От известно време бившите врагове, които ни станаха съюзници, взеха да ни го връщат. На Запад никога не бяха скандирали „България вън!” (откъдето и да било). Тук, както се полагаше при комунизма, а и при неговото прераждане малко след това, Западът винаги е бил приканван, ако обича, да вземе и да се махне отнякъде. Ето че дойде времето, когато сме на път да накараме широките европейски маси да обърнат традицията и да вземат инициативата в своите съюзнически ръце с лозунги „България вън от ЕС”. За тази метаморфоза трябва да благодарим на управниците ни. И на себе си, че ги търпим.
Но, запазете търпение ( ако имате още в резерв ). Задава се интересно развитие на този почти сюрреалистичен сюжет. Оказва се, че и в НАТО вече прихващат европейската болест. Меродавният вестник „ Дневник” е доловил нови признаци на атлантическа нервност. Вестникът цитира британския експерт Пол Корниш от лондонския мозъчен център „ Чатъм Хаус”, който е установил следната безмозъчна тенденция в нашата Родина: има опасност България, както и Унгария, да застрашат плановете ЕС да координира усилията си в борбата срещу тероризма чрез размяна на разузнавателна информация ( включително с атлантическия си съюзник САЩ). Това произтичало като анализ от доклад на вътрешните министри на ЕС, появил се на страниците на лондонския „ Гардиън”. Анализаторът казал по този повод, че се бои, че „ в страни като България и Унгария има риск информацията да попадне в ДРУГИ РЪЦЕ”.
Унгария, която се прочу напоследък като територия на откровената социалистическа лъжливост в лицето на премира Дюрчани, както и като първият купен с рубли европейски бастион за атака на останалите европейски съюзници от руския монополист „ Газпром” в областта на общата енергийна политика, е тема за друг разговор.
Колегите от „Дневник” стигат до извода, че британците алармират за своите опасения от изтичане на информация в български престъпни среди- нещо, което вече е отбелязано като факт и в доклада на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Осмелявам се да предположа и друго: че „другите ръце” са другарски протегнатите лапи на едни хора ,които” гаворят малка ние многа дабрие на болгарский язик”, но се разбират отлично със своите български братушки.
Британците, които водят в момента битка на тихия фронт с рекорден брой руски шпиони на своя територия и официално провъзгласяват това обстоятелство като проблем на националната сигурност от първа величина, са дипломатични. Дипломатично недообяснената фраза за „другите ръце” обаче, струва ми се, не се нуждае от особено дообясняване. Малко припомняне, все пак, няма да навреди, когато става дума за българската дезинтеграция в евроатлантическите структури на терена на колективната сигурност.
Сигналите от централата на НАТО срещу български натрапници с непоносим за организацията съветски багаж не са един и два. Началникът на Генералния щаб на българските ВВС Димитър Георгиев ( близък до ярко червения си предшественик на този пост Михо Михов, любимец на президента Първанов и приближен до шефа на президентския кабинет генерал Никола Колев), получи отказ за достъп до информация на НАТО през октомври 2006-та. Преди това друг георгипървановски кръжочник, действащият посланик в Брюксел Емил Вълев, беше натирен при опита на своя софийски ( а дали не и московски ?) патрон да бъде внедрен като посланик на натовска България в ролята на български посланик в НАТО. На същия твърд отпор се натъкна и генерал Павломир Кънчев, когото се опитаха да пробутат като национален военен представител в щаба на НАТО в Монс.
Дотук, всичко е ясно-„ние” ги баламосваме, защото се мислим за много хитри, а те ни подритват обратно в правия път без да се си цапат ръцете особено. Там, в западните централи, знаят отлично кой кой е и кога, макар и гнусливо, да бутнат обратно в блатото някое твърде овъргаляно в калта новоизлюпено съюзническо същество. Проблемът е наш. Знаем ли, помним ли? Защото няма да е далеч денят, когато от същото блато ще изскочат едни кресливи красавци и ще поискат да ни поведат към тресавището, в което ще можем да си дишаме под водата със сламки като едни истински славяни.
Апропо, помните ли какво каза лидерът на „ Атака” Волен Сидеров, когато трябваше да коментира награждаването на президента Първанов, инициирано от покойния днес Илия Павлов през 2002-ра „ за изключителен принос в постигане на единство на православните народи” от Международния обществен фонд за единство на православните народи ( със седалище Москва)? Може би не помните? Да Ви припомня: „ Нима сме толкова задръстени, че да гледаме на Русия като на враг!”.
И да сме, отпушват ни. Може би също ще ни лекуват, след констатацията на премиера Станишев, че само ненормалните се интересуват от досиета. Но както при повечето пациенти, така и в нашия случай, е много важна волята да бъде превъзмогната болестта. Да се надяваме, че диагнозата за българската несъвместимост със стандартите на евроатлантическата солидарност в опазването на съюзническите тайни, ни заварва на етап, когато туморът в нашия български организъм не е нанесъл необратими поражения. В противен случай към хора на европейските критици ще привлечем и ехото отвъд Атлантика. А този втори фронт ще ни дойде множко-при всички мислими и немислими „компенсации” на руския Медведев.
В нашата каца с катран никаква лъжица мед не може да подслади горчилката от разочарованието да бъдеш наритан с лачени чепици беден роднина в клуба на богатите, който не само не се възползва от шанса да стане като тях, но напротив-проиграва го с лека ръка.
Мисли ли някой за тежките последици?
Значи от една страна постоянно някой втълпява, че при социализма е било зле. Толкова зле, че няма как да бъде някога по-зле. С течение на времето, за 20 години това от теза се превърна в истина. Утре ще е постулат. Добре, аз не споря срещу него, защото гледната точка от която разсъждавам съвпада с определението на това твърдение. Но какво означават “тежките последици” в последния въпрос? За българина те звучат като онази приказка за снахата и дъщерята – дето свекървата съжалявала дъщеря си колко много и парел пясъка сега на плажа, а пък снахата колко добре била на нивата като си зарови краката в хладната земя… С какво ще го уплашиш българина? С думи ли? Та това, което ние сме преживели, без да се правим на някаква уникална нация, съвсем скоро е достигало такива отрицателни пикове пред които някакви рецесии, икономически неволи, политически клизми или външни намеси звучат като почивка на плажа. Според мен само вътрешен междуетнически конфликт може да подейства стряскащо за българина днес. Та като се казва “тежките последици” шопът ги възприема някак си абстрактно – докато не види и не пипне не вярва. за да не звучат толкова кухо в ушите му трябва да са някак по-конкретни…освен ако не са за ушите на шопа де.
Народният будител Иво Инджев отново алармира чрез тази статия, че е настанало “време разделно” за българите. Шизофреничната позиция на властимащите, начело с националния предател Първанов, предизвиква иронични усмивки даже у тези, на които се кланят.
Електронното издание на “Дневник” наскоро препечата съобщение от в-к “Комерсиант” в което се казва: “На заседанието на руското правителство на 28 юли се случи нещо необичайно. След като ресорният за енергетиката вицепремиер Игор Сечин докладва, че в петък българският парламент е ратифицирал договора за газопровода “Южен поток”, премиерът заръкопляска. “Ами да аплодираме българските колеги”, каза Владимир Путин с иронична усмивка и запляска с ръце, а на министрите не им оставаше нищо друго, освен да последват примера на началника”.
Напълно споделям тревогите на автора.
Здравей Господин Инджев. Поздрави от Бордо и мен – почти набор, но скочил от самосвала(http://politics.actualno.com/news_173984.html) преди 20 години.След повече от 25 г. опит в реанимацията ми се струва,че става дума за неизлечимо състояние, при което и най-модерните техники на лечение, са обречени на неуспех. В такива случаи обикновено слагаш всички бутони в положение off.За съжаление, става дума за цял един народ !
ГОЦЕ НАИСТИНА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕН.ВЕЧЕ СЕ ЧУДЯ ,КАКВО ЛИ ОЩЕ НЯМА ДА НИ СЕ СЛУЧИ,ЩО ЗА НАЦИЯ СМЕ,ЧЕ ТЪРПИМ ТОЗИ НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ И ЦЯЛАТА КОМУНИСТИЧЕСКА КЛИКА ОТ УБИЙЦИ И ПРЕСТЪПНИЦИ.ГОЛЯМА ГЛУПОСТ БЕШЕ,ЧЕ НЯМАШЕ ЛУСТРАЦИЯ НАВСЯКЪДЕ,НЕ САМО В АРМИЯТА И СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ.СРАМ ЗА БЪЛГАРИЯ