Деветият ден от май се отбелязва като ден на Европа. А също и като годишнина от Капитулацията на националсоциолизма ( наричан всякак в Русия, само не и с истинското си название ) в Германия, според съветско-руската трактовка. Тя държи на различието от един ден спрямо официалната дата на събитието от 8 май, приемано от западните съюзници като автентичната дата. Но така беше със СССР, Сталин решил да открои отделно съветския прочит на историята и го увековечи с грандиозния парад от 1945-та. Не е за чудене, че традицията се спазва при положение, че самият президент Путин даде ясно да се разбере, че „величието” на сталинската епоха не бива да се пренебрегва.
А че резултатите от разгрома на националсоциализма наистина откроиха два пътя за развитие в Европа, това е факт и без никакъв парад. Единият, европейският, приключи с войнстващия национализъм и постави началото на европеизма, т.е. на обединението на държавите и народите на континента на доброволна основа, върху принципите на зачитане на суверенитета, но и на гражданското общество, свободата на словото и придвижването на хората. Макар и дефиниран по-късно, този процес може да бъде проследен именно до същия този 8-ми май, празнуван на 9-те в огромната държава, която отказа на своите поданици ( именно поданици, защото в монархиите с еднолична власт те се наричат така) всичко европейско, споменато по-горе. А и не само на тях. Наложи този модел и на „народните демокрации” от които сглоби лагер. Социалистически лагер.
Въплащавайки идеята на великия европеец Робер Шуман за обединена Европа французите и германците първи загърбиха вековната вражда и създадоха прототипа на бъдещата организация, най-напред като Европейска икономическа общност. Френско-германската икономическа симбиоза беше експериментирана не случайно точно в производството на въглища и стомана. Тези два отрасъла са стария символ на индустриалната база като мотор на милитаризацията и противопоставянето между Германия и Франция. Както и на териториалните спорове между тях за Рур и Силезия. Нагледният пример бързо зарази свободната част от континента-страните от Бенелюкс, Италия, а после и винаги изпълнената с подозрения към континенталните инициативи Великобритания.
Стоманата и въглищата вълнуваха и соцлагера. Даже повече от разумното. Като си спомня как сме набивали крак в казармата с песента „ Изправи се гора от стомана”! И тя се изправи. На глава от населението се стовари толкова стомана, че лагерът се разпадна под собствената си тежест поради неадекватните разчети на социалните инженери, докопали несменяемо властта. Разпадна се откъм главата, откъм СССР, чиито стоманен лидер Сталин завеща икономическа концепция, основана върху робския труд на незаинтересования производител и вандалското експлоатиране на ресурсите, наричано ласкаво от социкономистите с научния термин „екстензивен път на развитие”. България изтрезня от този запой с откритието, че е произвеждала толкова бронетранспортьори, че и още две иранско-иракски войни нямаше да й стигнат да ги пласира. Но е пропуснала да произведе други неща, например поне малко разумна независимост от съветския пазар. Поради което беше повлечена на дъното от големия воденичен камък, наречен СССР. А пък Албания, също страхотно развита откъм определени индустриални показатели, произведе чудовищно количество железобетонни конструкции, покрити с бетон. Наричат се бункери. Стърчаха, а сигурно още ги има, във всеки училищен двор, напомняйки докъде води безумието на комунистическата параноя-колкото по-близо до догмата на комунистическата теория беше едно управление, толкова по-малоумни бяха проявите му в икономиката.
Този кратък паралелен анализ, свързан с 9 май, може да бъде продължен в няколко тома. Всеки, който е живял в също така паралелния свят на лагера, може да го допише със свои примери. Няма как и няма нужда да е задължително.Въпрос на светоусещане. Но е хубаво да помним. И да си даваме сметка за…сметката. Сметката, която поне едно поколение европейци плати заради насилственото откъсване на страни и народи от следвоенната нормализация в Европа. Дълг на помнещите е да потърсят сметка за това или поне да опресняват паметта на мърморещите.
Жалкото е,че днес в Народното събрание , покрай поздравленията за деня на Европа Станишев ни пробута и съветско-руската трактовка за 9-ти май ,без да се намери някой да му посочи манипулацията.
Званието Троянски кон на Русия в ЕС трябва да се отстоява всячески.
Малко фактология за албанските бункери. Строени са продължение на почти 20 години. Вложените в тях материали – желязо и бетон, както и човешки труд биха стигнали например на абсолютно празно пространство да се построи 100 000-ден град. Само че идеологията няма нужда от смислена инфраструктура. Тя трябва да не оставя свободно време, в което евентуално на хората да им идват “еретични” въпроси. Мисля, че народът на тази малка, но удивително красива държава е най-големият страдалец от “най-хуманната” идеология в Европа. Хубавото е, че за разлика от България там има носталгия по времето на Енвер Ходжа само в душите на шепа хора. Дори Социалистическата им партия се отказа от наследството на АПТ. А колкото до останалите разсъждения за 9-ти май – всичко е точно.