Информационните бомби гърмят, или просто отиват на склад, в зависимост от начина им на употреба. Бомбаджията Минчо Спасов, за разлика от своя патрон (който старателно неглижира всякаква „бомбастика”), детонира бомба след бомба. Но с очевиден медиен заглушител, защото от експлозиите произтичат единствено равнодушни преразкази. Да бях Ленин, да питам : „ кому е изгодно това” ( вождът на революцията бил изобретил този гениален въпрос, разобличавайки подмолните намерения на враговете). Но понеже не съм, ще оставя на Вас да отсъдите значението на фактите.
Минчо Спасов, който не е просто депутат, а е шеф на вътрешната комисия в Народното събрание, се оказа единственият участник в Консултативния съвет по национална сигурност, допуснат миналия месец от главнокомандващия държавата другар Първанов да му зададе въпрос извън „хитрия” сценарий. Тарикатският номер на управляващите да удавят търпението на опозиционните представители с безкрайни приказки, за да не им дадат думата, се оказал успешен, но не и за коалиционния партньор Минчо Спасов. Развалил им празника. Изтърпял инквизицията на празнословието и все пак успял се вмъкне с въпрос. И то не какъв да е, а: вярно ли е, че президентът Първанов си е говорил по телефона с намиращият се в ареста бизнесмен Людмил Стойков ( в един сайт се говореше за „ 11 телефонни обаждания”, но тази информацията за бройката не се потвърждава досега).
Само Първанов забеляза, че това е бомба със закъснител. Защото ден по-късно преизпълни плана за опроверженията за година назад и отрече горещо „абсурдните твърдения” пред всички трибуни, пожелали ( отново) да бъдат употребени за неговите цели. Трибуните притихнаха, да не кажем, приклекнаха покорно ( отново). Щом главнокомандващият отрича, това е закон за козируващите.
Законите на писането на текстове, като този, изискват поводът да Ви бъде съобщен в началото. Като един закононарушител, който има честта да задържи дотук вашето внимание, си позволявам да пристъпя към същината: Минчо Спасов подпали фитила на още една шашка под седалището на върховната власт. Издаде управляващата чета, че на властта й било ясно за европейския гняв от президентския чадър над спонсора Стойков още от 18 февруари. Изразил се е пред БНР в този дух. Казал, че европейският сигнал, получен тогава, ни „подпалил чергата”. С всички произтичащи от това пожари, като разследването на ОЛАФ и докладите на ЕК от 23 юли. Което, както знаем, не пречи на същата тази власт да се прави на изненадана от констатациите на европейските следователи за българския чадър.
Шефът на вътрешната комисия в Законодателния храм Минчо Спасов, представител на съуправляващата НДСВ поставя под съмнение честността на президента на два пъти в рамките на седмици.
В два поредни броя същото прави и (да го наречем, българският „Билд цайтунг” или еквивалента на британския „Сън”) , седмичникът „ Уикенд” . С големи подробности описва прелюбодеяния на шампиона по висок рейтингов скок наш държавен ръководител. Но в отговор получаваме единствено изпреварващи вестникарската публикация телевизионни демонстрации на семейното целомъдрие на г-н Първанов в централните телевизионни новини( познайте дали е случайно). В навечерието на последната публикация на „Уикенд” за изневерите на Георги Първанов телевизиите тиражираха в най-гледаното новинарско време антиновината за разходка на президентската двойка в околностите на Перник. С този ход публиката трябваше да бъде успокоена, че това, което ще прочете след часове, не е вярно, след като вижда Георги и Зорка да се усмихват заедно.
За всеки, който чете не само „Уикенд”, но и между редовете, връзката между тихите бомби на Минчо Спасов и шумните ( в тираж, казват, около 250 000 броя ) но премълчавани от всички останали медии, партии и институции твърдения на най-четения седмичник, е очевидна. Президентът ни е обвинен за пореден път в лъжа-както от сериозен( но самотен обвинител като г-н Спасов), така и от смятания за несериозен, но все по-влиятелен ( на фона на сриващия се авторитет на уж сериозната преса) като средство за масово осведомяване вестник „Уикенд”.
Това е ситуация, която е заредена с очакване. Дочакахме неочаквано взривяване на тонове експлозиви край столицата. Кой знае какви бомби още ще гърмят?
Очакванията у нас не се оправдават, напротив постоянно се случват някакви разтърсващи ежедневието ни неочакваности. От 89-та до днес те са много повече отколкото очакваните неща. Това вече е закономерност. Иво, не си я взел под внимание.
Същото затъмненение се наблюдава и по повдигнатите от мен въпроси, за подмяната на ядреното гориво в АЕЦ Козлодуй. Според повечето БГ медии, ръководството на АЕЦ-а категорично опровергало моите обвинеия, доката никoйя от малкото, но качествени, западни недии не видя такова нещо. Визирм Дойче Веле и АРД. Премиерът откровенно лъже от парламентарната трибуна (18.07.2008), навярно под диктовката на Р. Овч., с когото онзи ден раздаваха заесно нови партийни книжки, на връх Бузлуджа. Ръководството на АЕЦ-а е въвело най-вишата форма на омерта и вече почти един месец нито един физик не излиза открито да изрази становище, по толкова опасната тема. Шефът на АЯР намеква за трудности по организирането на проверката на горивото, което е намек че най-вероятно тя няма да се състои, а остават около един и половина месеца. Накрая вижте това видео.
ОТГОВОР:
Г-н Котев, предлагам Ви да изложите своите аргументи и да ги публикувам-има надежда поне някои от популярните сайтове, които често препечатват мои статии от блога , да Ви обърнат внимание. И моите уважения за смелостта да се опълчите на най-опасната част от организираната престъпност-енергийната мафия!
Иво Инджев
Здравейте г-н Инджев,
отговора на въпроса е многопластов,дори не е един,дори няма точен и еднозначен отговор. В България пропагандата е завладяла целия медиен пазар-по тази елементарна причина нямаме свободна преса,на която да имаме довериe. Всичко е част от обикновено промиване на мозъци.Цитирания вестник от вас-“Уикенд” е хубав,с много илюстрации,но е като предаване на Георги Ифандиев. На 95 кг мед,слада 5 килограма нечистотии.Или по друг начин казано, ще каже една истина,за да пробута 5 неистини,или по лошо-полуистина.Ще каже за Първанов,след няколко страници ще има статия за “милионите” на Костов,дето не ги знае къде са точно,но е сигурен,че ги има.Или до трипера на Гоце Първанов-ще поставят няколко абсурдни “новини”,за да може истинската новина да мине незабелязано,да не бъде изненада,да се свикне с нея.Това е и един от греховете на българина ,че заживя с Греха,без да покаже воля да му се противопостави.Може би не е виновен българина,понеже срещу весникарско-телевизионната канонада се противопоставя едничката “Къде си вярна ти Любов народна”,което не е равностойно ,поради което се полуава и този политически,морален,емоционален,психически,икономически…..и какъвто и да е срив в България.
Суперский блог, хорошо если будут развиваться.
ПЪРВАНОВ-ГОЦЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕН!!!!
ТО НЕ БЕ ЕДНА ЛЪЖА,НЕ БЯХА ДВЕ,ЗА ПРЕЗИДЕНТ Е МАЛКО ПОВЕЧКО,ДА НЕ КАЖА БЕЗОБРАЗИЕ И САМО КОМУНИСТ СЪС ГЬОН СУРАТ(КАЗАНО НА КОАЛИЦИОНЕН ЕЗИК)МОЖЕ ВСЕ ОЩЕ ДА СЕ ПОКАЗВА ПО ТЕЛЕВИЗИИ И ДА СЕ ИЗКАЗВА ПО НАЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ,КАТО РАЗБИРА СЕ НАВСЯКЪДЕ ЛЪЖЕ.
нАШАТА ДЪРЖАВА НЕ ЗАСЛУЖАВА ТАКАВА ОБИДА ПЪРВАНОВ -ГОЦЕ ДА И Е ПРЕЗИДЕНТ.сЛАВА БОГУ ЧЕ КОМУНИСТИТЕ НЕ МОЖАХА ДА КУПЯТ ВСИЧКИ МЕДИИ И ОСТАНАХА ТАКИВА КОИТО ВСЕ ПАК КАЗВАТ ИСТИНАТА
Ништяк!
Има една древна китайска поговорка, която казва: “Мярката за достойнството на всяка жена е мъжът, когото тя обича.” Същото важи и за мъжете. Представете си за какво говорим, ако обсъждаме любовните авантюри на конкретния човек, който има задължение да бъде държавен глава за определено време.Преспиването с властта за съжаление е огромно изпитание за хората без истинска биография. Просто не си струва. По интересен става казусът ако в поговорката подменим думата жена с народ и думата мъж с управляващ. Добре че не се налага да го правим, защото тук има главно популация. А тя не се интересува от подобна философия и въобще не предполага, че има такива взаимозависимости.
Лично за мен е по-интересно поведението на г-н Минчо Спасов. Спомням си че след оттеглянето на част от групата на НДСВ и формирането на нова парламентарна партия лидерът на партията-майка положи максимални усилия да наложи г-н Спасов за шеф на комисията по отбрана и сигурност. Просто не ми се вярва да е настоявал толкова много за случаен човек. И същият този господин сега изглежда че подпалва фитила под стола на патрона на коалицията. Дали пък всичко е толкова просто, колкото изглежда. Някакси не ми звучи логично. Може и някаква съвест да се събудила в него, но ако не греша онзи ден и той гласува против вота на недоверие. Сиреч иска статуквото да се запази. Отдавна вече мисля че и на децата им е ясно, че президента и премиера са скачени съдове. Няма как да се опитваш да клатиш единия и да не се катурне другият. Ако пък господинът си мисли, че ще си отиде този от Дондуков 1, а онзи от Дондуков 2 ще остане незасегнат, значи се опитва да играе някаква партия шах, правилата на която не са му съвсем ясни.
Вече е крайно време, ако някой има пари за харчене и то за вестници, да вземе да създаде “Таймс” или “Монд”. За друго по-добре да не си харчи капиталите.
Прочее, Петранов и популацията е крайно време да бъдат натирени!
РЕПЛИКА
В един анекдот за баща и син академици се разказва, че майка¬та на младия академик казвала: „Синко, баща ти ходи, ходи, но не ме остави – ти с една, с две и сега с трета жена“.
Известни в медиите, модата и политиката жени и мъже също така постъпиха академично. През 1999 г. милиардерът Рупърт Мърдок (1931–) се ожени за младата и чаровна китайка Венди Денг (1968–). Трудно е обаче да се прецени коя е по-авангардна – Венди Денг или италианката Карла Бруни.
Адам позна Ева, жена си; и тя зачена… (Битие 4: 1). След Мик Джагър, Ерик Клептън, Кевин Костнър и Доналд Тръмп, Карла Бруни – един от известните топмо¬дели в света – беше позната от Никола Саркози – президент на Франция. Все още не е заченала, но Сарко, както приятелски го наричат, се ожени за трети път и заведе Карла в Елисейския дворец.
Преди да се задоми с нея, Саркози посети Рим с бъдещата си тъща – това не му попречи да скандира „Обичам ита¬лианските жени!“ И те – в центъра на прочутия площад „Пиаца дел Пополо“ – възторжено му отвръщаха “Salve, Sarko!”
В българската политика – педерасти, педофили и социалисти – няма кой да извика „Обичам българските жени!“
Само един президент ни остана да е истински мъж – да, но ако беше си стоял научен сътрудник в Института по история на БКП и продължаваше да пише за Димитър Благоев и Бузлуджа.
Д-р Георги Чалдъков
Наистина жълтата журналистика започна да казва неща, които би следвало да чуваме от сериозната. Неотдавна направо се смаях от отразяването на сватбата на Бареков по Сигнално жълто, наред с обичайното за това предаване, се казаха в много прав текст неща за обслужването на политиците от медиите, да олигархичните връзки и зависимости на властимащите, повдигнаха се много точни въпроси за участието на БПЦ в целия този водевил и други и други.