Не знам за богомилите, албигойците и другите еретици, но катарите от планинския курорт Катарино, където изместиха за две денонощия центъра на властта, определено могат да бъдат качени на кладата на електоралното недоволство за еретичното си признание: ДОВЕРИЕТО НА ЕС В БЪЛГАРИЯ Е ПОДКОПАНО! И го каза не друг, упълномощеният в момента да гаси пожара в отношенията с Брюксел, вицепремиерат Меглена Плугчиева.
Това признание е необичайно,почти все едно Маркс да се разведе с Енгелс, Ленин да призове да обичаме ближния, или Ахмед Доган да се извини за арогантното си „признание”, че има обръчи от фирми.
Ако триглавата коалиция има свещена крава, от която смуче легитимност, това е именно европейската, с многото златни петолъчки на син фон. Нали не сте забравили, че уж несъвместимите в близкото минало политически субекти се прегърнаха и родиха тризнаците на тази власт, изродена от акушерката Първанов, в името на голямата европейска цел? После три години ядоха, пиха и се веселиха, но на четвъртата…
Сакралното признание за подкопаното доверие на Брюксел в София беше направено от новата звезда в кабинета, вицепремира Меглена Плугчиева. Показаха ни я за целта в централните новини на централна по влияние телевизия (вярвате ли, че това може да се случи ей така, да поканят камерата там, където пиле не е могло да прехвръкне, по единодушно свидетелстване на акредитираните репортери?). Демонстрираха ни я как се гневи на неназовани български чиновници заради неуважителното им общуване с чиновниците от ЕС. Хитро. Г-жа Плугчиева е нов човек в екипа. Не върви да я попитат седналите пред телевизорите на салатка с ракийка будни българи „ абе Вие чак сега ли загряхте какви ги вършат вашите местни дерибеи спрямо благодетелите от Европа?”. Тя не знае. Не е била тук. Не е от тук. Тя беше посланик. Идва точно от най-голямата и май най-критично настроената спрямо местните безобразия европейска държава Германия. И се кара безадресно на провинилите се досущ като еврокомисар. С което сме си свикнали. Пред “Нова телевизия” тя потвърди тази сутрин ( на 12 май, два дни след пропагандната й телевизионна хватка), че критиките на Брюксел по въпросите, които тя сега толкова драматично “забелязва” пред публиката, са й били много добре известни.
С други думи близката съратничка на Георги Първанов разигра в стила на президента Първанов познатия ни от неговите подвизи сюжет на изненадания ловец, който установил, че на рамото му има убит глиган едва когато горският го уличил в бракониерство.
Но това не е всичко. Точно в навечерието на „мероприятието” в Катарино в пресата избухна бомбата за вероятно замразяване на българското членство в ЕС. Ау, ами сега? Ако наистина ни пъхнат във фризера и замразят обещаните милиарди евро помощи, това си е европейски вот на недоверие и кабинетът трябва моментално да си ходи на ( незаслужена) почивка. Но не да заседава по планинските курорти, а да пише мемоари. „Изтеклата” от добре осведомени източници взривоопасна информация полетя от урва на урва и…ура, отбой! Тресохме се от вълнение два-три дни. Управляващите угрижено мълчаха. Медиите услужливо поддържаха напрежението във филма на ужаса и ето че избавлението от този хипотетичен кошмар ни поднесе лично самият премиер Станишев. Можеше да бъде и Първанов, но те явно продължават да се надцакват в борбата за народната любов. Няма да има никакво замразяване, отсече министър-председателят. Вярваме му. Той знае. Щом казва, сигурно знае. А още по-точно, знаел е от самото начало. В ролята на добрия вестоносец обаче си запази добрата новина за финала. На фона на смразяващите прогнози, че предстои да се изложим екстремно, сега с облекчение научаваме от най-високо място, че ще ни се карат, даже много, но няма съвсем да ни унизят с лишаване от глас в рамките на общността. Не очаквам г-н Станишев да си признае, както г-жа Плугчиева, че ни е пързалял няколко дни на шейната на ужасното очакване да ни замразяват, с цел да ни “успокои” като спасител в избран от него момент. Но аналогията с откровението на Плугчиева се налага, нали?
Ето на това му се вика „кризисен PR”. Целта му не е да обезвреди летящия насам европейски снаряд, защото няма как, но поне да намали щетите от попадението.
Обаче признанието, че доверието на Европейската комисия в управлението на България е подкопано, не може да бъде върнато обратно в бутилката. Очертава се да броди един дух. Но не из Европа, а в нейната най-бедна провинция. Дали този дух ще предизвика брожения?
г-н Станишев просто ползва формулата на таксиметровите шофьори: протестират за 100%-но увеличение на тарифите, за да може после да сме доволни когато ги увеличат с 50%. Така правителството пуска слух, че ще ни изгонят от ЕС, за да може после с облекчение да приемем, че ще ни спрат парите и ще продължат да ни гледат като бедно, корумпирано племе.
Време е това правителство да си ходи- заради корупцията, заради неконтролируемата престъпност и заради резила на който подлагат страната пред ЕС.
ОТГОВОР:
Допълнението Ви е “в десетката”…Тези хора не могат да разберат, че управляват не партия, готова да глътне всяка лъжа в името на единството и чувството за колективно самосъхранение, а все пак разнородна маса от хора, някои от които не са непременно по-глупави от тях. Мислят се за страшно хитри, а номерата им са елементарни.
И още нещо, в статията предпоожих, че Плугчиева е знаела много добре онова, което сега ни сервира публично като смесица от гняв и…изненада. Тази сутрин тя сама потвърди това мое предположение по “Нова телевизия”…
Не очаквам Стнишев също да си признае, че ни е оставил да си мислим най-лошото няколко дни, за да ни поднесе като личен подарък по-малко лошата новина. Но всеки може да направи аналогията си с признанието на Плугчиева.
Иво Инджев
На мене пък ми е супер криво, че толкова много хора се радват на новината за “фризера” … на страницата на Капитал, на която имаше статия за това, ако прочетете коментарите ще се хванете за главата! Има неща от сорта на “нека да им спрат парите на гадните комунисти” и т.н. Това за мен е някакво безумие – (простете за мрачното сравнение) все едно да се радваш, че ще ти ампутират лявата ръка, понеже тя така или иначе не върши работата за която е предназначена. Мога да разбера интереса, гнева, любопитсството, но това “некрофилско” радване че ще ни отлюспят от ЕС е малко прекалено за мен. Безумци, осъзнайте се
ОТГОВОР:
Опитвам се да не съм на всяка манджа мерудия и да не се “обаждам” след всеки коментар. В случая само ще уточня, че иронизирам управляващите за лицемерието да се правят, че едва сега научават за проблемите и че ни правят на будали за “хитрите” ходове по спасяване на кожата…
А иначе сте абсолютно прав…
Иво Инджев
“Дали този дух ще предизвика брожения?”
– Няма да предизвика нищо съществено. Публикацията на Капитал, че ни грози замразяване на правото на глас в ЕС не предизвика нищо повече от тихи спорадични дюдюкания.
В превод на коментар на Ройтерс ( http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1196750 ) като водещ мотив е изведено следното: “Много българи признават, че родината им се нуждае от силна ръка, за да се оправи, пише в кореспонденция от София Ройтерс”. В такъв случай приемам като своя задача да обяснявам на много българи, че родината им се нуждае не от здрава ръка, а от здрав разум. Здравата ръка е тоталитаризъм, здравият разум е организирано гражданско общество с лостове за въздействие върху властта. Няма такава светла личност, която е в състояние по-добре да оценява нуждите и приоритетите на обществото от самото общество. Няма такава система за мотивация на управниците, която да е по-ефективна от обществения натиск за работа в интерес на гражданите. Не искам да си изстрелвам патроните нахалост и да обяснявам сега надълго и нашироко какво можем да направим заедно, за да си помогнем като граждани за демократизиране на управлението на страната – нямам нужната готовност. Просто отвреме на време ми е трудно да се сдържа.
Разберете, шансът в българското общество спонтанно да се самозароди силно гражданско съзнание е съизмерим с шанса няколко хиляди маймуни, тракащи на пишещи машини, да напишат Шекспирова драма.
Аз съм абсолютно отчаян че нещо в територията може да се промени. Лъжат ни на всяка крачка, правят ни на неграмотни олигифрени, ползвайки дребни трикове – които междувпрочем аз ползвам когато трябва да накарам да се хранят децата ми. Страшно, жалко, трагично като следствие. Гледх наскоро запис на бат Бойко – “… много като тебе вече плакаха …” – край на цитата. Е… май съм съгласен с прежде-пишещия за шанса за зараждане на гражданско общество …
Продължавам да мисля, че България не беше редно да става член на ЕС 2007-ма, не само заради управниците ни, а и заради нас самите, не сме за там. Но както преди така и сега не мога да си отговоря кое щеше да е по-добре за нас: да ни бяха оставили в чакалнята или приемайки ни некак си да ни очовечат!?
Вторият вариант ми изглежда все по-невъзможен.
Не мисля, че е трябвало да ни оставят извън ЕС на 01.01.2007. По-добре е, че сме вътре. Много неща се облекчиха след това, пътуванията най-вече. А и сега има повече лостове за въздействие от страна на ЕС. От друга страна, руснаците до последно се бореха да не влезем там. По-лошо щеше да е извън, тогава руското влияние щеше да е още по-голямо.
Слаб народ. Нормално е да се случват тези неща. Лошото е че хората не се пробуждат сякаш.. а даже ми се струва че още повече не се интересуват какво се случва в държавата им. Жалко за красивата ни природа, която остава все по-малко с напредване на времето.
За мен е абсолютно сигурно, че щеше да е по-добре (за нас) да не ни приемат през 2007, но вече е минало свършено, а и никога не е зависело много от нас.
Често чета с интерес мненията на възрастни и опитни хора. Млад човек съм, не съм имал възможност да направя грешките, които други хора с по-дълъг житейски път вече са допуснали. 😉
Ето тук един много интелигентен по моите разбирания участник в българския преход споделя интересни мисли и наблюдения: http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1198211