Първанов закичи със Санстефански кич медиите

Журналистът би трябвало да е индивидуалист. Дори в епохата на колективизма, с цялата ( заклеймена идеологически) условност на понятието „индивидуализъм”, това някак си се подразбираше. Колкото и да си правоверен крепител на „правата линия”, не можеш чак пък 100 процента да си изкривиш стремежа към лична изява и поне мааалко да не се проявиш като личност, подписана с името си под авторски текст.
Поводът за това припомняне е срещата на български медии в Мадрид. Световна! Ни повече, ни по-малко. Вярно е, че човек не бива да съди по себе си, а още по-малко да се вживява в ролята на „единица мярка”. Но трябва да кажа нещо лично, за да имам право да развия критичната си теза: никога в професионалната си кариера не съм позволявал на управляващите да ме хрантутят по командировки. В журналистиката съм от януари 1981-ва, бил съм ръководител на национални медии ( включително на БТА), но съм „придружавал” български политик в чужбина само веднъж-президента Петър Стоянов при посещението му в САЩ през 1998-ма. Дори и тогава, като кореспондент на „ Свободна Европа” ( изпратен с 50 долара командировъчни) си плащах от джоба хотела, храна, комуникациите , всичко, с изключение на превоза в самолета, нает от държавата за този полет. „ Изкушаван” съм бил и преди и след това да се „ разходя” като антураж на министри, но винаги съм отказвал. Защото знам, че за този „обяд” се плаща.
Това може да Ви звучи самохвално, но е факт и държа да го съобщя, преди да кажа, че „световната” среща на български медии в Мадрид ми изглежда като проява на самодоволното падение на българските медии. Казионен форум, който е пълна противоположност на стремежа към независимост на един или повече журналисти, сборът от които би трябвало да циментира четвъртия фундамент на демокрацията, свободните медии! Същите, които, според в. „ Стандарт”, били „смъмрени” от президента Първанов на тази супер среща в Мадрид. И за какво им се е накарал „първия”? Подразбира се, че висшият чиновник изисква повечко патриотизъм. Сигурно му се виждат малко солидарните с властта (му) патриотарски изцепки на тиражните вестници, които бранят собствения си провинциализъм с кампании в защита на уж накърненото национално достойнство от критики на други медии ( наистина световни, като Би Би Си, „ Ди Велт” или „ Шпигел”). А от възторжените репортажи на командированите за световното събитие (водещи по брой български зрители) телевизии разбрахме още, че от високата мадридска трибуна още по-високият гост на форума зове за единство между народ, управляващи и медии. Един народ, една власт, единни медии. Какво тук значи някакъв си плурализъм!
Впрочем, какъв ти „гост”. Президентът явно беше домакин. Чувстваше се у дома. Гостоприемството на услужливите средства за пропаганда се почувства още с подгряващите дописки за главното мадридско събитие, очакваното обръщение на патрона Първанов. Ние, обектите на пропагандното усилие, още не знаехме какво точно има да ни каже от испанската столица българският държавен глава, но бяхме уверявани многозначително, че „предстои изявление”. Сред бисерите в него се оказа подмазваческото твърдение на г-н историка Първанов, че тази многотия от български медии, представени пред него, му напомняла…Санстефанска България. Умира си нашият високо поставен ( от 20 на сто от българите с право да избират) политикан Първанов да се закичи с някой словесен кич. Но хората на словото, на които им е работа да се борят със словесния кич, му се радват. Радваха му се на подстрекателствата, когато оприличаваше Кърджали на социалистически Сталинград, палейки чергата на етническия мир. После, точно обратното, съвмести „сталинградците” в управленска коалиция. Клеймеше НАТО начело на демонстрации, но вятърът на подмяната го превърна за година-две в пръв атлантик. И в атлант на свободното слово, стига да е единно с властта, народа и собствените му разбирания за партиотизъм.
Впрочем, България от Сан Стефано, е съществувала само на хартия. Била е пропагандно сътворена от руската дипломация илюзия, в която наивният български народ се вкопчва и заплаща с поредица от национални катастрофи. Руската дипломация напълно съзнателно подвежда българите с мъртвородения договор от Сан Стефано, за да подлее вода на западното влияние в младата държава ( както и става, когато в изпълнение на решенията на Цариградската конференция на европейските сили от декември 1876-та, натоварил Русия да наложи с оръжие еманципацията на българите, последвалият Берлински конгрес разочарова надеждите на българите за държава в рамките на територията на извоюваната от самите тях българска екзархия) .
Българските медии като България от Сан Стефано? Кичозно е като сравнение, но с кича е така, близко е до шаячната реалност!