Съчетаха се актуализираните спомени за Боянските ливади, възкресени от поведението на президента Първанов и разкритията за Боянските сараи на Ахмед Доган, като нагледен пример за безпардонността на ненагледния ни политически въжеиграч номер едно. Но преди да поразсъждаваме, да се запитаме: не сме ли Ние ливадите, които позволяваме да ни въртят едни и същи номера от Бояна?
Тълкувателите на Пернишкия оракул Първанов ( да ме прощават перничани, те не са виновни, както и хората от Правец нямат вина за делата на Правешкия ни бивш владетел Живков), изпаднаха в схизма: ливади по боянски ли ни сервираха на закуска с нападките на президента срещу премиера, или просто става дума за лека раздумка, ранна разходка по лозе на баир, без никакви изстрели по политически вълци, лисици или какъвто и да било друг дивеч. Освен срещу мишена, наподобяваща безпогрешно обрамчено от очила чело на 42 годишен министър-председател, известен като „господин чист”.
Ако не вярвате, че във властта има разнобой, вижте им реакциите. Опитват се да ни убедят, че нямат противоречия, но се разделиха на два лагера. Особено смешни са защитниците на г-н Първанов. Човекът си организирал интервю, наговорил се какво да го питат, за да разгроми вътрешния враг. Не за друго, а именно, за да каже, каквото искал да каже. А те, милите, в старанието си да бъдат полезни ( а вкупом отдавна не са), упорито твърдят, че шефът им не искал да рече това, което рекъл. Пазят го от опасността да бъде разбран правилно.
Сред тях е великанът на мисълта Добромир Задгорски ( стар другар на Първанов от времето, когато крещеше срещу турците пред Народното събрание в София преди близо 20 години и се пулеше срещу несъгласните с него, като моя милост, та се налагаше да ни разтървават насред площада). Депутатът от левицата така се престара в опита си да тури пепел на огъня, че обяви обезчестените за девствени-Първанов и Станишев били в чудесни отношения, каза той пред смаяните от тази глупост репортери.
Имаше и други говорители на премълчаваната доскоро кавга, особено от страна на мандатоносителите от ДПС, които в тази ситуация наистина не знаят как да се извъртят, че да не им лъсне заникът.
Това е. Кресливият, Задгорски, който врещеше срещу връщането имената на българските турци, е в една лодка с лустросания Лютви Местан.
Яворов е казал в началото на миналия век: „ От заник слънце уморени, алеят морски ширини…”. И днес алеят, но от играта им стихийна, от която сме уморени, могат и да се разбушуват яростни вълни.
Привет, г-н Инджев,
Напълно съм съпричастен с казаното от Вас и Ви приветствам чистосърдечно!
Всичко добро Ви желая!
Поздравявам ви, г-н Инджев.
От ден на ден, статиите ви стават все по-революционни.
Вие сте народен будител!
Чета блога ви от няколко седмици и забелязвам, че във всяка публикация намесвате Русия, БСП, ДПС или Бойко Борисов.
Да, нека се борим срещу тях, да ги разобличаваме и да се примиряваме, но основния проблем на Българското общество е ниската му култура.
Каквото е обществото, такива са му управниците.
Вие разобличавате самото общество, разобличавайки избранниците му, но за мое съжаление не го разобличавате пред него, ами пред нас.
Пожелавам ви по-широка аудитория.
Хареса ми “лирическото отстъпление” Задгорски – Местан. Т.нар. “български политици” могат да се анализират само чрез средствата на абсурда и гротеската.
С особена наслада напоследък следя изявите на Л. Местан – в опитите да подражава на “Сокола” използва едни такива сложни думи, с които вероятно смята, че изразява и сложни мисли. И всичко това с един особен “интелигентен” лицеизраз. Няма по-смешно нещо у нас от спорта и политиката!
Г-н Инджев, ще ми е приятно, ако при случай отделите повече внимание на “случая Местан”. Той го предполага, а ние го заслужаваме :))