С интерес научавам, че първите девет дупки са открити. Не, не онези на кавала. А на дружеството „Блексирама АД”, за което в. „ Капитал” писа. Съдружниците, бизнесменът Красимир Гергов и социолозите Стойчев и Райчев, запълват с тези 9 дупки досегашната празнота откъм аристократизъм в българския спорт, туризъм и бизнес. Обединява ги в едно новооткритото игрище за голф край Балчик. Инвестицията на триото била за повече от 100 милиона евро. Целта на луксозната примамка, в която застроените къщурки се продавали за около 4 хиляди евро метъра, била да доведе у нас богаташи. Интерес имало от Румъния, Русия и Великобритания.
Защо точно девет са дупките, обаче? Сигурно се издавам с този глупав въпрос. Като галфон , който не отбира от голф. Като флорентински голфониер от времето на Медичите през 15 век, който не е чел Макиавели, а си позволява да пита за смисъла на деветте дупки, девети септември, и други бабини деветини.
Вярно е, търпя упреци за ровичкането в семантиката. Но какво да се прави, тя се натрапва. Какво е общото между социалистическото минало, социологическото настояще и социопатията на приближените до соцпартията в този случай, оставям на Вас да познаете. Стига да искате. Защото ако искате, можете.
Ако ли пък се затруднявате, ето ви жокер. Ключовата дума е „ медии”. И внимавайте, като отключвате. Стряскащо е , но е факт: може да се окажете пред огледалото, което ни показва с преклонена главичка, която никой не иска да сече. Защото предпочита да я стриже за печалба и да подритва за забавление. Гоооолф!
Когато “държиш” целия рекламен пазар на една страна ( с мизерни изключения), заедно с най-големите медии (някъде бях чела, че собственик на рекламна агенция няма право да има телевия, така било по закон…), естествено, се запознаваш с едни богаташи, с едни бизнесмени, не ти е работа – нали идват да ти дават рекламите си. Та какво лошо има да им спретнеш и едно голф игрище, за да си ги коткаш и да им прибираш бюджетите?
Друг е въпросът кой е дал на един бивш манекен и бивш служител на шесто управление да върти тия бюджети и тия медии.
Но това си е друг въпрос изобщо , засягащ цялостната ни икономика, не само този случай. Или не е друг въпрос, а належащ, приоритетен, жизнено важен?