Американски космически апарат в близките часове каца на Марс ( вероятно ще е кацнал, когато четете тези редове). В страната, в която „науката е слънце”, кацнахме отново на Маркс. Кацнахме му на капитала. Приземи ни великия кормчия Първанов, който ни припомни важността на капитала, както си го представя: призова да се инвестира в „човешкия капитал” . Откривател!
Речта на държавния глава, в която припомня величието на солунските братя и дава съвети да се инвестира в „човешкия капитал”, е поредната му лицемерна изява. Толкова фалшива, че човек може да го хванат братята.
Впрочем,(
братя около Първанов- дал Маркс. Това братя Диневи, Галеви, братята Георгиеви от пътното строителство, побратимите по своя „бизнес апетит” Гергови ( Георги и Красимир)-все братя по софра с президента ни. С малко усилия тези братя, кой от кой близък до речовития Първанов, докопали се явно до Солунската митница, биха докарали вероятно поне милиард евро общ личен капитал. Да сте чували обаче да имат нещо общо с братята Евлоги и Христо Георгиеви, онези, увековечените в статуите пред Софийския университет заради родолюбивото си инвестиране в науката? Не, не сте? Няма и да чуете. А и Първанов едва ли призовава именно своите приближени богаташи. Глупаво е някак си, може да им сподели прозрението си за човешкия капитал я в любимия си пиано бар ( за който ни осведомиха надлежно братските медии при гостуването на Путин в София), я в някоя ловна хижа, я при откриването на поредния хотел на побратимените с властта, на рожден ден, кръщене или сватба в тесния милионерски кръг на побратимите.
Прочувственият апел за инвестирането в човекоединиците, както наричаха въпросния „капитал” предшествениците на Първанов на високия партийно-държавен пост, е адресиран към Вас. Да, към вас, уважаеми читатели. Не се обръщайте,посочените сте с височайшия пръст. Именно Вие сте призовани и не се опитвайте да се измъкнете. Защото сте данъкоплатци. А човекът, който не разполага с държавния бюджет, но има властта да ни говори назидателно по всякакви теми, без съмнение иска да направи помен с питата на правителството и неговите законодателни крепители, които избирателите упълномощават да преценят къде и как да инвестират народната пара.
Цар е първият човек в нашата република да говори безадресно общи приказки. Ръси ги без умора, вместо да заеме позиция по конкретните парливи въпроси ( за скандалите в МВР , например, се кри седмици наред и лъга, че не бил осведомен, защото бил в чужбина). Че кой не би искал да „инвестират в него”, кой не се чувства „капитал”? Купешките думи на президента за „инвестиране” и за „човешкия капитал” на практика се превеждат като „дайте пари на хората”. На принципа на пожеланието, според който е по-добре да си здрав, умен и богат, отколкото болен, глупав и беден. Капитално умотворение!
Абе ние нямаме президент. Поне аз нямам – не и Първанов. Дай му на него да говори глупости … на онова великото предаване на bTV “Великолепната Шесторка”, накрая взе че каза една глупост, нещо от сорта, че рабирате ли, “бизнесът” трябвало да има все по-оляма рола в помагането на такива случаи, като на децата от Могилино … представяте ли си, “бизнесът” ?! Ами държавата бе, Гоце, какво трябва да прави държавата бе, социалния президент ? Държавата може да е отписала теиз деца, обаче разбираш ли проблема е, че бизнесът не бил достатъчно състрадателен. И той кой ли бизнес — както сте писали г-н Инджев, аз не си спомням някой от “братята” да се е включил в онази показна благотворителна кампания ? Георги Първанов въобщи да не си мисли, че е президент. Защото не е — поне не на мен.
Абе ние нямаме министър-председател. Абе ние нямаме представителство на интересите на болшинството граждани. Нямаме и справедливо правораздаване. Нито адекватна на националния интерес външна политика, нито вътрешна…
Този списък е дълъг. Мога да давам примери, но мисля нещата са ясни.
Боже, колко работа ни чака, ако искаме след 20-30 г. България да бъде просперираща държава! И колко гуши има да напълним дотогава и кал да изядем. 🙁
До изборите ни остават 10-тина месеца, следващият рояк всепоглъщащи скакалци вече се заформя. А аз съм затрупан с ежедневната си работа и все не смогвам да си постеля килимчето за стъпките, които искам да направя. Единствено ми остава време за четене.
Нека се похваля: преди дни получих едно приятно отличие от декана на Стопанския факултет на СУ, съпроводено от чудесна книга на М. Портър – Конкурентното предимство на нациите. Препоръчвам я.
Пиша всичко това тук (макар и да не е най-удачното място), защото този блог е малко оазисче на свободата, която толкова много ценя и обичам.
Боже… колко мъка има по този свят … така е възкликнал някой преди много време в “бялата лястовица”.
Боже, колко простотия ръси Първия Първанов – Гоцето. Четох стенограмата публикувана на сайта на институцията за онзи уволнения подполковник. Изумявам – няма ли някой който да му даде малко акъл на Гоцето та поне по този левашки начин да не се излага …..
Напълно съм съгласен. Ако приемем, че претенциите на президента за по-широки правомощия са основателни, то в такъв случай, президента трябва да не да се крие под дърво и камък и да се оправдава, че това знаел онова незнаел, а да заеме сериозна позиция по не парливите, а по изгарящите текущи теми. Като толкова иска да ставаме, почти, полу-президентска република, въпреки, че доста знатни професори по право я определят вече като такава, нека наистина не говори празни приказки.
Не съм много съгласен, че президента трябва да има законодателна инициатива, тъй като в такъв случай той става отговорен колкото и народните предсатавители за статуквото и после ние от кого ще търсим отговорност – ако разбира се някой се сети да я търси?