Московският Бос пак ни навести

„ Лужков беше руската версия на политик от типа Бос Туийд. Повече от всяка изтъкната фигура, той бе развил близки лични и бизнес отношения с важни клечки от руските престъпни групировки. Освен това, в молбата си за подкрепа към крайно-десните националисти, той бе отправил провокиращи изявления за руските права и претенции относно Балтика и Крим”.
Като споменах Крим, в навечерието на поредното историческо посещение в България ,Лужков най-официално беше обявен за нежелана персона в Украйна заради великоруските си изявления по повод статута на Севастопол, тема на тежък спор между Москва и Киев ( Лужков се изживява като говорител на руския, а не просто московския интерес-познайте на какво и на кого ви прилича това…). Украйна е само кандидат за НАТО, но си позволява тази “волност” спрямо арогантните си съседи, които са много повече братушки за тях, отколкото биха могли да бъдат за нас. България, е член на НАТО, но не си позволява нищо подобно.
Бос Туийд е американски политик, чието име е нарицателно за измамник. Известен е с това, че е „завлякъл” общината на Ню Йорк с 30 милиона долара.
Цитатът е от книгата „Ръката на Русия”. Авторът на мемоарите и на сравнението между Бос Туийд и Лужков е Строуб Талбът, бивш заместник-държавен секретар на САЩ. В американската и световната дипломация е известен като един от най-сериозните анализатори на Русия. Книгата му е наречена от познавачите „уникален документ, незаменим и щедър принос към световната история” ( Джон Льо Каре). Защото всичко написано в нея е плод на лични наблюдения и е „без съмнение сред най-добрите мемоари за президентска дипломация, писани някога” ( Майкъл Бешлос).
А Лужков е Юрий. Същият, несменяемият от времето на Елцин ( за което пише Талбът). Той е на поредната си визита в България, която отново по нищо не се различава по своя показен статут от посещенията на държавните глави-поне що се отнася до посрещането и поведението му. Надпреварват се да му стиснат „крепко” десницата от всички власти, начело с държавния глава Георги Първанов. За кмета Борисов да не говорим-той му е домакин и ще си рита пак свойски мачле с лужковите шкембелии от делегацията. Дружба!
Лужков е тук за втори път тази година. Някои езици, явно много зли, твърдят, че бил включен в делегацията на президента Путин през януари, за да може да бъде създадена протоколна причина за софийския кмет да се доближи до твърде високите за неговия ранг руски гости. Защото, от руска гледна точка, го заслужава. Лидерът Борисов „стои добре”-никога, при никакви обстоятелства и „провокации” ( макар сред журналистите такива „провокатори” да няма, напоителните им интервюта изключват такова богохулство) не е казал крива дума за православните братя. На подканянията от десни политици да заеме позиция по казуси, свързани с българския интерес в отношенията с Русия, той е лаконичен: няма нужда да се доказвам като десен политик с критики към Русия. Нещо такова.
Олигарх от мащаба на Лужков обаче по нищо не отстъпва на своя бос ( не, не само на Бос Туийд, а на Путин). Руският президент долетя лично в България на 18 януари тази година с явната цел да привърже още повече българската икономика към руските енергийни доставки. И го постигна. Опакова този успех в целофана на три споразумения, които направиха още по-прозрачна връзката между управляващите тук и там, в Москва. Не че беше изненада: президентът Първанов ( без да пита нито парламента, нито правителтвото) беше съобщил още миналия юни след среща с Путин в Загреб, че България ще одобри проекта за пренос на руски газ през българска територия. Така и стана. Малка подробност е, че двете страни добавиха за повече празничност към целофана юбилейния надпис „ Година на Русия в България”. Московският кмет, на неговото си равнище, не остана назад. Има си за декорация „ Дни на Москва в София”.
Какво се крие зад декорацията, що за „южен поток” по лужковски ни чака, предстои да узнаем. Особено ако бъде обявен напредък по отдавна подгрявания мерак на руския олигарх да се настани в центъра на София до руската църква. Лужков настоява да построи там, на мястото на сринатото при комунизма историческо писателско кафене, „московска сграда” с неясен профил. Давал нещо в замяна в необятната руска столица…Този проект се пази далеч от българската публичност. Явно има защо. Ще видим. Защото единственото видимо “нещо”, демонстрирано чрез интервютата му в сутрешните блокове на БНТ и Би Ти Ви, е че Лужков е третиран от пропагандата като един руски супермен, успешен поради факта, че управлява без конкуренция 15 години близо 14 милиона Московчани с годишен бюджет от 50 милиарда долара, половината от които щедро раздавал на хората. И как го постигал този успех, питат развълнуваните местни журналисти? Ами много просто, отговаря им спокойно Лужков-работи и служи на хората( за пороя от стотици милиарди петродолари, който докарва след себе си и огромна реколта от чужди инвестиции, паднали им от небето-нито въпрос, нито намек).
Путин също каза, че бачкал като роб на галера. Тази стимулирана от подмазвачите “скромност” няма никакъв проблем да парадира със себе си. Защото попада на благодатната почва на угодничеството, гарантрана от репресиите срещу свободното слово. И там и тук. А уж бяхме постигнали нещо в приобщаването си към Европа?!