Ние човеците сме склонни да си отглеждаме самозаблудите като домашни любимци. Храним ги, глезим ги и не си ги даваме да ни ги пипат разни съмнителни типове. Дори ги насъскваме да лаят и да хапят, когато някой ни каже, че са самозаблуди. Защото на нас ни се виждат пухкави и са ни много симпатични.
В едно интервю Йордан Караджов от група „ Сигнал” разказа случката, как след концерт голям почитател споделил възторга си от любимите музиканти, но по повод тяхната популярна песен, в която се задава въпросът „лодка ли е любовта?” леко смутено попитал: „ само не мога да разбера, защо любовта да е водка?”.
Години наред човекът се възторгвал от любимата си песен, но , веднъж заблуден, че в нея се пее за водка, повече не се усъмнил в здравия си разум. Продължил да се възхищава на музикалното произведение въпреки усещането, че някак не върви любовта да е водка.
Това явление не е уникално У нас има достатъчно много хора, които обичат да вярват, че вярата и верността са едно и също нещо. Не случайно поколения българи бяха малтретирани от малки да скандират безмозъчното „винаги верни на партията”! Резултатите от дресировката са видни. Повтарят се от урна на урна, от век на век.
Верни на себе си, нашите управляващи си отглеждат заблуди, но не само…Опитват се да заблудят и всички, които с невярващ поглед следят как вярващите продължават да вдигат крак и да маркират социологически партийната си територия с обещание винаги да бъдат верни на партията. Каквото ще да става. Партията беше върл враг на НАТО. Вярващите, също. Партията прегърна НАТО, вярващите глътнаха и алианса барабар с ракетите, базите и смяната на лампазите. Да не говорим за самия дявол, мръсния капитализъм, измисления в Европа, онзи с шкембето и бомбето от карикатурите-лапнаха го като топъл хляб и станаха първи европейци. Сега са на път да последват командата „плюй”. Налапаното се оказа жилаво, нагарча им вече и не подлежи на обичайното крадосмилане.
Сред тройно укрепените редици на поддръжниците на властта днешната партийна повеля е познатият повик от ерата на Брежнев: да не клатим лодката, че всинца ще потънем. Това, за онези, които предпочитат „ Трима в лодката” на Джеръм Джеръм, може да изглежда смешно, но за закърмените с „ Правда” си е истина от първа инстанция.
Образът с доктрината „Брежнев”, според която СССР и обръчът от соцлагерни сателити наоколо се борят да запазят статуквото, като внимават да не клатят лодката, в която седят, беше изграден от така наречените съветолози на Запад. Същите, които не можеха да си представят, че лодката ще потъне в обозримо бъдеще и затова препоръчваха двойната пневмония на човечеството, прихваната от студената война, да се лекува с мирно съвместно живуркане. Докато не дойде на власт Роналд Рейгън, който разклати лодката и комунистическият Титаник се отправи към дъното.
Е ли Брюксел еквивалентът на Рейгън в клатенето на трипалубната българска управляваща коалиция? По скоро любовта ще се окаже водка, отколкото гребците в коалиционната лодка да се откажат да загребват с пълни шепи какво им попадне. Защото електоралният ресурс от „верващи” тук продължава да е достатъчен да крепи лодката на вълната на необяснимата любов между бедняци и олигарси. А и междунарното положение е все повече ОК, нали СССР се надига от дълбините-има с какво да бъдат шантажирани онези от Брюксел, ако продължат да се правят на Рейгън.
Склонността към резки движения на нашите предводители и готовността на „верващите” да ги и заповяда „ляво на борд, курс на Изток”! следват е доказана и няма да е необичайно, ако пак сменят курса, особено ако великият президентски кормчия овладее напълно руля и заповяда „ляво на борд, пълен назад на Изток”!
Много сте прав г-н Инджев,поздравявам Ви.С удоволствие Ви чета анализите.Преди гледах bTV заради предаването “В десетката” и съжалявам ,че Ви се наложи да го прекратите.Имам честта!
Абсолютно вярно,браво Иво,само че няма отървия от тези комунисти с капсулованите глави,за които “що е руско ,то е висококачествено”Жалко,че средният българин не може да си отвори очите,или най вече мозъка и да разбере колко е заблуден,и да спре да гласува по заповед
Прочее, Катон е прав – Петранов трябва да си ходи!
Ха, страхотен израз – крадосмилане, хах! Браво – чудни метафори и алегории, само да не нагарчаха толкова с истинността си…Пфу – вярно, жилав ни е животът, но нали ние си го правим – ден след ден…
Поздрави, г-н Инджев! И аз съм фен на А-Морал:)
Призовавам ви да запишете и запомните тези думи на Ахмед Доган (това е разширението на признанието му за обръчите от фирми):
“Дълго време ние мислехме, че управляването на еврофондовете е по същата схема като разходването на бюджетните средства. Но тази технология е съвсем различна. Става въпрос за средства на европейските данъкоплатци и тъкмо затова този въпрос е изключително деликатен, тъкмо затова и ЕК е твърде строга в оценките си, и включително в санкциите си”.
Превод: Дълго време ние мислехме, че разграбването на еврофондовете е по същата схема като разграбването на бюджетните средства (т.е. ние дълго време източваме бюджета). Западно-европейците обаче са по-критични от българите и не са съгласни техните пари да се крадат толкова нагло.
А сега, бъдете така добри да прочетете тази статия: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3039§ionid=5&id=0001001
Петранов казва: изгонете ме незабавно от властта или ще ви съсипя!
Много свежо.Поздрави !
“Гребането” се ускорява- до края на времето оставащо им до края на мандата “в лодката” . Иначе Евроинтеграцията на България продължава по Китайския-СеверноКорейски модел-със Бюджетен излишък-вместо евро-фондове. Българина ще изуми света-как се преизпълнява Петилетка -как българското икономическо чудо ще заслепи Западно-Европейската икономика. Поклон на такъв талантлив народ като българския и на техните талантливи политически водачи . Venseremus !
Много точно. Една моя позната, много мила женица, но не до там интелигентна, веднъж ми каза: “Аз съм вярна жена, никога няма да изневеря, нито на съпруга си, нито на партията(БСП) си.
Малко ми е трудно да си формулирам ясно тезата в малко думи (не съм добър оратор), та ще ми простите многословието.
Ако искаме посланията ни да достигнат до повече хора, вероятно трябва да посменим стила си.
В тълпите около концертите този уикенд си направих малък тест на какви думи реагират повечето хора (т.е. тези сънародници, дето наричаме “обикновени”).
Без да ги сортирам, звучат горе-долу така:
– аванта, гратис, далавера – събират моментален интерес у почти всички
– цомби, мацки и други по-нецензурни – изострят преди всичко мъжкото внимание, но и жените се заслушват
– (евтини) алкохол, цигари, пушене, пиене, ядене (често във вариант “ядинье и пийнье”)
– ЦСКА, Левски, футбол, бой, “педерас” – за мъжете; футболисти, манекени, богаташи – за жените…
Има и още, но прави впечатление, че който често изговаря някоя от тези “вълшебни думички”, сравнително лесно събира групички около себе си.
Думички и фрази, които силно отблъскват хората (още на подсъзнателно ниво) са:
– решаване на проблеми
– сложност
– евроинтеграция
– еврофондове
– организация, действия, усилия, трудност, труд, дисциплина…
Това са думи, при които енергията на разговорите пада и лицата помръкват. След няколко такива, рецепторите се изключват. Хората обичат да се смеят, да се кискат – те не желаят да осмислят идеи, да разсъждават.
Бия натам, че най-добрият начин да предаваме мислите си на по-широк кръг хора извън тия 40-50 души, дето си пишем по форуми и блогове, изглежда е да облечем идеите си в достъпен, лесно смилаем хумор. Иде ми да използвам богатството на езика, да се изразявам по-шаренко, обаче си налагам да се ограничавам в по-ежедневни думи. Това не е достатъчно, трябва и да е забавно.
Вие как мислите?
Между другото, искам Петранов да си ходи.
Радо — кой е Петранов?
То за политиците е ясно. Дори и да се махнат сега тези, ще дойдат подобни, даже с по-добро крадосмилане – кой, Волен ли или Бойко няма да се справят с тази функция? Нямаме алтернатива, нямаме с какво да ги сменим. Защото сами си ги правим такива.
А защо е така ли? Навъртатат ми се в главата едни прости отговори – те са такива, защото и ние сме такива.
От всеки балкон хвърчат боклуци. Всеки ден на балкона ми има фасове и мръсотия, по вашите сигурно също, ако не сте на последния етаж.
Казвам на майка ми да гаси лампите, защото се хаби ток, а тя се тросва – “Е, и какво толкова ще спестиш? Пет лева – къде не са отишли!” Няма и следа от мисъл в глобален аспект, че ако всеки спести по пет лева ток, ще спести малко от природата на света за бъдни поколения. И това не е баба Цона от село,не е някаква неграмотна женица, а уважавана юристка, с мноооого претенции.
Отиваме на работа и гледаме как да се скатаем, чатим си, пращаме си тъповати “бъгвания”, за да ни е весело и да мине денят. Ако можем, крадваме и ние – не е ли така? Ако не друго, то поне работно време.
И се оправдаваме – “лъжат ни че ни плащат, лъжем ги, че работим! Те политиците колко много накрадоха,що да не взема и аз като ми е паднало!”
(Което фактически означава, че легитимираме тяхното крадосмилане.)
Ние сме тези, които трябва да ги спрем. А за тази цел трябва да се научим да мислим по-глобално и да сме по-ангажирани. (И да не се държим по какъвто и да е подобен на тях начин!!!) Не само да лаламе и да коментираме.
С нотка на хумор и без да обиждам никого директно, бих искала да апелирам – който не си изхвърля боклука разделно и закъснява за работа, много-много да не се обажда и да не коментира, ами първо да оправи себе си и тогава политиката. На останалите казвам – дано ставаме все повече, така ще имаме шанс да ги пометем и да почистим – от всички боклуци, от всякакъв одушевен и неодушевен вид.
Toteva e prava. Takawa e i moiata teza, a i prichinata mi za pesimizma otnosno BG idwa ot tam. Prosto niama koi da naprawi kakwoto i da e dobro neshto. Az pone VECHE ne viarvam.
Да отговоря на HerrNY – разгледайте назад из коментарите по другите статии и ще разберете.
j.toteva, споделям гледната Ви точка. Аз също имам в семейството си хора, на които не успявам да вменя елементарни природосъобразни навици – при това хора с висше образование и претенции.
Ние сме на страната на българските граждани, но това не означава по никакъв начин, че българските граждани са на наша страна. Напротив, ние сме изправени пред висока и дебела стена от необразованост, безразличие / непукизъм, скептицизъм, дребно мислене. Голяма част от българите са неспособни да осъзнаят общия интерес – бил той на града, на държавата, на ЕС, на жителите на Земята. Те разбират добре дребния си, частен интерес – да се домогват всячески до повече блага, без значение дали с това сериозно увреждат общото благосъстояние.
Тази стена – тя е по-голяма и по-силна от нас. Ние нямаме никакъв шанс да я разрушим. Шансът, който виждам е да дълбаем в нея с чувство за хумор, забавлявайки се. Ако приемаме нещата твърде сериозно, не само, че няма да увлечем последователи, ами и самите ние ще се изморим и отчаяме.
Ето, в неделя ме обраха. Откраднаха ми доста техника, от която най-мъчно ми стана за компютъра. Вътре имах материали, които събирам от месеци – цитати на управници, които изобличават лъжите им, реакции от коментари и форуми, идеи, чернови за есета, които смятам да напиша. (Поведението на хората от 1-во РПУ изглежда ще ми даде повод за още някое съчинение, но нека изчакам.) По всяка вероятност крадците ще продадат техниката за мизерни пари в някоя заложна къща, с което съсипват стотици часове мой труд. Безнаказано. И ще продължат да обират.
Това е, което се случва в по-голям мащаб и в държавата. Крадците съсипват години труд, обирайки настоящето и бъдещето на нацията, за да извлекат някаква облага.
Събрах се с приятели, повеселихме се, казах си, че това, което е в главата ми не могат да ми откраднат. Парите не са толкова важни – по-важно е какво ще направим, за да подобрим средата около нас.
Браво г-н Инджев!
Не знам дали да ще “изплюят” откраднатото, но съм убеден че не трябва да се спира нито за миг да се напомня, че крадът и са нагли. Само така повече хора ще разберат че ако желаят да живеят по-добре, трябва да се държат като граждани. само така ще разберат че при всяко управление има крадци, но при едни управления те са нежелани и отстранявани, а при други те са покровителствани.
Ох, Иво, колко си прав пак, ама защо ли? Вече имам чувството, че апетита към “келепира”, склонността да си изхвърля боклука през прозореца, ако може нещо така да се скатае, да заобиколи закона, са генетично вродени във всеки българин. Как тогава да искаме от политиците да не крадат, да ходят на работа и т.н., след като 90 и не знам колко си процента правят или биха направили това, ако им се удаде възможност. Нашето поколени и следващото трябва да си отидат, да се върнат от чужбина децата ни, които отидоха там да работят и да учат, и дано в техните гени да е изчелзнало това “българското”, че иначе няма надежда.
Прав сте Г-н Инджев, но това че виждаме нещата не ни прави по щастливи. След всяко едно такова писание ми иде да крещя, къде си робски народе не чуваш ли не виждаш ли какво става……. А народа не иска да вижда, не иска да чува, затворил се е в черупката си и чакааааааааа. Какво? Ами чака да отмине бурята за да си покаже главичката от черупката и да запълзи към келепира, дребните далаверки, които го правят велик в собствените му очи. Той народа, беше обучен, трентиран, експлоатиран от една партия която взе власта с кръв, беше обезглавен като избиха наи достоните му синове, беше подчинен като на ръководни постове бяха поставени политически мародери и убиици, дребни криминалисти и разбоиници-блюдолизци, които за дългите години на властване имаха основна цел да убиват всяка надежда в душата на народа, да подтискат и унищожават другомислешите, за да доведат народа до светлото бъдеще на собствения келепир. И за най голямо съжаление те успяха, унищожиха надеждата в душите на хората за по добро, пречупиха вярата в промените. Помните ли еуфорията от големия митин на СДС в София, надеждата че, нещата тръгват в положителна посока, искрата че, всеки е свободен че, може да мечтае че … И какво? През призмата на времето май видяхме че някой си създаде опозиция с която гласуваха конституция, която разпредели власта така че, с топ не можеш да ги мръднеш. Раздадаха ръководните постове на свои верни псета (разбираи полиция), разпределиха си отговорните посланически места, министерски кресла, и какво повече от това? С кръв вземаха власта, доброволно няма да я дадат. Прави впечатление, че младият им лидер Станишев, се държи като Матросов на фронта на ЕС. Той горкия като натрупа има няма три години трудов стаж на гърба на народа, се чувства горд защитник на партийните принципи, и не мога да разбера, защо като говори си стиска заешката муцунка? (или го е страх да не лапне туй дето му показват слушащите го)И дори да не ми се иска трябва да призная, че тези гадове са ужасно практични. След 9.IХ.1944 първата работа която свършиха бе да се унищожи правосъдието, и конституцията. И като виждаме и доден днешен си страдаме и от липса на конституция и съдебна власт. Помните ли кой можеха да кандидатстват право, кои бяха допускани да кандидатстват и с какви препоръки се влизаше в университета през онези години на светлия социализъм. Що ми са струва струва че са същите мекерета които сега са по висшите етажи на съдебната система. И не знам защо не мога да си повярвам че малките им комунистически мозъчета велики дела не могат да сътворят? Та на още много такива нещица се е нагледал народа ни. Тои е лъган много години наред, губел е много, знае че, играчите на политическата сцена са го докарали до просия и нещо не им се вързва на приказките. Знае че те си мислят за собствените далвери, а той народа се бори за оцеляване. Маи нещо се разминават целите, или възгледите. И кой ще ми обясни дали е глупав или умен този народ отцелял все пак много хиляди години???