Филмът с Жеваго не е като онзи филм

Червените фенове са разгневени. Те искат ревизия на ръководството. Защото техните любимци са на път да отпаднат от състезанието на европейско равнище.
Министър-председателят Сергей Станишев се срещна с представители на червените и обеща, че ще започне данъчна проверка. Защото въпросът е от национално и социално значение.
Това не са предизборни вътрешнопартийни разправии на управляващата червена партия, макар че звучат доста автентично като такива. Това са петна от медийните съобщения, оцветени във футболно червено. С тях лягаме, с тях ставаме. А междувременно ни заливат статистики, от които разбираме, че не ставаме за нищо. Изоставаме във всякакви европейски и световни класации ( като най-лошо платени, най-много пиещи, най-зле живеещи и обитаващи най-лошата за обитаване като качество на живот столица в ЕС). Но очевидно водим по загриженост за феновете( и тяхното обществено влияние), ако се съди по заниманията на държавните институции с проблемите на един футболен отбор. Ето в такава класация, ако я имаше, щяхме да сме шампиони.
Загрижеността на червените управленци за проблемите на червените фенове щяха да бъдат само част от символиката на времето, ако не беше прекрачена една граница: червеното наследство „ Кремиковци”, което бълва червеникав дим в нарушение на всякакви европейски и човешки разбирания ( почти всяка седмица пътувам по магистралата покрай тази червениада), е за продан, но само в пакет с червения футболен отбор. Това силно напомня за продажбата на български консервирани червени домати в столицата на държавата с червеното знаме Москва, когато така желаният продукт можеше да бъде купен от съветските граждани само в комплект с книгата на вожда Леонид Брежнев „ Малая земля” ( ако мислите, че се шегувам, грешите, наистина на сергии пред московски магазини български буркани с домати се продаваха задължитело в комплект с непродаваемата книга, написана уж от Брежнев).
Министър-председателят Сергей Станишев, както потвърди украинският печат, цитирайки говорител на потенциалния купувач Константин Жеваго, настоява футболният отбор ЦСКА да бъде част от сделката за продажба на металургичния замърсител на софийското поле и на едноименната столица на България. И това не било ново условие. Украинците издадоха тайната, че една от причините за провалената сделка преди около половин година е било именно условието на българското правителство да натрапи на купувача на „ Кремиковци” задлъжнелия спортен клуб. Сега вече, когато ЦСКА беше доведен до фалит, от лагера на купувачите се долавят сигнали за повече сговорчивост по въпроса за все по-евтината покупка на футболния придатък. Кой ли е спомогнал за този мъдър изход от конфузното положение? Възможно ли е уважаемото ни правителство да не знае и да няма нищо общо с този тъй благоприятен развой, за който иначе премиерът публично се тръшка и тюхка?
Не жалим за Жеваго. Младежът,който е само на 33 години, притежава 3 милиарда долара активи и четвъртото в света находище на желязна руда. Дошъл е с парите си. Той си знае защо напира да купи символа на едно минало, чието икономическо бъдеще е непредсказуемо ( освен ако се окажат верни пророкуванията за гигантска по нашите мащаби спекулация със земя и нейното потенциално застрояване-самият Станишев публично обвини Бойко Борисов, че има личен интерес от такова рекултивиране на полето с луксозни постройки, платени с пари от арабски фонд-да не се окаже, че крадецът вика “дръжте колегата”! ). Когато обаче силният шум около фалиралия футболен клуб се съпостави с цензурираната тишина около поредното посещение на ( изнудвания да пазарува преоценен отбор ) украински купувач, придружен при това инкогнито от самия министър на горивата и енергетиката на Украйна Юрий Продан( ако е вярна информацията на български медии, която няма как да бъде проверена при тази конспирация на правителството), става ясно, че има нещо за криене.
Икономическата логика в тази конспирация ни убягва. Икономисването на публичността в приватизационния процес обаче е достатъчно ясен сигнал, че на тъмно се върши нещо, което не искат да споделят с нас.Може би не искат да се разчуе, че фаворитът на властта по сделката пристига и си урежда срещи във височайшия премиерски кабинет като у дома си? И от какво се стесняват чак пък толкова-при премиера Луканов това беше практика с приятеля му Максуел, същият, който издаваше в чужбина томовете на сваления от Луканов Тодор Живков. А милиардерът-симпатизант на комунизма и неговите мутации, спомнете си, се разхождаше пред българските медии с тениска, на която се самоопределяше като властелин на България. И какво от това, ние, както винаги, свикнали на унижения,  преживяхме и това. Двамата приятели обаче се оказаха с обща съдба и в смъртта-насилствена и жестока.
На Константин Жеваго сигурно му е омръзнало от закачки на тема „ Доктор Живаго” , но аналогията на семантично ниво се натрапва. Близостта на фамилните имена между младия украински олигарх Жеваго и стария символ на интелектуалната съпротива срещу болшевизма в лицето на литературния ( и филмов, екранизиран от американците) герой Юрий Живаго, рожба на мразения от съветската власт Борис Пастернак, поражда известно объркване. Защото между колебливия доктор от романа и напористия олигарх от нашата действителност няма нищо общо. Пастернак печели Нобелова награда за литература за „ Доктор Живаго” през 1958-ма година. Въпреки съпротивата на съветската власт. Филмовата версия печели през 1965-та 5 оскара и 5 номинаци и влиза в класацията на най-добрите 100 филма на всички времена на Американската филмова академия. Благодарение на сценариста Робърт Болт, режисьора Девид Лин и актьори от ранга на Омар Шариф, Род Стайгър и Джули Кристи.
За печалбата на Жеваго, която няма как да му донесе нито оскари, нито нобелови награди, да не се тревожим. Но за равносметката от потайните преговори ще питаме пак. Защото не искаме да сме за пореден път статисти във филм, които дори не гледаме, а само чуваме, че се прожектира. Във финалните надписи, с много ситни букви, ще пише, че благодарят на спонсорите. А това сме всички ние. Искаме си нашия дял от информацията как са се разпоредили с нашите средства!

3 мнения за “Филмът с Жеваго не е като онзи филм”

  1. Както винаги точно в “Десятката”!
    Поздравления.

  2. Откровено казано да правят каквото искат само него го затрият това отровообълващо чудовище. Най-умно, според мене, е да се изгради високотехнологичен парк на местото му, Правец със своята Професионална гимназия по компютърни технологии и системи и история във копм технологии, и Ботевград с клона са Сити Уни са близо, за София няма какво да говорим. Разбира се всичко това изисква инвестиции и привличане на софтуерни и хардуерни гиганти, което едва ли е невъзможно.

  3. Това хубаво за технологичен парк, само дето грамотните хора са на свършване. А образованието никакво го няма. Но ясно е, фирмите ще трябва да си дообразоват хората в процеса на работата. Просто друг начин няма, и работодателите трябва да го разберат.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.