Раздялата между Слави Трифонов и Росен Петров гръмна като пушка в края на пиесата. Пушка, за която Чехов не ни е предупредил в първо действие. Нищо чудно, че и ехото от драмата закъснява…
Цели 6 години съм подготвял своето „политическо шоу” в Би Ти Ви в режим на гръмки репетиции на „ Шоуто на Слави”. Две студиа, две цели. Там дъни музика (която винаги е тероризирала беззащитните журналисти и служители от нюзрума) , а при мен се издънва напънът да запиша анонс на публицистично предаване. Познайте, кое е било по-важно за корпоративния интерес!
Кроткият ми бунт се изрази в опит да предизвикам шумния си съсед да поспорим за неща, за които той в неговото си предаване никога не е допускал алтернативна гледна точка. Изявява се като публицист в развлекателния си телевизионен формат, но се развлича от насладата да си говори сам. Без опонент. Което няма нищо общо с публицистиката. И понеже става дума за две гледни точки, Слави неизменно гледаше да ги има: неговата и на Росен Петров. Без своя главен сценарист той просто отказваше да се яви на моята „чужда” територия.
Кой какъв е в тази история е въпрос на лична преценка. Но е факт, че двамата неразделни съдружници се разделиха по начин, който повдига у наблюдателя и „състудийник” по неволя някои въпроси. Те нямат нищо общо със злорадството или клюкарството. Честно казано, темата щеше да е поредната боза от сферата на „светските сензации”, ако не беше една малка подробност. Смея да твърдя, че ми се вижда символична.
Росен Петров, минавайки покрай скромното ми бюро, ми сподели веднъж, какво мислели за мен старите ченгета ( както той се изрази, вероятно, за да се разграничи от тях). Те били убедени, че съм вербуван от американците. Така си обяснявали те моите изяви. Нищо чудно, рекох си. Имам честта да бъда „разконспириран” в същия дух от какви ли не злобеещи другари, които не могат да си представят, че на този свят съществува свободна воля извън козируването, вербуването и маршируването по пътя към добруването. Социологът Андрей Райчев, цитиран от в. „24 часа”, дори обобщи, че всички журналисти, работили за „ Радио Свободна Европа” са ченгета, вербувани от американците. Ни повече, ни по-малко. Та и Росен Петров, обитаващ вселената на йерархичните зависимости, явно проумяваше нещата в рамките на тази координатна система.
И изведнъж: напуснал Слави! Ха! Нима? Значи не всичко е субординация, кльопачка от сигурния казармен казан и даване на наряд в този живот?! Интересно…
Ето това е нещо, което си заслужава да се отбележи. Всяка проява на стремеж към свобода, ако това е истинският мотив на Росен Петров да се разведе със Слави, е похвална. Спукана й е работата на старата ченгеджийска система, щом хора като Росен Петров се пренастройват за лична перестройка и излизат от предопределените им окопи.
Не съм голям фен на Костов, въпреки че политическите ми предпочитания са за дясно управление. Въпреки това бях смаяна от подлия начин , по който Слави и компания предприеха мощна атака срещу правителството на Костов и успяха, защото толково му е акъла на българина. Вероятно са изпълнявали чужда поръчка, но много присърце, с голяма доза реваншизъм. Когато врагът беше “неутрализиран”, увиснаха в безвремието, защото посланията им бяха послания на отричането, на разделението и на омразата. Последва нисък рейтинг, вероятно финансови загуби и “развод ми дай”.
To be contin…..
Да бе, а Костов все едно си го немаше арогантното отношение, това чия чужда поръчка беше? Колкото и да ви се стори чудно това го казвам с недоволство, защото, това е част от причините да загуби изборите.
Иначе съм съгласен, че това шоу трее си ходи, но не само то, а и още по-големото, което по принцип гледаме по новините! Но за да си отиде, недоволните е нужно да си сменят избирателните навици, иначе ще ни натресат поредната deus ex machina, която “да ни оправи”. Не знам как може да има хора, които да не помнят, че човекът с пагоните, когото избраха за кмет преди това го избраха за депутат, той най-надлежно се подигра с гласовете им, излизайки от парламента, където неговите привърженици го пратиха! Какво говори това!? Че явно е бил задължен на бившето царско величие и затова, така съвсем пичовски, в негов стил се е оставил да го ползват за ракета носител, но това е история, към днешна дата ни интересува: все още ли е задължен генерал-лейтенантът?
В същност се отплеснах…
Тезата, че Росен Петров е излязъл от “предопределения му окоп” е възможна теза.
Както е възможна теза и просто да сменя окопа. И съвсем не по причина на стремеж към свобода. Малко е конспиративна тази теза, ама кой знае.
Всичко е казано в заглавието:”Шоу мъст гоу”. И това е заповед, която ТРЯБВА да се изпълнява. Така че Росен Петров просто няма къде да ходи. В него, както и в Слави Трифонов са инвестирани много пари и затова те нямат думата – те ТРЯБВА само да изпълняват това което им се нарежда. Но за да не си помисли човек, че нещата стоят точно така, от време на време е нужно да се разиграват подобни етюди. Очаквам много скоро Росен Петров да се появи в някоя друга телевизия и да върши същата работа, която е една от най-добре платените в България – манипулиране и промиване на мозъци.
Почти съм сигурен, че става дума за пистолет, а не пушка в “теориятя Чехов”
Ако някой ни остави без мечта…
Ако ти мълчиш сега, когато този свят на себе си е роб…
Ако той мълчи сега, когато този свят е сякаш без душа…
Ако всички си мълчим, когато някой ни остави без мечта…
Никога не трябва да “се пускаме” от нещо /от Някой/, който е наистина ценен. Не знам как оставихте, не кой да е…, да си тръгне толкова лесно от вас. Трябваше всички вие да направите всичко, за да Го запазите. Но пък Той вероятно е имал хиляди и нееднозначни причини, за да си тръгне. Просто толкова много хора си тръгват от “Шоуто”.
Г-н Трифонов, ето любимия ви въпрос: Защо? – задавате ли си го често сам на себе си и намирате ли достатъчно добре обосновани отговори на Защо?-тата… За съжаление много хора сте оставил “на стълбите ”, очевидно без значение дали са жени или мъже… Вие не оставяте хората на стълбите, вие превръщате хората в стъпала в името на собствената си представа за “инстинкт за самосъхранение”. “Тиранин ли си не можеш да имаш приятели”- в най-добрия случай съдружници… Нали знаете, има хора, които удрят не защото имат достатъчно основание за това, а просто защото им харесва да удрят. Но както се казва не бива да забравяте, че на връщане ще ги срещнете отново по пътя си.
“Или Цезар, или нищо”!-ето думи, които много прилягат на г-н Р. Петров, заради неговата безукорност във всичко. А ние знаем, че ще бъде ВСИЧКО, защото има хора, които заслужават всичко! Всъщност на тръгване г-н Р. Петров може да подари на г-н Трифонов един медал….
Слави, имахте една песен, в която пеехте”…Аз летя, ти пък трябва да падаш…”. Е, да знаете, че тази песен вече не е ваша.Смисъла и вече не ви принадлежи.
Всичко това го пиша не от злост, а напротив…Имам “дефект” да приемам присърце нещата, в които вярвам и да тъгувам, когато виждам, че те сами си се разрушават. Също така не ми харесва да оставам разочарована от нещо. Освен това имам потребност да пиша… и да говоря това, което мисля, а това си е най-трудното и заради него рядко ти прощават….Аз наистина ви обичам “в класическия смисъл” на думата. Ако тонът ми е груб, то той със сигурност звучи по-топло и добронамерено, отколкото ласкателството или тъпото мълчание на други. Вие би трябвало много добре да усещате, че “говоря” не като враг, защото врага никога не играе с толкова открити карти, а моето сърце е “като на длан”. Освен това ви завиждам за възможността да правите това, което правите.
Е, сега вече имате хора, които все по-малко ще ви се противопоставят, защото мнението им ще е твърде блудкаво, ако изобщо имат такова, а някои от тях, макар и в периферията, ще злословят зад гърба ви, но покорно ще ви възхваляват в лицето, просто за да получат ежемесечното, полагаемо им се възнаграждение. Има ли пробойна в периферията, то това понякога е сигнал, че гниенето ще продължи и навътре. Толкова жалко, че искате да превърнете творци в дисциплинирани, германски чиновници, които да творят под свистенето на камшик.
Всъщност “еба си” инстинкта за самосъхраниние имате…, да пуснете най-доброто да си тръгне…
Аз разбира се ще продължавам да ви харесвам, без значение дали вие ме харесвате …И ще бъда, доколкото мога един за всички, а вие надявам се да не сте всички срещу един.
Г-н Р. Петров, знаете ли колко парадоксална “истинска история” е да отиваш в “Шоуто на Слави”, а всъщност да искаш да гледаш и слушаш Р. Петров. И аз самата се изненадах. Поне сега ще имаме най-красивата форма на конкуренция – от ново поколение: Да обичаш конкурента си!
Г-н Петров, вие за мен сте човек на “елегантно изведената формула”.
P.S. Слави, наистина приличате и се държите, като блондинка и затова ако аз бях мъж, а вие жена, наистина щях да ви “скъсам гъза”. Но по ирония на съдбата аз съм облечена в женско тяло, а вие в мъжко. Обаче, тъй като психологически сте жена, при това блондинка, внимавайте като се разхождате по главите на мъже…, защото патриархалното им възпитание им подсказвало, че това не било добре.
P.P.S …За изпълнението на хората, чупещи “стени с глава”…Г-н Гогов, идеята на това, което бащата направи като вдигна бетонния блок отново пред дъщеря си не беше в това “да бъдем достатъчно упорити и постоянни” в нещо, а идеята беше в това да дадеш Втори шанс на човек, който вече знаеш, че може да направи нещо. Беше въпрос на Доблест: по-силният дава възможност на по-неопитния да стане силен като него. Освен това символиката е и в това, че този “бетонен блок” все някой постоянно ще издига пред лицето ти, докато просто сам не го разбиеш.
Поздравявам г-н Светослав Митев и г-н Драгомир Петров!
С Уважение:Лейла Томова