Бих могъл и аз да се изкажа по темата на деня от вестници и сайтове ( така де, нали, както научихме от последните статистически данни на една агенция , близо 12 на сто от българите, предимно млади и образовани, научават новините от мрежата), която дефилира под обобщаващото заглавие „ Кой сте Вие господин Гамизов?. Защото го познавам. Не много добре, но достатъчно, за да имам мнение, с всичките условности по отношение на човек, с когото си се виждал няколко пъти и си интервюирал веднъж. И вероятно би трябвало да се замисля преди да кажа добра дума, за да не го дискредитирам пред преследвачите му, които биха казали –„аха, щом един такъв никакъв го харесва, значи ясно…”.
Знам какво е да ти пуснат кръв и да те посочат на ловните си кучета.Сега ги отвързаха и ги насъскаха. С изплезени езици, с пяна на уста, те си вършат работата, за която им плащат. За лоша дума за Гамизов не се сещам, че да им угодя, както им угаждат внезапно активизиралите се „разследващи” журналисти.
Също трябва да направя уговорката, че не съм се ровил в миналото му, нито съм говорил с баба му, леля му, класната, съседката и други меродавни източници за „истинския” му облик-такъв, какъвто настървено го рисуват пуснатите по следите му придобилите смелост да се борят срещу неправдата „колеги”. Те, както обикновено, бранят покровителя си Голиат от прашката на Давид.
Още преди месеци от една редакция ми казаха, че не могат да ми публикуват статия с критики срещу президента, защото наскоро дали думата на Гамизов и настанал страшен задкулисен вой, поради което трябва да мине малко време, за да спадне напрежението.
Мина. И не малко. Но не спадна. Напротив, както се вижда. А се вижда също, че Гамизов много отдавна ги е ядосал, но са се правили на умрели симитлийски лисици с надеждата да му запушат устата с връзките си по медиите, както правят обикновено с подобни случаи.
По-важно е кое се схваща като неправда. Тя бива зададена като тема на помагачите на властта ( и опозицията, оказва се , в лицето на г-н Борисов, който също е сред засегнатите от волнодумството на Стефан Гамизов), след което от едната крайност, от тактиката на маргинализирането на противника, се минава в другата, на заповедта да се приложи вариант номер две: „направете го известен, но по „оня начин”. И те го правят. Доколкото могат ( защото не разбират, че за доста българи хайките им срещу определена личност правят преследвания именно ЛИЧНОСТ, която печели симпатии само с факта, че по нея стрелят хранениците на олигархията и нейните властови марионетки). Така днес в двата най-тиражни всекидневника с национално разпространение на Гамизов е отделено подобаващо място-в смисъл, каквото подобава на посочен от най-високо място Враг на държавата номер едно ( за момента).
Такива „работи” се разследват у нас. Любопитството на „разследващите” не се дразни от евентуална проверка на далаверите на господарите им по държавните кабинети и сараи ( театралните инсценировки с репортерския интерес към хотела на Доган само разсмиват с инфантилността на постановката-а знаем, колко заядливи могат да бъдат колегите, им позволят, когато трябва да бъде наритан падналият или вързаният!).
Не се разследват например корените на организираната престъпност. Спискът на недосегаемите теми и персони в държавата е дълъг. Но ще спомена само една. Защото прословутото изнасяне на пари с куфарчета, колкото и вероятно да е, си остава недоказуемо деяние на тогавашните безнаказани господари на държавата. Докато износът на цели композиции с материали, суровини ( казват и с боеприпаси, че и оръжия направо) е колективно дело на стотици участници и свидетели. Пишещият тези редове многократно е призовавал да бъде направено очевидното, да се копне назад във времето, когато контрабандата в особено големи размери в нарушение на международното ембаргото срещу бивша Югославия направи обикновените мутри и началниците им милиционери милионери в зелено ( тогава още нямаше евро).
Някой да си спомня, че два елитни отряда от униформени младоци, но от различни служби, се биха до смърт на ничия земя на западната ни граница заради охраняваните и преразпределяните от тях контрабандни канали? Едва ли. А и нямаше да се чуе изобщо за този срам ( през 1994-та), ако не бяхме го написали във в. „Експрес”, на който имах честта да бъда главен редактор, малко преди да го закрият заради подобни „безобразия” ( безобразие у нас е да кажеш неудобни за властта истини-колкото по очевидни са те, толкова по-голямо е „безобразието” да ги назовеш).
Споменавам отделно примера за срастването на престъпността с държавата по време на ембаргото заради тежестта на престъплението, довело ортаците там, където са днес: на върха. На същия, който подставените лица на олигархията отбраняват под маската на спартанци от Термопилите, нападати от брюкселските експертно-политически орди. Тази фалшива битка нямаше да се разиграва, ако организираната престъпност не беше заякнала като юнак, що бозал от контрабандното държавно мляко годни наред, а след това се предрешил на добре облечен бизнесмен. А че борбата иска жертви ( другари!), това е видно от многозначителната бройка: 150 паднали от поръчкови убийства герои на „прехода” ( маратонски, наистина) са горе-долу половината от загиналите на Термопилите общо 300 убити спартанци.
Така че, не става дума да си „за” или „против” Гамизов, който ядоса с критиките си Първанов и Борисов, а за това как попадналите в целта словестни стрели на една публична фигура предизвикват пълна мобилизация на наказателния пропаганден апарат, вдигнат на крак в пълно бойно снаряжение да громи врага с арсенала си от оръжия за масово омаскаряване. А този въпрос води още два: кой ще е следващият и докога ще продължава всичко това?
И въпреки всичко, колкото и да искам да говорят за мен по новините, никой не говори. Нито журналистите питат за мен президента, нито пък той се сеща сам да каже нещо за мен.
Ето това е въпросът който вълнува читателите в интернет. Откъде се пръкна тоя че и акъл ще раздава?
Благодаря за този коментар.
Това, което ме смути е откъде един човек има смелостта да говори по този начин. Предполагам не само аз, но и доста хора биха искали да се ползват с подобна свобода, но знаем, че държавата не я гарантира. Затова си налягаме парцалките.
Има си някакви закономерности в поведението на върхушката, които се повтарят почти винаги, когато се появи “заплаха”:
1) Пренебрегване, омаловажаване, изтикване извън полезрението. Да оставим проблемът да изчезне от само себе си.
2) Очерняща медийна кампания, дискредитиране, компрометиране. Да подведем общественото мнение превантивно, тъй че думите на “врага” да не хващат корени в обществото.
3) Натиск върху личността и близките на “натрапника”, за да се откаже от борбата. Това е най-жестоката мярка, която може да стигне до убийство. Да отстраним проблема.
Очевидно първите две мерки вече бяха приложени. Логично е да се запитам на какво се осланя този човек, за да се предпази от третата. На охраната си? Хм, да не би някой от убитите мафиотски босове да беше без охрана?
Мога да дам 3 прогнози:
1) Гамизов ще свие бойните знамена, шумът около него ще утихне, силните ще се успокоят
2) Ще се окаже, че зад него стоят мощни интереси, които му дават вяра и самочувствие, че няма да бъде стъпкан
3) Ще бъде насилствено отстранен.
Във всеки случай, такива ситуации ни помагат да видим по-ясно нишките на матрицата, в която сме оплетени. Свободата ни минава през това да сме информирани.
Още веднъж, благодаря за разясненията.
Днес Гамизов е казал, че смята, че обвиненията към него са директна атака на дадените му от Конституцията права. Не го разбирам това. Смятам даже, че е налудничаво. Не може нехаресването на някого да е нарушение на Конституцията.
“Патил, та знае”, както казваше един наш учен. В случая, г-н Инджев има опита, за да ни предложи една забележителна дефиниция за “здравите сили” в българските медии: “…наказателния пропаганден апарат, вдигнат на крак в пълно бойно снаряжение да громи врага с арсенала си от оръжия за масово омаскаряване”. При това, дефиницията освен, че описва действителността, дава представа и за нейния произхода. Налице е пример, как публицистиката не само осведомява, но е и средство за познаване!
Факта ,че Гамизов разрови лайното показа ,че то съществува дори и скрито зад хвалебствията на медиите.Очаквам с нетърпение излизането на ” Жълт политически вестник”. Дано някой се захване с него.Колкото до Гамизов,следя го и виждам ,че има попадения.Има неща които не ми допадат, като позиции и възгледи,(въпроса с американската кандидат президентска къмпания), но нали затова е демокрацията.
Да разясня на Георги Д. – защо Гамизов е писал за Конституцията – защото големиятвъпрос който всички “лидери на мнение” поддържат е “Кой е тоя” – демек предполага се че воек който е дошъл от нищото не трябва да се появява в медиите и да обяснява важни неща в държавата. Т.е. атакува се директно заемането на гражданска позиция – това е същинското потъпкване на конституционните права на всеки гражаданин вкл. и на въпросния Гамизов.
Олигархият смята че могат да пишат и за се изказват само дежурните говорители – политолози или социолози – но не и един външен за тази система човек. Ш баш това дразни разни хора от пропагандния апарат. А и Иво го е казал добре – след появата на статия на Гамизов срещу президента, дрег не може да пише по тази тема дълго време защото трябва да утихната страстите и гневът на президентския прес офис и лично на другарката Башлиева. Опропо въпросната другарка май издиша в момента и не може да удържи антипрезидентския залп който се надигна… коемо може да и струва главата…
извинявам се за правописните грешки – считам се за грамотен, но пиша бързо, защото трябва да навестя и други блогове и да кажа нещо…
Иво, уважавам мнението ти и способностите ти на журналист, но … би ли се придържал повече към високия стил на изразяване/писане, който много повече ти прилича и който не ти беше чужд, когато говореше от екрана, за разлика от начина по който пишеш в блога си. Трудно ми е да те чета, колкото и да съм ти единомишленик и симпатизирам на каузата и личността ти. Знам, че можеш да избягаш от “стила” който възприе в блога си и горещо ти/си/ го пожелавам, както и на останалите съфорумци.
Поздрави!
Аз все още се чудя, дали е допустимо навсякъде да казва, тези са добрите, тези са лошите (изобщо много повърхностна версия, но удобна заради своята обществена смилаемост), без каквато и да е фактолгия да стои зад това и на конкретни въпроси да се отговаря единствено с демагогската реплика “Ами то на всички е ясно”. Както каза напоседък един общественик, аз също съм особено предпазлив към това, което изглежда най-логично и чакам конкретни факти или опровержения. Към това прибавям факта, че от близка сътрудничка на г-н Гамизов знам, че той не отрича възможността за политическа кариера, за да не кажа по силна дума.
Така обстоятелсвата, че една машина заработва в такт, нека да не ни подвеждат да правим прибързани заключения.
И всъщност така и не разбрах, с какво конкретно толкова са го омаскарили?
На него му задават въпроса, защо гърмят с топ по врабче, но аз се питам от друга страна, защо пък той гърми с конституцията по някакво неориентирано изказване на президента?
Забравих всъщност още нещо съществено. На сайта на фондацията “Референдум”, която той председателства, вече поне от около година стои следното съобщение:
“Моля да ни извините за липса на информация на сайта. В момента изграждаме нов такъв, както и новата ни система за работа с хората, които работят за фондацията. Това се налага, защото неочаквано за нас доста доброволци от чужбина активно се включиха с експертна помощ в начинанието.
Ще сме напълно готови с новият сайт до седмици.”
Принципно горното не се нуждае особено от коментар, но все пак. Кои са тези много доброволци, които се включват от чужбина, кое ги мотивира така спонтанно да се включат. Къде ги?
И в крайна сметка, няма “нито ред, нито знак” от него на този сайт. Много удобно и хлъзгаво.
Аз пък си мислех че първия белег на гражданина е отговорността, която носи за думите и делата си. Без думи, без дела, каква отговорност, какъв гражданин, какви 5 лева?
long live Internet
само това ще оправи нещата
никой не може (надявам се) да спре хората да си казват мнението по иинтернет
а по същество: я се замислете всички върху думите на Кирил радев (не го познавам)защо публичността на г-н Гамизов (информацията за неговата дейност) е толкова неясна???
По повод на коментара за стила
Любезний Избирателю,
За нас беше голяма чест и удоволствие да да прочетем коментара Ви и да се докоснем до прелестта на високия стил с който сте благоволили да разкриете пред нас съкровищата на Вашата мисъл и душевност. Бихме си позволили обаче да допуснем, че не стилa на Иво Инджев не одобрявате, ами съдържанието на написаното от него ви дразни. Там Ви стяга чепика (ако позволите на един интелектуален плебей да се изрази не толкоз изискано), тъй ни се чини. Молим Ви за бъдаще да не се измъчвате повече с четене на този блог, а нас да не измъчвате с високия си стил на прогимназиална учителка, “намерила подход” към някой по-непослушен уеник. Осмеляваме си да ви препоръчаме занапред да се ориентирате към наистина изтънчени интелектуалци като Драгомир Драганов, Незнамсикой Гранитски, Тома Томов и т.н.
Останете със здраве.
Гамизов преувеличава бизнеса си.Не е вярно ,че има бизнес на Балканите.Дейността му е ограничена, а и тази фондация я има само на хартия.
има два варианта:1. гамизов говори нормални неща, извън професионалните гилдии,оторозирани за това от пръдливия елит,чийто статукво засега е цементирано, но точно от гледна точка на морала, е нелигитимен …и всеки такъв тип говорене го излага на опасност – оттам и раздразнението към непосветения…тежко му на общество, в което да казваш истината е смелост, но у нас традиционно е така.”царят е гол!”-казало едно дете.
2.гамизов е мистификатор,тип остап бендер, намерил нов начин да конструира харизма….в случая лошото е, че обществото допуска такъв тип магични практики,правещи възможно появата на жоржи,бойко,кобургчето и пр.политически шарлатани…
3.да се говори за човешкото щастие е твърде общо-така започна гамизов в началото,но в крайна сметка, никой не каза,че на “прехода” може да се гледа по всякакъв начин, но не и на като катарзис… гнойта се излива върху този, който я посочи. такива са особеностите на българския “преход” /към какво, не знам!/……….
иска ми се хората в нашата страна да обръщат повече внимание на същността на казаното а не на автора. някой знае ли името на детето извикало “Царят е гол”? И дали ако се окаже че е било някой калпазанин царя ще се окаже изведнъж облечен. Да се рови в биографиите на писатели и журналисти е присъщо на сталинизма. Чели ли сте за кампанията на Йосиф Висарионович за разкриване на псевдонимите – омаскаряване, арест разстрел. Такава е практиката. И досега. Някой да си спомня за Георги Стоев – не беше ли същото. И досега продължават да ровят в коша му за мръсно бельо, а някой да се опитва да открие убийците. Така се постъпва с всеки позволил си да си отвори устата срещу мафията – веднага му спретват я досие, я компромат от лично естество, я несъществуващо прегрешение на пред закона. И то тези които са потънали в мръсотия до ушите.
Едва днес се заинтересувах, кой е този Гамизов.Мога само да се съглася с написаното и да добавя, че имам лоши предчувствия за развитието на демокрацията в България. Този безумно проточил се преход не може да не завърши с нещо гадно и изказванията на Бойко Борисов напоследък, само затвърждават това ми мнение.
Това мюре на олигархията явно не е в час.
До ‘ноември 7, 2008, 17:35’. Днес в “ЧЕЛЮСТИ” по Дарик радио Гамизов обясни, че не е никакъв човек Ковачки. И много други работи каза.
Поправка: До ‘ноември 7, 2008, 17:35′. Днес в “ЧЕЛЮСТИ” по Дарик радио Гамизов обясни, че не е никакъв човек НА Ковачки. И много други работи каза. (изпуснат предлог)
Слушах го и вчера по “Дарик”, и днес по “Хоризонт” – и отново беше перфектен.
Не си спомням говоренето на някое друго обществено значимо лице у нас през последните години да е било толкова близко до моите възгледи.
При него няма лигавене, няма имитация.
И не е случайно, че “всички тъмни сили” се съюзиха в борбата срещу явлението “Гамизов”.
Много сте прав господин Инджев!
Хубавото сега е, че освен поставените под контрола на държавните ни мафиоти медии, има и интернет, а младите и образованите все повече използват мрежата за информиране и общуване. Това, което според мен трябва да стане е, всеки самостоятелно мислещ човек да не се бои да казва и ОТСТОЯВА мнението си, а и да образова политически /и по-скоро граждански/ възрастните хора около себе си. Наистина е ясно, че Гамизов сложи пръст право в раната и слугинажа бе насъскан, но ХОРАТА, ХОРАТА са важни!!!!
Аз лично познавам Гамизов,израснали сме заедно в Монтана детските ни години са ни минали заедно,небеше лошо момче,но нещо му хлопаше дъската…небеше с всичкия си,а и май е мюсюлманин,спомням си че всяка година семейството му празнуваше байряма….
Гамизов е типичен българин. А типичният българин е един некадърен простак, който на всичко отгоре е и един долнопробен мръсник.