Бягане от препятствия-любимият спорт на президента

На 21 август в най-големия по тираж български вестник се мъдри огромно заглавие”РУСИЯ УБИ МЕЧТИТЕ НИ”- с шрифт, който обикновено се използва от секретарите на редакциите за запълване на мястото в съответната страница или за привличане на вниманието към изключително важно събитие. За какво обаче става дума? За заглавие на интервю с чешки потърпевш от съветската окупация по случай 40 години от нахлуването на танковете в Чехословакия през 1968-ма? Или за заглавие на интервю с представител на Грузия, която си мечтае да напусне руската мечешка прегръдка?
Нищо подобно. Избликът срещу руските убийци на мечтите ни е с китайски адрес и се отнася до победата на руските волейболисти над нашите. За подобно убийство у нас е позволено да се пише. Щеше да бъде интересно да ни осведомят за кого е викал по време на мача държавният ни глава, известен както любител на волейбола, на снимките с български шампиони и на Русия. В случая Русия бие българите и, естествено,  Първанов никакъв го няма-хем нашите са бити, хем от Русия. Мъка.
Правилото, че успехът има много бащи, важи с пълна сила за нашия държавен бащица. И чрез спортната символика той е верен на това прагматично правило. Съответно същият вестник ни го показва в подходящ за него, внимателно подбран шампионски контекст. Под друго голямо спортно заглавие, под името на златната ни спортистка в гребането Румяна Нейкова( далеч от страницата със заглавието за руските убийци на мечтите ни), насред текста виждаме снимка не на самата шампионка, а на шампионът ни по „държавническа скромност” Г. Първанов. Така де, при волейболистите ни го показаха, когато бяха победители, няма сега да се оставя да му развалят имиджа, когато са победени и то от съперник, на когото Първанов няма как да се разсърди.
Впрочем репортерите добросъвестно ни осведомяват, че Първанов си е тръгнал преди края на мача с Русия. Гонел самолет. Това е наистина уважителна, да не кажем удобна причина, да не го видим сред покрусените ни волейболисти, ако не беше все пак възможността да ни го покажат как гледа от трибуните-точно такава снимка са му поместили като зрител на футболен мач. Само че как да стане? Ако обективите го хванат усмихнат, следва въпрос на какво се радва? Ако пък е намусен-защо така, какво лошо има големите братушки да бият малките братушки ( нещо като в Грузия), ей така по братски? Неудобно и недипломатично е да взима страна за един носител на руската награда за „изключителни заслуги за единството на православните народи” като Г. Първанов.
Сигурно ще има възмутени, който ще кажат, че се заяждам на дребно. Не са прави. На едро е. Защото абсурдът с подмазвачеството на всесилния ни, уж не много силен по конституция президент отдавна е престанал да бъде дреболия, която би трябвало да си остане за сметка само на суетния ни ръководител.
Впрочем, понеже посещението му в Китай било частно, ще бъде честно да каже колко му е струвала екскурзията. Предстои да изпитаме върху себе си колко ще ни струва и как ще се оскъпява тепърва неговото демонстративно( което значи солидарно с Москва)  мълчание по казуса с руската политика в Кавказ. Защото, точно както по отношение на успехите в спорта, от които той търси лични дивиденти, така и във връзка с политиката на НАТО президентът на натовска България предпочита да бъде виждан само в качеството на победител. Обича да го хвалят как допринесъл за присъединяването на България към НАТО. Сега, когато НАТО скъса отношенията с Русия, никакъв го няма.
Силен ни е президентът в тази дисциплина-в бягането с препятствия. При успех, бързо тича да се снима с успелите, а при препятствие, бяга далеч. В случая, чак в Пекин.