ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО

АВТОР: СТРАШИМИР ДИМИТРОВ

Три вертолета ще кръжат по магистралите, за да следят движението по пътищата и да реагират на катастрофи или бедствия, стана ясно по време на тържественото обявяване на подписаното между Министерството на отбраната (МО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) споразумение за сътрудничество.

Непредубеденият наблюдател може само да адмирира подобно единение между институциите в името на реда, сигурността, живота и здравето на обикновения гражданин. Похвално е, че ползването на хеликоптери за спасителни цели може би най-накрая ще стане част от кризисната политика на институциите. Като се има предвид, че участието на хеликоптери при спасителни акции е ежедневие в Стара Европа, намерението на двете министерства е крачка напред за България.

Дали обаче би било проява на лош вкус, ако се запитаме, макар и в толкова тържествен момент, дали преди това споразумение МВР и МО са си сътрудничели или едва сега смятат да започнат? Още по-неудобно би станало, ако поставиме въпроса за разходите за поддръжка на хеликоптерите или за това какви са гаранциите, че те ще бъдат използвани ефективно и по предназначение. Странно е, че вече е планирано екипажите да имат 6 часови дежурства, без да се знае каква ще е натовареността на работата им.

Но въпреки риска някой висш чиновник да се обиди от поставените въпроси, за това как МО планира разходите си и за каво харчи парите на данъкоплатците, те трябва да бъдат зададени. И няма как да е иначе, като се има предвид очевидната неспособност на военното ръководство да води елементарна военна политика, при това в мирно време. Че тая политика продължава да бъде не просто неадекватна, а направо престъпна, го доказва неспирния низ от събития, които са свързани с марката МО. Без България да воюва с когото и да било, нейната столица беше разтресена от взрив със силата на атомна бомба. Пак в мирно време Бургас беше обгазен със задушлив газ, разпръснат от военен обект. Събития, които не прилягат на нито един от атрибутите на територията, наречена Република България: мирна държава, членка на НАТО и ЕС.

Че нищо ново не се случва, а за пореден път се повтарят стари рецидиви, подсказва напомнянето за обгазяването на Стара Загора преди няколко години. И днес, както и тогава, вместо виновните да бъдат показани и наказани, от МО предпочетоха да се скрият в миша дупка и да запечатат входа й с кал.

Днес обаче дори и мишата дупка не става за скриване на тоталната управленска немощ на военното ръководство. Рутинни операции като грижата за боеприпасите или превантивните мерки по време на учения, се провалят с гръм и застрашават човешките животи и околната среда. Очевидно има нещо дълбоко прогнило в МО. Нещо, което не позволява институцията да изпълнява дори минимума от задълженията си. Затова българските граждани с право се питат какво се случва в това министерство. Защо неговите цели и неговата политика се превръщат в явна заплаха за живота и здравето им? Очевидно парите не са проблем, защото същото това МО, чиито складове гърмят като празничен фойерверк, наскоро се обзаведе с автопарк от Мерцедес-Бенц, а днес планира да купува техника за милиарди.

На тоя фон хеликоптерите, които ще летят над магистралите, могат само да будят подозрение и недоверие. Подозрение – че ще се харчат държавни пари за съмнителни операции. Недоверие – че тия хеликоптери изобщо някога ще послужат реално за спасяването на човешки живот. Индикациите, че подобни подозрения са съвсем основателни, се роят една след друга, а реакциите на държавните институции не помръдват от кота “безумни”.

По повод задушливия газ, обгърнал центъра Бургас преди обед на 15 юни, началникът на Бургаската областна служба на Гражданската защита Йордан Лозев заявяви: “Щом гражданите знаят, че се провежда военно учение в района, трябва да са в готовност за подобни инциденти.” И това са думите на човек, който е призван да се грижи за защитата на гражданите именно в случай на такива инциденти. Изказването на Лозев е поредната подигравка на нагъл чиновник с обикновените хора. Буди недоумение с какъв морал Лозев се наема да прикрива и змазва безумието Бриз 2008, организирано на метри от центъра на Бургас, без каквато и да е превенция. Това обслужване на началническите интереси обаче явно е отигран трик в Гражданска защита, защото Лозев дори заявява, че задушливият газ бил безвреден за здравето на хората.

Но поведението на подчинената на Лозев служба е само черешката в тортата на безсрамното и престъпно отношение на МО към българските граждани. Как е възможно някой в това министерство да планира военно учение в действащо търговско пристанище на многохиляден град, на 300 метра от неговия център, при това в средата на туристическия сезон? На тоя фон харченето дори и на едно евро за френски корвети изглежда повече от кощунствено. Как и за какво ще ползваме тия корвети, след като дори едно военно учение не сме в състояние да организираме, без то да се превърне в масов инцидент?

Друго, което за пореден път озадачава в “добрите новини”, изпращани не само от МО, а от цялото правителство, е фактът, че МО и МВР били подписали споразумение: “Споразумение за сътрудничество за решаване на въпроси от обществена значимост“. Не за първи път в България държавните институции подписват подобни споразумения, тържествено и фанфарно, сякаш допреди ден са били непримирими врагове. Защо на МО и МВР им е нужно да подписват каквито и да било споразумения? Та те не са ли два клона на едно и също дърво? Такива общи споразумения се подписват между отделни държави, а не в рамките на едно и също действащо правителство, и то по-малко от година преди края на мандата му.

По-тревожния факт обаче не е в безсмислието сътрудничеството между МО и МВР да се парафира тържествено, колкото в отсъствието на това сътрудничество в реалния живот. Въпреки безбройните споразумения, които не една и две институции празнично са подписали, резултатите са точно обратните – пълен хаос и едно огромно недоразумение. Няма институция в България, която да знае какви са нейните задълженията и съответно да носи отговорност за тяхното спазване или неспазване. Това най-ясно се вижда в критични ситуации, които изискват бързи и точни действия. Тогава изведнъж задълженията на институциите се свиват като медуза, а в опразненото пространство остават жертвите от престъпното нехайство, за който никой никога не е отговорен. Въпросите за честта и достойството не присъстват в ежедневието на българските чиновници и явно не нарушават дълбокия им сън.