„ Българската дипломация трябва да се икономизира”, гласи вестникарско заглавие. Цитатът е акцент от интервю на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. То е част от пропагандната офанзива на властта по неглижиране на европейските критики, опит да се обясни провала на властта с всичко друго, само не и със собствената й вина.
„ Откритието” на министъра е дума по дума повторение на заявката, с която дойде на власт Жан Виденов. Новонатрапеният стар номенклатурен кадър, младата тогава надежда на партията Георги Пирински, помпозно обяви през 1994-та в качеството си на външен министър, че БСП се завръща на власт ( макар и да си беше там чрез Беровия кабинет) със заявката да „икономизира външната политика”. Това припомняне за рецидива обещанието за „икономизирне” на дипломацията ни се икономисва от днешните пожарогласители, които си мислят, че гасят пожара като раздухват стари тези на нов глас. До какво доведе „икономизирането” на Пирински (лично в неговия случай имаше и ловък скок от борда на потъващия кабинет лятото на 1996-та), всички знаем. Доведе до същото, до което и „правителството на приватизацията” на Беров преди това, до обратното на направеното обещание.
Властниците са запретнали ръкави. Но не да поправят злините, причинени от тях на престижа на България, а да замажат , както си знаят вината си за тях. Извадиха тупалките, проснаха на простора прашасалите си тези от миналото и се започна един бой по тюфлеците. Бият и нареждат: дипломатите ни не рекламирали достатъчно добре успехите на държавата, медиите търсели само лошавите новини, а опозицията, оооо, опозицията направо е за Сибир с нахалното си опозиционно говорене, особено пред чужденците, пред които позорят великолепното управление на държавата.
Ето това е черна червена неблагодарност. Да гълчат така несправедливо медиите! Ами отворете тиражните вестници само за един ден и ще видите какво престараване да се крепи властта пада. Велислава Дърева, винаги нащрек срещу зловредните критици на соца, се шири в голям тираж и метраж с поредния си саркастичен памфлет срещу „интригантите”-този път подиграва театрално дръзналия да се изкаже срещу Първанов враг с партийна книжка, кметът на Благоевград Паскалев. Не изостава и другото острие на партията, желан гост на многотиражната пропаганда, академикът с лулата Пантев. И той громи волнодумците. По специалността. С исторически примери от времето на Първата световна война.
Вицепремиерът Плугчиева се тюхка, колко й било хубаво като посланик да чува едни добри неща от германците в сравнение с неприятните за ухото й опозиционни оценки тук. Министрите, от Калфин, до Грънчарова, с тъжни физиономии жалят за лошия образ на страната ни в чужбина, сякаш това явление е част от неизбежното глобално затопляне, причинено от…ама, разбира се, от горещото желание на безотговорната ни опозиция да се докопа до властта.
Президентът Първанов, досущ като Пантев, но с по-нови примери, залага на историята в борбата срещу истерията ( именно „истерия” наричат те слабия гласец на опозицията, която едвам мъждука, но им се привижда като голям пожар). Първановото обратно виждане на причините за днешните злини не стига по-далеч от войната му с човека, чиито рейтинг истински го кара да се гордее със себе си. Защото подкрепата на нашия добър народ за държавния глава е много, много по-голяма отколкото за рейтинговото джудже Костов, но това не пречи на нашия президентски великан да се мери именно с нищожния по значение Костов. Всички са съгласни, че бившият премиер е свършен, но за Първанов се оказва съвършен. Като виртуален противник.
Изобщо борбата с пожара тук се води от хора, които имат един основен проблем: не правят разлика между паленето и гасенето. Мислят си, че потушават, но всъщност раздухват с поведението си пламъците на убеждението, че с такива пожарогласители по-нататъшното замразяване на европейските субсидии не ни мърда. Което, може би, ще накара гражданите, оцелели сред димящите стърнища на Родината, да се размърдат най-после и да потърсят сметка на подпалвачите.
Защо винаги като чуя думата комунист се сещам за думата -простак,а Гоце вместо да прави изказвания да си подаде оставката,защото е срамът на България
Kakwo da goworim, niamam dumi… Ot hora, koito ne priznawat pregresheniata si wkluchitelno i atentati sreshtu bulgarski prawoslawni curkwi (1923 – Sweta Nedelia), a sa gordi naslednici na towa minalo – kakwo moje da se ochakwa.
Kakav e tozi narod, koito ne izleze pone vednaj da protestira.
To ne biaha bivshi donosnitzi, agenti, razuznavachi, iatatzi i pomagachi kade li ne po darjavnoto upravlenie, vkliuchitelno i prezidenta nash Gotze.
To ne be balgaro-savetska drujba, chevstvuvania, prodajbi na natzionite ni interesi i tzeluvki usta v usta s ruskite ni “bratia”.
To ne biaha korumpirani, prestapni chengeta, primat ministar na vatreshite raboti Rumen Petkov, strelbi i padnali v ojestochenata bitka za chelno miasto v reditzata na “biznesmenite”.
To ne biaha zagubeni stotitzi milioni evro poradi nekadarnost na upravliavashtite.
Kakvo triabva da stane za da izleze i protestira tozi narod?
Niakoi da ima otgovor na tozi vapros?
Хех,Тодоре,питай пожарникаря кандидат-премиер за отговорите на този въпрос. Той с часове ще се изтъква с “големите” си успехи и как на България е нужно точно управление на което той ще е командира. Народът е в някаква летаргия, от която скоро няма излизане. Нали се протестира постоянно, лошото е,че протестират отделни групи хора, защитаващи собствените си интереси, а не всички като цяло. Няма единство и затова ни тъпчат. Спомни си протестите на шофьори, медицински персонал, учители и т.н. Всеки гледаще себе си да оправи първо,а другия кучета го яли. Какво да се прави, манталитет…
Харесва ми, много даже, това, което Иво Инджев пише, но сега ми светва, че адресатът винаги са управляващите, а като се замислим опозицията я има толкова колкото я има и държавата (нали все се жалваме, че “няма държава”, за което до немалка степен всеки от нас е виновен, то като си свикнал да не дупчиш билетче, да не спазваш правилата за движение, да търсиш връзки къде ли не и прочие и прочие един ден като се облечеш във власт просто продължаваш да не спазваш правилата и законите).
Тези кретени вместо да яхнат недоволството от инфлацията, унищожителните критики на ЕК и т.н. са, алалем, по-заети да продължават да се дърлят по между си, невиждайки, че със всеки изминали избори се превръщат във все по-малки политически джуджета и към днешна дата работят само ползу Борисову-Мутрисову.