Етем замита с “гениални” презрения

Когато Емел Етем замита следите от  природното бедствие, връхлетяло отношенията между президента Георги Първанов и министър-председателя Сергей Станишев, можем да очакваме предсказуеми резултати от тази ефективна намеса. В стил „ добре е болните да се излекуват” или „ гладните би трябвало да ядат повече” вицепремиерът и министър на извънредните ситуации посъветвала скараните да не се карат. И да си поговорят. Като седнат. Да седнат и да си поговорят-правешком, в никакъв случай, подразбира се от нейната рецепта за добруването на две от най-важните държавни институции.
Ще ми се да кажа „ аферим”, но се боя да не бъда разбран неправилно и някой да си помисля, че намеквам за афери. Защото не намеквам. Твърдо е всеобщото убеждение( изключение правят шепа властови съзаклятници), че точно афери стоят зад изникването на кичозните замъци, с които е свързан Доган ( и това е само видимата страна на натруфената плутокрация, която е такава, защото инвеститорите желаят да се изфукат с пари, власти безнаказаност-какво крият под луксозни швейцарски дюшеци, е друг въпрос). Сега вече, когато мандатоносителят Доган е уличен вече и с документи за разпасания си пояс от сараи, г-жа Етем също се е изказала по темата. Това е голямо благоволение. Тя не винаги снизхожда да си каже тежката дума, особено ако я молят неприятни журналисти. От друга страна г-жа Етем дълги години отговаряше за медийната политика на ДПС и имаше навика да се самопоканва в телевизионни предавания, колчем я помолиш да съдейства някой да бъде поканен в студиото, поради което нейното участие в едно от водещите предавания на една от водещите телевизии  през първите 6 години на хилядолетието беше с резултат 6 на 0 в нейна полза спрямо „шефа” й.  Противоречива управленска фигура-точно каквато трябва да оглавява бедствията и авариите и да им помага с действие, или бездействие, да се превръщат в извънредни ситуации.
Разбира се, като истински отговорник за извънредните ситуации в държавата, тя окачествява извънредно наглата ситуация с демонстрацията на лично забогатяване на своя покровител от политиката  като „глупости”. Виж, откровението на Ахмед Доган за неговия обръч от фирми и за европейската практика да се купуват гласове, както и предизвикателното му твърдение за забогатяването му като резултат от собствената му „умност” ( да не съм по-глупав от един банкер, беше казал той), влизат в графата „гениални”, но не прозрения, а презрения. Презрения, очевидно колективно споделяни в уж колективното ръководство на партията спрямо всичко, което олицетворява правата на гражданите да имат свободата да контролират поне малко управленското нахалство на  народните избраници.