Космическа нация с мъжоритарни вождове

Разбираемо е, че повечето сънародници биха посочили скъпотията, беднотията, съпътстващите ги инфлация, корупция, емиграция и дори демографски срив за основните проблеми на страната ни. Също така е близко до ума, че най-лесният начин да си обясним бедите, е чуждата вина. Не че не сме зависими. Зависими сме и още как(само дето почти 100 процентната зависимост от един единствен източник на суровини на енергетиката минава в графата „традиционни ценности”, а опитите на Запада, в лицето на ЕС да ни повлияе да се придържаме към правилата на клуба се натъкват на глухо чиновническо и шумно народно ръмжене).
Въпросът обаче е, дали правим онова, което зависи от нас. Ако не да решим проблемите си, то поне, като начало, да схванем причините. А те няма как да са в бъдещето, нали? И точно по тази причина тук, на тази територия ( територията на България и територията на спора) през целия т.н. преход се води люта битка за миналото с непреходно значение.
Отношението ни към миналото е ключът за разбиране на настоящето. Както с основание обаче отбеляза Евгений Дайнов, СДС спечели битката за бъдещето, а БСП победи в битката за миналото. Резултатите за сегашното ни битие са известни. И са показателни. Защото, колкото и да е парадоксално на пръв поглед, обсебването на „истината” за корените на злото е фундаментът на фундаментализма на жреците-тълкуватели на собственото ни объркано житие. Точно чрез влиянието на фундаменталистите-тълкуватели се формира онзи уж толкова необясним български манталитет, уникален по своето противоречие на много от съвременните европейски тенденции.
Но стига с теорията и разсъжденията по принцип. Ето ви пресен пример за разликите между случващото се у нас и ставащото там-в онази част от Европа, на която обичаме да завиждаме дори за късмета да е била командвана от империи, различни от Османската.
В Унгария отбелязват годишнината от 9 юни, началото на процеса от 1958 година срещу премиера Имре Над. По този повод започнаха да излъчват аудио запис на тайния съд срещу него, който доведе до обесването му броени дни след това. Така унгарците прочитат още по-задълбочено страницата от своята история, окървавена от съветските танкове през ноември 1956-та, когато на унгарската революция срещу местната форма на сталинизма не беше позволено да вирее повече от 12 дни.
У нас по същото време също се връщаме назад. С космическа скорост. Тон за песен дава самият президент Първанов, който, като историк, е забелязал една годишнина-точно две десетилетия откакто на съветска ракета летя българин. Съответно, 20 години по-късно, реши да награди един съветски генерал и един полковник с „ Мадарски конник Първа степен” (  само колко добре си съжителстват символите на ракетата и копието, горе-долу такова беше съотношението между приноса на СССР и ролята на НР България по отношение на космическото другаруване).
Трудно може да се измисли по-точна метафора на т.н. сътрудничество с СССР от возенето на българин на съветска ракета-носител. Но президентът ни е талантлив в това отношение. Бъдете сигурни, че макар и скромно да мълчи по въпроса, има съществен принос в хитроумната идея 130 годишнината от освобождението на България ( сякаш в това 130 има нещо друго, освен фаталното 13 плюс едно нищо, една нула ) да бъде обявена за година на Русия, за да направи още по-триумфално подписването на още по-обвързващи страната ни три договора в енергетиката с Владимир Путин. Във всеки случай още през юни 2007-ма, след срещата с Путин в Загреб, когато тук никой не беше чувал за „Южен поток”, нашият президент заяви категорично, прескачайки пълномощията на  институциите в България, че София ще подпише договора за въпросния поток. Както и стана.
Докато днес в Унгария си изясняват подробностите около убийствената (буквално) роля на съветската намеса в техните дела чрез смазаната от съветски танкове ревлюция, тук се замазва отново фактът, че България беше обект на международно презрение ( негласно дори сред „братските” страни и народи) именно заради това, че се буташе с лакти да бъде първа в съветската каруца…пардон, ракета. И ракетата-носител, която през 1989-та не издържа на земното притегляне на земни фактори (като нежеланието на хората да живеят повече в диктатура) и се разби с трясък, великодушно возеше най-верния си сателит-същият, когото също така „най”, ама наистина най-много насади след катастрофата от космически мащаби, настанала след краха на комунизма.
Ето това реши да отпразнува лично нашият пръв партиен и държавен ръководител, казвайки, че благодарение на споменатия космически полет (предишният, първият от 1979-та с Георги Иванов на борда не се брои, той беше на косъм от катастрофата), днес България имала…самочувствие на космическа нация. Нещо се е объркал. Космическо самочувствие на раздавач на оценки и награди от името на всинца има той. А българите?
Българите, уви, ни показват по телевизионния канал „ Франс 2”. Филмчето се казва „ Малките фантоми на България”. Става дума за децата на България, както във филма на Би Би Си, ( за който, сбърчил вежди, Първанов сурово отсъди на пресконференция : „ не е правен с любов към България”, подозирайки заговор). Проблемите с т.н. проблемни деца , рекордно много за Европа, са наследство от комунизма, забелязват авторите на френския филм. За канава, да не си помислят нещо друго гражданите на вече няколкото европейски държави, където филмът вече е излъчен, авторите поясняват ( иначе хората могат да ни заподозрат в някакъв национален канибализъм): България е най-бедната държава в Европа. Това обяснява всичко нали: комунистическо наследство+ бедност=европейски рекорд по превръщане на деца във фантоми.
Така ли? Най-бедната ли е България? А не беше ли нация със самочувствие на космическа?
Не знам. Питайте Бойко Борисов. На него явно такова не му липсва. Разяснил е пред друга френска медия, списание „ Politique Internationale”, че вече 7 години е най-популярният в страната ни. И че това се дължи на комбинацията от умения, придобити от каратето и…каквото и да  било, от богатия му жизнен опит. Французите, обаче, явно много невъзпитани журналисти ( за разлика от българските си колеги), му задават два въпроса направо в десетката: защо щади само Първанов в критиките си и не се ли притеснява от руското влияние ( същото, което по отношение на храната за икономиката, енергоносителите, е почти 100 процента). На което г-н Борисов осведомява твърде любопитните чужденци за нещо, което ние си знаем като аргумент: че с руснаците сме си добре по исторически причини, защото са си дали живота за нас. Далеееееч по-интересно е откровението му за симпатиите му към колегата-управленец (така де, само те двамата са рожба на пряко народно гласуване на такива важни постове). Защото, осветлява най-после неяснотата –г-н Борисов, е израснал на улицата, а г-н президентът Първанов е  КАТО НЕГО. Нали разбирате сега-първо, критерият да бъдеш харесван, е да бъдеш като НЕГО. И второ, да си израснал на улицата, оказва, се е ценно качество за мажоритарно посочен властник.
Има и трето. Г-н Борисов, който още на формалното учредяване на партията си, която формално оглавява, забрани друг партиец да говори за Първанов.И трябва да се признае, че думата му не става на две, всички послушно си мълчат в изпълнение на заповедта. Сега разбираме защо и научаваме, че няма промяна в партийната линия.
Честито на г-н Първанов за комплимента да бъде като НЕГО!
А на нас…На нас ни предстоят нови вълнуващи години при такъв все по-ясно очертаващ се тандем. Нали това са двамата големи-вижте им рейтингите! Дано този път вземат да ни освободят французите.  В края на краищата нали, преди по-малко от 130 години, освобождават италианците от австрийско робство с личната заслуга на Наполеон Трети. Само дето италианците са неблагодарници, една година на Франция в Италия не се сещат да спретнат, въпреки че съвременните италианци, доскорошните поданици на разпокъсани държавици без самосъзнание за нация,точно като нас, дължат създаването на съвременната си държава на чужденци ( и то по-късно от нас българите).
Французите, вижда се, поне знаят кого и какво да питат. А и ние от нищо не сме се освободили сами, например от лъжите и манипулациите за миналото, което така ярко предопределя настоящето ни. И май не изпитваме потребност от освобождаване-справка, отново: вижте им мЪжоритарните рейтиги!