Изследване на социолози от ЕС ( на които трябва да вярваме ) потвърди информацията, която всеки от нас има: народът не харесва правителството, партиите и парламента. Нехаресването, измерено в изключително убедителни проценти, можем да наречем за краткост омраза.
Хората може да нямат доверие в трите „п” ( Правителство, Партии, Парламент), но определено показаха, че напълно вярват Поне на армията. В смисъл, вярват, че армията е в състояние да им причини нещо подобно на това, която допусна на 3 юли в околностите на София. Щом за софиянци може, защо да не стане същото и при бургазлии, помислиха си явно днес хората в черноморския град при появата на гъст дим в обитавания от тях иначе мирен черноморски град.” Днес в София, утре в други градове” се оказа за бродещите в бургаската мъгла посред слънчев летен ден сбъднат кошмар, антиреклама на родното ни всекидневие.
Медиите с основание отбелязват, че като проблем при инцидента в Бургас, при който две димки по време на военно учение са предизвикали паника сред населението, се е откроила липсата на информация. Отново. Правилно, това се вижда ясно и без димната завеса, която демонстрира за пореден път проблема с информирането на гражданите при кризи. Но има и друг, не по-малко показателен за изградените рефлекси на хората аспект на случката: тук на лошите новини не просто вярваме с лекота, а направо ги виждаме дори там, където ги няма. Но не защото сме някакви увредени по рождение черногледци, а защото животът така ни е научил. От нашата държава може да се очаква всичко-всичко лошо, мислимо и немислимо даже. Тази поука сме си извлекли от многобройните обгазявания и бомбардировки с нещастия Made in Bulgaria.
Така че, ако трябва да резюмирам телевизионните репортажи от злополучното замъгляване на бургаското крайбрежие, премахвайки излишните думи в изреченията, ще се получи следното: „ липса на информация със задушлив мирис отрови параноичните бургазлии”.
Г-н Инджев,естествено е да не участвувате в спора..но щом е за доверие и за трите “п”,в качеството си на участник от 14.07.08 за двете -К озлодуй и К амчия -след Челопеченския тест като телевизионен зрител и сега, осведомен за анализа от ЕС, неволно се питам…не свършиха ли политическите К-та в “злополучна” България?
Прав сте, г-н Инджев, ужасно стресиран народ сме, заото сме патили много.
Като четях се сетих за едно интервю на семиотика Иван Младенов преди време, в което той казва, че в чужбина много лесно разпознавал мнозинството от българите по трескавия поглед, винаги нащрек за някаква неприятност.
Ами…
Свикнахме като граждани да ни лъжат, крадат, да ограбват доходите и спестяванията ни чрез най-различни схеми, да експлоатират труда ни, да източват парите от данъците ни, да ни отнемат от природата… Как може един народ да свикне с тези неща? Изумително! Ако ме бяха питали преди 15 г., щях да кажа, че не може.
В последно време обаче има нещо ново и то е в темповете, с които губим сигурността си – в принципите на демокрацията (заради купувачите на гласове), в справедливостта (заради съда), в бъдещето си (заради спрените пари от ЕС и изпразнените от съдържание държавни институции), в свободата си (заради цензурата и омаскаряването на хора), в идеята, че полицията стои срещу мафията и престъпността (заради Румен Петков и компания), че поне ръководителите в АЕЦ са изключително честни и отговорни хора и не злоупотребяват (заради последната информация с горивото). Едно сигурно нещо научихме – че при евентуално бедствие, информацията и помощта ще закъснеят (заради Емел Етем). Законово погледнато, всички тези фактори, които изброих, са невинни.
Интересна ситуация.
Голяма част от народа, когото така оплаквате би излъгал и откраднал от свой сънародник без да се замисли, дори ще му се види нормално. Какво означава, че сме свикнали – нали тия дето крадат са като нас бре – българи. Просто българите се крадат едни други и използват медиите за трибуна да се оплюват взаимно. А други българи, които да приемем не крадат от сънародноците си, единствено кимат мъдро, че видиш ли какви лоши управляващи имаме. Това обаче после не ги спира да отидат и да пуснат гласа си за хора, които е било доказано, че са крали и затова са ги свалили от власт. Купували гласове – нека поставим въпроса защо българина си продава гласа. Съжалявам, че написаното е малко непоследователно и сигурно не звучи добре, но се вбесявам като започне това мрънкане. Мисля че се случва това, което сами си причиняваме. Защо не си купуваме българско производство, а пълним гушите на Румънци и Гърци. Защо не пазарим от местни магазини, а изнасяме парите от България чрез големите вериги. Може и да не съм права и ако е така сигурно е поради липса на информация. Но на база това, което виждам и това с което се сблъсквам – ами това е моето мнение.