На 23 октомври 1983-та, малко преди 6 часа сутринта, мощна взривна вълна разклати къщата и ме изхвърли от кревата-от изненада, а и от разклащането. Изскочих на балкона и онова, което видях, ме втрещи. „Ядрен удар”! Точно това си помислих, гледайки невярващо класическата на външен вид „гъба” в небето, каквато съм виждал по снимки и документални кадри. Малко по-късно, около две минути, тътенът се повтори с подобен ефект.
Това беше двойният атентат на самоубийци в Бейрут, които успяха да отнемат живота на 241 американски морски пехотинци и на 58 френски парашутисти, базирани в ливанската столица като част от контингента на 4 западни държави, опитващи се да умиротворят разкъсваната от гражданската война в тази малка държава с непропорционално голямо място в световните новини като център на световно напрежение. По стечение на обстоятелствата, с журналистически късмет, се оказах сред малцината „външни лица”, които видяха отвъд заградителния кордон на морската пехота ( и при французите опитах но не се получи) резултата от легендарния удар по американския престиж ( според учудващо оскъдни сведения, мозъкът на операцията Имад Мугния, „откривателят” на самоубийствените атентати с цяла поредица от „заслуги” на това поприще, след дългогодишно преследване и криеница е загинал от бомба в колата си в Дамаск на 12.02 тази година в луксозен квартал на Дамаск). Картината в разрушената американска база беше апокалиптична. Но за това, някой друг път…
На 15 март 2008-ма година адски тътен отнесе 155 души, 26 от които загинаха. Вълната „отнесе” кариерата на министъра на отбраната, началника на генералния щаб и на доста чиновници, включително и на бизнесмени, обвинени за трагедията. Това се случи в Албания, където в покрайнините на столицата Тирана избухна склад с боеприпаси. Президентът на страната Бамир Топи заяви, че избухналите снаряди са предизвикали експлозия с еквивалента на ядрена експлозия.
На 3 юли 2008-ма година 4 годишната ми дъщеря попита малко след 6 сутринта дали ще ни спират тока. За нея силните гърмежи са свързани с гръмотевици и прекъсване на електричеството, както става на село. Избухна склад с боеприпаси край София. Къщите на хиляди хора в околните села и близките столични квартали пострадаха. Очевидци разказаха, че са помислили експлозията за ядрена. Няма оставки, извинения и поемане на отговорност. Трябвало до една седмица да стане ясно, колко тона били избухнали. Една цяла седмица-това е време, в което може да се съчини несъществуваща световна конспирация. Защото за проверка на съществуващи данни би трябвало да са достатъчни ако не минути, то най-много часове. Фактът, че това е невъзможно говори достатъчно красноречиво за престъпната небрежност на държавата.
Открийте разликите между Бейрут, Тирана и София. Позналите няма да получат никаква награда. Наградите тук ги раздава главнокомандващият ТАЗИ държава. Раздава ги за всичко друго, само не и за гражданска позиция,свързана с нещо като критичност към овластените. Така че, не сте познали!
Чудя се – докога ще се залъгваме в определени моменти, когато на някой му се понапече под д….о и се случват все някакви “случайни събития” и не се вижда нищо в дима…
Не мога давярвам на никого, но зная, че има все още хора в България, които да са поне малко нормалномислещи и искащи да сме нормална държава. През март /както се изрази една русокоса “умница” в коридора на вагона /два вагона и аз и един сърбин само в нашият вагон на Драгоман/ – “Тъкмо навреме” – имаше предвид за 8-ми март да се прибера да се поуспокои майка ми. Чакахме да минат българските митничари – минаха, но се задържаха странно много дълго в следващото след моето купе – сърбина бе преди моето. В празното купе тези двама яки българи “Оправен е!”-вагона, а на влизане – минавайки покрай купрто на сърбина “Това е документ – смъртен акт на чужд език…”. Какво ли да си мисли човек изкарал почти пет месеца в Германия и подал там за втори път документи за “Политическо убежище” в надежда да се прекрати издевателството и психотерора прилагани в България – особено след първия му опит за “Политическо убежище” – 1993г. също така умело манипулиран от немците. В Германия – Триер се наложило да чака в лагер, но понеже е Европеец – това едва не довело до тотален смут работещите в B.A.M.F., които получили и комисия като посещение вследствие на “недоказуемите твърдения” на българина – твърдящ за политическо преследване, психологически тормоз, изнудване за пари по недоказуеми способи… За всеки случай немците намерили начин да си приложат откритията и химикалите уж в инжекция за болка в лакътя… Но българина бил разпространил снимка и коментар /в Холандия/ със Соломон Паси и арабин от България – познат във филма “INJECTION” който вече бил прередактиран след предишно свалянеот интернет. Просто моментите с виждащ се автобус на Балкантурист не били хубаво стоящи кадри за частно заплатен филм. Целта била преди всичко “да се освободят сестрите от лапите на либийците:. Затова човека избрал Холандия за да се “покрие”, но и там – пак манипулация.. пак българчета, турчета, ислямизъм..
Ясно е и на най-големите идиоти в България вече, че ни манипулират гадно, но с кого и какво да говориш… и какво ли ще помогне това?
Има взрив,няма пострадали.Браво.Но да разиграем сценарий от холивудски филм.Някой решава да направи далавера с боеприпаси .Изнасят колкото е сделката.Плащат на пазачите да се покрият и взривяват останалото.Радио и телевизия се скъсват да описват счупените прозозци и кой какво казал.А изнесените боеприпаси спят някъде добре покрити и чакат истинския взрив.
Сега,когато се вижда малко,как ехото заглъхва-ако е така-от ударите на гърма и взривовете,хладнокръвието до болка на военния министър укротява малко гнева,но навява и спомена за една овехтяла книга.Вместо предговор,главният редактор на сп.”Стрела” на 9 септември 1990 г. пише,че се “озовал в разкаляния и пълен с хаос двор на “Вторичнисуровини” през 1978 г. с юбилейното издание без корици и титулна страница и без да се знае,чие издание е,преди претопяване”.
По безкрайните пътища на живота в навечерието на 100-годишнината от Независимостта е запазена-неподпправена,не окичена и необрулена от цензурни ветрове,за да напомня и за охулените български владетели,и за реда и желязната дисциплина необходима на войската,поради необузданата младост на нашия народ,както го е виждал през 1938 г. колегата на г-н Н.Цонев,тогавашният министър на войната генерал-майор Теодосий Даскалов.
Когато за народната душа си послужих в един от коментариите с прилагателното “сломена”,не съм предполагал,че така скоро ще пасне и на един друг нерадостен спомен-този за неповторимата осанка и дух на българския офицер и войник като военно-служащ на България.С.Стоичков
Едни руини ни останаха. Цялото ни общество е в руини, не само Чепинци. Като че ли само гейовете още мърдат – ей на, и парад успяха да си организират.
А мнозинствето от населението седим и събираме осколки от някогашния наш живот, започнал с планове, преминал през надеждите по площадите след “краха” на комунизма.
Крах ли? Крах, ама на куково лято. Просто приватизираха дъжавата и сега хвърлят димки, за да направят поредната си политическа шашмалогия, за да се пренаредят и да се вместят новите играчи , гербери и друга флора. Цялата работа ми намирисва нещо на Ван дер Любе. Може и параноя да е, но как пък да не е, след всичко, което ни се случва?
Спрени фондове – няма виновни, няма наказани.
Злоупотреби за милиарди – няма наказани.
Поръчкови убийства – няма разкрити извършители и поръчители, камо ли наказани.
Взривове – няма виновни, значи няма да има и наказани!
Откакто влязох в този блог, все ми се иска да напиша следното:
Хора, хайде наистина да вземем да направим нещо! Ама не смея да предложа “нещото” да е партия, защото вече имам горчив опит от това, което се случи с първите “демократични” партии, превърнали се в изродени креатури на партията-майка, жалки недоносчета.
Гражданско неподчинение?
Гражданско движение?
Граждански бойкот на изборите?
Все нещо трябва да се прави, не можем да продължаваме така и да ги оставяме да употребяват България. Тя е на всички ни – и на децата ни. Да се погрижим за тях!