В нощта на 4 юни 1989-та година целият свободен свят беше вперил напрегнат поглед в пъпа на Китай. В центъра на Поднебесната, както китайците са наричали своята хилядолетна империя преди епохата на комунизма, ставаше нещо крайно необичайно за вселената на конфуцианството, което винаги е проповядвало прагматично съобразяване със съществуващия ред. Именно Конфуций е истинският автор на сентенцията за котката, която трябва да лови мишки, без значение какъв е цветът й. Дън сяо Пин, реформаторът-комунист само я повтаря ( но мнозина му я приписват като негова мисъл) и я прилага под формата на прокламираните от него четири модернизации. Те, вече десетилетие, обхващаха промишлеността, селското стопанство, науката и техниката, както и въоръжените сили. Но не и обществените отношения и особено тяхната еднопартийна надстройка. Именно срещу това протестираха вече дни наред студенти и работници.
На централния площад в Пекин, столицата на Китайската народна република, мирният протест с искания за демократизация на огромната страна, вървеше към своята кулминация. И към трагичния си край. Това беше ясно от ескалацията на напрежението, от заканите на част от властите. Във върхушката на партията се водеше борба „ за „ и „против” силовата разправа с протестиращите, в която връх взе накрая Луо Ган, който и до днес ръководи страховитата служба за сигурност Управление 610, известна още като „ китайското Гестапо”.
Търпението на режима само по себе си беше голяма новина. Кога, къде и за колко време се е чуло и видяло комунистическа диктатура да толерира дни наред да бъде оспорвана нейната легитимност-при това пред камерите на Си Ен Ен и останалите западни медии. Дън Сяо Пин. Китай се колебаеше дали да не тръгне след Горбачов. Либералното крило на партията, оглавявано от Ли Пън, си плати по-късно за своята „мекушавост”, като беше изхвърлено от властта.
Перестройката в Китай обаче не състоя. Мигът на прекършване беше нощта на 4 юни. Репортажите на западните кореспонденти бяха прекъснати, някои камери показаха пряко само статични кадри, уловени от търкалящи се по земята обективи, запечатали единствено люлеещи се телефонни слушалки и препредаващи хаотична звукова картина. Останалото…останалото беше пропаганда. Край със свободните предавания на събитията. Там където свободата на медиите приключи, започна възстановяването на обичайната диктатура с обичайните методи. Сценарият беше написан от кървавите вериги на танковете, бронираните машини и камионите, някои от които след това бяха демонстрирани от проганадната на Пекин в опожарено състояние-сякаш е имало битка ( между въоръжените със знамена младежи и настъпващите срещу тях в пълно бойна снаряжение армейски части). На Запад все пак се промъкнаха много снимки на премазани младежки тела.
В България се „промъкнаха” агитационните материали на убийците. Показаха ги услужливо в специално скалъпено за целта филмче по българската телевизия, в което се внушаваше, че ако е имало жертви, то те сами са си виновни.
В БТА, където работех като репортер в Международна информация, на таблото на дежурния редактор висеше заповед със забрана да се пише каквото и да било за събитията в Китай без специално разрешение на ръководство. Дежурният редактор онази нощ бях аз. И не написах нищо ( и да бях написал, нямаше кой да го публикува). На следващата сутрин казах пред пряк шеф, че трябва да си хвърля журналистическата карта. Отговорено ми беше, че се „правя на интересен” и че по казуса било ясно всичко, както е видно от филма на китайската телевизия.
Въпросът за това, че трябва да реагираме с нарочна декларация на жестокото смазване на бунта, повдигнах пред всички на заседание и като член на националното ръководството на младежката организация на СБЖ ( да, съюзът на журналистите си имаше такава йерархия, бяха ме кооптирали на този пост след като се завърнах като кореспондент от Ливан и май бях станал известен). Получих същият отговор. И двамата отговорили ми по този идентичен начин са „фактори” и в наше време. Единият в БТА, другият в…модния бизнес.
Въпросът не е в тези личности-не случайно не им споменавам имената. Да са живи и здрави. Проблемът е: какво толкова се е променило у нас, където свободата на медиите отново отстъпва пред ефективността на котката-независимо дали е жълта или червена. Или трябва да целуваме ръка на” благодетелите си”, които поне не употребяват танкове?
Стана ми интересно как и в китай на народните ръководители се приписват фрази, чиито автори далеч предхождат (и превъзхождат) съответното партийно величие.
Спомням си като бях малък как в училище ни учеха, че чичко Димитров е повелил “Който не работи, не трябва да яде”. А по-късно разбрах, че той далеч не е автор на тази повеля. Вероятно на млади години я е чул от майка си. Само, че в оригинал “повелята” не е толкова жестока, защото не всеки може да работи. Тя гласи “Ако някой НЕ ИСКА да работи, такъв и да не яде.”
„Във връзка със ситуацията в професионалния футболен клуб ЦСКА, министър-председателят Сергей Станишев възложи днес на Държавната агенция „Национална сигурност” да извърши пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА и взаимоотношенията по повод собствеността между ФК ЦСКА и ПФК ЦСКА”, се казва в съобщението.
Премиерът разпореди на Националната агенция по приходите да извърши пълна данъчна ревизия на ПФК „ЦСКА” за периода 2002–2007 г., както и пълна ревизия на доходите на цялото ръководство на професионалния футболен клуб за същия период.
Бих искал да коментирате действията на управляващите.
Как мислите – това ли е най-важната задача на тези държавни агенции в този момент?
Не е ли тъжно и смешно!?
Каква е тази апатия, та никой не реагира на безотговорното управление!? Какъв е този летаргичен сън в който е изпаднало обществото?!
Извинявам се, че се отклоних темата!
ОТГОВОР:
Самата футболна тема не бих си позволил да коментирам, но що се отнася до действията на управляващите, ще припомня, че по времето на Милко Балев и компания соцдържавата се месеше във футбола като в своя бащиния. Така че, нищо ново…
Управляващите са загрижени за връзката, която хората правят, между далаверите в Кремиковци и в ЦСКА, което е всъщност политически въпрос за леко стреснатите ни управници. Къде свършва чистата икономика по отношение на комбината Кремиковци и къде продължава доста нечистата комбина между близките до властта субекти в източването на “металургичния гигант”, рожба на вечната ни дружба с ( оказалия се далеч не толкова вечен ) СССР-това е май истинската тема, която заплашва да избие на повърхността като отровен дим от съветски комин в Софийското поле. А нали знаете, няма дим без огън!
Иво Инджев
Снощи гледах Панорама с Бойко (Василев, да не се обърка някой). Съвсем умишлено се пласирах пред телевизора – водещият беше обещал от миналата седмица, че основната тема ще е науката. Чудесна инициатива!
Всъщност обект на внимание и в това предаване беше ЦСКА, а за науката останаха 10 мин накрая.
От предаването разбрах, че Станишев обмисля как спешно да се помогне на ЦСКА!
Питам аз, защо спешно не помогнат на българската наука!!!
Явно не ми е достатъчно дебела кожата, защото ме е яд.
Ритнитопковците, на които спешно ще се помага, взимат 15-20 хил. евро на месец, отделно от премиите.
Асистентите в университетите взимат под 400 лв, професорите – около 750. Способните интелигентни млади хора бягат от българската наука като лисица от Първанов.
…
Нищо, аз си записвам в тефтерчето.