Мадарският конник надбяга конкурентите за национален символ, поне според (както се твърди) „близо 1 милион участници в гласуването”. С копието си той прободе надеждите на другите номинирани за тази чест български кандидат-символи да обяздят актуалния европейски еквивалент на Златния телец, общата валута на най-могъщата общност на народите в наше време.
Не ме разбирайте погрешно,ако Ви стори, че допускам непочтителни нотки. Чудесно нещо е конникът. Наистина е уникален. А и представяте ли си графично изражение на състезаващото се в тази категория розово масло? Масло, при това розово. Не че не е „валутата” на възродената България, допринесла съществено за първоначалното забогатяване в края на 19-ти век, но пък чак да цъфне върху еврото в розово…
Опитът самата роза да бъде присадена върху общоевропейската валутна почва е друго-лесно като визия, познато на всички и…не непременно българско. Бодливото цвете, какъвто и да е произходът му, се възприема в европейската политика като социалистически, или социалдемократически заместител, избуял върху почвата, разкопана от сърпа и чука. В този смисъл „царицата” на цветята е красивият бурен, избуял на политическото гробище на комунизма.
Защо, при това положение, в надпреварата не беше ашладисан толкова популярният напоследък гербер, си остава загадка. Сигурно от скромност, толкова характерна за формацията в лицето на неформалния й лидер-слънце ( май слънчогледът щеше да е по-подходящото маслодайно в техния случай, но пък как ли щеше да се нагоди абревиатурата към нуждите на партията? ) .
За кирилицата лобираха предимно хора на духа. Сред тях се нареди и министър Николай Василев. Той оглавява МДААР ( Министерството на държавната администрация и административната реформа). Но, както вече знаем, спечели не титулярът на МДААР, а фаворитът Мадара и едноименният конник.
С „близо един милион” гласували не се спори. Тези гласоподаватели направо прегазват като табун прабългарски коне която и да е партия. Със своята активност пред виртуалните урни сигурно са предизвикали обилно слюноотделяне в щабовете на партийните хищници. Как биха яхнали популярния ездач! Приливът на патриотизъма, който пълни пресъхналите водоеми на гражданската активност, събира на водопой вкусна маса избиратели и е чудесна възможност за лов на нищо неподозиращи души, жадни за малко повече национално самочувствие.
Политикът с доказан ловен хъс ,очаквано, изстреля на пусия пропагандните си патрони. Върховният историк на републиката черноризец Гоце не пропусна любимата си историческа тема, за да се метне на гребена на вълната и да каже поредна глупост-че България била най-силната държава в Европа ( когато и да било, но конкретно в началото на 8-ми век-тогава, предполагаемо, е сътворен скалният барелеф). Как точно я мери тази сила-по територия, по население? Във всеки случай не и според някой тогавашен Евростат, защото, колкото и да не ни се иска, европейските съвременници на конника от Мадара хабер са си нямали за езическа България като суперсила, каквато тъй комплексарски се привижда тя на нашия славен главнокомандващ. Да, българският владетел Тервел сразява в гръб арабите, докато обсаждат Константинопол през 717 година. А преди това помага на Юстиниян Втори да се пребори в гражданската война за престола на Византия, за което милостиво е удостоен с титлата кесар ( все пак той я получава от византиеца, а не е като Юстиниян да става заместник-хан на обявената в днешно време от Първанов за „най-силна в Европа” тогавашна България).
Истината, приятна или не, е че като оставачи по толкова много показатели в модерното европейско състезание между народите, търсим утеха в постиженията на хора, живели преди столетия и дори хилядолетия ( като траките, с които, най-вероятно, нямаме етнически нищо общо) по днешните български земи. Колкото по-напред отиваме в отрицателните класации, толкова по-назад се оглеждаме в епохата на езичеството за опора в този стряскащ, подреден от други, християнски свят, в който символите са мореплаването, философията, науката, литературата, инженерните постижения ( на Айфел, например).
Ако продължаваме така, следващото гласуване за символи най-вероятно ще бъде оглавено от конската опашка. И колко му е да бъде обръсната после-един жест разстояние и ето ти бръснатите глави, като национален символ. Като за народ, изтикан на опашката, ще е много актуално.
Ami shtom horata sa izbrali konnika – neka. Kakto kazvate, ostavat ni podobni obrazi, s koito da se identificirame.
Spored men kometaryt vi za rozta e dobyr, no ne mislq che trqbva da i se otdelq tolkova vnimanie. Ne che umalovajavam cveteto i prihoditite, koeto e noselo na nashata dyrjava. No neka poglednem na rozata ot tazi strana. Ako maslodainata roza idva ot Bylgariq – neka da q narechem dostoen Bylgarski simvol. Jalko, no rodinata i e Asia i nie ne sme edinstvenite, koito proizvejdat unikalnoto maslo. Sled tova, ako poglednem realno, maslodaina roza moje da nqma skoro v Bulgaria, imenno zashtoto horata ne vijdat stimul da q otglejdat. Shte pripomnq za edin reportaj po edna televiziq, v koito pokazvaha kolko otchaqn e bylgarinyt, otglejdasht maslodaina roza i kak horata sa prinudeni da unishtojavat rozovite si gradini, zashtoto ne pechelqt nishto. Moje bi e po-dobre che ne izrahme tozi simvol, gospodin Indjev – sramyt po unishtojavaneto mu shteshe da e oshte edno bylgarsko petno v ochite na evropeicite.
Добре де, а какъв символ?
Мързелът е по-трудно да изобразиш и от розово масло.
Подлоста – също.
Завистта?
Или това дето толкова обичаме да си дрънкаме. Съберем се на по ракия и оправяме света!
А през това време светът ни оправя нас, и то така, че вярно, все сме на опашката.
Е, не че САЩ и ЕС са целият свят, но…
Много свежо, злободневно и верно. Благодаря!
🙂
Резултатът безспорно показа, че продължаваме да бъдем население с дълбоки комплекси, ниска култура, войнстващ дух и както Вие казвате умираме да запълваме етническия си вауум с постиженията от преди хилядолетия. Но какво да се прави – родина! В многобройните апологетии на различните символи, изразявани главно на регионален принцип, не чух обаче нито един в подкрепа не толкова на миналото или на настоящето, а на бъдещето. Аз лично съм за кирилицата. Не само защото е израз на духовността, а защото съм дълбоко убедена, че постиженията на българската култура, наука и изкуство трябва да престанат да бъдат използвани за нескопосани патриотарски PR акции. Българинът го има на тази малка територия защото е имал дух. Иначе бляскавите военни подвизи и победи днес вече ги няма.Огромната територия – също. И дано да не се налага военните да се изявяват, защото както е добре известно, когато Господ е раздавал акъл те са били на учение/ имам предвид съвременните, а може би са на бизнескурсове/. С кирилицата обаче има един друг вид визия и тя е свързана с бъдещето. Гледайки десетилетия само назад и водейки лют спор в кръчми,по площади или от по-високи институционални трибуни като че ли не си отговаряме на въпроса каква бомба си залагаме с отказа да се възползваме по най-добрия начин за нас от възможността кирилицата да бъде официален символ на България чрез поставянето й на евромонетите. Бомбата е следната – умеятните ни съседи на запад от Кюстендил биха могли след влизането си в ЕС да ги сложат на техните евромонети. Тогава отново изваждаме словестните томахавки и войната продължава и в следващия век. Ама някои сега казват, че това ще се случи след 20 години. Няма значение – нали не сме способни да измисляме “стратегии” само до утре сутринта. Само че нормалните хора в ЕС са в правото си да ни попитат защо се отказахте сами да направите, когато имахте възможност. При това без да посягате нито на йота върху историческата истина? Вероятно срамежливо ще отговорим – ами бил съм се бил напил и нищо не помня, ама те онези покрай Вардара са едни… Лош сценарий по дълбокото ми убеждение, но много възможен. Интелектът е за това да служи на човека, а не непрекъснато сами да го пускаме в отпуска – по време на избори, по време, когато трябва да протестираме или дори докато си изпълняваме професионалните задължения. За тези, на които им мирише на славянофилство или православие само предварително да уточня, че едва ли има по-фатална комбинация от тази и ние, българите, сме блестящо доказателство за това. Извинявам се, че стана доста дълго.
Скоро пък македонците ще изберат Кирилицата
Много по-откровено щеше да е за национален символ да бъде издигнат някои от образите на мафията – примерно Косьо Самоковеца, новия политически мелез Бойко, или който и да е, и именно неговият портрет да бъде поставен в офиса на Президента, Премиера, а и на еврото
Как така: “какъв символ”? Ами най-директен символ на съвременна България е: бюро и върху бюрото – лайно.
Съжалявам, но това е тъжната истина! Да се потвърди, коства само едно оглеждане наоколо, където и в родината да сте!