И без Живков живуркаме по живковски

Странно нещо е животът и смъртта на вицовете. Като онзи за гражданина който всеки ден си купувал „Работническо дело”, поглеждал първа страница и ядосано го хвърлял веднага. На въпроса какво търси, отвърнал, „един некролог”, след което бил репликиран, че некролозите са на последна страница, но отвърнал с контрареплика: : „онзи, който чакам, ще се появи на първа”.
Днес този виц, един от кандидатите за „златната решетка” по онова време, е толкова умрял, колкото и обектът на съдържащия се в него присмех. А некрологът се появи. В общия кюп с други подобни припомняния на отредената за целта страница на най-тиражните вестници. „ 10 години от смъртта на Тодор Христов Живков”, отбелязват от семейството.
Некролозите по принцип не подлежат на коментар. Освен ако не връщат паметта за хора, решавали съдбите на други хора. На милиони дори. Такъв е случаят с Тодор Христов Живков. Близките му са избрали да дадат в редакциите на вестниците снимка на държавния ръководител, а не на своя баща и дядо. Предпочели са да ни напомнят за човека, който ни управляваше, а не за човека Тодор. Нима нямат „човешка” снимка? Или искат да ни кажат нещо с този избор? Така че днес от вестниците ни гледа строго портретът на нашия пръв държавен и партиен ръководител( както го именуваха подмазвачески), който беше задължителен за всеки държавен кабинет и всяка манифестация повече от 30 години.
Всеки българин от старо време, иска или не, си носи свой портрет на Живков. Едни с презрение, други, с умиление. Не е важна статистиката кои са „болшинство” . Болшевиките, самонарекли се като такива ( в рамките на последния легитимен парламент на страната, който разгонват със сила) , са били нищожно „меншинство” от народа, но са успели да му разгонят фамилията за десетилетия наред и да сътворят беди от планетарен мащаб далеч извън своята иначе огромна родина.
Монархическата парадигма за мъртвия крал, който е жив, се повтаря у нас като гротеска под формата на вечно живеещия сред мнозина от нас правешки цар. Царе сме да възпроизведем най-лошото-например търпението пред лъжата и лицемерието на властта. Те ни лъжат, че ни управляват по европейски, ние ги лъжем, че не им вярваме. Защото правим точно това-уж ги гълчим и се глумим по кафенета и седенки за кривиците на властта, но с апатията си всъщност всеки ден гласуваме за тях. Това пасивно, сърдито доверие им стига да си правят каквото си искат. С нас.
На 4 септември 1992-ра имах честта да коментирам за международната емисия на Би Би Си на живо от централата в Лондон произнесената същия ден присъда над Тодор Живков в България ( доста отговорно занимание пред около 20 милионна аудитория във всяка точка на Земята). Водещите се интересуваха любезно от причините за съдебния фарс. Защо, при положение, че Живков искаше да присъедини България към СССР, го съдят за такива дреболии като раздаването на пари, коли и апартаменти на номенклатурните кадри-това ли е процесът, от който България има нужда, искаха да знаят те. Ръката на София не е достатъчно дълга, че да стигне до Москва, отвърнах аз , обръщайки наопаки известната фраза за ръката на Москва, която е достатъчно дълга да командва от разстояние София. В студиото настана оживление, колегите решиха да оставят тази реплика като финал, след което се посмяхме над смешката-ха,ха, ръката на София…
Така си е. Смешно е да си мислим, че правешкото величие е предприело каквато и да е от определящите съдбата на България стъпни без санкцията на Кремъл. Големият въпрос днес е: доколко и в това отношение живеем без Живков по Живковски? Забелязвате ли, че онези наши сънародници, които произвеждат най-много шум около своя патриотизъм, дума не обелват срещу, например, руския енергиен диктат и сервилното отношение на нашите властници към него?
И още нещо си струва да забележим. Че 5-ти август е годишнина и от началото на процеса срещу Никола Петков през 1947 г. Престъпният опит на Живков да продаде Родината не стига дори до съд, докато на Никола Петков му измислят обвинение в опит за държавен преврат. И го обесват в рекордно кратки срокове ( лозунгът за съкратените петилетки е бил валиден с още по-голяма сила за съкратените съдебни процедури по легализирането на политическите убийства). Забелязвате ли разликата? Да? Не може да бъде. Защото днес продължаваме да забелязваме предимно Живков, продължаваме да си говорим предимно за Живков, доживял до дълбоки старини, кротко починал и почитан с паметници и некролози. А героят на антикомунистическата съпротива Никола Петков си остава обесен на въжето на забравата.
Ето в такава страна живуркаме.

7 мнения за “И без Живков живуркаме по живковски”

  1. Разбира се, че споменът за правешкия цар е достатъчно ясен в съзнанието на хората, които имаха “удоволствието” да живеят в него не само в невръстната си детска възраст. И дано това повече никога не се повтори. Лошото е, че новите ни управници уж образовани или образоващи се на Запад и отвъд Океана, дълбоко в душите си, а и по произход на богатствата си са съветофили. Дали има разлика между русофили и съветофили – вече мисля че не. Имаше някакво съмнение в зората на прехода, но в крайна сметка нещата си дойдоха на мястото – Путин изкара два мандата в Кремъл, а Първанов ще изкара два мандата в София. И няма никакво значение, че от Брюксел пишат негативни оценки или сочат с пръст него и подопечната му тройна коалиция. Правец и неговите жители са умален модел на цялата държава. Помните ли имаше такива понятия като село от градски тип и град от селски тип. Е, Правец е град от селски тип. И ако в селото от градски тип има нещо дори симпатично, защото се предполага не само инфраструктурна уреденост, но и присъствие на културен живот и духовни потребности в елита му, то в градът от селски тип е макетирана цялата безпросветност на “местния елит”, адрешковщината на целокупната популация /без значение от общественото положение/, чалгизираността на лумпениадата и дупки, дупки, дупки по някогашния асфалт. Ей това мисля аз е цяла България. Част от тези, които могат да мислят и искат да живеят по-добре се изнесоха. Малка част от тези, които можем същото и искаме същото още сме тук и се мъчим да си даваме кураж един на друг в блоговете в очакване на Годо. И докато чакаме той да се появи, ни се явява Тодор Живков.
    Прочее, Петранов и Тодор Живков, и гражданите от селски тип е време да си намерят друг град от селски тип!

  2. Кажете ако обичате какви коментари можем да пишем,за да не се налага да ги триете,както постъпихте с вчерашният ми коментар по темата за Живков.Не че беше нещо кой знае какво,човек пише спонтанно без подготовка,но ще ми е тъпо ако и тука нещата минават през цензура

    ОТГОВОР:
    В интерес на истината изтрих някакъв анонимен, който искаше да ме принуди да си призная, нещо което му се ще да вярно-че съм бил доносник и че съм бил близо до Живков ( самият той доносничи лъжи и то малодушно, без името си…Не мога непрекъснато да обяснвам, че съм поискал пред стотици присъставщи оставката на Тодор Живков в зала 11 на НДК и да питам анонимните псувачи те къде са били тогава…).
    Сигурен съм, че въпросният анонимен не сте Вие. Така че, не съм трил Ваш коментар…

  3. Изтрихте и мой коментар – идеята ми за символичен протест. Мисля си, че беше най-важният, който съм писал досега.
    Разбира се, това си е Ваш сайт и Вие сте в правото си.
    Ако все още имате достъп до премахнатото съдържание, бихте ли погледнал за какво става въпрос?

    ОТГОВОР:
    Не съм трил и Ваш текст…Не знам какво става…Ще се поинтересувам, ще попитам техническите
    гении, които стопанисват този блог…
    Иво Инджев

  4. 🙂 и мой коментар замина, но тъй като става дума за вицове, мисълта ми бе, че вицът за некролога е умрял, но вицът за чакането на опашка пред парцела на бай тошо с цел припикаване е жив и ще е още много дълго! изобщо гоцевци и с’ие да не си въобразяват, че могат да пренапишат историята като победители. някой от вас чувства ли се победен?
    /радо, ти пишеше, че ще носиш бяла лента на ръката, аз също си сложих такава – добра идея/

  5. Нощеска спретнах един малък сайт. На него ще опитам да посъбера идеите и призивите си, които разпилявам из чуждите сайтове и форуми. Още е почти празен, но за 2-3 нощи ще кача съдържание.
    Благодаря за изтрития коментар – даде ми стимул. 😉
    Пък добре дошли сте да ме подкрепите или критикувате: radobg.wordpress.com

    ОТГОВОР:
    Не съм трил друг коментар, освен онзи, за който изрично споменах в отговора си на г-н Иванов. Нямам представа защо изчезват коментари… Моят администртор в момента е в отпуск и ще го помоля да потърси решение чак в понделник…
    Иво Инджев

  6. Господин Инджев,

    Хубаво пишете, харесва ми стила ВИ, винаги съм го харесвал, но трябва да кажа, че е повърхностен и дилетантски, което ми е давало повод често да ВИ давам за пример, в някой мой анализи, пред приятели и колеги.Благодаря ВИ!!!

    ОТГОВОР:
    За протокола ( не желая полемика и няма да участвам в такава): хубавото ми писане Ви харесва, защото е дилетанстко ? Дотук добре, малко е шизофренично, но карай…Позволете ми един добронамерен от здравословна гледна точка съвет ( понеже дори ми благодарите за хубавото дилетантско писане, което давате за пример във Вашите анализи, неясно къде и пред кого точно): не се мъчете с хубави дилетантски четива, чиито стил харесвате ( да подигравате). Просто си спестете мъките, а и необходимостта след това да ги споделите с обекта на Вашето възвишено презрение!
    Ако исках отговор, щях да Ви попитам какво означава “мой анализи”, дали случайно бъркате съгласуването на единственото и множественото число, но раздвояването Ви при харесването на повърхностното, както личи от Вашето признание, е вероятният отговор…
    Иво Инджев

  7. Napylno sym syglasen s komentara na Сергей Стоянов:

    “Хубаво пишете, харесва ми стила ВИ, винаги съм го харесвал, но трябва да кажа, че е повърхностен и дилетантски, което ми е давало повод често да ВИ давам за пример, в някой мой анализи, пред приятели и колеги.Благодаря ВИ!!!”

    Podpisvam se za tova,
    Plamen Petrov

    ОТГОВОР:
    Винаги си ми харесвал стила? Хубаво пиша, според теб? Всъщност също харесваш дилетантските и повърхностни неща, като хубавото писане и добрия стил? И се подписваш “за това” ( хубаво е , че поне това можеш, защото друго е да пишеш…)? Подписваш се под същата глупост?
    Браво, смело самопризнание, макар и неосъзнато!
    Комплексарщината не прощава никому…
    Впрочем, “винаги”…Ей това щеше да е радостно, ако не бяхте толкова досадни! Аз пък никога не съм чел нещо повече от горните нялко реда глупости от техните автори. Но и те са достатъчни за “анализ” на бликащия от тях примитивизъм!
    Не си правете труда да ме четете. Или се научете да пишете, или просто си намерете друго занимание, защото нямам време да се насладя на неволните ви комплименти-защото ругатните на такива като вас ми показват, че съм на прав път.Иначе това вашето е някаква болест, вид мазохизъм-хем ме мразите, хем не можете да се сдържите да не ми се навирате в блога.
    Ако забелезвяте, приемам всяка критика, но по същество и във връзка със съдържанието на текстовете. Дали насреща имам комунист, анархист, маоист-няма значение. Нека си защитава тезата. Не си мисля, че съм единствен и прав на всяка цена-хора разни и свободата на дискусията изисква да приемеш, че на този свят има много, всякави мнения.
    Но на тъпите ви опити да ми ходите по главата…е, знаете.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.