Др. жентлемен

В поне 4 вестника в рамките на около две седмици се вихри побългареният вариант на аферата „Люински”.  Жълтите седмичници „ Уикенд”, „ Шок” , „ Седмичен труд” ( вероятно и други, но кой да ти прелиства всички взаимно преписващи се издания-в случая, солидарно плагиатстващи „ Уикенд”) нищят слуховете около любовна връзка между президента Георги Първанов и певицата Мариана Попова.
Още един вестник, руският официоз „ Российская газета”, показа нервност за съдбата на Г. Първанов и , без да споменава информационния повод, съобщи за семейното му щастие, разказвайки в репортаж от София колко сплотено е семейството на държавния ни глава.
Ако някой се е съмнявал, че кошерът е разбунен, косвеното доказателство беше дадено от в. „Труд”, вестникарската трибуна на нагласените изповеди на властта. Тази висока, възвишена дори ( според дебелашкия вкус на управляващите) медийна изповедалня за избрани властови величия беше щедро предоставена на заподозряната като президентска любовница г-ца Попова. Тя, естествено, отрече за стотен път (стократното отрицание, когато е толкова едностранно, не опровергава нищо, за разлика от стократно повторената лъжа, която се превръща в истина, според Гьобелс).
Стават такива работи…Афродизиакът на властта не прощава никому-нито в Африка, нито в Европа и Америка. Властовият стимулант е изпържил доста пеперуди, които попадат в капана на стремежа към светлините на прожекторите, но тлеят в полумрака на будоара.
Въпросът не е в клюката и има ли място тя в нашите възпитани разсъждения. За друго става дума. Моралът, както и лъжливостта на главнокомандващия ни, също можем да оставим за момент великодушно настрана. Остава обаче темата за побългаряването на почти скучния сюжет на извънбрачната любовна консумация на властта.
Нашенската специфика не е в това, че един хрисим за пред другарите и другарките президент е уличен в лицемерие-друго от него, след многобройните доказателства, не можем и да очакваме. Интересният роден феномен е във факта, че всички въпроси по темата за изневерите на Г. Първанов са насочени към „пеперудите”.
Самият президент-слънце, който ги привлича, се къпе все така в своята медийна недосегаемост. В редките случаи, когато някои се осмели да му зададе неудобен въпрос, този Амон Ра от пернишко губи самообладание и бръщолеви неадекватни за неговото положение глупости. Например: на констатациите на европейските следователи от ОЛАФ  за политическия чадър над неговия спонсор Людмил Стойков държавният ни глава отвърна с абсолютно неадекватната от държавническа гледна точка „заплаха” твърденията на съюзниците да бъдат разследвани от ДАНС.
На питания за спонсориране ( т.е. подкупване) чрез подарък в особено големи размери, или за неадекватно отсъствие от поста заради ловна разходка по време на национална трагедия, той никога не отговаря конкретно. Вместо да се изправи, да погледне в очите „поданиците”,   Г.Първанов предпочита писмените увъртания на придворни чиновници, които старателно избягват ясния отговор ( няма такова нещо като „не, не е получил апартамент като подарък”, или „ не, не е бил на лов”) . Характерното за опроверженията, публикувани от негово име, е че те препращат любопитните да се запознаят с декларираното му имуществено състояние ( което никой не се осмелява да разследва) или ни осведомяват, че „ да , бил е в гората но не е стрелял”, което по подразбиране някак си навежда на мисълта, че не е като да е бил на лов по време, когато е трябвало да прояви чувствителност кът трагедията с изгорелите в държавните вагони сънародници..
И ето, в поредната неловка ситуация, Г. Първанов за също тъй пореден път отсъства. Присъстват в публичното пространство онези от обслужващия персонал, натоварени да търкат с вестникарска хартия физиономията на бащицата. Но от печатарското мастило тя никак не става по-чиста. Ако въпросният слух за любовната връзка е толкова абсурден, какъвто излиза от самоотвержените обяснения на попадналата в ролята на пеперудата Мариана Попова, щеше ли такъв рупор на управленската пропаганда, като „Труд”, да инквизира госпожицата да се гърчи да защитава реномето на Г.Първанов? Нима една толкова долна клюка не заслужаваше презрението на едно толкова възвишено медийно нещо?
Всички „неудобни”въпроси гърмят в лицето на лесната плячка,на привлечената от пернишкия афродизиак пеперуда. Тя е оставена да се оправя сама-нали е певица, голяма уста…
Да му мисли. Ние-също.