ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО

АВТОР: СТРАШИМИР ДИМИТРОВ

Три вертолета ще кръжат по магистралите, за да следят движението по пътищата и да реагират на катастрофи или бедствия, стана ясно по време на тържественото обявяване на подписаното между Министерството на отбраната (МО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) споразумение за сътрудничество.

Непредубеденият наблюдател може само да адмирира подобно единение между институциите в името на реда, сигурността, живота и здравето на обикновения гражданин. Похвално е, че ползването на хеликоптери за спасителни цели може би най-накрая ще стане част от кризисната политика на институциите. Като се има предвид, че участието на хеликоптери при спасителни акции е ежедневие в Стара Европа, намерението на двете министерства е крачка напред за България.

Дали обаче би било проява на лош вкус, ако се запитаме, макар и в толкова тържествен момент, дали преди това споразумение МВР и МО са си сътрудничели или едва сега смятат да започнат? Още по-неудобно би станало, ако поставиме въпроса за разходите за поддръжка на хеликоптерите или за това какви са гаранциите, че те ще бъдат използвани ефективно и по предназначение. Странно е, че вече е планирано екипажите да имат 6 часови дежурства, без да се знае каква ще е натовареността на работата им.

Но въпреки риска някой висш чиновник да се обиди от поставените въпроси, за това как МО планира разходите си и за каво харчи парите на данъкоплатците, те трябва да бъдат зададени. И няма как да е иначе, като се има предвид очевидната неспособност на военното ръководство да води елементарна военна политика, при това в мирно време. Че тая политика продължава да бъде не просто неадекватна, а направо престъпна, го доказва неспирния низ от събития, които са свързани с марката МО. Без България да воюва с когото и да било, нейната столица беше разтресена от взрив със силата на атомна бомба. Пак в мирно време Бургас беше обгазен със задушлив газ, разпръснат от военен обект. Събития, които не прилягат на нито един от атрибутите на територията, наречена Република България: мирна държава, членка на НАТО и ЕС.

Че нищо ново не се случва, а за пореден път се повтарят стари рецидиви, подсказва напомнянето за обгазяването на Стара Загора преди няколко години. И днес, както и тогава, вместо виновните да бъдат показани и наказани, от МО предпочетоха да се скрият в миша дупка и да запечатат входа й с кал.

Днес обаче дори и мишата дупка не става за скриване на тоталната управленска немощ на военното ръководство. Рутинни операции като грижата за боеприпасите или превантивните мерки по време на учения, се провалят с гръм и застрашават човешките животи и околната среда. Очевидно има нещо дълбоко прогнило в МО. Нещо, което не позволява институцията да изпълнява дори минимума от задълженията си. Затова българските граждани с право се питат какво се случва в това министерство. Защо неговите цели и неговата политика се превръщат в явна заплаха за живота и здравето им? Очевидно парите не са проблем, защото същото това МО, чиито складове гърмят като празничен фойерверк, наскоро се обзаведе с автопарк от Мерцедес-Бенц, а днес планира да купува техника за милиарди.

На тоя фон хеликоптерите, които ще летят над магистралите, могат само да будят подозрение и недоверие. Подозрение – че ще се харчат държавни пари за съмнителни операции. Недоверие – че тия хеликоптери изобщо някога ще послужат реално за спасяването на човешки живот. Индикациите, че подобни подозрения са съвсем основателни, се роят една след друга, а реакциите на държавните институции не помръдват от кота “безумни”.

По повод задушливия газ, обгърнал центъра Бургас преди обед на 15 юни, началникът на Бургаската областна служба на Гражданската защита Йордан Лозев заявяви: “Щом гражданите знаят, че се провежда военно учение в района, трябва да са в готовност за подобни инциденти.” И това са думите на човек, който е призван да се грижи за защитата на гражданите именно в случай на такива инциденти. Изказването на Лозев е поредната подигравка на нагъл чиновник с обикновените хора. Буди недоумение с какъв морал Лозев се наема да прикрива и змазва безумието Бриз 2008, организирано на метри от центъра на Бургас, без каквато и да е превенция. Това обслужване на началническите интереси обаче явно е отигран трик в Гражданска защита, защото Лозев дори заявява, че задушливият газ бил безвреден за здравето на хората.

Но поведението на подчинената на Лозев служба е само черешката в тортата на безсрамното и престъпно отношение на МО към българските граждани. Как е възможно някой в това министерство да планира военно учение в действащо търговско пристанище на многохиляден град, на 300 метра от неговия център, при това в средата на туристическия сезон? На тоя фон харченето дори и на едно евро за френски корвети изглежда повече от кощунствено. Как и за какво ще ползваме тия корвети, след като дори едно военно учение не сме в състояние да организираме, без то да се превърне в масов инцидент?

Друго, което за пореден път озадачава в “добрите новини”, изпращани не само от МО, а от цялото правителство, е фактът, че МО и МВР били подписали споразумение: “Споразумение за сътрудничество за решаване на въпроси от обществена значимост. Не за първи път в България държавните институции подписват подобни споразумения, тържествено и фанфарно, сякаш допреди ден са били непримирими врагове. Защо на МО и МВР им е нужно да подписват каквито и да било споразумения? Та те не са ли два клона на едно и също дърво? Такива общи споразумения се подписват между отделни държави, а не в рамките на едно и също действащо правителство, и то по-малко от година преди края на мандата му.

По-тревожния факт обаче не е в безсмислието сътрудничеството между МО и МВР да се парафира тържествено, колкото в отсъствието на това сътрудничество в реалния живот. Въпреки безбройните споразумения, които не една и две институции празнично са подписали, резултатите са точно обратните – пълен хаос и едно огромно недоразумение. Няма институция в България, която да знае какви са нейните задълженията и съответно да носи отговорност за тяхното спазване или неспазване. Това най-ясно се вижда в критични ситуации, които изискват бързи и точни действия. Тогава изведнъж задълженията на институциите се свиват като медуза, а в опразненото пространство остават жертвите от престъпното нехайство, за който никой никога не е отговорен. Въпросите за честта и достойството не присъстват в ежедневието на българските чиновници и явно не нарушават дълбокия им сън.

9 мнения за “ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО”

  1. The key of ruilling Sir,”is a question of society,s confdence” and not of cuckoo nest.By the way,where are you from?Don,t say me some caotic country near Greece!

  2. Данаил Николаев вменяваше в дълг на мен,Радко Димитриев, Михаил Савов,Георги Вазов,Сава Муткуров,Ст.Ковачев,Тепавичаров и много други загриженост за неангажиране в злободновени проблеми и “жълти” скандали,които лишават от ценен опит за държавнически подход военния специалист при дозграждането на българската армия.Въпреки че ГЩ съществуваше неговите функции не бяха още добре изяснени през 1886 г.Но преди 1908 г. бе блестящ и стегнат….та “дрънка”!/перефразирано 1886 г.-б.м./

  3. Боже, навсякъде у нас цари нагла и войнстваща безотговорност, некомпетентност, простотия. И безнаказаност. Просто се питам има ли изход и си отговарям – не.
    Както беше казал д-р Н. Михайлов (който напоследък също се е променил): “Да полудееш, ако си предразположен”.

  4. Точно така,Мондиана, 6 съществителни с добавката от “не-то”,но изход има….

  5. Да издигнем лозунг:
    Всеки военен хеликоптер – бич по пътните нарушители, всяка френска корвета – плесница в лицето на световния империалист!

  6. Или един друг: за развитие на животновъдството,га бееме в ТКЗС-то и нацапаа къщата:”Във всеки дом,говедо!”

  7. Феодално сътрудничество + некомпетентност + постоянен мерак да “командариш” = действителност. Действията, които следва да се предприемат за довеждане на сектора за сигурност (забележете, че не адресирам отделните феодали а цялостен инструмент, който се използва на ниво държава)до разумно състояние в което той ще съответства на нуждите на старната са общо извесни или поне са известни на малко количество професионалисти, които и в сегашната неблагоприятна среда се опитват да предизвикват макар и с огромни трудности смислени действия от страна на текущите управници. Ясно е, че при сегашната политическа конюктура посоката на развитие е само една – назад, за съжаление. Всеки път, като стигна до това заключение и си казвам БЛАГОДАРЯ на тези мъдри българи, които направиха неизбежно присъединяването на BG към NATO и EU. Само заради това им решение ние все още не сме станали “голям член” на някоя “прогресивна и просперираща” азиатска общност. Макар, че в плановете на някои специалисти по големи шлемове сигурно и това влеза.

  8. Нещата вървят на там – господин Лозев да се окаже прав. щом гражданите знаят че живеят в България, да са готови за всякакви инциденти!
    Не, не е точно казано – инцидент е нещо, което се случва ИНЦИДЕНТНО, а ние СИСТЕМАТИЧНО

  9. Нещата вървят на там – господин Лозев да се окаже прав. Щом гражданите знаят че живеят в България, да са готови за всякакви инциденти!
    Не, не е точно казано – инцидент е нещо, което се случва ИНЦИДЕНТНО, а ние СИСТЕМАТИЧНО сме подложени на геноцид.
    Може би пък от ЕК ще закрият държават, преди да ни екстерминират?

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.