Не знам за вас, но не бях чувал термина „бразцови обвиняеми”. Звучи ми като част от златния езиков фонд на някой надзирател или поне следовател. Произведе го обаче Марио Николов, един от посочените като не особено образцов гражданин на Европа в доклада на разследващите от ОЛАФ. И поясни: явявали се винаги, в срок и веднага, щом ги повикали за обяснения българските органи-множественото число в случая е от името и на другия от тандема Людмил Стойков, с когото иначе Николов не бил никакъв съдружник ( освен, оказва се, по образцово явяване пред разследващите).
Впечатляващо беше да научим, че основните действащи лица от разтърсващото писмо на европейските следователи, всъщност не са се крили, а били образцови. Милиционерите от Европа ( защото, пак според г-н Николов, ставало дума за милиционерски писания), явно не са толкова впечатлени от задушевните образцови беседи тук, проточили се година и половина след първия им сигнал до театъра на Образцов ( имаше такъв в СССР, куклен, много популярен, включително и в НРБ).
Водевилът, който ни разиграха в сутрешния блок на Би Ти Ви ( която, според някои най-пресни новини Рупърт Мърдок се канел да продава), също беше образцов. Водещият се кълчеше, изобразяваше китайски заек, дърпайки очи с два пръста, за да подкрепи по аборигенско-кръчмарски начин нагледно мисълта си. Какво ли не прави самодоволството от големите интелектуалци на съвременната ни журналистика, чиито лик в оромни размери краси от години пътни артерии и кръстовища на Родина ( хората са вложили много, как да не си го използват)! Наложи се образцовият обвиняем да напомни на това лице на публицистиката ни, че китайският народ заслужава уважение. Палавият домакин бързо се съгласи с образцовата забележка и издекламира, в стил „ да живее българската православна църква”, че и Китай „да живее”.
В състезанието за това, кой пръв ще защити спонсорирания, спонсорите прецакаха обаче своята най-голяма трибуна, телевизията. Германските вестници се оказаха с предимство пред американската телевизия, от която научихме как изглеждат китайските зайци и актуалните инфантилни български телевизионни звезди. Апропо, кълчещият се пред вълци Бареков, както и Карбовски, си кълчат езика от доста време да обосноват скромната си теза, че старите журналисти били амортизирани, едва ли не трябва да бъдат направени на сапун, за да дадат път на такива способни пичове като тях. Нещо от този род. Сякаш в тази професия, както и в повечето други, не важат критериите „добър, лош, слаб , умен, тъпичък и т.н. Къде ти обаче за такива арийци на чистата модерна журналистика ще важат някакви си общочовешки правила…
Всеки, който си е направил труда да си купи предишната вечер или рано същата сутрин двата германски вестника можеше спокойно да не гледа кукления театър по Би Ти Ви. Защото тримата гости в студиото дума по дума, при това в писмен вид (много по-удобен за архива на всеки разследващ) просто повториха същото, което вече се мъдреше по страниците на тиражните издания. Което, разбира се, не попречи на „китайския заек” да представя клоунадата си като екслузивно журналистическо попадение.
Както и да приключи този куклен цирк, за кукловодите и техните марионетки ще има поне една поука: че да си платиш на малодушен политик, за да го направиш главнокомандващ, е опасно. Той си взима парите и се скрива, след което, правейки се на заспала лисица, те праща да се оправдаваш в тишината на спалнята, наречена България.
Само че при заспалите лисици има едно тъжно-известно биологично “явление” като трепкаща искрица на залязващи функции в тишината на спалнята,другарю !
Ройтерс: Мърдок продава Би Ти Ви
“Нюз корпорейшън” нае инвестиционната компания “Леман брадърс” да оцени стойността и стратегическите възможности на три от телевизионните й станции в Източна Европа, сред които и Би Ти Ви…
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1218064
Били те арийци,журналисти или управленци отново тук сте “В десетката”,ако е за сравнения и все на пичове в стил “по” – добър,лош,слаб,умен,тъпичъккато-“…основно средство за полова възбуда” (ref.”Brown and Co.”Boston 1988)
Не ви ли се струва, театър Образцов не е само в сутрешните или вечерните блокове по различните телевизии. Той според мен е разпънал сцената си между две отдалечени не само в географския смисъл на думата европейски столици – София и Брюксел. Някой прави проверки в София, отегчен от мудността и корумпируемостта на всички видове власти по тези земи и накрая с омерзение заключава – има икономически групировки, които крадат от европейските и българските данъкоплатци с помощта на широко разпънат над тях политически чадър. Чадърът е голям и висок, опира във върха на държавната власт и затова е непоклатим. “Сенчестите” бизнесмени така са свикнали с него и с “доверието”, което цари под него, че си мислят, че е достатъчно да заявят, че са “почтени” хора и всички трябва да плеснат с ръце и да заявят публично: “Да, бе , как не сме забелязали досега! Толкова добри хора!” Дотук като че ли всичко изглежда в рамките на стандартната българска действителност. Тук моралът не е на особена почит, както сред простосмъртните хора така и сред политическия елит. Но как да бъде и по-друг начин. Нали за всички беше ясно за какво става дума и преди последните президентски избори, но резултаът го знаем всички. По-интересна за мен е последващата позиция на ОЛАФ. Институцията дълбоко се разгневи, че докладът бил оповестен публично. Също като вицепремиерът Плугчиева. Това, че тя е разгневена е в реда на нещата. Под удар е нейният патрон. Но ОЛАФ! Нали проверяват в държава,в която съдебната система систематично не си върши работата. Какво очакват? Да им дадат доклада, те да се засрамят и от утре да подкарат под строй всички спонсори на властта. Да, ама не! Ако този доклад не беше стигнал до публикуване, властта щеше да си го заключи в някой сейф и ние щяхме да си мислим, че проверката още не е приключила. Ама в Европа сроковете са свещено нещо. Особено в по-северните географски ширини. Затова “възмущението” им от изтичането на информацията може да бъде разглеждано само като театрална постановка, при това не особено добра. Разбира се, не бива да се изключва възможността този факт да дразни някои високопоставени чиновници в Брюксел, които не биха искали докладът и оценките за България да бъдат критично негативни и пазят с нокти и зъби родните ни “образцови” бизнесмени и “образцови” политици. Помните ли имаше такова понятие “образцов дом”. И живеехме ние – образцовите граждани в образцовите си домове на образцовите си улици. Образцови, ама по социалистически. И сега сме образцови, само че по некапиталистически.
Както и при другия “велик” клоун на Би Ти Ви, става въпрос за мания за величие, характерна за келнери в скъпи ресторанти, посещавани от известни личности.
Точен анализ,ZB!…,а преди хилядолетия бях казал:такова явление и вече на власт се появява изведнъж,”…когато му се удаде,но издебната от времето,пада от самосебе си”,независимо кой се дразни “образцово”
За тази част от “Дневник”-а, която все повече ни липсва…
Защото вече всичко ни е забранено…
Табела с надпис: “Пушенето забранено”, но не чак толкова дрогирането, опитите с бойна техника, но не и радиациата, но не и войните…
Защото вече всичко, което съставлява собствената ни индивидуалност и предизвиква емоция у нас, е забранено. Вместо да разрушим “Стената” ние построихме още стени, уж за да ни пазят, а в същнтост очертавайки все по-тясното си духовно пространство.
– О, ама какво духовно?:- ще попитат някои, та ние сме във времената на точните финансови отчети. В стройни редици трябва да строим бъдещият просперитет, без да губим нито минута, без да можем да вдигнем глава, за да разберем, че има небе и …пръст, и цветя…
Сега вече наистина са ни необходими “Сблъсъци”, просто за да усетим нещо…, ако все още сме способни да усетим каквото и да било. Сега вече всичко е само дебели стъкла и арматурно желязо…? “Някой” определя какво да харесваме, “някой” очертава задължитерните жизнени правила. А остана ли избор за собствените ни предпочитания?!
Кои са Те, загрижените?…,къде са тези които в кафенетата някъде по света, ще ни дадат право свободно да се дрогираме, но не и да запалим цигара или да целунем някого, защото било лошо за имиджа ни.
Най-сетне най-големите научни достижения са факт. Създаден е робот-Съвременния човек, дори не с помощта на учени, а от собственото ни болно съзнание. “Човек е болно животно” – Ницше винаги е уместен…
Вече харесваме дори по наредба, по наложен еталон. Ами ако харесваш тъкмо неидеалната част от някой-сигурно ще те съжаляват и упрекват в много лош вкус. Много подробно ни обясняват какво е хубаво и здравословно, уверени, че най-сетне сме се превърнали в дълго подготвяните дебили, вярващи във фалшиви авторитети, а пък ние отдавна би трябвало да знаем, че “Държавата лъже на всички езици”…
И е много важно всичко да е модерно, т.е. преходно. А всеки, който е личност не е модерен, т.е. е непреходен и е неудобен. И тогава ни казват да натиснем просто delete.
“Красотат ще спаси света”-не точно дефинираната. Състраданието като съставна част от красивото, искреността и чистотата, като съставни части на красивото…
Сега основния въпрос, заместил “Да бъдеш или да не бъдеш”,е “Минах ли те , минах ли се”… Мнахме се, защото всеки път когато губим себе си в удобния комформизъм, губим собствената си различност. И тогава ни остават единствено “Сблъсъци”, за да усетим поне нещо…
Живеем в матрица, която неумолимо пречупрва прешлените ни и ни прави общоприети, “нормални”, “ефективни”.
Страхуваме се да кажем на някой, че ни харесва, страхуваме се просто да го докоснем, опасявайки се, че ще станем смешни, а в същност “Най-неуязвим е този, който не се страхува да изглежда смешен”.
В крайна сметка оставаме сами срещу живота, без предварително написаният от някого сценарии и тогава откриваме…костюм, а в него нищо…
“Красотатаще спаси света”, но тази породена от собствените ни усещания.
Така, че пушете, харесвайте, прегръщайте, целувайте, бъдете различни, бъдете неудобни, защото в живота втори дубъл няма.
Никой не трябва да определя как да изживеем живота си, какво да харесваме, какво да ненавиждаме, дори и какво да ни убива…
Пречка и вреда обаче са: Чернобил, взривовете в Челопечене, многобройните опити с военна техника, които се провеждат в цял свят. Не държавниците трябва да ни санкционират, а всички ние трябва да санкционираме тях. И не бива да забравяме, и не бива да забравят,какви наказания бихме могли ние да им наложим …
С Уважение: Лейла Томова