Дано чужденците не ми четат мислите, споделени тук. Защото се изложихме достатъчно пред тях. Но тук…Тук си имаме чудната патриотична реплика „ хубава работа, ама българска”.
Сега чужденците се тюхкат за свършения факт с приемането на РБ ( без характерното нашенско и толкова трудно за чужденците”ъ” по средата). Кахъри се Дядо ни Брюксел, който не ни освободи. А толкова чакахме, че “тройната ке падне”. Хубава работа, ама брюкселска!
Нищо не може да ни изненада, особено нахалството на хората, които стърчат на високи места в държавата благодарение на нашите подложени гърбове. Но е хубаво, че чужденците (нали уж пред тях гледаме поне да се понагиздиме) не четат маргинални статии на маргинални журналисти в маргинални „медии”, като този блог. Защото биха могли да се „подсетят” от това, което, струва ми се, може с една дума да обобщи собствената им реакция на българската управленска неадекватност: българизация. Българизация на ЕС като заплаха от приемане на нови, неподготвени кандидати. Нещо като балканизацията, термин с десетилетна давност, употребяван и до ден днешен в международното журналистика и в дипломацията, когато с една дума трябва да се определи неадекватността на боричканията между сродни племена.
За „българизацията”, без да е формулирано с този мой черноглед термин ( дано и не бъде) на практика се говори като подтекст във всички натяквания за грешката на ЕС да приеме страна, с ръководство като нашето. Световните медии се лутат между „казахме ли ви да не го правите, когато предупреждавахме” и „ това да ви служи за поука”. С други думи, България се превърна в живото предупреждение пред прекалените оптимисти в ЕС по отношение на процеса на разширяване . Представяте ли си, колко са ни „благодарни” следващите кандидати? Бъдете сигурни, онези между тях, които сега псуват, не споменават персоналните виновници в България, а българите изобщо.
Така че се радвам, че съм един маргинал, нищо не значещо журналистче, което пише на световно непопулярен език в една абсолютна медийна дупка, като тази. Никой няма да ме забележи като подстрекател, „измисляч” ( нещо като „гадач”, както каза един цар на българската езикова бомбастика) на термина „българизация”.
Самият президент Първанов, един голям човек от голямата политика, когото потупват по рамото в Белия дом и целуват в Кремъл, снизходи да ме определи като „безобиден журналист”. И е прав, за щастие. Иначе, току виж ме чуят чужденците и се досетят да ни приложат предпазния термин „българизация”. После, няма отмиване. Не ми трябва такава предателска слава. Ще си кисна с радост в маргиналното медийно блато.
Но тук, в тази дупка в мрежата, поне мога да кажа, че цар Траян има магарешки уши. А и кого ли ще обидя в страната на „ хубава работа, ама българска”?
Безобиден съм и това ме изпълва със законно патриотично чувство. Казвам Ви го като маргинал на маргинали-щом четете това, ще ме разберете. Сами сте си виновни.
А дали да не съчиня и песничка: „ Маргинал маргиналу думаше, Маргините да те вземат, дано, ииху, ииха!” ?
И да му друснем един ДАНС, та земята да се разлюлее. Защото като истински наследници на траките, трябва да спазваме традициите и да се веселим, когато някой скъп си отиде.
На мен авторитетът на Родината ми е скъп и в деня на неговото погребение се чувствам истински тракиец. То и без това в ден, като днешният, да си признаеш, че си българин, е проява на мъжество, на което, признавам, не всеки маргинал е способен.