Миналото ни застига и е способно да ни взриви, когато не сме обезвредили неговите детонатори Това е най-голямата поука от „ големия взрив” от 3 юли карай София. Но не бива да се бърка с „големия взрив”, смятан от учени за основополагащ момент при възникването на нашата вселена. Защото нашата българска вселена, която така или иначе населяваме, се подчинява на законите на еволюцията-колкото по-бавна и мъчителна, толкова „по-нашенска”.
Какво още научихме по взаимоучителната метода, прилагана във възрожденска България през 19-ти век и все по-актуална днес?
Разшифровахме за пореден път значението на понятието „гражданска отбрана” като самоотбрана на гражданите от държавата, която е минирала столицата.
Разбрахме, че следвоенният апел „ да изковем плугове от оръжията” не може да бъде „претворен в дела” от плужеци.
Наизустихме думичката утилизация като перефраза на въпросното изковаване на плугове от оръжията, която обаче силно клони към утилизачество, когато става дума за другата, много по-силна формула на организацията на живота у нас-„гарван гарвану око не вади”, както и присъдружната „куче влачи, диря няма”.
Припомнихме си, че коването на плуговете след Втората световна всъщност се изроди в масово производство на сърпове и чукове, с които пожънаха големи победи над здравата очукания български народ.
Забелязахме, че главнокомандващият ни обича да се снима с умрели лисици, но не и на фона на бедствие, чиито район бил посетил ( очевидно инкогнито, защото всички останали субекти на властта бяха документирани от медийните камери в района на извънредната ситуация).
Забелязахме, че при подобен случай в Албания преди три месеца оставка подаде министърът на отбраната. Българският му колега …поиска оставката на един генерал, който можем да наречем с популярния казармен термин „склададжия”.
Това не попречи на водещия във водещата телевизия да възкликне по адрес на военния министър, след разговор в ранната утрин: „ очевидно имаме министър, който влиза с твърда ръка в Министерството на отбраната”. След което поиска да му повярваме на следната хвалба : „продължаваме да следим изкъсо…”. И това ако не е късо съединение в логиката на самооценката…
Преговорихме си също урока от други бедствия, макар и природни, от които знаем, че имаме извънредно аристократичен министър на Извънредните ситуации-не толкова заради елегантните обувки с високи токчета, с които тя гази бедстващите полета, а заради съветите, които дава. „ Посъветвахме хората да се евакуират”, цитира тя ден по-късно какво била казала, когато се е появила с 3 часа закъснение в района, в който отдавна вече нямаше да има кой да се евакуира, ако евакуиращите се не се бяха сетили и без нея да се евакуират от разнебитените си от взривовете къщи. Понеже този съвет напомня силно на препоръката народа да яде пасти, щом няма хляб, г-жа Емел Етем заслужава сравнението с аристократичната Мария Антоанета. Боя се, че на някои по-кръвожадни сънародници може да им се прииска да й пожелаят и съдбата на австрийката.
Осведомихме се покрай голямата пукотевица край София, че и в други краища на Родината могат да се очакват подобни събития. Дори ни ги показаха. Едно от тях, край Стражица, впечатлява с прозорливостта на инженерната мисъл, струпала амуниции в местността, чието друго име в паметта хората е „земетресение”.
Върнахме се 9 години назад, за да си спомним, че и в мини Бобов дол имаше „ограничен” инцидент с взривни вещества, завършил с неограничена мъка за семействата на шестима загинали мъже в униформа( и на още толкова оцелели по чудо, но обезобразени), изпратени да се борят с последиците от безхаберието на други. Гадният въпрос е , дали „малките” инциденти са за предпочитане, при положение водят до такава смъртност-въпросът е към онези, които внушават, че организираното със съответното спонсорство показване на чудодейни икони в София е отклонило от населението наказващата със смърт божествена ръка.
Има обаче и нещо, което не научихме. Колко хора живеят в София? Един телевизионен водещ ни определи на „близо 1 милион”, друг ни осредни на 2 милиона, а в пресата има твърдение за цели 3 милиона. Е, как искаме да знаем колко снаряди ни дебнат от занемарените складове, като не можем дори да се преброим „софиянците” ?
Знам защо министърът на отбраната нямаше информация какво има в склада. Министърът няма информация и за други аспекти на материалното осигуряване, или както още се нарича – материалните средства, които се водеха на отчет по НОМС.
Не мога да си позволя да обяснявам, от една страна от отговорност към сигурността на страната, от друга страна – поради декларациите за неразгласяване на класифицирана информация, които съм подписал.
Мога обаче да споделя, че по този проблем се работи от 2 г. и очаквам до 2 г. да бъде решен. Необходимата инфра и система е сложна и се изгражда трудно.
Колкото до действията на МИС – считам, че това министерство трябва да се закрие и да се върне Гражданска защита до нивото на силна, обезпечена с хора и ресурси организация. Нямаме нужда от министерски офиси и канцеларии, има нужда от подготвени хора, техника и разяснителни кампании по места в какъв случай какво се прави. Тази боза по телевизията – азбука на оцеляването (сбутана между рекламите) – носи нищожна полза.
Аз не знам защо министърът нямаше информация, не знам защо я нямаше министърката на извънредните ситуации, ходи ли наистина президентът на мястото на инцидента, Бойко Борисов като ходи каква я свърши. Изобщо много въпроси. По всичко изглежда истински отговори няма да има. Чудомир в един от своите гениални разкази казва: “Ако ти стиска дупе, запали си гора, за да имаш паша за животните си!” Та вероятно и тук така стоят нещата, но едва ли някой ще излезе да го каже. Питам вчера имахме ли министър-председател? Или той сбра министерския съвет и замина за Париж, където със сигурност е по-приятно място, както за живеене, така и за екскурзия.Пък може и Емел Етем да го е сбрала – тя нали е вицепремиерка. Кой може да каже дали вчера тя не беше актуалния министър-председател? Да не би нас простосмъртните граждани някой да ни информира за нещо. О, да днес ни информираха, че армията събира стъклариите по къщите и дворовете на хората от пострадалите села. Хубаво. Ама вчера армия там нямаше. Дали пък нямаше, защото има натовски стандарти за отсъствие при определен “екологичен” фон? Но ние сме преживели Чернобил, ще преживеем и Челопечене. Хубаво е, че имаме бодро рапортуващи министри, началници на генералния щаб, служби на екоминистерството, “неинтелигентни” журналисти и кой ли още не. Само дето се оказа, че днес мият дърветата в пострадалите села и хората, които дори не са военни, се сещат, че тая работа не ще да е толкоз оптимистична, колкото ни я описват. Както и да е. Пак става много дълго. Всеки, който коментира в този блог, със сигурност се е сетил за това което питам. Накрая само ще добавя, че министърът на отбраната на Албания Фатмир Мейдиу, който подаде оставка през март, е председател на Републиканската партия в Албания и основен коалиционен партньор на Демократическата партия на министър-председателя Сали Бериша. Сете се сами дали това е възможно да се случи в тукашната коалиция.
Не съм компетентна по темата, за да я коментирам. Чета обаче с удоволствие статиите Ви, г-н Инджев,както и коментарите към тях, по няколко причини:
1.Ценя аналитичните способности и оригиналния изказ на автора, граданската и политическата му позиция, моралът и достойнството на журналиста, прояввявани в различни ситуации.
2.Изграждам си позиция по съответните въпроси върху основата на достоверна информация.
3.Поддържам вярата си, че в България все още има интелигентни, обективни и морални хора.
На фона на тези хубави неща ме подразни употребата на думата “амуниции” вместо паронима “муниции”. Вярно е, че това е дребен детайл, който не може да промени цялостната ми оценка, но все пак…
Бъдете здрав, г-н Инджев, и знайте, че имаме нужда от Вашите статии.
Много и най-различни са причините и основанията ми да обмислям оттеглянето си от “форума на…” интелигентни,обективни и морални хора..”/по Румяна/.И сред тях – не на последно място отвратителната изобретателност на утопията-явление до болка познато в живота ни,такова,каквото се усеща и ТУК и за която няма лек,дори и да подчертаваш и “им набиваш” постоянно,че държавните съображения-“Raisons d,Etat(?)” са нещо достойно и необходимо!Кога?..когато интелигентността е озарена,но не “служебно и със свещ в храма”,а от Божията промисъл и неподправена любов към Всевишния и Отечеството.А то,и горко и мило, е над всички нас.
Ако стане възможен отново “спор” в духа на “Клуб на Сенатора” и с разбирането на големия френски държавник Талейран,че : “Нищо,освен Бога!”- тогава ще е и оправдано всичко,дори излишните нерви към “застоялата вода и гадинките,които се въдят в нея!”
Ще е и най-добрата признателност за саможертвата на всеки,който улучва “В десетката!”Румяна много ми напомня Сандра-момиче инвалид от Тенеси/дано нашата не е!!!/-нещо като “колежка” по линия на чуждестранните и местни доброволци на кампанията на сенатор Барак Обама сколасала да убеди Америка,защо е отделила само м а л к о дарение от инвалидната си пенсия за Голямата Цел.Да не би,само САЩ,да са достойни за голяма Цел,а България,”да е цъфнала и завързала!”
Уважаеми господин Стоичков, предполагам, че аз не съм страна в задочния Ви “спор”, както Вие сам го оценявате с Румяна, но не мога да се въздържа да не взема отношение по изказаните от Вас мисли. Личните Ви съображения за оттегляне от форума са “похвални”. В края на краищата форумът е свободно пространство и всеки от нас влиза и излиза от него по собствено желание, без за това да е длъжен да се обяснява с другите. Така че, ако аз реша да го направя едва ли е нужно да обвинявам другите, че не отговарят на критериите на “Клуба на сенаторите”. Нека всеки от нас си вземе от разсъжденията на другите това, което най-много му приляга. Аз горещо подкрепям Румяна в позицията й, че този форум ни събира най-вече не единомишлениците, а мислещите в една и съща посока. И ако позволите имам към Вас една “дребна” забележка. Ще Ви дам един цитат, който аз смятам за съвършен. Вие познайте от кого е и дали Ви приляга. “”Жертване” означава отхвърляне не на безполезното, а на безценното. “Жертване” не означава отхвърляне на злото в името на доброто, а на доброто в името на злото. “Жертване” означава да изоставите това, което за вас е ценно, в името на онова, което не е.” Аз лично предпочитам да не участваме повече, нито поединично, нито колективно, в подобно жертване.
Броя на живеещите в София, в същност няма значение нито за политиците нито за военните, доколкото те биха съставлявали евентуалните жертви. Това ми напомня на една песен на Metallica “ONE”, където прозвучава металния глас на военен, казващ: – “все някога ще умрем”. Политиците разсъждават върху живота ни прекалено философски…Цялото им бездействие, а и “действие”, едва ли може да достигне по-висока точка на цинизъм. Ето един повод макар и безрадостен да влезем в рекордите на Гинес:-Цинизмът, като философия в една демократична държава.
След взривовете последва, уж поставяне на въпроса:- Каква е причината? Отговори ние отдавна сме свикнали да не получаваме…
Страшното е, че ако не ни “тества” някой…, то ние сами си се тестваме и показваме най-слабите си места в най-важните зони, а именно по отношение на самоотбрана, органицация, защита… Не е нужно никой да ни оценява ние сами показахме какво не можем…Сега вече, ако някой иска да ни атакува, да не дава Господ, ще знае, че може да го направи напълно необезпокоявано. Ние няма да можем да се защиним, нито да противодействаме. Оголени сме като коляно на ученичка, която почти примамва да бъде завладяна…
С Уважение:Лейла Томова
За ZB:
1/Вие сте прав/а/-нито е имало “спор”,нито задочен а уважение към мисли за най-полезното изказани от Румяна,участник със своето име.
2/Вие все пак сте бил щедър/а/ човек в оценките; види се и прницателен/а/ по отношение на “жертването”,а и ясен/а/ в “цитатите”.
3/Но Вашето е далеч повече за предпочитане пред някои простащини, в т.ч. и срещу г-н И.Инджев.Ако в думите ми е имало основание за
пожелание за дискусии в “сенаторски” дух и без принизяване,са са били именно заради усилията му,които свързваме с “В десетката” -пример за назряла културна потребност като широка палитра от възгледи!
Признавам:не съм отчел факта,че ще има хора,на които им се услажда пиенето,но ще се опитват да останат трезви.И ще си взема поука!
За Стамен Стоичков:
Благодаря Ви, че ме удостоихте с отговор, но предлагам да сложим край на дискусията. Този форум не е само за мен и Вас. Благодаря за едновременно изразените оценки – “щедър/а/, проницателен/а/ и Вашето е далеч за предпочитане пред някои простащини…” Хубави са и е впечатляваща способността едновременно да се употребяват. Радваме, че все още не сте разбрали пола ми, защото това едва ли е най-важното. Участието ни в този форум е безусловна подкрепа за интелектуалните усилия на г-н Инджев да се бори не толкова с простащината, колкото с мисловната леност на голяма част от българските граждани. Колкото до фактът, че “В десятката” вече го няма – дълбоко съжалявам. Още повече съжалявам, че “колегите” му, които имат “запазен периметър” в националния ефир, нямат човешкото достойнство да не участват в колективното манипулиране на гражданите и най-малкото, което могат да направят в тази посока е да му дават достъп до изяви. Със сигурност не го правят, защото знаят колко ужасно видима ще бъде разликата в присъствието на екрана. Но пък си мисля че г-н Инджев не поддържа този блог, за да го ласкаем излишно. Ние сме тук и това е на-важното. Дай, Боже, да ставаме все повече и това да си проличи “като му дойде времето”.
Аз също имам нужда от статиите на г-н Инджев. Доставя ми удоволствие неговия език и разсъждение, макар да са на злободневни теми, но уви, такъв е българският живот, влачещ неизброими зарази.
…….
ОТГОВОР:
Ок, уважавам желанието Ви…Ценя всяка критика, стига да не е свързана с лични нападки (които като правило са гарнирани с лъжи по мой адрес и ме изправят пред невъзможния избор-или да ги публикувам безмълвно, с което излизам “съгласен” с лъжите, или да ги опровергавам, което пък е играта на хора, с които не желая да влизам в диалог…).
Благодаря за забележките, особено за “амунициите”, за което сте абсолютно прав!