Медийни спасители пълнят трюмовете на ” Титаник”

В сблъсъка между титаните на властта в България, какъвто е откритият челен удар между Първанов и Станишев, е много важно кой всъщност е Титаник. Да видим кой какви спасителни лодки хвърля в помощ на давещите се лобита и кой млати по главите с гребло драпащите удавници.
Пробойната, която отвори г-н Първанов с интервюто си във вестник „ Труд”, засмука вече доста ледена водя в трюмовете на червения параход. Стресната (вероятно от когото трябва), авторката на интервюто Валерия Велева, се опитва да запуши дупката с тялото си. Сметнала е за нужно в нарочна статия да се оправдава, че просто се сетила да поиска интервю и толкоз. Поискала и й се дало. Проста работа. А ние си мислехме, че главни редактори, пресцентрове и други умници са се глумили над хитруомни въпроси и отговори, с които главнокомандващият да гръмне в упор тая сган от врагове-от „сериозно сгрешилия” премиер, през политолога Гамизов ( който не е никакъв политолог, но с критиките си към Първанов привлече от политическа и логическа гледна точка несъразмерен ответен президентски неприятелски огън), та чак до току-що забелязаните от интревюирания ни президент бизнесмени с голяма, дразнеща хората охрана. Но нищо подобно не се е случило. Посочил бил президентът една грешка на Станишев-а именно, назначаването на негови съветници в бордове на държавни предприятия, казва авторката. И скромно премълчава, че Първанов нищо не е посочил ( прочетете великото интервю, което изпълва с гордост неговите влъхви). Именно Велева посочва на събеседника си името на премиерския съветник Ивайло Данаилов като предмет на съгрешаването, бидейки спуснат в такъв борд ( тук питащата премълчава друго, че темата беше повдигната седмица по-рано от в. „Експрес”). А президентът, известен любител на волейбола и на опитите да събира овации покрай неговите международни успехи, мигновено отиграва вдигната топка в полето на другарчето си Станишев.
В едно обаче Велева е полезна с оправдателната си статия. По въпроси, по които други се произнасят уклончиво, градейки хипотези, тя е необичайно категорична. Без кавички и условности ни съобщава за „руската връзка” на Първанов, „американската връзка” на Станишев и за това, което едни другари отричат напразно- разобличени са вече от неочаквано за тях място. От правителството реагираха болезнено, а от „Позитано”-направо истерично, отсича Велева. Така че вече от най-приближено място до държавните началници знаем, че Станишев е добре с американците, Първанов-с руснаците, а на БСП е време да посети психиатрията ( истерията се лекува там).
Ще добавя само, че г-жа Велева не бива да си въобразява, че се е превърнала в нещо повече от средство за препредаване на властови сигнали само поради факта, че се налага нейни изяви да бъдат коментирани. Тя може да си мисли много неща, но мислещите хора знаят, че е станала емблематична с поведението си за властовите боричкания, като едни рибки, които японците отглеждат в аквариуми, за да ги предупреждават с тревожното си мятане насам-натам преди земетресение. Ето защо и колегите от в. „ Капитал” са й посветили коментарче с същия дух.
Но и хората на Станишев не дремят. Нещо повече, били са подготвени. С мълниеносна скорост в американското месечно издание „ Defense and Foreign Affairs Strategic Policy” се появи статия за българския премиер, в която има твърдения за „огромния размах” на премиерските реформи в България. Оказва се, според статията, че още в началото на май 2008-ма ( представяте ли се, още тогава, толкова отдавна, а ние да не знаем), станало ясно за направени от министър-председателя промени, които били по-обширни и дори по-ефективни от предвижданите. И не само това, промените засягали повече от обикновената корупция на местно ниво…
Малко преди тази похвала дойде друга-от същата страна, накъдето навремето се е бил запътил „ Титаник”. Вестник „ Вашингтон таймс”, който редовно подкрепяше СДС, както във времето на опозиционния му възход, така и при управленското му сриване, най-неочаквано страхотно много харесва вече преродения бивш комунизъм в лицето на настоящия ни премиер. И го брани от Брюксел, препоръчвайки на висок тон на ЕС да не наказва българските власти със санкции. А ние пък, които помним колко червена пропагандна боя се изля навремето в София срещу „ Вашингтон таймс”, като към издание на съмнителна христянска секта, изповядващо пещерния антикомунизъм, направо сме умилени от такова превъплащаване. То служи за повод във в. „ Сега” да се появи особено злъчна статия срещу г-н Станишев, издокаран като едва ли не американски лакей, който дръзко цака бедните европейци с американската карта. Само дето не са му нахлупили онова бомбе със звездите и райетата, толкова задължително за всяка карикатура на Чичо Сам, за да бъдат съвсем наясно читателите с какъв предател на каузата на социализма си имат работа.
Но, както вече отбелязах, станишевите хора не се дават лесно. Ударили са противника в слънчевия сплит на пропагандата. Пробутали са хвалебствен материал за съветника Данаилов, гнилата ябълка на раздора, подадена услужливо на събеседника й от Велева докато се усуква около президентското дърво. Разлята е на две страници не къде да е, а във в „24 часа”. Това е майсторски ход. Да атакуващ Първанов с поощтрителни писания спрямо посочения от него злодей именно в изданието, което президентът ползва като лична рекламна трибуна от години, е все едно Бин Ладен да даде пресконференция във Вашингтонския пресклуб.
Невероятно, но факт, случи се ( в сайта e-vestnik.bg писаха неотдавна, че краката на шефовете на двете германски издания се клатят, та може това махало да са използвали от щаба на Станишев). Сигурно също става дума за обикновена хрумка, която не е бистрена и съгласувана с когото трябва-досущ като самото интервю на главнокомандващия в другото издание на ВАЦ. Сетили се хората изведнъж за Ивайло Данаилов и хоп-две вестникарски страници във втория по тираж вестник на страната. И няма никаква, ама абсолютно никаква връзка със същия Данаилов, главния герой от раздумката между Велева и Първанов. И да не си помислите, че съветникът бие отбой? Нищо подобно, обяснява, как няма проблеми с филологическото си образование в директорски борд, за който се иска друго такова.
Ами да, прав е човекът. Президентът качи на борда на дипломацията Филчев, а сега бившият президентски съветник Калфин ( един от много хора на Първанов в бордовете на властта) обяснява колко посредствено си е вършил работата техния избраник на посланическия пост в Казахстан. С какво Данаилов ще да е по-нефелен от Филчев в тази битка на титаните ( титаници на мисълта)?
Изобщо, не слушат тези медии, ей. Каза им от Разград секретарят на БСП Антон Кутев, че не са най-подходящото място да се поставят проблемите, но не. Не слушат. Само още по-яростно се вкопчиха да наливат вода в мелницата на двата лагера, за които са привлечени, пълнейки всъщност трюмовете на властовия „Титаник”.