Венсеревност

Чухте ли новината? Фидел Кастро е обявен за най-добрия журналист на Куба. По-точно, както съобщава руската агенция ИТАР-ТАСС, кубинският ръководител е ПРИЗНАТ за най-добрия журналист в страната. На тази агенция може да се вярва-сигурно борбата между независимите членове на журито е била ожесточена, почти като перманентната битка с американския империализъм. На победата, както в залива Кочинос, залива на прасетата, естествено е извоювана от най-заслужилия.
Вярващите в комунизма у нас са се вкопчили в спасителната за тяхната вяра мантра, че комунизмът всъщност не се е провалил, а просто неговото дело не е било доведено докрай. В този смисъл е интересно да наблюдаваме какво би станало наистина, ако идеалът им беше разцъфтял в цялото си великолепие. Пример е Северна Корея, където цъфтежът продължава и дава екологично чисти плодове, от гледна точка на прилаганата на практика теория. Вождът там е като слънце, реколтата от цимент и танкове расте на глава от населението под галещите лъчи на споменатото слънце с шеметни темпове, благодарение на трудещите се, които заслужават особено възхищение, като се знае, че милиони от тях бяха принудени да ядат трева при последния голям глад.
Ето че и Куба дава пример за последователност в борбата за пълна победа на комунизма над каквото и да било. Така вождът Кастро заслужено победи цели 23 претенденти за наградата Хосе Марти, кубинският еквивалент на Черноризец Храбър.
А у нас какво? Независимото жури през 2005-та, поради липсата на друг изявен единствен вожд, с бурни аплодисменти прие да награди като най-добър журналист учредителя на Академията Черноризец Храбър, главния редактор на най-големия вестник в страната, председателя на Съюза на издателите ( който осигурява финансирането) и най-голям работодател на медийния пазар, включително и плащач на хонорарите на членовете на журито, които го номинираха за въпросната награда, г-н Тошо Тошев. Кандидат като слънце. Обаче номинираният, огорчен от липсата на конкуренция за този журналистически Олимп, не просто се отказа от онези жалки 10 000 лева, които журито толкова искаше да му върне под формата на награда, но и строго ( но, разбира се, справедливо) нареди на същото това жури какво да прави с парите. И журито, естествено, се съгласи почти без възражения ( от близо 50 души „против” гласува само Иван Бакалов и още един, за когото е някак нескромно да споменавам).
След като онова жури не можа да се наложи да бъде признат най-добрият за най-добър, най-добрият и присъдружните му (почти толкова добри) ръководители на борбата за правилна селекция на правилни журналисти разтуриха прогнилия състав на провалилия се орган. Направиха си нов и сега той функционира както трябва.  Така че, нека другарите и другарките не униват. У нас някои неща, като комунизмът и изборът на най-заслужил журналист, се провалят, но само на пръв поглед. Светлият пример на Куба ни вдъхва нови надежди. Само да не ревнуваме-как беше, венсеревност?!