Спомняте ли си защо си отиде Петър Младенов? А за какво дойде един доста по-ловък от него политически въжеиграч, Симеон Сакскобурготски?
Петър Младенов беше принуден да се изсули от трона, наследен като трофей от съветските другари като награда за ролята му за детронирането на амортизирания владетел Тодор Живков, заради една едничка изпусната фраза. Тя беше на сърцето и устата на хиляди петърмладенови копия, създадени по калъпа на униформения комунизъм. Но именно Младенов си изпроси фаталния прякор „Пешо Танкиста” . Той плати за лъжата, че не бил мечтал на глас за танковете, с цената на безславното свличане от върха на току-що проходилата по трънливия път на демократизацията тоталитарна България.
Изпаднал в състояние на прединфарктна демократична недостатъчност „Пешо Танкиста” призова „ танковете да дойдат”. После излъга, че не бил фъфлил нищо подобно. Но след като го разнасяха по лаборатории и експерти, включително на Запад, които доказаха автентичността на неговия кръвожадно звучащ призив, беше принуден да се махне. Една любителска видеокасета се оказа „смъртоносното” политическо оръжие, което го повали.
Истината е, че той го направи не заради пристъп на почтеност, а заради натиска на обществото, решено по онова време да се бори за тържеството на истината.
Предисловието към това, което искам да кажа, може и да е дълго, но цели да подчертае следния абсурд: лъжата на Петър Младенов беше отрицание на фактите от страна на един импулсивен, издайнически, но все пак импулсивен брътвеж на изплашен от въображаемото възмездие партиен апаратчик.Той и подобните му се бяха парализирали от страх, че ще им бъде приложен аршинът, с който на два метра под земята са били закопани „гадовете”, хилядите реални и измислени противници на комунистическата диктатура, наложена преди по-малко от половин век.
Ако за лъжата, изречена под такъв психологически натиск ( или стрес, както би било по-модерно да се каже) има толкова справедливо възмездие, като отстраняването на един президент, какво да кажем за систематичното, добре обмислено и целенасочено лъготене, с което ни залива съвременната президентска логорея?
За всичко това си струва да се замислим. И да се загледаме. Електронният сайт Frog News публикува видеозапис на интервюто на Кеворк Кеворкян, добре забравено свидетелство (демонстрирано не в любителски, а в професионално записан формат, видян вероятно от милиони българи) със Симеон Сакскобурготски от преди 18 години. В него изгнаникът декларира ясно и категорично ( „категорично” е думата която господинът използва, поглеждайки за повече достоверност в камерата), че няма материални претенции „ в родината”. Прави го почти закачливо, невярващо, иронично: как изобщо могат да го питат за нещо толкова кощунствено, като материални претенции към родината?
Може да не харесвате Кеворкян. Може да харесвате Сакскобурготски. Но ако харесвате истината в документалния й вид, посетете Frog News. Там ни припомнят как ги ручаме жабетата… Ще видите и чуете еманацията на фалша, който позволяваме да ни командва в различните му превъплъщения-от царя, до другаря…
Здравейте,
за да улесня в търсенето посетителите ви давам адреса на сайта http://frognews.bg/Frog/index.php?option=com_content&task=view&id=7085&Itemid=30
или пък тук в You Tube: http://www.youtube.com/watch?v=G9GkN0-MieI
Защото “кадрите остават”.
Грешка си, Иво! Спомни си Тянанмън и къде са сега китайците?! Изявлението на Пешо Танка не беше израз на страх от народа, а страх за народа и тези страхове напълно се оправдаха…
tiq koito sa nad 55 god.i sa slushali svobodna evropa i bi bi si prez 1969 ili 1970 god.prez edna ot dvete godini simeon4o govori ot madrid ednata sabota na angliiski a na sledvashtata na balgarski i kaza:NQMAM nishto v B-q vsi4ko e narodno.adi sega namerete toq zapis i go pusnete po mediite i da si varnem gorite zashtoto gi izse4e inqma kade da se skriq oti sam partizanin.jelaq vi kasmet i dano go chuem skoro za da 4ue balgarskiq narod kakav tsar si ima i da go pratim da si hodi.
Ако приемем,че имотите на цар/за съжаление/Симеон Втори и сестра му са действително наследствени,то не е ли задължително да зададем въпроса:с какви средства и кой всъщност е придобил тези огромни имоти.Цар Симеон и не напълно адекватната му сестра вадят документи,че това им е бащиния.Уважаеми,с какви пари и по какъв начин са плащани тези грандиозни сделки?!Тези особи дължат отговор именно на този въпрос!И нека моля, да не се позовават на някаква давност.Или да измънкат,типично в техен стил,че не са били в течение или нещо подобно.Случаят е много специален и са ни нужни много специални отговори на фона на много специална яснота.Някои могат да кажат,ама Борис Трети и Фердинанд Първи са били царе и по презумпция трябва да приемем,че са били богати.Времето на романтичните приказки свърши,господа.Необходимо е детайлно разследване и при доказване на невъзможността на последните да са плащали с доказани доходи- последваща незабавна конфискация на въпросните имоти.Това е верният път за окончателно решаване на този толкова конфузен и неприятен въпрос.
Приравняването на имоти на интендантството на трона на бъ;гарските царе с частна собственост е един от безкрайните парадокси на българския преход! Всички английски военни кораби носят се наричат: “На нейно Величество еди кой си кроаб” Е може ли някой да си представи някой от нейните наследници да разпродава флотилиата на търг в Содби?
Монархът принадлежи на нацията, не обратното. Царските имоти са закупени и изградени със средствата на цивилната листа, която НЕ е заплата, а перо от бюджета за обдръжка на царския дом.
Когато цар Фердинанд абдикира, имотите остават на цар Борис. Не е имало никакво прехвърляне, продажба или каквото и да било друго освен абдикацията на стария цар и интронирането на новия!
Друг обаче е въпросът дали България постъпи разумно с капитала си цар и царски имоти! СДС кокетираше със г-н Сакскобурготски, направи много за неговия имидж в страната, но макар да имаше цялата власт, не му предложи нищо. Обратното, ако може да се вярва на Божидар Димитров, БСП му предложи… да свали Костов. Бивш цар и бивши комунисти се употребиха взаимно. Може би, ако беше намерена някаква формула за връщането на царя като “традиционен жив символ на единството на българската нация в нейното етническо и религиозно многообразие…” г-н Сакскобурготски и наследниците му щяха да облагородят нравите у нас. А царските имоти щяха да имат статутът на корабите от кралския флот на Обединеното кралство.
AS NIKOGA NE 6TE RAZBERA ZA6TO E TSIALATA TAZI ISTERIA ZA TSARSKITE IMOTI .NEKA DA SA NEGOVI SLED KON4INATA NA TAZI OSOBA ,NIAMA DRUGI NASLEDNITSI TSARE ,I NIAMA TAKAV ZAKON 4E PRINTZA 6TE STANE TSAR ,PONEZE STRANATA NI E REPUBLIKA IDRUG TSAR NIAMA I NE MOZE DA IMA ,KOETO OZNA4AVA 4E VSI4KO OSTAVA ZA STRANATA NI.
Уважаеми г-н Инджев,
Съжалявам много, че трябва да го напиша, но с този свой материал вие ставате неволен съучастник в едно “активно мероприятие” ва ДС. Безусловно агент “Димитър”, наричащ се още Кеворк Кеворкян е бил изпратен в Мадрид с мисия да зададе точно този въпрос и да го запечата, както пишете, “не в любителски, а в професионално записан формат”… Темата за “царските имоти” е толкова банална и политически обременена, че няма накъде повече. Характерното за нея е, че се претопля винаги преди избори или преди рожденния ден на царя, но нека се върнем на “активното мероприятие”. Задава значи агент “Димитър” йезуитския въпрос за “материалните претенци”, връща се в София, другарите от ДС прибират ценния запис в сейф и започват да чакат. Междувременно от огласеното досие на Кеворк Кеворкян става ясно, че през март 1990 г., или след по-малко от месец той получава повишение в БНТ и точно поради тази причина попада в извадката на Комисията по досиетата… Малко нелепо, но кой да знае тогава?
И така защо пиша тези редове? Защото искам да ви припомня една новина от преди точно една седмица. На 02.11.2009 г. стана ясно, че българската държава е била осъдена да плати 11,5 млн.евро на германски гражданин затова, че е ползвала и отдавала собствения му имот в Берлин на трети лица срещу солиден наем. Било е ясно, че за този имот има реституционни претенции. Било е ясно, че ще се водят дела за изясняване собствеността върху този имот, но въпреки това нашето посолство в Берлин е продължило да го отдава под наем и да плаща безумни адвокатски хонорари за да поддържа старото положение. Казусът с “царските” имоти е сходен, но с ЕДНА СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА. “Материални претенци” означава точно това – да искаш ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за пропуснати ползи или понесени вреди и в случая това са 11.5 млн.евро, а възстановяването на правото на собственост, на наследство и пр. е съвсем отделен въпрос. В конституцията на РБ (чл.17) е записано: “Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. Собствеността е частна и публична. Частната собственост е неприкосновена…”.
Когото царят поиска обезщетение за 50-те години изгнание и за това, че червените феодали са се разпореждали неправомерно с неговата и на сестра му собственост, тогава можете да парадирате с записа на агент “Димитър”, а дотогава просто замълчете и обърнете вниманието си към несметните богатства, имоти, сараи и дворци, които някои незнайно как придобиха в мътните води на прехода. С пожелание за по-обективно отношение и по-ярка гражданска позициа! Поздрави!