Най-нормалното нещо е всеки да се стреми към възможно най-добрата професионална реализция. Като един ненормалник обаче, който е решил, че има и по-важни неща от „кариера на всяка цена”, мога да си позволя да Ви кажа нещо в стила на Мунчо, селския идиот. Защото Вашият Мунчо вижда и знае точно толкова, колкото и нормалните му колеги. Мнозина от тях, пържейки се в актуалния медиен сос на своите редакции и обменяйки информации с други колеги, сигурно знаят и повече. Въпросът е обаче в това, че нормалните хора се боят за работата си. И с основание. Работодателите в медийната сфера са обединени, поощряват с награди едни и наказват други-включително чрез тайни договорки да не се допускат до техните трибуни разни мунчовци. Докато вашият Мунчо има свободата да не зависи от работодател и ще ви каже за българските медии това, което, уви, все повече се налага като мнение на специалисти и потребители на местната медийна продукция: „хубави медии, ама български”.
Няма друга война, както сегашната в (съседна по море) Грузия от Втората световна насам, която да е била толкова близка до нашата черга и едновременна държана така далеч от общественото внимание ( войните на Милошевич не се броят-за тях опищяхме орталъка, нямаше и помен от сегашната „въздържаност” – лично др. Първанов, предводител на бунтовете срещу НАТО в България се беше погрижил за това). Поведението на т.н „български политически елит”, белязан от ирационалното ( а в някои случаи и доста добре материално мотивирано) русофилство, е разбираемо. Обратното щеше да бъде новина, заслужаваща международен медиен интерес. Такъв не се очертава.
Успехът на управляващите в това отношение обаче нямаше да е толкова пълен без спомоществователството на народните приспиватели. Призваните да будят обществото, когато има пожар, солидарно с властта строят откъм горещия новинарски фронт Берлинска стена на мълчанието, която рано или късно ще се превърне в стена на плача за всички нас. Защото сепаративното поведение на България спрямо предполагаемото сътрудничество със съюзниците по такъв изключително важен въпрос, като отношението към руското заплашително поведение на международната сцена, няма как да не се превърне в бумеранг срещу българските аборигени с примитивна нагласа към въпросите на стратегията и тактиката в областта на националната сигурност.
Грамотният читател и сам знае доколко руската демонстрация на сила срещу безпомощен съсед разтърсва света и пренарежда позиции на най-големите фактори в световната политика. Германия прогледна. От „русофил” по западните стандарти ( в смисъл, че вечно се опитваше да не дразни руската мечка и допринесе съществено за препъването на грузинското и украинско присъединяване към НАТО) водещият търговски партньор на Русия рязко промени отношението си и сега остро осъжда руската агресивност и горещо приветства бъдещо членство на Грузия в алианса. В САЩ кандидатът на републиканците Маккейн за рекордно кратък срок качва рейтинг и настига опонента си Обама именно заради твърдия тон срещу руската демонстрация на сила срещу слаб съсед. Може още много да се изброява, но и това, струва ми се, е достатъчно да се види до каква степен светът е разлюлян, когато една ядрена свръхсила показва на какво е способна в името на реваншизма и задоволяването на имперския си нагон. Това тревожи силно всички, само не и натовска, европейска България…
Като казвам, че медиите действат солидарно с властта в това отношение, наблягам на СОЛИДАРНО, защото няма как това единство да е случайно-веднъж между властта и медиите, както и между самите медии. Механизмът за поддържане на тази монолитност е сред държавните тайни от най-висока степен, но не е труден за разгадаване, особено от човек с опит в медиите. У нас все повече се сраства „държавният интерес”, с корпоративната целесъобразност в медиите, върху които държавата има достатъчно лостове да влияе. Един от тях разкрива в електронното издание e-vestnik колегата Иван Бакалов, който застава с името си зад твърдение, че върху може би най-влиятелния в момента български седмичник „Уикенд” е бил оказан пряк натиск от ДАНС, службата, създадена съответно под европейски натиск за нормализиране на борбата с престъпността в България. Служители на тайното ведомство посетили редакцията, за да сплашат с въпроси „кой им плаща” и „ кой стои зад публикациите” за любовни похождения на президента Първанов. Тема, която, разбира се, е абсолютно табу за медиите у нас, които имат претенциите да са сериозни, нищо , че целенасочено публикуват голи красавици като примамка за аудиторията, вместо да я оставят на иначе презираните от тях „жълти” издания.
Че пипалата на държавата пряко търсят гърлото на всяко свободно слово, преценено по върховете като заплаха за тяхната безнаказаност, доказа и спирането по неведоми техничарски пътища на един електронен сайт, в който се появяват тежки обвинения срещу най-недосегаемите властници в държавицата ни ( спирането беше временно, но изигра ролята на самопризнание за цензура). При това намесата беше осъществена веднага след като сайтът „Опасните новини” атакува не толкова самата власт, колкото нейните верни лица в печата ( да не кажа вместо лица нещо друго). Атакува най-свидното завоевание на властта, нейните рупори, което вече явно й се видя прекалено!
Да, цензурираният сайт е на практика анонимен, но не е подвеждащ, защото няма претенцията да публикува твърденията си под измислено име. Признава своята анонимност и така зачита етичния кодекс на българските журналисти и без да е длъжен да го прави, тъй като не е участник в споразумението. В кодекса , подписан от същите водещи по аудитория български медии, които са се превърнали в рекламна притурка на управляващите, ( кодексът е преписан от аналогичните документи на Би Би Си и други авторитети) има точка, която изисква анонимната информация да бъде оповестявана като такава. Но и това не е най-важното. По-съществен е фактът, че самото цензуриране на изданието, наредено очевидно от достатъчно влиятелно място, доказва основанието на авторите в сайта да се страхуват да изпишат имената си-какво ли може да им се случи, ако „ги хванат”, след като така дърварски ги цензурират! Но плиткоумните ни началници едва ли стигат до такива дълбоки заключения. Те се интересуват от успеха на „мероприятието”-тук, сега и веднага дори да бъде запушена устата на всеки неудобен. Неудобен, според тях, значи наистина опасен.
Върти се порочният кръг от зависимости. Безконтролната ни власт, която е бетонирана в парламента с непробиваемо мнозинство, контролира все повече средствата за информация, които би трябвало да контролират същата тази власт. Уютът на властниците зависи от медиите, а тяхната печалба, свързана с рекламите, зависи от лостовете на същата тази власт, която може да натисне или отпусне педалите на всяка инвестиционна програма, да наклони везните на големите търгове с участие на търгаши, овъртолени в медиийно-властовата симбиоза. Освен тайните служби и уж явните търгове, в тази битка участват още по-явните, направо бодящите очите механизми на лицензирането на телевизионните канали и радиостанциите, в които без свян се разпореждат преките наместници на властта и особено личните пратеници на президента.
Резултатът е следният: светът е разлюлян от драмата в Грузия, но българските трансмисии на обществения интерес, каквито би трябвало да бъдат медиите, се въртят на празни обороти и с тази дирижирана “разсеяност” издават спотаената истинска геополитическа ориентация на силните на деня в България. О, да, можете да прочетете, да чуете и видите всякакви съобщения и разсъждения, повечето от които интересни и важни за публиката ( ако не броим откровените лигави слагачества на другаря президент и неговите сътрапезници, новото поколение олигарси от няколко постоянни присъстващи във вестници богаташки фамилии). Но само за стратегически важното събитие, войната на отвъдния бряг на НАШЕТО Черно море, някак си не се намира място. Нито на първите страници, нито в някави извънредни телевизионни емисии, нито дори в коментарните рубрики на всекидневниците.
И не се оставяйте да Ви лъжат, че причината е горещият отпускарски месец-истината е, че продължителите на студената война, гордите приемници на съветската традиция, обичат топлото време за авантюри, от рода на разправата с Грузия-проходите в Кавказ и сега изнемогват да поемат руските обози, поели по тях, а само след някой и друг месец ще станат природно блокирани от дъждове и снегове. Нахлуването в Чехословакия през 1968-ма и превратът срещу Горбачов носят августовската запазена марка на съветските стратези. Нима за тези събития важи “отпускарския сезон”? Изобщо за медийния интерес, ако той е мотивиран, няма сезони.
Изключения в привличането на обществения интерес към истинската голяма новина, като храбрият в. „Дневник” , има ( споменавам само всекидневника с национално разпространение-другите „мунчовци”, като „Седем”, „Про и Анти” , „Гласове”, „Детонация” и още няколко се подразбират като такива заради своята доказана опозиционност срещу управляващите другари през годините). Но, да ме прощават колегите от малкия по тираж, но достоен защитник на името на българската независима журналистика, „мунчовците” у нас ги смятат за луди.
Не претендирам за изчерпателност в наблюденията за това кой как се държи в тази извънредна ситуация на медийния тезгях, но общата тенденция, повтарям, е такава: „хубави медии, но български”. Разбирай, побългарени в онзи смисъл, който влагаме по отношение на нашата склонност да ремонтираме мерцедеса с чук и тел. Или с чук и сърп.
Браво,но какво от това.Такива коментари човек може да срещне само в този блог и на още няколко места из електронните сайтове,където ,като имам предвид,колко хора имат домашни компютри ,новините направо спират.
Ние по нищо не се различаваме от путинова Русия.
Единственият ни шанс е да подкрепим опозицията мощно със всичките и недостатъци,но нямаме друг избор.Иначе затъваме в безхаберност.
Гоце трябва да бъде отстранен
“В Европейския съюз, разединен традиционно в политиката си към Москва, разногласията се запазват,…” Дневник, от 19.08.08.
Същото беше и през деветдесетте години, докато Милошевич разрушаваше Югославия. Тогава пак само гледаха, цъкаха, съветваха, размахваха пръстче… В същото време мреха хора по концлaгeри, по пазари, или просто имащи нещастието да са си вкъщи, изненадани от поредната банда преминаващи и опустошаващи касапи с байряци.
В случая с Грузия нашето предано правителствено и председателствено русофилство получи дебел порцион. Първо – дори висши представители на НАТО определиха действията на Саакашвили като неразумни. Второ – самата Грузия се опита да отговори на пропагандната война на Русия, естествена реакция в такава ситуация, с още по-голяма и неясно колко повече (или по-малко) мръсна агитация. Трето – стоят съмненията доколко самия Саакашвили не е някаква форма на поредния кавказки диктатор, който се опитва да язди вълната на нарастващите евро-американски страхове от Путиниадата в Русия.
И накрая – най-големия коз за българското мълчание свише: какво става вътре в ЕС? Липсва визия какво да се прави. Дори Саркози, който иначе е добър сценарист на политически пиеси, няма рецепта как да се води единна външна политика.
Иначе, че медиите в България по природа са нискостеблени, увивни растения, е доказана биологична даденост. Проблемът обаче тоя път не е само в българския телевизор, а в пиесата, в която срамната незаконна любов между Стани-Гоце-Първанова България и Путинова Русия става все по-напориста. Друг проблем е, че Русия има подобни извънбрачни занимания не с един и два еврочлена. И така къса парче по парче геополитическата брюкселска баница наричана още ЕС.
А иначе Сульо и Пульо винаги са стоели далече от Големата политика. Което в някаква степен е разбираемо. Затова медиите предпочитат да се занимават с олимпиади и други бози, които още повече помпат иначе едрите им финансови бюстове.
На нас, като електорални единици, ни остава да чакаме да се появи нормално политическо говорене от страна на опозицията. С идеи за бъдещето, с проекти, които казват какво, с кого, кога и как. За съжаление вместо това сме принудени да гледаме сеир. Бившият премиер, останал сам юнак на коня, твърди, че народа още го люби до полуда и само на него чака. Другия голям мераклия да яхне одърпаното магаре на опозицията е нахален, простоват пожарникар, който обещава че до изборите магарето ще стане мерцедес. На приказките силен, на действията ялов. Май става ясно защо Левски е написал в тефтерчето си Народе с четири въпросителни.
ние сме в НАТО, но НАТО не е в нас. за нашите амбиции и ролята на “троянски кон” е доста тежка и професионални театрално предизвикателство 🙂
защо не слагаш по 1 празен ред след всеки абзац, по-четимо става и леко за окото
…а др.Гоце фон Сириш се скри с нашите пари в Китайската Народна Република. Да беше се покрил поне…Как ми се иска Гоце да остане там или се засели в другата народно-демократична република – северна Кория.
Прочее, мисля, че Гоце трябва да бъде отстранен.
Поздрав на г-н Иван Антонов – най-сетне СЪМИШЛЕНИК.
Напълно съм съгласен с мненията за медиите в БГ, но нещо не ми е ясно защо всички говорите за големия лош брат Русия. Нима не се случва същото и в Ирак, Афганистан и Иран, защото там ще е следващата война с тероризма, все пак те отказаха да послушат Западния голям брат. И защо Русия би трябвало да се остави на Грузия да тъпче нейни граждани, защото са малцинство. Не си ли проличава иманно в такъв момент до колко са силни политиците на една държава. Или именно по стар нашенси манталитет трябвада си стоят и да мълчат – справка Македония и Сърбия. Нашите сънародници там съ тъпкани в затвори и пребивани в полицейски управления защото са имали неблагоразумието да се нарекат българи на публично място, а на границата с Македония може да си отнесеш няколко шамара защото не си съгласен с тяхната политика. А в това време ашите политици се препъват един друг за да може всеки да каже, че той първи е признал една недействителна република. Междувременно българските граждани там да се оправят сами, пък и да полежат малко по затворите ако трябва, все пак това е за тяхното политическо благо. Да точна така трябваше да постъпи и Русия. Да видим дали ще защитавате същата позиция ако Доган реши да си отдели рагиона на Кърджали, Хасково и Крумовград и да си направи самостоятелна турска държава там, нали все пак 5 века е била такава. Но има и още едбно условие – след като се отдели да започна да тероризира малкото останали българи на негова територия. Предполагам, че тогва ние ще трябва да стоим и да се молим на ЕС и НАТО да му се “скарат” за да остави сънародниците ни на мира. Ето това е разликата между малките и големите, независимо дали говорим за политика или бизнес, големите защитават своето. Щом си дръзнал да нападнеш американска база или посолство или граждани те изпращат своята армия да те “понарита” за да вразумиш, а малките започват да се молят. Дали е задължително – Не, но така е по-лесно. Все пак Иран ни показа, че има и друг вариант.
—истината е, че политиката движи икономиката. сашо, доган не иска република в обявените от теб райони-той е отворил уста за един голям залък-нашата страна. печална истина,заради която пребиват журналисти /справка-журналиста асен йорданов/. дали чрез корумпиране на отделни служители, цели институции или пък медии, кликата на този човек /гледан между прочим с подозрение от политическите кръгове в “цариград”, защото там е ясно, че при конфликт тук ще се намесят нато и ес, а анкара може да бъде обвинена в подстрекателство и да дръпне век назад в отношенията си с европа/, дърпа конците на нашата макроикономика.
горкият неграмотен философ с откровено простичкото си изказване в смисъла на: “ние мислехме че еврофондовете се управляват както се краде от нашите-вашите пари”.
—но не за това беше дискусията в нашето кафене 🙂 а за преплитането на военния конфликт с икономиката: къде минава единствения независим от русия “енергиен” път? от кога още нато се кани да разполага там ракетен щит срещу ислямистите? има ли стратегически пазари, суровини и продукти и курорти грузия, в които руските бизнесмени да се разпореждат? /като у нас/
—вярно,че грузите не са лесни! древна и горда държава, с традиции с един крак в по-миналия век. но нима са виновни, че недолюбват довчерашните си подтисници? нима обаче няма евросъд за правата на човека? колко дела има заведени в грузия от малтретирани руски граждани на грузия за последните 10год например? има ли доклад от хелзинския комитет? или направо руснаците скочиха с танковете? и защо русия не нападна и естония? иво инджев посочи преди няколко дни, че там руските граждани нямат право на паспорт, за да не тръгнат от изток да им защитават правата!
—ирак е в рамките на същата тема – но има доста дела срещу амер.военослужещи и ефективни присъди за техни нарушения в самата америка, въпреки или пък заради малко лицемерния им граждански морал. но има! а ще има ли един осъден от руската армия дори?
—у нас – спешно трябват бази на нато! това е пазар за нашите предприятия, ако сме достатъчно предприемчиви! трябва и нова политика!
прочее – не само първанов, тройната коалиция – вън от политиката! късно ли е за лустрация?
Ето защо днес на българските журналисти днес им се случва това, за което четем във “Всеки ден” (www.vsekiden.com):
<>
Честито! :)))))))))))))))
http://www.vsekiden.com/?p=36987
“Правителството натири журналистите
Без репортерски въпроси във фоайето на Министерския съвет
Журналистите отново получиха забрана да стоят във входното фоайе на Министерския съвет. Връщането на стара заповед за забрана изненада неприятно представителите на медиите, отразяващи дейността на правителството.
Репортерите обикновено причакват именно на това място министрите, за да им зададат актуални въпроси преди или след заседанията на кабинета. Според новата заповед журналистите трябва да изчакват правителствените мъже или пред сградата на Министерски съвет, или да разчитат на пресконференции, обявени в последния момент, или пък на стандартната пресинформация в хартиен вариант.
Новите правила бяха наложени тази сутрин. С влизането си в сградата, журналистите разбраха, че вече им е забранено да изчакват министрите, които идват за заседанията на правителството. От пресслужбата на кабинета препоръчаха на заредените с въпроси репортери да изчакват в залата за пресконференции. Само фотографите и операторите останаха за близо половин час да заснемат влизащи министри. За да не спънат случайно представителите на кабинета, снимащите бяха оградени в т.нар. “кошара” на определено място във фоайето.
По този начин министрите ще се спасят от неудобните въпроси, с които ги притискат репортерите, коментираха колегите от правителствения ресор.
От пресцентъра на правителството обясниха, че заповедта за забраната е стара и отново влиза в действие – като очевидно досега тя е била нарушавана. Ядосани журналисти поискаха да се запознаят с въпросната заповед или наредба, но им беше отказано.”
Ужасно е състояниуето на българските медии, просто вонят, и само се чудя докога? А за руската инвазия в Грузия мисля две неща: че сега вече Грузия със сигурност ще стане член на НАТО до няколко години, и че със сигурност Мккейн ще спечели изборите за президент в САЩ. Това постигна Русия, като нахлу в един грузински окръг, който иска да става държава с население от 70 000 души, от които повечето грузинци! Пълен руски абсурд!
Българската редакция на Би Би Си бе закрита заради настъпилите демократични промени у нас
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3065§ionid=2&id=0000302
Прав е Иво ,той знае как се работи пред микрофона и пред камерата.Дълги години го правехме заедно.Спомням си в “зората”на ДЕМОКРАЦИЯТА никой не знаеше какво ни очаква.Беше една еуфория на одпушване на негодуванието да бъдеш”роб”в собствената си страна.Всъщност ние нищо не помним от 13 вековната си история и това е много лошо.”Татовото”време беше ад за безхабирните и долни личности.За нас тези зад “микрофона”и зад “кадъра”си остана задължението така да си изкарваме хляба и преди и сега.Но за мен отговорноста е еднаква и при “социализъма”и при “демокрацията”.Днес даже е още по лошо.Ще кажа на Иво следното.Ако той “тръгнеше”след Първанов/Днес той ни е законен президент/със скапана техника за да отразява държавно посещение,ще се оправдае ли с липсата на пари за такава и ще си направи ли репортажа?!.Да ама аз,дето съм му я подготвил няма да спя цяла нощ,треперейки за професионализма си и поруганото ни достойнство пред света от липсата на техника.Ще кажете голяма работа.Да но ние имаме десетина “бентлита” а за ВИП мероприятията и за колегите изпълняващи този национален дълг,най много едно спретнато членче,как беше 329 от КТ.Дедо Тодор награждаваше за изпълнен дълг,а тия с “бентлитата”ги пращаше далеч я у монголско,я у анголско,за проявения “обществен”дълг.Днес те са по върховете на “медиите”.То сега няма общество ние тук за какви медии да си говорим.Нали те все правят “манипулацията” ,в добрия и в лошия смисъл за хората.Хората обаче са отдавна в странство.
Искам да прочета мнението на колегата Иво Инджев.Ще ми бъде забавно,защото скоро не съм го виждал на “сан Стефано”
V sredata na 18 vek Tyrcia re6ava
4e v kakvkaz ne triabva da ima hri
stiani.Edinstvenata hristianska dar
java e gryzia.Celiat diarbekr se
isipva tam.Zapo4vat se masovi klane
ta.Gryzinskiat kniaz otpravia molba
kam Ryskia emperator da go vzeme za
vasal.Samo po tozi na4in moje da
spasi narodi si ot iztreblenie.
Molbata my e izpalnena i ryskata
armia navliza na teritoriata na gry
zia i izgonva na6estvenika.Taka v
kavkaz ima edna hristianska pravosl
avna darjava….
Komentarat e absolytni glyposti,Rysia e bila i 6e bade edna ot silite v sveta amigo,s nad 11000 deistva6i jadreni glavi moge da vodi prespokoino voina s vsi4ki ot NATO.Tia ne demonsrira sila,niama smisal ot tova,zelia sviat znae za voenata mo6 na Rysia,i vse pak ne zabravaite koe e edin ot nai vernite sauznizi na Rysia…Kitai edna ot nai mo6nata voena i ikonomi4eska sila v sveta vaoragena iszialo s rysko oragie.