Сталин срещу Грузия, Путин дава рамо на Маккейн

„ Ние трябва да приемем немското предложение и вежливо да отпратим обратно англо-френската мисия. Първото предимство, което ще извлечем, е унищожението на Полша до самите подстъпи на Варшава, включително украинската Галиция”.
Заменете сега Полша с Грузия, Варшава с Тбилиси, „германското предложение” с „южноосетинското” , но оставете „френската мисия” ( тази на Саркози) и ще получите чудна огледална картинка към днешна дата, 23 август 2008-ма.
Горният цитат е от „Особения архив” на Кремъл, в който се пази реч на Сталин пред политбюро на ВКП(б) , произнесена само 4 дни преди да натисне спусъка на Втората световна война с поощряването на Германия да я започне чрез пакта Молотов-Рибентроп от 23 август 1939-та. В това откровение диктаторът цинично обосновава необходимостта да „ направим всичко възможно, за да може тази война да продължи колкото може по-дълго с цел изтощение и на двете страни”.
Починът „без Сталин, по сталински”, както се вижда на отсрещния черноморски бряг, е жив. Като „делото на Ленин” и като духът на „вечната дружба”, който хвърля димна завеса и го прави невидим за нашите избирателно незрящи политици и медии. Иронията е във факта, че Сталин не е могъл да знае как методите му ще се обърнат срещу родната му Грузия.
Аналогиите, естествено, никога не могат да бъдат пълни, но приликите между манталитета на сталиновите приемници и хищническите методи на „бащата на народите” от град Гори в Грузия, са очебийни. Особено „забавно” е съвпадението на „антифашистката реторика” от страна на тогавашните съветски и съвременните руски лидери. Днешните обитатели на Кремъл обвиняват във фашизъм грузинците, чиято земя газят с танковете си. Поляците, които са сърбали руско-съветската попара през вековете, реагираха с колаж на корицата на популярното списание „Впрост”, изобразяващ Владимир Путин с типичните хитлеристки мустачки. И с надпис отдолу: „Адолф Путин”.
В България подобно „кощунство” срещу братушката е немислимо-не и в медиите, които продават най-големите тиражи.
„Бащата на народите” Йосиф Висарионович е съюзник на националсоциалистите цели две, решаващи за подпалване на световния пожар.  Войната срещу Грузия, подкрепата за нея сред 49 на сто от руснаците ( без да се броят онези, на които им се вижда много меко „наказанието” на грузинците), както и растящата радост на населението, че си имат лидери като Путин и Медведев, показват ясно широката основа за реанимирането на образа на Сталин. И не е изолирано явление само сред руснаците от ограничената общност на гласувалите в националното допитване по интернет, дали гласа си в полза на грузинския фюрер като най-велик руснак. Впрочем състезанието за първото място в това гласуване между него и последния руски император Николай Втори, известен управленската си немощ, с провала си в две войни и с дивия си антисемитизъм, също е достоен за отбелязване феномен.
Да, южноосетинците никак не могат да бъдат сравнени буквално с Германия, но са достатъчно  добър заместител, за да се намери повод за руския реваншизъм да подготви и осъществи мащабната наказателна операция в Грузия. Чрез нея тя не толкова и не само „налага мир” ( ах, това миролюбие по афганистанки, унгарски и чехословашки маниер!) в непокорен бивш сателит, колкото заявява на света нещо в стила на героя на Шварценегер „ I`ll  be back!”.
Не мога да повярвам, че именно София и точно от страниците на в „Труд” САЩ ще кажат за пръв път нещо, което променя съществено представата за „казус бели”, поводът на войната. Да, Вашингтон не е съгласен с решението на Саакашвили да се опита да си върне Южна Осетия със сила. Но в статия, озаглавена „ Грузия трябва да е неделима и свободна”, вторият човек в американското посолство в София Александър Караянис пише нещо много важно: освен, че изброява многобройни факти за руския военен, икономически и политически натиск върху Грузия от месеци насам, дипломатът е упълномощен ( не се съмнявайте) да обори главния коз на руската пропагандна: „ На 7 август, след като Грузия отвърна на обстрела срещу грузинските села, идващ от територията на Южна Осетия, контролирана от руски мироопазващи сили, и предприе действия да си възвърне части от Южна Осетия, огромни руски сили нахлуха през Южна Осетия и Абхазия в същинска Грузия”. Караянис откровено нарича руските действия „агресия”.
Значи Грузия е отвърнала на огъня! Това вече не е твърдение на Тбилиси, на пряко заинтересуваната страна, а на дипломацията на САЩ. Може да греша ( няма как да знам всички американски изказвания по въпроса), но ми се струва, че е позиция, която си заслужава да бъде цитирана от международните медии.
Друг американски дипломат, доскорошният посланик на САЩ тук и сегашен в Москва Джон Байърли, също проговаря по темата. Без да казва нищо ново по същината на американското становище и при целия си стремеж да запази възможно най-щадящ гордостта на Москва тон, Байърли повтаря несъгласието с това, че Саакашвили е дал повод на руснаците. Но истински интересният момент в интервюто му е по „друга” тема-също водеща в пропагандата. На въпрос за аналогията с Косово посланик Байърли енергично отхвърля сравнението: „ Не може да се сравняват прекрасно документираните примери за етническо прочистване в Косово по времето на Милошевич с това, което се случи в Южна Осетия и Абхазия”.
Да, това е американско мнение. Излишно е да се мери то по тежест с това на противоположното ( и доста самотно в международен план), каквото е руското.  Амбициите на Москва са да накаже „магарето” ( ще видим дали „магаретата”, или „слоновете”, т.е. демократите или републиканците ще управляват съвсем скоро една ядосана Америка), биейки „самара” .
Едно не може да се отрече на Путин, след като посочи кой да бъде президент на Русия, сега е на път да избере и американски президент. Само допреди две седмици Путин не можеше й да сънува такова щастие. Но сега, дирижираният от него реваншизъм на страна с милионна армия и огромен ядрен арсенал мобилизира избирателите в самата Америка, преобръщайки нагласите в полза на изоставащия досега републиканец Маккейн заради по-твърдата му позиция към руската агресивност.
Дали изборът на Медведев е добро решение на Путин, не е ясно-самият Медведев не ни помага много да се ориентираме чрез някакви самостоятелни действия. Но помощта на Путин за Маккейн е нещо друго. Защото е неволна. В превод на не много дипломатичен език това си е проява на глупост. Или на сталинизъм, който не държи сметка за последиците в преследването на целта.