Варум ист ди банане Крум, или още за Крум страшни

Люта закана за въвеждане на Крумовите закони подслади надеждите на доверчивите избиратели за силната ръка, която да изкорени ( едва ли лозята, които в днешно време раждат мастити спонсори на политиците) бурените на престъпността с един замах. И да не сте следили новините, сигурно се досещате, че това обещание най-подхожда на г-н Борисов. За него Георги Лозанов казва, че отговаря на днешната представа за юначеството в политиката. Предизборното обещание на Бойко Борисов да върне България в началото на 9 век по интересен начин се преплита с изявлението на историка Божидар Димитров за констатирания от него край на демокрацията. Дали директорът на Националния исторически музей е повлиян от философа Франсис Фукуяма, който обяви „края на историята” и по този начин му опонира ( защото Фукуяма твърди обратното, че демокрацията е победила окончателно и безвъзвратно) , не знаем. Но знаем, че историкът, известен с близките си отношения с Бойко Борисов и едновременно с това с принадлежността към БСП, с която пък г-н Борисов воюва като Крум с Никифор, в прав текст ни осведоми, че последната ни надежда за спасяването на остатъците от демократичните руини е в…Бойко Борисов. С други думи кметът на София може само да разчисти отломките от управлението на партията, в която шефът на музея членува. Дотук-почти нищо ново. Обаче има едно старо, което е ново за самия г-н Борисов, изглежда. Става дума за едни 12 мита. Не, не мита и митници, на които добрите хващат лошите, а после най-лошите, ( крадците, на които ръцете трябва да бъдат отрязани до белите якички), ги пускат. И за 12 мига от пролетта не става дума. Всичко е наред с духовните наследници на разведчика товарищ Щирлиц и на българския му малко байганьовски вариант майор Деянов ( чиито отъждествяван с него образ в лицето на министъра на културата Стефан Данаилов черпи носталгична възхита от онзи актьорски примитивизъм и до днес-неизменно стои на почетния номер три на стълбичката на победителите по рейтинг след софийския кмет и президента). Историческите аналогии в публичните изяви на Бойко Борисов обаче, който обича да се произнася за корените на дружбата с Русия, този път удариха на неочакван камък. Това е книгата на самия Божидар Димитров, озаглавена „ 12 мита в българската история”. В нея той разбива на прах ( ако добавим и малко сълзи, ще стане отлична кал) грешните представи за въпросните закони на Крум. Ето как: „ Завършен образ на жесток варварин Крум придобива с историята за законодателството си. В него и за най-малкото престъпление се предвиждат сурови наказания-чупене на ръце, крака, изтръгване на езика и т.н. Разказът за Крумовото законодателство е приет с пълно доверие от историците ни и оттам чрез учебниците оформя представата за Крум вече в съзнанието на няколко поколения българи именно като суров, жесток варварин. В публичното пространство и днес върви изразът ( особено в години на разгул и престъпност) : „ Необходимо ни е Крумово законодателство”. По нататък авторът иронизира като глупави твърденията за изкоренените лозя, защото има свидетелства на същите (злонамерени иначе, изграждащи гадния имидж на Крум) византийски хронисти, които си противоречат сами за много неща-например, споменавайки, че една от причините за голямото им поражение на българска земя през 811 г. бил фактът, че южните ни съседи пресушили много бъчви с вино. А то няма как да се е търкаляло на пътя им, ако има нещо вярно в т.н. борба на Крум с лозята и пиянството… Не знам какво пресушават заедно приятелите Божидар Димитров и Бойко Борисов, но, заети да оправят бъдещето на жалната ни демокрацийка, определено не си говорят за минало. Иначе г-н Борисов нямаше да противоречи на специалиста по темата, а специалистът можеше да бъде полезен по специалността си, вместо да се прави на Нострадамус. Понеже между митовете, оборвани от Божидар Димитров е пропуснат един, може би най-определящия за позиционирането на българските политици и в днешно време, ще си позволя да го добавя. Той датира приблизително от същата епоха. По време на царуването на Цар Петър, син на Симеон велики и управник, запомнен с предимно с две неща: че умиротворил България за рекордно дълъг период, който обаче в край сметка донесъл най-ужасната война на страната и до загубата на нейната независимост, известна и на децата в наше време като „византийско робство”. Това, което се пази в дълбока тайна обаче, не само от децата, но и от порасналите им отдавна родители, е фактът, че въпросното робство е сервирано на византийците от подкупения от тях руски велик княз Светослав. Същият, за когото е прието да се говори тук като за славянски брат, воювал рамо до рамо с българите срещу византийския завоевател (което е вярно само за финала на двата му ужасяващо разорителни за България похода, когато останки от оцелели от кланетата му българи се защитавали в крепостта Силистра срещу обсадата на Йоан Цимисхий, дошъл да потърси сметка на Светослав за нарушеното обещание доброволно да предаде на Византия разсипаната от него България). Срещу 1326000 холандски жълтици предшественикът на Цимисхий, император Никифор Фока, сключва договор със Светослав да удари в гръб и да разори България. Което се оказва лесна задача за разделеното на два политически лагера българско царство. В него противниците на византийското присъствие в царския двор, повлиян от византийската съпруга на Петър, имали нагласата да посрещнат руския завоевател като освободител. По този повод историкът Б. Петков пише в издадената през 1908 г. в София книга „ История на Източния въпрос преди освобождението на България” : „ освобождението е най-старото, известно в историята на народите дипломатическо средство за завоевание”. Ако на някой българския историк му се струва пристрастен , да добавим пряко свидетелство на описание на „братската дружба” на възползвалия се от временната слабост на българите славянски брат Светослав през 968 година. Цитатът е от Манасиевата хроника, съхранявана в библиотеката на Ватикана: „ Всичко бягало пред тия ужасни Росси, които, разпръснати по широките поля, разорявали само от удоволствие, разпинали, бичували своите роби, поставяли на прицел своите жертви и с радост пущали отгоре им стрелите си, или се забавлявали да забиват гвоздеи в главите им. Никога мирните български селяни не били виждали подобно нещо”. Печенегите обаче през това време нападнали Киев. На Светослав му се наложило временно да прекрати вакханалията в България, но се завърнал на следващата година и сътворил следното: „ За да убие у българите всяко желание за възстание против него, Святослав заповядал при превземането на Пловдив на да набият на кол 20 000 души пленени български войници”, отбелязва Б. Петков, който припомня също, че само татарските нашествия в руските земи са спасили България през следващия исторически период от подобни изстъпления от страна на варварите от Север, които се завръщат тук чак 8 века по-късно с походите си срещу Цариград. Ще добавим само, че Светослав целенасочено избивал българския елит. Известен е поне един документиран случай, когато 300 видни представители на управляващата българска класа били „арестувани” и изколени. Да ви напомня това на нещо друго? Припомнянето на фактите има стойност не като опит да се вдъхне омраза към някого, а именно като отърсване от лъжите и митовете-такива, каквито са и каквито се употребяват за съвсем реални цели от политически и стратегически характер в днешно време. Каква ирония обаче: печенеги и татари спасяват българите от русите, които разоряват България по начин, по които мирните български селяни никога не били виждали. Българското царство, продадено за холандски жълтици от славянския брат Светослав в насипно, разсипано състояние на вековния враг Византия, робува близо два века с помощта на братската дружба в действие. Което обаче няма да прочетете в българските учебници, а още по-малко ще чуете в прочувствените слова на родните ни управляващи. Както се вижда и опозиционните лидери се готвят да ни водят напред със същата назадничава „теоретична подготовка”. Люта закана за въвеждане на Крумовите закони подслади надеждите на доверчивите избиратели за силната ръка, която да изкорени ( едва ли лозята, които в днешно време раждат мастити спонсори на политиците) бурените на престъпността с един замах. И да не сте следили новините, сигурно се досещате, че това обещание най-подхожда на г-н Борисов. За него Георги Лозанов казва, че отговаря на днешната представа за юначеството в политиката. Предизборното обещание на Бойко Борисов да върне България в началото на 9 век по интересен начин се преплита с изявлението на историка Божидар Димитров за констатирания от него край на демокрацията. Дали директорът на Националния исторически музей е повлиян от философа Франсис Фукуяма, който обяви „края на историята” и по този начин му опонира ( защото Фукуяма твърди обратното, че демокрацията е победила окончателно и безвъзвратно) , не знаем. Но знаем, че историкът, известен с близките си отношения с Бойко Борисов и едновременно с това с принадлежността към БСП, с която пък г-н Борисов воюва като Крум с Никифор, в прав текст ни осведоми, че последната ни надежда за спасяването на остатъците от демократичните руини е в…Бойко Борисов. С други думи кметът на София може само да разчисти отломките от управлението на партията, в която шефът на музея членува. Дотук-почти нищо ново. Обаче има едно старо, което е ново за самия г-н Борисов, изглежда. Става дума за едни 12 мита. Не, не мита и митници, на които добрите хващат лошите, а после най-лошите, ( крадците, на които ръцете трябва да бъдат отрязани до белите якички), ги пускат. И за 12 мига от пролетта не става дума. Всичко е наред с духовните наследници на разведчика товарищ Щирлиц и на българския му малко байганьовски вариант майор Деянов ( чиито отъждествяван с него образ в лицето на министъра на културата Стефан Данаилов черпи носталгична възхита от онзи актьорски примитивизъм и до днес-неизменно стои на почетния номер три на стълбичката на победителите по рейтинг след софийския кмет и президента). Историческите аналогии в публичните изяви на Бойко Борисов обаче, който обича да се произнася за корените на дружбата с Русия, този път удариха на неочакван камък. Това е книгата на самия Божидар Димитров, озаглавена „ 12 мита в българската история”. В нея той разбива на прах ( ако добавим и малко сълзи, ще стане отлична кал) грешните представи за въпросните закони на Крум. Ето как: „ Завършен образ на жесток варварин Крум придобива с историята за законодателството си. В него и за най-малкото престъпление се предвиждат сурови наказания-чупене на ръце, крака, изтръгване на езика и т.н. Разказът за Крумовото законодателство е приет с пълно доверие от историците ни и оттам чрез учебниците оформя представата за Крум вече в съзнанието на няколко поколения българи именно като суров, жесток варварин. В публичното пространство и днес върви изразът ( особено в години на разгул и престъпност) : „ Необходимо ни е Крумово законодателство”. По нататък авторът иронизира като глупави твърденията за изкоренените лозя, защото има свидетелства на същите (злонамерени иначе, изграждащи гадния имидж на Крум) византийски хронисти, които си противоречат сами за много неща-например, споменавайки, че една от причините за голямото им поражение на българска земя през 811 г. бил фактът, че южните ни съседи пресушили много бъчви с вино. А то няма как да се е търкаляло на пътя им, ако има нещо вярно в т.н. борба на Крум с лозята и пиянството… Не знам какво пресушават заедно приятелите Божидар Димитров и Бойко Борисов, но, заети да оправят бъдещето на жалната ни демокрацийка, определено не си говорят за минало. Иначе г-н Борисов нямаше да противоречи на специалиста по темата, а специалистът можеше да бъде полезен по специалността си, вместо да се прави на Нострадамус. Понеже между митовете, оборвани от Божидар Димитров е пропуснат един, може би най-определящия за позиционирането на българските политици и в днешно време, ще си позволя да го добавя. Той датира приблизително от същата епоха. По време на царуването на Цар Петър, син на Симеон велики и управник, запомнен с предимно с две неща: че умиротворил България за рекордно дълъг период, който обаче в край сметка донесъл най-ужасната война на страната и до загубата на нейната независимост, известна и на децата в наше време като „византийско робство”. Това, което се пази в дълбока тайна обаче, не само от децата, но и от порасналите им отдавна родители, е фактът, че въпросното робство е сервирано на византийците от подкупения от тях руски велик княз Светослав. Същият, за когото е прието да се говори тук като за славянски брат, воювал рамо до рамо с българите срещу византийския завоевател (което е вярно само за финала на двата му ужасяващо разорителни за България похода, когато останки от оцелели от кланетата му българи се защитавали в крепостта Силистра срещу обсадата на Йоан Цимисхий, дошъл да потърси сметка на Светослав за нарушеното обещание доброволно да предаде на Византия разсипаната от него България). Срещу 1326000 холандски жълтици предшественикът на Цимисхий, император Никифор Фока, сключва договор със Светослав да удари в гръб и да разори България. Което се оказва лесна задача за разделеното на два политически лагера българско царство. В него противниците на византийското присъствие в царския двор, повлиян от византийската съпруга на Петър, имали нагласата да посрещнат руския завоевател като освободител. По този повод историкът Б. Петков пише в издадената през 1908 г. в София книга „ История на Източния въпрос преди освобождението на България” : „ освобождението е най-старото, известно в историята на народите дипломатическо средство за завоевание”. Ако на някой българския историк му се струва пристрастен , да добавим пряко свидетелство на описание на „братската дружба” на възползвалия се от временната слабост на българите славянски брат Светослав през 968 година. Цитатът е от Манасиевата хроника, съхранявана в библиотеката на Ватикана: „ Всичко бягало пред тия ужасни Росси, които, разпръснати по широките поля, разорявали само от удоволствие, разпинали, бичували своите роби, поставяли на прицел своите жертви и с радост пущали отгоре им стрелите си, или се забавлявали да забиват гвоздеи в главите им. Никога мирните български селяни не били виждали подобно нещо”. Печенегите обаче през това време нападнали Киев. На Светослав му се наложило временно да прекрати вакханалията в България, но се завърнал на следващата година и сътворил следното: „ За да убие у българите всяко желание за възстание против него, Святослав заповядал при превземането на Пловдив на да набият на кол 20 000 души пленени български войници”, отбелязва Б. Петков, който припомня също, че само татарските нашествия в руските земи са спасили България през следващия исторически период от подобни изстъпления от страна на варварите от Север, които се завръщат тук чак 8 века по-късно с походите си срещу Цариград. Ще добавим само, че Светослав целенасочено избивал българския елит. Известен е поне един документиран случай, когато 300 видни представители на управляващата българска класа били „арестувани” и изколени. Да ви напомня това на нещо друго? Припомнянето на фактите има стойност не като опит да се вдъхне омраза към някого, а именно като отърсване от лъжите и митовете-такива, каквито са и каквито се употребяват за съвсем реални цели от политически и стратегически характер в днешно време. Каква ирония обаче: печенеги и татари спасяват българите от русите, които разоряват България по начин, по които мирните български селяни никога не били виждали. Българското царство, продадено за холандски жълтици от славянския брат Светослав в насипно, разсипано състояние на вековния враг Византия, робува близо два века с помощта на братската дружба в действие. Което обаче няма да прочетете в българските учебници, а още по-малко ще чуете в прочувствените слова на родните ни управляващи. Както се вижда и опозиционните лидери се готвят да ни водят напред със същата назадничава „теоретична подготовка”. Люта закана за въвеждане на Крумовите закони подслади надеждите на доверчивите избиратели за силната ръка, която да изкорени ( едва ли лозята, които в днешно време раждат мастити спонсори на политиците) бурените на престъпността с един замах. И да не сте следили новините, сигурно се досещате, че това обещание най-подхожда на г-н Борисов. За него Георги Лозанов казва, че отговаря на днешната представа за юначеството в политиката. Предизборното обещание на Бойко Борисов да върне България в началото на 9 век по интересен начин се преплита с изявлението на историка Божидар Димитров за констатирания от него край на демокрацията. Дали директорът на Националния исторически музей е повлиян от философа Франсис Фукуяма, който обяви „края на историята” и по този начин му опонира ( защото Фукуяма твърди обратното, че демокрацията е победила окончателно и безвъзвратно) , не знаем. Но знаем, че историкът, известен с близките си отношения с Бойко Борисов и едновременно с това с принадлежността към БСП, с която пък г-н Борисов воюва като Крум с Никифор, в прав текст ни осведоми, че последната ни надежда за спасяването на остатъците от демократичните руини е в…Бойко Борисов. С други думи кметът на София може само да разчисти отломките от управлението на партията, в която шефът на музея членува. Дотук-почти нищо ново. Обаче има едно старо, което е ново за самия г-н Борисов, изглежда. Става дума за едни 12 мита. Не, не мита и митници, на които добрите хващат лошите, а после най-лошите, ( крадците, на които ръцете трябва да бъдат отрязани до белите якички), ги пускат. И за 12 мига от пролетта не става дума. Всичко е наред с духовните наследници на разведчика товарищ Щирлиц и на българския му малко байганьовски вариант майор Деянов ( чиито отъждествяван с него образ в лицето на министъра на културата Стефан Данаилов черпи носталгична възхита от онзи актьорски примитивизъм и до днес-неизменно стои на почетния номер три на стълбичката на победителите по рейтинг след софийския кмет и президента). Историческите аналогии в публичните изяви на Бойко Борисов обаче, който обича да се произнася за корените на дружбата с Русия, този път удариха на неочакван камък. Това е книгата на самия Божидар Димитров, озаглавена „ 12 мита в българската история”. В нея той разбива на прах ( ако добавим и малко сълзи, ще стане отлична кал) грешните представи за въпросните закони на Крум. Ето как: „ Завършен образ на жесток варварин Крум придобива с историята за законодателството си. В него и за най-малкото престъпление се предвиждат сурови наказания-чупене на ръце, крака, изтръгване на езика и т.н. Разказът за Крумовото законодателство е приет с пълно доверие от историците ни и оттам чрез учебниците оформя представата за Крум вече в съзнанието на няколко поколения българи именно като суров, жесток варварин. В публичното пространство и днес върви изразът ( особено в години на разгул и престъпност) : „ Необходимо ни е Крумово законодателство”. По нататък авторът иронизира като глупави твърденията за изкоренените лозя, защото има свидетелства на същите (злонамерени иначе, изграждащи гадния имидж на Крум) византийски хронисти, които си противоречат сами за много неща-например, споменавайки, че една от причините за голямото им поражение на българска земя през 811 г. бил фактът, че южните ни съседи пресушили много бъчви с вино. А то няма как да се е търкаляло на пътя им, ако има нещо вярно в т.н. борба на Крум с лозята и пиянството… Не знам какво пресушават заедно приятелите Божидар Димитров и Бойко Борисов, но, заети да оправят бъдещето на жалната ни демокрацийка, определено не си говорят за минало. Иначе г-н Борисов нямаше да противоречи на специалиста по темата, а специалистът можеше да бъде полезен по специалността си, вместо да се прави на Нострадамус. Понеже между митовете, оборвани от Божидар Димитров е пропуснат един, може би най-определящия за позиционирането на българските политици и в днешно време, ще си позволя да го добавя. Той датира приблизително от същата епоха. По време на царуването на Цар Петър, син на Симеон велики и управник, запомнен с предимно с две неща: че умиротворил България за рекордно дълъг период, който обаче в край сметка донесъл най-ужасната война на страната и до загубата на нейната независимост, известна и на децата в наше време като „византийско робство”. Това, което се пази в дълбока тайна обаче, не само от децата, но и от порасналите им отдавна родители, е фактът, че въпросното робство е сервирано на византийците от подкупения от тях руски велик княз Светослав. Същият, за когото е прието да се говори тук като за славянски брат, воювал рамо до рамо с българите срещу византийския завоевател (което е вярно само за финала на двата му ужасяващо разорителни за България похода, когато останки от оцелели от кланетата му българи се защитавали в крепостта Силистра срещу обсадата на Йоан Цимисхий, дошъл да потърси сметка на Светослав за нарушеното обещание доброволно да предаде на Византия разсипаната от него България). Срещу 1326000 холандски жълтици предшественикът на Цимисхий, император Никифор Фока, сключва договор със Светослав да удари в гръб и да разори България. Което се оказва лесна задача за разделеното на два политически лагера българско царство. В него противниците на византийското присъствие в царския двор, повлиян от византийската съпруга на Петър, имали нагласата да посрещнат руския завоевател като освободител. По този повод историкът Б. Петков пише в издадената през 1908 г. в София книга „ История на Източния въпрос преди освобождението на България” : „ освобождението е най-старото, известно в историята на народите дипломатическо средство за завоевание”. Ако на някой българския историк му се струва пристрастен , да добавим пряко свидетелство на описание на „братската дружба” на възползвалия се от временната слабост на българите славянски брат Светослав през 968 година. Цитатът е от Манасиевата хроника, съхранявана в библиотеката на Ватикана: „ Всичко бягало пред тия ужасни Росси, които, разпръснати по широките поля, разорявали само от удоволствие, разпинали, бичували своите роби, поставяли на прицел своите жертви и с радост пущали отгоре им стрелите си, или се забавлявали да забиват гвоздеи в главите им. Никога мирните български селяни не били виждали подобно нещо”. Печенегите обаче през това време нападнали Киев. На Светослав му се наложило временно да прекрати вакханалията в България, но се завърнал на следващата година и сътворил следното: „ За да убие у българите всяко желание за възстание против него, Святослав заповядал при превземането на Пловдив на да набият на кол 20 000 души пленени български войници”, отбелязва Б. Петков, който припомня също, че само татарските нашествия в руските земи са спасили България през следващия исторически период от подобни изстъпления от страна на варварите от Север, които се завръщат тук чак 8 века по-късно с походите си срещу Цариград. Ще добавим само, че Светослав целенасочено избивал българския елит. Известен е поне един документиран случай, когато 300 видни представители на управляващата българска класа били „арестувани” и изколени. Да ви напомня това на нещо друго? Припомнянето на фактите има стойност не като опит да се вдъхне омраза към някого, а именно като отърсване от лъжите и митовете-такива, каквито са и каквито се употребяват за съвсем реални цели от политически и стратегически характер в днешно време. Каква ирония обаче: печенеги и татари спасяват българите от русите, които разоряват България по начин, по които мирните български селяни никога не били виждали. Българското царство, продадено за холандски жълтици от славянския брат Светослав в насипно, разсипано състояние на вековния враг Византия, робува близо два века с помощта на братската дружба в действие. Което обаче няма да прочетете в българските учебници, а още по-малко ще чуете в прочувствените слова на родните ни управляващи. Както се вижда и опозиционните лидери се готвят да ни водят напред със същата назадничава „теоретична подготовка”.