Обикновено пиша по някакъв повод. В случая искам да го изпреваря. Искам и да не съм прав. Защото става дума за една прогноза, базирана на твърде сериозна експертиза, за да бъде пренебрегната с лека ръка.
Всъщност повод има, доколкото вербалната престрелка между вътрешния министър Михаил Миков и кмета на София Бойко Борисов даде един рикошет по временно позабравена тема-изоставеният да си гние на воля цирей със софийските отпадъци. По-скоро неволно,за да уязви опонента си, отколкото с конкретна цел, новият шеф на МВР уцели в десетката като спомена при размяната на реплики миризливите бали с боклук в съответните столични депа. Боя се, че г-н министърът може да се окаже зловещ пророк, когато прави връзка между драмата с гърмящите амуниции и балите. Защото те наистина са бомба със закъснител.
Не бих се произнасял по този въпрос, ако обстоятелствата не ме бяха сблъскали с мнението на човек във висша степен познавач на проблемите от въпросната област. Наскоро помогнах на мой американски приятел да уреди няколко важни срещи в София, на които собственик на огромен по мащабите си бизнес в областта на съхраняването и преработката на отпадъци би могъл да се запознае на място с евентуално поле за дейност на неговата компания в България. Ще спестя подробностите, не защото са тайна, а поради презумпцията, че скромното ми подпомагане на тази проучвателна мисия е извън сферата на журналистиката. Важното е обаче какво беше впечатлението на специалиста, чиято фирма управлява внушителни количества отпадъци в САЩ и по света-за пример ще кажа само, че в депата на компанията в сърцето на Северна Америка транспортират боклук от хиляди километри, включително от чужбина. Така че, предполагаемо, не би трябвало да го изненадаме с каквото и да било. Но все пак „успяхме”.
Човекът, който е виждал какво ли не в не особено изискания „свят на отпадъците”, беше истински изумен от състоянието на съхраняването на балите в София. Каза, че не е виждал нищо по-ужасяващо в цялата си дългогодишна практика ( а той има добра представа от т.н. развиващ се свят). Щяло да бъде цяло чудо, ако не възникне екологична катастрофа. Сподели и си замина. Не стана ясно дали би се захванал с бизнес тук-друга тема е откъде идват колебанията му, какво друго видя и чу, и какво не ( а би трябвало). Решението си е негово-парите за евентуална инвестиция, ако тя бъде пожелана изобщо, също.
Та, пиша си аз тук в ей туй блогче едни такива нещица и се чудя: трябва ли да гръмне поредната бомба, този път екологична, за да се размърда превантивно който трябва във властта? Дано не видим отново как познатите ни овластени персонажи „мърдат” превъзбудено в преследване на политическите си амбиции, но „след дъжд качулка”. Защото дъждът, не дай Боже, може да се окаже киселинен.
Ако не бе Вашият коментар проф.Тодоров, щях да припомня моя за застоялата вода и отглежданите в нея гадинки.
Сега добавям само,че според Д.Грейсън от САЩ /1870-1946/ “…всички ние сме достатъчно толерантни към тези,които не са съгласни с нас,при условие,че са достатъчно нищожни”
Явно има пречка да бъдат откраднати някакви пари по някакви програми за някакви проекти за някакви боклуци.
Иначе ако му бяха намерили цаката, досега заводът за боклук щеше да функционира или по-точно да малфункционира, защото повечето парици щяха да са прибрани в нечии джобове – не в един единствен, естествено. Както във всеки друг случай – затова няма и магистрали! Виж, за последните, след като отбиха парите на Европа и решиха да строят с пари от “излишъка” на бюджета”, вероятно ще се проточат едни ми ти калпави шосета! Защото от бюджета , от теб, от мен, могат да крадат. А могат, защото им позволяваме.
бомбата ЩЕ гръмне, въпросът е дали Бойко ще е кмет и ще се оправдава със СерГей или Бойко ще е премиер и ще заяви “това си е работа на кмета”