Финансов поток потича от Север към Белене

Новината, че Русия ще поеме финансирането на АЕЦ Белене, беше една от онези „предварителни прогнози”, които бяха лесни за предугаждане. Разбира се всяка прогноза е предварителна ( не че това смислово дублиране се забелязва от публично говорещите у нас). Специално предвиждането за купуването на руско стратегическо влияние върху услужливо предоставената им българска територия, при днешната политическа конюнктура, си беше обречено на сбъдване. Така че не ми беше трудно да напиша още преди месеци, че се басирам за развоя на събитията в полза на пълна и безрезервна братска помощ за осъществяването на проекта, който по своето значение за руското влияние тук може да се мери с рожбата „Кремиковци”, дошла на белия някога (и доста опушен сега) свят през 60 години на миналия век.
Параметрите на новината, произведена от министъра на енергетиката и икономиката Петър Димитров ( цитирана най-напред от полската агенция ПАП и българския лондонски сайт Kafene.net, а после подхваната и от БНР), са обяснени професионално от колегите от Медиапул. Вестник „ Дневник” също отразява събитието на сайта си и вероятно ще е сред най-меродавните източници за фактологията. Що се отнася до аналогията, си позволявам да добавя това-онова.
Съветската доктрина винаги е включвала купуване на влияние чрез държавна намеса в икономиката на държави, готови да им поискат или да им позволят това-каквото и да струва това на бедните обикновени ( и обикновено бедните) руснаци. Гигантската държава, която си пада по също така гигантски проекти на своя територия ( спомнете си вица за съветското джудже, най-голямото джудже в света) , в момент на финансов възход посяга с широка ръка към този особен износ на дружба с нарочените за целта народи. Такъв период СССР преживя през 60-те години на миналия век. Екстензивният път на развитие, както съветските икономисти наричаха лакомото поглъщане на безпрецедентни природни и човешки ресурси, доведе до голям икономически ръст( аналог може да бъде потърсен напоследък само в Китай, но с елементи н пазарно стопанство). Кой ти гледаше, че т.н. човешките ресурси наистина доста буквално бяха поглъщани от системата на концлагерите ГУЛАГ , а след това се състоеше в местенето на колосални маси хора като крепостни селяни по обектите на съветската родина. Русия плати за този автогеноцид със затриване на цели поколения руснаци, увреден генофонд и незапомнен демографски срив. В епохата на Сталин индустриалната свръхвоенизирана база беше създадена с безплатния труд на експлоатираните до смърт собствени граждани, плюс усилията на още няколко милиона военопленници. И ето че мечтаният възход, измерен в добив на въглища, чугун, дървесина, цимент и други такива блага се провидя на съветските ръководители като такава стабилна величина, че един от тях, Никита Хрушчов, обеща до края на 80-те години СССР да настигне и надмине САЩ.
Всички знаем какво се случи в крайна сметка и какво вайкане настана, когато се разбра, че да черпиш с пълни шепи от природните си богатства без да държиш сметка за ефективността на производството и заинтересоваността от доброволното полагане на труд на „човешкия ресурс”, не само че не е достатъчно за спечелване на достойно място в световната конкуренция, но нещо по-лошо-натоварва те с произведените отпадъци (наричане за благозвучие стоки) до степен, когато в един момент глинените ти крака се подгъват и настъпва катастрофата. Паметниците на онова време са живи и не особено здрави. Като Чернобилската централа. Тя е жив пример за казаното по-горе, но не е много здравословно място за посещаване.
В днешно време, когато Русия възражда съветското си самочувствие, държавата заглади косъма по познатата система на прехранването с невероятните си природни ресурси, чиято международна цена превърна довчерашния просяк на финансовите пазари в държавата с един от най-големите валутни резерви. И едно от първите неща, за което се сетиха разпоредителите с това уж народно благо, беше да вложат милиарди в оръжие, военни паради и износ на рев…пардон, не революция, а влияние. Северен поток, Син Поток, Южен поток бяха отприщени на проектантските маси в Москва, обръщайки течението на финансовите потоци в обратна посока така, както дори Сталин не успя да обърне реките на Русия .
В този „поток на мисли”, българските другари не останаха на сухо. Руската преса класира подписването от Путин на трите договора в енергийната област при януарското му посещение в София тази година, като водещи икономически събития за страна през годината ( интересното беше, че проектът „Бургас-Александруполис”, за който тук най-малко се говори, получи от московския „ Комерсант” най-висока оценка).
Че Москва е готова на всичко, без да жали средства, само да си откупи обратно повяхналата слава на водещ фактор в „чувствителни” за нея точки на света, това е ясно. Че от руските граждани, които се съгласяват да гласуват , за когото им посочат, не протестират срещу този начин на изразходване на националното им богатство, това също е видно. Въпросът е какво ще ни поискат един ден в замяна ( освен изплащането на дълговете). Може би ще трябва да попитаме за това някои от онези 4000 руски специалисти, които вече стягат куфарите за Белене. Може би ще ни отговорят това, което пише над витрината на една руска агенция за търговия с недвижими имоти на софийската улица „Раковски” : „ Тук сме, за да останем”.