На пленума краката са къси

Пленум на БСП за пенсиите няма как да е новина. Думите „социализъм” и „пенсии” са неразривно съшити в съзнанието на съзнателния през последните десетилетия българин. Но не защото социализмът се погрижи добре за пенсиите, разпилявайки и последната стотинка от трупания от поколения пенсионен фонд, който не може да бъде възстановен още много години. А поради големите и непрекъснати приказки за малките пенсии, характерни за социалистическото празнословие.

Идеята да демонстрират загриженост за пенсионерите връхлетя висшите партийни другари буквално в последния ден преди депутатското им мнозинство да отпраши към хотелите, вилите и почивните станции на 40 дневна почивка, каквато същите пенсионери, по думите на самия партиен лидер Станишев, не могат и да мечтаят. Избликът на пропенсионерски чувства щеше да прилича на спазъм от неосъзната гузна съвест, ако не беше всъщност поредната проява на цинизъм ( „Обикновен фашизъм” се казваше хитът на съветската документалистика по темата за човеконенавистническия националсоциализъм-защо ли изниква тази аналогия, например-„обикновен социализъм”, или „обикновен цинизъм”?).

От всички пенсионерски рани Станишев избра да посоли именно болката на възрастните българи от тяхната непълноценност на фона на западноевропейските им набори по родните курорти. Каза, че му е болно. Къде ли ще лекува болката от сравнението между техните и нашите пенсионери? В Евксиноград (нещо като Евтиноград за управляващи)? Или в някоя от другите подобни резиденции, които познава от дете? Но да не съдим човека заради миналото, което не си е избрал сам.

Сега обаче има избор. И избира да лъже. Не за болката. Защо да не го боли? Може. Трябва. И както обикновено ( ако сте забелязали гримасата му) стиска мъжествено зъби. И устни. Но, понеже става дума за избор, голямата лъжа не е констатирането на болката, която болкоуспокояващите лимузини на властта бързо ще отстранят с вой на сирени в посоченото от големия началник място. Нервният център, сигнализиращ болката, в случая е друг. Това е изнервящото усещане за избори. То, според неволно издайническите репортажи от мястото на несъбитието ( пленумът за пенсиите няма как да е събитие, нали така) е довело да искреното възмущение на пленумистите, които отхвърлили подозренията, че показвали своята висша партийна загриженост за пенсионерите с предизборна цел.

С предизборна цел? Аууу! Какъв ужас.Такова безсрамно предположение! И то по адрес на любимите ( в навечерието на избори) пенсионери, които, по последните данни на статистиката, вече са над 20 на сто от населението. Тяхното експлоатиране, стига да е консолидирано гласуването им и да е съпроводено от апатията на пенсионираното гражданско общество, се равнява на десетки депутатски мандати, заради които всеки пленум си струва усилието.

Грижата за пенсионерите е задължителна, но за пенсионирането на висшата партийна лъжа е във висша степен важна. Заради пенсионерите, децата и внуците им.

2 мнения за “На пленума краката са къси”

  1. няма нужда от нови словоформи, то това тяхното пак си е “Обикновен фашизъм” 🙂

  2. Немога да разбера само едно нещо, нали член-1 алинея-2(Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия)от кнституцията отпадна преди 17 или 18 години(вече непомня), защо тогава, питам аз(гневно), бъдещето на нашата родина се решава на пленуми?!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.