Мажоретни хватки за мажоритарните избори

От чужбина продължават да ни клеветят по сигнали от българи, каза тази сутрин в изповедалнята на известния православен патриот Бареков, който започна изповядването на партийния грешник със следната подмазваческа класика от времето на социализма  : „другарю директор, как ги постигате тези успехи?. Точно така, не точно със същите думи, но в такъв стил той държеше да предпостави разговора с личното си мнение, че Румен Петков никога не е изневерил на убежденията и съпартийците си. Петков скромно се съгласи, повдигайки рамене в характерен за неговия богат репертоар от мимики сигнал, „че какво друго може да се очаква от честен другар като мен”.
Срещата на скромните, която си бяха уредили в ранни зори пред телевизионните камери, роди и други забележителни изблици. Бившият министър на два пъти каза-на два пъти, за да не остане съмнение, че се е оттеглил с достойнство ( „че как иначе…”). Чувството за хумор на водещия, запазено за други обекти на неговото ехидство, не му позволи да се пошегува с това самоизтъкване. А може би просто не  вижда нищо нередно другите да постъпват като него?
След като непряко отново обвини чуждите наблюдатели, че се хващат на внушения от български опозиционери и ги оформят като отрицателно мнение за иначе чудесното управление на България, Петков похвали президента Първанов за „големия въпрос”, който поставил: изборите. И тук за публиката беше запазена „сензацията” (явно коментирана с водещия предварително, защото не чухме радостни подвиквания  „имаме новина”). Румен Петков, при цялото му дълбоко уважение към президента, бил против мажоритарния избор.  Колко дълбоко е уважението, не знаем. Както така и не можахме да изследваме бездънния смисъла на любимата фраза на Леонид Брежнев, с която започваше речите си „ с чувство на дълбоко удовлетворение…”. Но е твърде плитко скроен сценарият, който се опитва да ни убеди, че скачените съдове Първанов-Петков се изявяват независимо и в противоречие със себе си. Нещо по трасето ги е накарало да вземат завоя. И да си подложат за по-сигурно като канава съветите на дежурните за такива цели мъдреци, за да не се подхлъзнат и да лъснат в канавката сами. За целта, очевидно съгласувано, е мобилизирана сговорната социологическа дружина Райчев-Стойчев-Митев, да обоснове в същия ден чрез пропрезинентския печат отстъплението от популисткия повик на държавния глава за мажоритарната панацея в едни предстоящи избори. Дали това „нещо”, което предизвиква такова скърцане на гуми на завоя и на зъби зад кулисите не е същото, което принуди най-сетне главнокомандващия да спре да нарушава конституцията и в изпълнение на задълженията си да свика Националния консултативен съвет ( именно по проблемите на най-големия икономически цирей, енергетиката)?
Знам, знам, всеки си има критици, щом се показва пред публика. Моите сигурно ще кажат: „ много гледаш телевизия, бе!”. Така е, вредно е. Лоши навици. Но и други правят така-онези от чужбина. Например от „Фридъм хаус”, които в последния си доклад определят българските медии като зависими и корумпирани. Вие, щом четете този текст, вероятно имате отношение по този задочен спор между „гадните западняци” и чистите хора от споменатия телевизионен екран. Преценете сами.