Имаме новина, имаме си Матросов!

Президентът Първанов подгря изпреварващо бъдеща, обещана също така едностранно, обща помирителна изява с премиера Станишев, който за разлика от него, продължава да мълчи по темата ( само се обади да потвърди, че ще говори , като се върне от САЩ). За целта на зрителите на водещата по популярност телевизия БиТиВи беше предложено интервю на „ Горещия стол” на сутрешния блок. Горещото в случая е фактът, че ни беше демонстрирана операция по гасене на пожар, запален от самия гост.
Историята е пълна с примери за подпалвачество. Най известните от тях са два доказани, един фалшифициран, един неуспял и един достигнал до нас детайлно документиран пример. Недоказана, но широко известна като хипотеза е случката с подпаления от император Нерон древен Рим. Бил му прекалено древен, казват някои историци. Затова императорът му драснал клечката, а не от лудост, както мнозина си мислят. Така разчистил терен за новия си дворец и други епохални строежи ( нещо като дървената мафия у нас, която симулира „природни” бедствия, за да изкупи евтино дървесината).
Неуспешен е заговорът на Гай Фокс да взриви английския парламент през 1605-та година барабар с крал Джордж. Злодеят бил заловен и екзекутран, но и до ден днешен паметливите англичани са му толкова ядосани, че методично палят чучела на Гай Фокс на всеки 5-ти ноември, за да напомнят посегателството срещу парламента.
Тъмна, но пък тясно свързана със светлото ни минало по линията на връзката с Георги Димитров е историята около холандския лумпен Ван Дер Любе, нарочен от нацистите като подпалавач на Райхстага.
Най-успешен от всички обаче е младежът от древния град-държава Ефес Херострат. Затова и „подвигът” му се е запомнил цели 2364 годии. Точно преди толкова време, на 21 юли, юнакът изпратил чрез умишлен палеж в небитието едно от 7-те чудеса на света, храма на Артемида, който до онзи момент оцелял при земетресения и реконструкции близо пет века. Целта на Херострат била името му да се запомни. Помни се!
Прави ли Ви впечатление, че в два от случаите палежите се въртят около парламенти? И на мен също.
На кого и на какво ви прилича безнаказаният палеж на Партийния дом в София, който послужи за стягане на червените редици и сдържане на промените в България? Каква аналогия може да се направи с подпалвачите на войни между днешните български институции, които с херостратовски блясък в очите разпалено ни предлагат да  реформираме условията за влизане в парламента, изберете сами. Нека да видим обаче как изглежда феноменът „аз ги паля фитилите, аз ще си гася, когато си искам”, демонстриран днес. Единство и борба на противоположностите, диалектика от пожарникарски тип, какъвто и без това не липсва в държавата!
С лекота бих върнал жеста на Георги Първанов, който ме удостои с президентската си ехидна квалификация „безобиден журналист” след пряк сблъсък с него. Но няма как ( нито пък мога да затворя устата на солидарните с него, които,съдейки по себе си, привиждат в тази ситуация само някакъв „личен мотив”). Той просто не позволява да остане незабелязан.Признавам, че от всички неверни твърдения по мой адрес ( например на анонимните доносници от форумите в интернет), най-много се доближава до истината упрекът, че много се занимавам с държавния глава. Така е. Той се занимава с всички нас и някои му отвръщаме. Благодарим за вниманието!
Писах вече, че човекът начело на държавата живее в свой свят, населен с руски образи. И че това е втората му природа. Когато говори за строгостта на ЕК спрямо управлението в София, избира автоматично препратката към съветски филм , като „Москва не вярва на сълзи”, поставяйки „ Брюксел” на мястото на руската столица. А когато партията му искаше да използва национализма му с марката ОКЗНИ, пращайки го да организира партийните редици в Кърджали през 1994-та, функционерът Първанов се самоопределяше като Сталин, защото виждаше Кърджали, по думите му, като „Сталинград”, който отбранява.
Ето че нашият главен медиен герой отново се изяви в познатото амплоа на защитник с руско подсъзнание. Този път се метна на амбразурата, дегизиран въображаемо със съветска войнишка униформа от Втората световна война. Опита се да запуши дупката, зейнала в отношенията между институциите след неговия словесен атентат срещу колегата Станишев. В стил „ първо стрелям, после мисля” ( познат от ловния му подвиг край Симитли по време, подходящо за национален траур), Първанов ни съобщи, че много пъти бил постъпвал като Матросов, защитавайки непопулярни каузи ( може би като невероятното за партията му преглъщане на членството в на България в НАТО, от което той лично извади дивиденти, за да се легитимира пред Запада). Не, нямало проблем в отношенията с премиера, с когото поддържал телефонна връзка ( по принцип), но тя не била достатъчна (  те биха могли да си помахат през прозореца-телефонът в техния случай е по-скоро символ на отчуждение!).
Господин „ Матросов” ни обеща демонстрация на „мирно съвместно съществуване” ( закачка със социализма, употребена от него по адрес на Бойко Борисов) и ни подготви за обща публична изява с намиращия се в САЩ министър-председател, което не му попречи да подгрява публиката за нея с още една солова акция . За целта, след в. „ Труд”, избра и друга подобна подгряваща трибуна, студиото на току-що обявения от социолози за народен любимец Бареков ( какъв синхрон, какви съвпадения само-пък после някой пак да каже, че държавната машина не работи!).
Имаме новини! Те не бяха откроени от автора на това леко инфантилно възклицание ( то става такова, когато се повтаря с блеснал поглед  с повод и без причина), съобразил се с желанието на интервюирания новините да бъдат посочени такива, каквито са договорени. Не, не е новина великодушното съгласяване на президента, че кабинетът трябва да си изкара мандата. Нито пък в желанието му да прекрои избирателната система, което той строго посочи като акцентът в интервюто си- да не би тълкувателите да насочат нейде другаде вниманието си.
Нищо подобно. Новините са четири-три, произведени от госта и една от домакина ( бликащ от скромност, водещият не се стърпя да се съгласи със сегашния държавен глава в опита му да се сравни с полския колега Квашневски като напомни, че точно това бил посъветвал в студиото си предишния президент Стоянов-да се държи като Квашневски след края на мандата си като основе по неговия пример младежка академия).
На първо място Първанов ни обясни някои от необяснимите си постъпки така: „аз съм емоционален”! Каквото и да значи тази импулсивност за един главнокомандващ, комуто от години изграждат образ на пресметливия политически доайен на висшия пилотаж в политическото интригантство зад кулисите.
На второ място, съзнателно, или не, Първанов ядоса Бойко Борисов с обидна квалификация. Помнете ми думата, Борисов няма да му остане длъжен за определението „оперетно” по отношение на намерението му да „бутне една ограда и едно барбекю” в сарая на Доган в Бояна. Защото двамата първи по популярност в държавата си мерят рейтингите, но не и приказките.
На трето, интервюираният ни посочи още един грешник, събирателния образ на грешниците: пиар агенциите перат парите в политика, каза той. Честито на хилядите труженици на рекламата, посочени с височайшия пръст! Не че обвинението е безпричинно, но направено в този контекст, когато на практика личи бягството от отговорите на големите въпроси за енергетиката( където наистина са корените на най-голямата игра „пари-политика-пари”), за проруските му спотаени тежнения и за истинските причини за разрива с премиера, издребняването е очебийно.А може би не? Може би всъщност това е истинският отговор на въпроса за вбесилия го с публичните си критики консултант Гамизов, когото той декларативно „отстреля” с презрителния си отказ да го коментира „повече” ( и защо му е , вместо него го правят услужливите медийни помагачи?).
Четвъртата новина е изцяло заслуга на „неутралния” Бареков. Може да сте пропуснали, но според него „винаги” е казвал, че БСП е най-демократичната партия. Било му е явно малко да го казва винаги. Трябвало е пак. И го каза. Така че, вече знаете…
Имаше в това интервю и други дреболии, като настървеното споменаване на Иван Костов -дребния като рейтинг, но явно много едър като кост на гърлото, в каквато сами го превръщат с постоянното си кашляне срещу него. Самият президент спомена, че не би искал като бившия премиер да прави някога пария, която да се бори за няколко процента доверие, съгласявайки се с многобройните подканяния на водещия да коментира този (явно) универсален злодей.
И като сте стигнали дотук в текста, да попитам-избрахте ли си вече аналогия с най-известните подпалвачи? Не? Добре. Ето Ви още един пример, от приказката „Хензел и Гретел”. Вещицата, която охранва Хензел, за да го излапа, бива бутната в огъня със общите усилия на братчето и сестричето. Като не охраняваш охранвания от теб партиен наследник, който ти изземва функциите по охраняване на олигархичните интереси, може и да те бутне в огъня. Това е то разликата между охранването и охраняването. Ти си мислиш, че правиш едно, но постигаш друго. Нещо като „сговорна дружина сам пада в него”. Така че изнервеният Първанов побърза да побутне в пещта другарчето си. Президентът е по-печен в тези неща, но изходът от играта с огъня далеч не е предрешен.