Ако Джордж Оруел е имал възможност да почерпи данни от бъдещето за своята знаменита пародия на тотално контролираното общество, може би нямаше да я нарече произволно „1984та”, а конкретно „2008-ма”. Така мисля, когато наблюдавам абсурда в Русия. Френският абсолютизъм ражда крилатата фраза във възхвала на „вечната монархия” : „кралят е мъртъв, да живее кралят”. Руският авторитарен национал-капитализъм доразвива идеята поименно: „ Путин слиза от трона, Путин се качва на трона”. Путин горе, Путин долу.
Горе-долу това е картинката в Русия. Във всяка друга държава, която не е диктатура или авторитарна монархия, тя би била немислима. Но в Русия това се случва пред очите ни като нещо естествено. Нещо повече, фарсът с демократичните принципи, превърнати в ритуални атрибути на несменяема власт, се осъществява с подкрепата на мнозинството руски граждани. Те си харесват имперската приказка за уникалния модел на развитие. Именно това е основният проблем на страната, а не личността на вожда и неговият стремеж да се преражда във властта като някакво московско превъплъщение на индуистките божества.
В Русия се състояха ”избори” без избор между реални конкуренти. Избирателите избраха онзи, когото техният избраник си беше избрал без да ги пита. Той пък, избраникът, избра да номинира за премиер онзи, който го избра, за свой избраник на президентския пост. Ето че двамата встъпиха в длъжност. И избраха да го направят заедно, практически по едно и също време. Имитацията на избори в държавната Дума, която одобрява министър-председателя, имитира имитацията на самите избори за държавен глава. Сега президентът Медведев е формално началник на неформалния лидер на държавата Путин.
До пълната безалтернативност в руския политически живот се стигна след последователното и почти всеобхватно настъпление срещу основополагащата ценност на демокрацията, свободата на словото. Сплашването, преследването, убийството на журналисти стана запазена марка на режима, който по този показател се придвижи напред в световната класация с много по-бързи темпове, отколкото в надпреварата по основни икономически параметри. Някогашните резервати на свободомислие в медиите,
изникнали като вулканични острови насред океана от съветско потисничество, бяха превзети с всички възможни средства-бяха закривани, сплашвани или просто купувани. И все от привърженици на твърдата власт в Кремъл. Русия осъмна в положение, когато един от малцината видни опоненти на управляващите, бившият световен шампион по шах Гари Каспаров, беше изхвърлен от предизборната кампания само защото на огромната руска земя не се намери нито една зала, в която привържениците му да се съберат и да се регистрират, както изисква законът. За какво говори такава солидарност при строгото спазване на забранителния режим, в който доминира страхът от административното наказание, освен за новите филизи на старата съветска система на тотален контрол върху обществено значимите процеси. А те, както често филизите биват, са много жилави. Приспособяват се към новия климат, наподобяващ някаква парникова демокрация в сибирски условия, където оцеляването ( както в много същински парници по света ) зависи от природния газ. А в руския контекст-от държавни монополи като „Газпром”.
Пеейки на два гласа при встъпването в длъжност, тандемът Путин-Медведев привлече вниманието с четири акцента. Да ги отбележим по обратния по важност ред.
Медведев изстреля първия си пропаганден президентски залп, подписвайки (като най-важен?) указ за предоставяне на жилища на ветераните от Втората световна война. Хм. Как така за два мандата, при този неочакван порой от стотици милиарди петродолари, самият Путин не се е сетил за такъв ефектен жест? Прилича на надцакване в битката за народната любов. Или на великодушно завещан коз от страна на ментора. В смисъл, „подпиши ти, Митя, този указ, че да видят хората, какъв молодец съм им посочил за мой дубльор”! Ще видим. Защото има вече твърдения, че двувластието е дълбоко неприсъщо на руската управленска традиция и от тази противоестествена комбина могат да протекат неочаквани последици.
Премиерът Путин, уязвен от рядката за съвременните западняци твърдост на Великобритания по принципни въпроси в споровете с Русия, намери за необходимо да обещае, че Русия ще достигне и надмине точно Великобритания по обема на своята икономика. Той, Путин, ще ръководи процеса по изпреварването. Да Ви звучи познато? Като хвалбите на Никита Хрушчов, от началото на 60-те за наближаващото детрониране на американското икономическо превъзходство в края на 70-те години на миналия век? Разликата май е предимно във факта, че тогава Хрушчов поне се е равнявал по първата икономика в света, а сега Путин се заканва да догони британската под номер 6 в световната класация. Но и стратегическият конкурент в надпреварата за статут на световна сила не е подминат със съответно напомняне с кого си има работа. Кремъл избра точно този миг, наситен с пищни церемонии в наистина най-зрелищните традиции на церска Русия, за да обяви решението си да прогони двама американски дипломати.
Всеки, който чете между редовете, лесно съзира във всичко това склонност към отмъстителност, една твърде опасна черта на властелин, който контролира лично лостовете за натиск на Русия, ядрения и енергийния. Друг е въпросът, че самочувствието му се храни от експлоатацията на природни дадености и от техните напомпани цени от чуждите (високо производителни, за разлика от руската икономика) икономики. Цени, за които руският лидер има заслуги, колкото за образуването на гигантските залежи от течни горива в Сибир преди милиони години. Колкото и да се хвали как два мандата е “блъскал като роб на галера” и “като вол” от зори до здрач, Путин не може да си припише заслугата за скоротечното натрупване на поне 300 милиарда евро държавен резерв за броени години и катапултирането на руската икономика на немислимото само преди петилетка 10-то място по обем в света. Невероятен скок като се има пред вид, че по този макропоказател най-голямата държава в света се беше сринала през 90-те години до параметри, сравними с икономиките на “джуджета” като Холандия и Южна Корея (или до размера на продукта, произвеждан от мегаполиса Лос Анжелис ). Всъщност Калифорния и сега изпреварва Русия в това отношение, но това е друга тема. Както друга, старателно избягвана от Путин тема е също обстоятелството, че падналите от небето огромни авоари могат да се стопят като сняг, ако на световния пазар на течни горива настъпи трайна обратна тенденция.
В класацията на посланията, отправени при смяната на караула на властта в Кремъл, следва задочното състезание на Путин с Горбачов. Досущ като бащата на перестройката, Путин обяви необходимостта да се води борба с пушенето и пиенето. Нямало да се налага със забрани, т.е. агитация му е майката. Превод в ефир: демографската катастрофа е много, много тревожна, признава той .
Главното съобщение обаче беше поверено на първия по ранг, втори по реално влияние, президента Медведев. Той осведоми сънародниците и света, че тази двойна инагурация ще има десетилетни последици. Планирана е с мисъл за 20 години напред. Особено що се отнася до старшия, до началника в тандема. Той щял да работи за благото на Русия в следващите 20 години. Което е оригинален принос към ясновидството, соцпланирането и подмазвачеството взети заедно. Обожателите на Сталин от близкото му обкръжение са предричали на вожда си безсмъртие (и са намерили смъртта си поради престараване да се подредят твърде близо до параноичния си началник). Днес, в страната на възраждащия се ( с личното спомоществователство на Путин) сталинизъм, прогнозите за вечността на вожда се коригират с по-реалистични предвиждания-за някакви си 20 години активност на върха, видима още от подножието на новата президентска власт.
Руски авторитарен национал-капитализъм – точен термин.
Путин чакаше ветераните от Втората световна война да намалеят съвсем и затова не подписваше указ за предоставянето им на жилища досега.
Путин посочва Великобритания като страна за изпреварване по БВП защото тя е следващата в списъка. Миналата година Русия изпревари Италия и Франция. Наред е Великобритания. Според справочника на ЦРУ, класацията на страните за 2007-а по покупателна способност на БВП е следната: (в трилиони долари) 1) US (13.860), 2) China (7.043), 3) Japan (4.417), 4) India (2.965), 5) Germany (2.833), 6) UK (2.147), 7) Russia (2.076), 8) France (2.067), 9) Brazil (1.838), 10) Italy (1.800). Друг е въпросът, че аз щях да се срамувам ако моят БВП нарастваше почти само по една причина – огромният ръст на цените на петрола и природния газ напоследък. По телевизията (bTV) казаха, че Русия ще изпреварва по развитие Великобритания, което е смешно. Едно е развитие, друго е обем на БВП. По икономическо развитие Русия изостава много от Западна Европа, повечето от Източна Европа, Англосаксонския свят, Япония, Южна Корея, вече и Китай и някои други страни.
Западът, т.е. вече и ние, имаме проблем с Русия, но много по-голям е проблемът ни с исляма.
Силите на Русия ще намаляват с намаляването на запасите й от газ и петрол и със застаряването на населението й. Докато силите на исляма неумолимо нарастват както с напредването на демографския джихад – взривообразното увеличение на населението на ислямските страни и имиграцията на мюсюлмани в Европа, така и с увеличаването на тези мюсюлмани, които се присъединяват към истинския джихад – този с бомбите. Причината за ислямския тероризъм е все същата от 1400 години – Коранът и другите свещени книги на исляма. Там все още ние (целият свят, с изключение на мюсюлманите) сме гяури и трябва да бъдем подчинени на Алах (или убити). По-голямата част от тези “свещени” книги учат на фанатизъм, омраза и жесткост към немюсюлманите. Ако някой не вярва, нека провери – Коранът се намира лесно в Интернет.
ОТГОВОР:
Коментари, като този, ме карат да вярвам, че има смисъл да се общува с непознати, стига да става дума за такова ниво…Не че няма въпросителни, но е респектиращо да видиш ерудирано мнение. Благодаря! ( както и на останалите колеги по любознателност, които си правят труда да изразят аргументирано мнение).
Иво Инджев
Гледах по Би Би Си тези дни разни коментатори и запомних две интересни неща:
— в последно време в Русия често повтаряли мнение на предсъветски премиер думите “дайте на Русия 20 години стабилност и няма да я познаете” или нещо в този смисъл. Та явно това е, в момента, на преден план за руснаците — стабилност, а не езотерични идеи като свобода и демокрация, които както и у нас, никой не се храни с тях.
— Путин смесва великото (или ако предпочитате “великото”) от комунистическото, но и от имперското минало, но по този начин лишава Русия от напредък и модернизация.
Мога само да поздравя Инджев за статията. Все вярни неща е казал и аз, като човек който следи процесите в Русия, го подкрепям. Последните “избори” в Русия нагледно показаха какво става там. Разбира се, нашенските лобисти на Кремъл или елементарни агитьори (има ги и от двата вида) с голямо старание представят въпросните събития като нещо нормално и правилно, но действителността много по-добре говори сама за себе си. А тази действителност никой не може да отрече. Както “изборите” са ясни.
И четиримата кандидати бяха предварително “избрани” от Путин, като един беше предварително определен за наследник, а другите трима бяха неизбираеми за нормалните хора – един фалшив “комунист”, фалшив “националист” и новоизлюпения “либерал” (пак фалшив). Никой не би гласувал за тази “опозиция”, изкуствено съществуваща с духа на измислената “контролирана демокрация” и затова “изборите” бяха решени от промитите мозъци, които изпитват идеологически оргазъм щом видят черния колан по карате на Путин или напомпаните му (кой знае с какво) бицепси от еротичните горски фотосесии. А кавото вождът на тези смешници нареди, това ще “изберат”.
Затова и бяха изключени от участие останките на опозицията. Те просто не се вписваха в сценария. По сценарий трябваше да има телевизионен “дебат” между провъзгласените за “опозиционни кандидати” смешници. Но на протичниците на Путин от дълго време им е забранено да влизат в телевизията – единствената медия, която “движи” общественото мнение в Русия. А Путин не иска това обществено мнение да бъде отклонено от “курса” на култ към властта му с поставяне на безбройните въпроси без отговор на живо в ефир.
По принцип за ролята на руската телевизия в тези “избори” можем да съдим по нейнат същност. “Най-критичните” репортажи засягат “ужасно болезнени” проблеми, като например как не достигали достатъчно кифлички и млекце в еди коя детска градина… Докато десетките хиляди бездомни деца по улиците на Москва и др. градове някак не са интересни на телевизионната публика. Разбира се, телевизията винаги е гостоприемна за политически “анализатори”, стига да “обясняват” откъде били финасирани противниците на Путин (които вече не могат и една зала да вземат под наем за събранията си). Но същите никак не смятат за важно откъде пък самия Путин взима пари за раздутите негови фен-организации като “Наши”, на които редовият провинциален офис има повече компютри от Народната библиотека, членовете се радват на безплатни летни лагери – копия на американските VIP “Кънри клубове”, безплатно ядене и неизменните вечерни “беседи” пред огъня, където им се обясняват чудовищните предателства на Каспаров и всеки, който не уважава Вожда. Откъде този вожд взе пари да си построи шикозната лятна резиденция уж за нуждите на срещата “Г-8” в Ленинград, все едно Зимният дворец не отговаря на изискванията, откъде партията му взема пари за вагнеровата й помпозност и прочие въпроси са лишени от вниманието на “патриотичната” телевизия.
В навечерието на изборите за телевизията има далеч по-интересни неща. Среща на Медвидев с групичка (избрани) пенсионерки. Пенсионерките се усмихват благо, а Медвидев отвръща с някаква негова сериозна любезност. Обстановката е подчертано скромна – направо да се зачудиме как “голям човек” като Избрания се побира в малката стаичка. Изглежда най-ценното материално нещо в помещението е купата с плодове, оставена по средата на масата – толкова сочни и вкусни изглеждат, че накрая биха могли да се окажат висококачествен силикон. Разговор почти липсва. И за какво изобщо биха могли да си говорят?! Вместо тях се чува гласът на невидимият журналист-кореспондент, който подробно обяснява всичко за срещата.
Телевизионният дебат беше истинско шоу – клоунът “националист” нападаше “либералът”, като последният сякаш нарочно се беше изтъпанчил пред милиони зрители, за да може цяла Русия да види изключителната му тъпота.
Кулминацията – грандиозен концерт по случай “триумфа” на Избрания пред членовете на нашистките VIP “кънтри клубове”, корпоративните юпита, “преуспелите” бюрократи и обикновените идиоти – всички благодарни на Вожда за своята житейска “реализация”. Накрая идват двамата президенти и започват надълго-нашироко да говорят за техния “курс”. Покрай многото им приказки за него, така и не се разбра какви са му двигателите и накъде води. Но пък и кой да попита?