ползвате собствената си лична история. не като “нескромен” както смятате, а по-скоро като самовлюбен можете да бъдете “заклеймен”. защото така чувствам – напук на всички задокеански самопомощни правила, аз все още чувствам по славянски, че такъв тип себецентристки коментари по точно такава тема са неприлично нескромни – дразнещо. жалко, защото обичах да чета вашия блог

    ОТГОВОР:
    Не разбирам връзката между видяното от Вас противоречие между славянското Ви себеусещане и вменяваното ми от Вас “себецентристко” ( че и “задокеанско” ), “неприлично” и “самовлюбено” мое откровение. Сигурно вие славяните сте светци, скромни и прилични, пък ние ” задокеанските неприлични себецентристи”, сме си направо жалки пред Вас. Ние, които се усещаме като хора, а не като свръхчовешки славянски същества, не сме перфектни.
    Всичко , което съм написал е факт, който , впрочем, е твърде малко известен ( именно поради нежеланието ми да го споменавам пред твърде докачливата за чуждите успехи тукашна публика) в нашата страна, в която обичат да мразят всеки, който малко си подава главата от казана.
    Нали знаете, фактите са свещени, коментарите-свободни. ” Грешен съм”, пред Вас явно, че си позволих да спомена един факт.
    Иво Инджев

  3. А дали може малко повече фактология по случая за нас по-младите, които не сме гледали новини преди 15 години и не знаят какво точно се е случило?

    ОТГОВОР:
    Може, гледам да не досаждам с неща, които изглеждат твърде лични, поради което съм уязвим за критики-но пък къде другаде, освен в блога мога да си позволя лукса за някое лично откровение. Въпреки че събитията от 1993-та бяха нещо повече от личен сблъсък…Дни наред под прозорците на БТА се събираха демонстранти в моя подкрепа…И не бяха малко.
    Накратко:бях директор на БТА, но не заради “вуйчо владика”, а след подписка с искане да оглавя БТА, събрана от по-голямата част от колегите в агенцията, близо 400 подписа ( такава имаше и като протест срещу опита да бъда уволнен). Пазя си тези документи, които са най-големият комплимент в живота ми, може би. Защото не се смятам за по-умен от колегите си, а още по-малко за по-подготвен да управлявам ведомство с ранга и мащаба на министерство, но очевидно в мое лице припознаваха промяната и то във връзка с публиичната ми критична позиция преди преврата от 10 ноември 1989-та ( само един пример:по разни форуми някакъв кретен непрекъснато твърди, че съм бил комсомолски секретар на БТА. Истината е, че на събрание, пред поне 200 души, станах и казах, че се срамувам от съществуванто на тази организация, камо ли да я оглавя. Настъпи едноминутно мълчание, като на погребение. Истинският комсомолски секретар преди това беше Светослав Терзиев ( сега във в. “Сега” и преподавател по журналистика, който за тези заслуги замина кореспондент за Париж, откъдето го прибрах спешно, вече като директор на агенцията). Да, предложиха ми. Тогава ми предлагаха какво ли не, явно им е било важно да ме вкарат “в правия път”. Но им казах точно това).
    Минаха близо 3 години, спретнаха нов преврат, прекроиха след компромати и шашми избраното от парламента мнозинство, президентът Желев ( активен участник във всичко това) връчи мандат на ДПС и делегира съветника си Беров начело на кабинет с мандата на Доган, с възстановеното без избори мнозинство на БСП и с …лъжата, че това било правителство на приватизацията. Опълчих се публично като журналист срещу тези далавери, включително в то предаване по телевизията ” Още”( което ужасно вбеси началниците в държавта). И започнаха заплахи, включително ” главата ми да се търкаля по стълбите на БТА”, както казал дептутат от ДПС Иван Палчев на репотери от БТА да ми предадат, след като разгласих в подробности истината за досиетата на цялото ръководство на ДПС ( данни, потвърдени официално чак в наши дни).
    В скоби, вече бях казал пред публиката, че самият аз съм кандидатствал за стипендант на ДС, несъстоял се обаче, защото междувременно се отказах, писмено. Исках да избия от ръцете им вероятността да ме шантажират. И твърдя, че съм първата публична фигура в България, направила това.
    И така, натискът, особено по медийна линия с всякакви гадости по мой адрес, продължи. На 3 юни 1993-та говорителят на кабинета Райчо Райков ( физическият автор на заповедта, пълна с правописни,граматически грешки, юридически нонсенс-да, пазя и този документ) обяви внезапно, че директорът на БТА Инджев току-що е уволнен от…министър-председтеля Беров. Което е нагло нарушение на конституцията. Там пише, черно на бяло, че шефът на агенцията се назначава и освобождава от Парламента. Обаче при такова явно политически мотивирано действие гузното парламентарно мнозинство искаше да се скрие зад гърба на премиера и той нямаше нищо против да се опита да свърши мръсната работа. И се опита. Но удари на камък. Защото заявих, че няма да напусна БТА , нарушавайки солидарно основния закон на страната. Заведох дело във Върховния съд и го спечелих за малко повече от месец. Междувременно ходех на работа, а слугинските медии ми ходеха по главата с наукообразни статии колко прав бил премиерът ( от юридическа гледна точка!) да издаде неправомерната си заповед. По-късно, когато доказах правотата си на най-висока инстанция, никой не каза едно “пардон” за тъпизмите си…
    Конституционният съд, сезиран от депутати, също постанови, че съм прав. Моментално мнозинството гласува моето освобождаване от поста. На минутата напуснах, защото вече беше законно. А и нямах намерение да имам нещо общо с точно такава власт…
    Внушенията на моите преслдвачи, според които съм се бил барикадиал в кабинета си от “кариеризъм” си останаха в съзнанието на мнозина. Те и днес се цитират един-друг за “барикадирането” и “кариеризма” ми…Истината е, че пратиха шеф на полицейско управление да ме заплашва с арест, но аз му показах конституцията. Човекът прочете, замисли се и се отказа.
    Междувремено тази битка проби провинциалнната ни действителност и тръгна по света-британски, френски, австрийски, американски медии…Всички световни агенции…Че чак и британският външен министър Дъглас Хърд, който беше в София на официално посещение на онзи 3 юни ( и имаше обяд с мен), включи импровизирано казуса в дневния ред на официалните прговори. И бях обвинен от преследвачите ми, че съм развалил отношенията с Лондон. А Лондон, както и Вашингтон, чрез своите посланици Ричард Томас и Хю Кенет Хил, посетиха президента Желев с молба да се намеси и да спре цирка. Информация за това изтече в пресата. И беше вярна. Но Желев, вбесен от моето “предателство” ( нали ме беше назначавал), остана непреклонен. И мълчалив по въпроса. До ден днешен.
    Иво Инджев

    Назначен бях на

  4. ок-това е вашата лична драма. разказвате я и увлекателно, и естествено изцяло от вашата гледна точка. че може ли от друга! но не трябва да забравяме, че всеки говори от своята си кула и всеки има своята си малка или голяма истина. защото единствена истина НЯМА. ама как само се оказвате ту силно вътре в събитията, ту хигиенно дистанциран от тях – да, някой ви е назначавал. да, с някакви очаквания. да, вие не може да не сте били наясно. пък и преди – на младини – всеки е грешал и после писменно се е отказвал. аз ще съм последната, която заради такова колебание ще хвърли камък. а сега – виждате сам: истините са винаги повече от една, а здравословната е някъде по средата.

  5. P.S. …и не трябва с такива елементарни еквилибристики да четете текста ми /предишния/ и да оставате на пропагандното ниво на изразите “задокеанско”,”неприлично”…аз гледам на вашите текстове доста отвъд подобен смисъл и мисля, че не заслужавам подобно ниво на дискусията ни

    ОТГОВОР:
    Искате да не се засягам от обидите Ви, като “сомовлюбен” и т.н., а се докачате от иронизирането за вашето славянско самоусещане…Както и да е, не желая да се умилквам и да си прося пощада за моите несъвършенства, за които, смея да кажа, говоря доста по-открито ( и по самоинициатива) от мнозина-вероятно и от мнозина, които анонимно ми вменяват какво ли не. Но чак пък да се гърча и непрекъснато да се самобичувам , за да докажа колко съм обективен?! Адски рядко си позволявам да се “похваля”, както при споменаването на един малко известен факт за това, че съм бил вицепрезидент на престижна европейска организация и веднага бях захапан като самовлюбен…Ами да си мълча само и да продължавам да гълтам покорно обиди и лъжи, така ли?
    Не съм искал да Ви засегна със своите “елементарни еквилибристики”, а чрез иронията да оспоря Вашите аргументи.
    Иво Инджев

  6. г-н Инджев, мислите ли че в момента има добри публицистични предавания по национално представените телевизии (изключвам кабелните)? Моето мнение е, че няма! Знам, че в “световен” мащаб телевизията все повече се измества към филми и сериали, но при нас работата е просто трагична. Аз как виждам нещата: има една скопена Панорама, нещо като сянка на предишното предаване, в което все по-голям обем намират все повече теми, далече от “фокуса” на ежедневието; по bTV в неделя вече няма “политическо предаване” след Реално, а в събота Сеизмограф на Светла Петрова се движи по някакъв странен риалити формат, който поне за мен е доста тромав и на моменти ми пили нервите; какво друго има – На 4 очи, което може би е малко по-добро от другите, въпреки че г-жа Ризова напоследък ми прави лошо впечетление (особенно след интервюто с Първанов … по БНТ има разни малки формати, от които може би Виж Кой Говори на моменти става интересно, и по ТВ2 отново по “риалити” формата имат дъвки като Пирамида и Параграф БГ… Въобще, слабо, много слабо. Докато имаше Инфо Радио слушах Рикошет и Гласове, обаче сега и тях … и така. Стана така, че се гледа по-малко телевизия, и се чете повече интернет, което не е лошо-нещо по принцип, защото интересните коментари намират по-лесно “електронна изява”, отколкото някъде в старомодните медии.

    ОТГОВОР:
    Господин Манолов,
    пазя се от обобщения, които могат да бъдат интерпретирани като позиция на “обиденото величие”, което си въобразява, че след неговото слизане от екран е настъпил потоп. Но че в жанра има криза, която Вие така конкретно анализирате, няма съмнение!
    Иво Инджев

  7. Ужас, каква отврат само! И като се замислим как непукистки ни разправят, че досиетата вече не били на дневна тема, напротив са, точно, за да разберем действията на определени хора не само преди 89-та, но и след. Така хора като Райчо Раков едва ли щяха да се представят за демократи и какви ли не.

    Не знам що но сега се сещам за масовата заблуда от онова същото време когато в масовото съзнание управляващите са били СДС, и съм чувал, че точно, за да разсеят тази лъжа са искали вот на недоверие на въпросното правителство на ДПС.

    Интересно е да види, че според, огласения от Фрийдъм Хаус доклад за свободата на медиите, еврочленките България и Румъния са полусвободни, за разлика от африканските държави Бенин, Гана, Мали и Намибия.

    http://freedomhouse.org/template.cfm?page=362

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.