Чухте ли новината? Фидел Кастро е обявен за най-добрия журналист на Куба. По-точно, както съобщава руската агенция ИТАР-ТАСС, кубинският ръководител е ПРИЗНАТ за най-добрия журналист в страната. На тази агенция може да се вярва-сигурно борбата между независимите членове на журито е била ожесточена, почти като перманентната битка с американския империализъм. На победата, както в залива Кочинос, залива на прасетата, естествено е извоювана от най-заслужилия.
Вярващите в комунизма у нас са се вкопчили в спасителната за тяхната вяра мантра, че комунизмът всъщност не се е провалил, а просто неговото дело не е било доведено докрай. В този смисъл е интересно да наблюдаваме какво би станало наистина, ако идеалът им беше разцъфтял в цялото си великолепие. Пример е Северна Корея, където цъфтежът продължава и дава екологично чисти плодове, от гледна точка на прилаганата на практика теория. Вождът там е като слънце, реколтата от цимент и танкове расте на глава от населението под галещите лъчи на споменатото слънце с шеметни темпове, благодарение на трудещите се, които заслужават особено възхищение, като се знае, че милиони от тях бяха принудени да ядат трева при последния голям глад.
Ето че и Куба дава пример за последователност в борбата за пълна победа на комунизма над каквото и да било. Така вождът Кастро заслужено победи цели 23 претенденти за наградата Хосе Марти, кубинският еквивалент на Черноризец Храбър.
А у нас какво? Независимото жури през 2005-та, поради липсата на друг изявен единствен вожд, с бурни аплодисменти прие да награди като най-добър журналист учредителя на Академията Черноризец Храбър, главния редактор на най-големия вестник в страната, председателя на Съюза на издателите ( който осигурява финансирането) и най-голям работодател на медийния пазар, включително и плащач на хонорарите на членовете на журито, които го номинираха за въпросната награда, г-н Тошо Тошев. Кандидат като слънце. Обаче номинираният, огорчен от липсата на конкуренция за този журналистически Олимп, не просто се отказа от онези жалки 10 000 лева, които журито толкова искаше да му върне под формата на награда, но и строго ( но, разбира се, справедливо) нареди на същото това жури какво да прави с парите. И журито, естествено, се съгласи почти без възражения ( от близо 50 души „против” гласува само Иван Бакалов и още един, за когото е някак нескромно да споменавам).
След като онова жури не можа да се наложи да бъде признат най-добрият за най-добър, най-добрият и присъдружните му (почти толкова добри) ръководители на борбата за правилна селекция на правилни журналисти разтуриха прогнилия състав на провалилия се орган. Направиха си нов и сега той функционира както трябва. Така че, нека другарите и другарките не униват. У нас някои неща, като комунизмът и изборът на най-заслужил журналист, се провалят, но само на пръв поглед. Светлият пример на Куба ни вдъхва нови надежди. Само да не ревнуваме-как беше, венсеревност?!
Г-н Инджев,вероятно съм съжалявал,че в последните коментари напомнях за Вяра,Бог и Отечество-собено за първите две,към които знайно е не можем, да се връщаме всуе…но или Вие сте упорит или Той Ви го подсказва!!!
Сега вече иде реч за Куба и Фидел:ще изглежда като нагласено,а не е и Вие го знаете:
1/Завършил съм в Хавана,а дипломната ми работа е сравнителен анализ за Ботев и и Марти.Тъй като се скапвахме от “учение” по нощните “библиотеки” се успивахме в общежитието и се чудехме как да си спомним за майките на състудентите от КНДР,които зубеха и бръмчеха сутрин рано с “възхвала на цялото им разцъвтяло великолепие”.Тогава и моят адаш го нямаше даже,а той повече го владее този език…
2/За другото-тъй като съм превеждал и на Фидел,и на Раул и на Че-къде ли не!-просто оставете ИТАР и ТАСС и всичко друго.Хосе Марти и Куба са едно,а поредните управленчески елити в еволюцията на народите нещо съвсем друго.Още повече,че преди месеци ми изтекоха очите,за да превъртя на български частта,която ми се падна,а тя е близо 400 стр. от неговите “Разговори” и в тях той не е “пожалил” и СССР и комунизма и псевдокомунизма.Дано излезе тази година!
3/Кубинците,които си водят счетоводството по американската система,рано или късно ще си оправят сметките…в това бъдете сигурен.Въпросът по-скоро е кога нашият управленчесдки елит,ще се опре на таланта на нацията,за да се оправят нашите бакий…
Остаётся только восхищатся!
Читали всем офисом! 🙂 респект!
Господин Инджев,моля да ме извините,че ще използвам Вашия блог,за да отговоря на другаря Стоичков,не е учтиво,но ми се налага.Стоичков,вие очевидно сте завършили счетоводна отчетност в Хавана,щом толкова добре знаете кой как я води и как ще си ги оправи.Аз съм бил 8 години в Куба и недоумявам как е възможно чужденец,живял там/вероятно поне 4 години/да е опериран от елементарна човещина и да е приел мизерията на тези хора за нещо естествено,та дори да твърди,че “Хосе Марти и Куба са едно,а поредните…ала-бала… съвсем друго”.Вероятно си донамазвал филийката с приходи от търговийка с моряшки фанелчици и консервички,докато нещастните опитни мишлета набиваха ориз и фасул в столовете по месторабота и получаваха половин фунт пилешки фенер/не пиле,фенер от пиле/на месец!И сега гордо ни се съобщава,че се е преуморил да превежда мъдростите на жестокия самовлюбен диктатор.Дано да били излезнали.Щото не бил “пожалил” никого,най-вече псевдокомунизма.Ами да,щото “истинският” комунизъм поне поддържаше института на електричките,та всички поне се облажваха от време на време,докато при “истинския” дъщерята на мой приятел лекар не смееше да гледа тасовете на колите,защото и приличаха на яйца на очи и това я ужасяваше,а у тях се ядеше почти само това,освен в дните,когато ядяха хляб с масло/продава се осолено,да не би някой да направи тайно торта и да я продаде престъпно/.Та,Стоичков,ако имаш някаква съвест,като оставиш настрана младежките спомени,когато ти е ставал и не си можел да насмогнеш на предлагането,не чувстваш ли поне малко състрадание към тези хора?Дано да била излезела!Едно ще ти кажа,от името на тези многострадалци и от мое:майната ти,Стоичков.
Господин Инджев,още веднаж моля за извинение.