// Неформалният Хавел и формалният Станишев, некои изискани разлики

В БЕСЕДКАТА

Неформалният Хавел и формалният Станишев, некои изискани разлики

Между неформалния лидер на чехите Вацлав Хавел и формалния ръководител на българите Сергей Станишев има нещо общо. Хавел бил на рок фестивал. Станишев пък се забавлявал на рокерски купон и дори „повел” рокерско шествие от 5000 мотористи. Така пише в заглавието си един вестник, който в самия текст се самоопровергава, твърдейки друго-че Станишев се появил внезапно и някои рокери били „озадачени” ( остава на нашето въображение да си представим изисканият вербален изказ на озадачаването).
С присъствието на двамината на такива модерни народни развлечения обаче приликите приключват. Защото Хавел е използвал трибуната, за да се произнесе по водещата световна тема, която за особено чувствителните по въпроса чехи не е просто някакъв международен казус. Оприличавайки за пореден път руското нашествие в суверенна Грузия на  аналогичното нахлуване на съветски танкове в Чехословакия през август 1968-ма, Хавел изразил убеденост, че Путин е задмнал Брежнев. Нарекъл управлението на Путин „изискан режим”, подигравайки рафинираността на руските методи в пропагандата и методите на налагане на волята си в Грузия. „Изискан режим”! Това е като „състрадателен палач”, „ възпитан хулиган” или „ благ побойник”. Литератор е човекът, намерил е в едно словосъчетание модус вивенди по отношение на същността на ставащото: смесица от абсурдно перчене ( защото гигантът Русия се прави на заплашен от джуджето Грузия ) и нелегитимност по стандартите на демокрацията-всяко управление, което е „режим”, е такова.
А какво е казал Станишев при шанса да проговори пред народа? Нищо. Едно голямо, непрекъснато повтарящо се нищо. След което отпрашил, както ни осведомяват репортерите, за поредна среща с червения електорат.
С нищонеказването  вече свикнахме. Вероятно ще получим някакви разяснения за някаква българска позиция по някое време, когато някъде другаде решат това да стане. Пък и кой знае, току-виж гневът на Кремъл попремине ! И, о, чудо на православната солидарност, Москва реши да приласкае бившия си сателит Грузия, за облекчение на българските другари, които със солидарното си бягство от солидарност (ако не с битите и унизени грузинци, то поне с възмутените от този факт западни съюзници) се излагат на показ като симпатизанти на големия побой…пардон, брат.
Това обаче е твърде малко вероятно да се случи- а и олимпиадите, както и рокерските надяждания с кебапчета са твърде кратки паравани, да му се не види! Все някога ще се наложи се маркира позиция.
Ако някой настоява за нещо, това е ЕС и ОССЕ, както и НАТО-все организации, в които България е пълноправен член. Ден след ден от техните централи валят новини за поредното искане Москва да спази уговорките по изтегляне  от Грузия. Ден след ден продължава и безмълвието на София.
Първанов се кри в Пекин и се къпа в славата на български спортисти ( макар и относително скромна). Станишев пърпори с мотори. Парламентът и обикновено превъзбудените от какво ли не медии си почиват. И опозицията дори никаква я няма. Траят си особено гръмовно прословутите български интелектуалци. Никакви ги няма да се накокошинят и да спретнат нова подписка-като нищо щяха да подпишат и другарите си, които се припичат на някой черноморски плаж далеч от София и близо до Грузия. Но при едно условие: ако Грузия беше нападала Русия. Ако грузински танкове налагаха мир в Нижни Новгород и блокираха пристанището на Санкт Петербург и , разбира се, ако бомбардираха родното място на Путин ( дали го откриха най-сетне?). А то какво толкова става? Русия умиротвори за някакви си десетина дни бомбардировки Гори и се окопава в пристанището Поти, изпотявайки френския външен министър Бернар Кушнер да води пореден телефонен разговор с президента Медведев с настояване да спазва обещанията си ( поради което Кондолиза Райс нарече Медведев „развален грамофон”). Дреболии. Пък и нашите интелектуалци не са като Хавел-в смисъл, няма да ги видиш на рок фестивал. На тях им дай Йосиф Кобзон.
Като си помисля, как Кобзон настоятелно реве с цяло гърло насред НДК „моя страна, моя България”( знаем, знаем, негова си е и на подобните му), май мълчанието наистина може да бъде много ценно. Стига да се прилага където трябва и от когото трябва. Ама у то пък у нас какво ли е както трябва?

Discussion

6 коментара for “Неформалният Хавел и формалният Станишев, некои изискани разлики”

  1. За позицията на Чехия разбрахме, а за позицията на Словакия? Ами на Словения? Или ние трябва да сме по-католици от папата?

    Posted by flyco | август 24, 2008, 10:14
  2. “…Първанов се кри в Пекин и се къпа в славата на български спортисти ( макар и относително скромна). Станишев пърпори с мотори. Парламентът и обикновено превъзбудените от какво ли не медии си почиват. И опозицията дори никаква я няма. Траят си особено гръмовно прословутите български интелектуалци….”
    -Единствено Иво Инджев не спи – будната ни съвест. Писна ми все да бъдем “барабар Петко с мъжете” и “На всяко гърне мерудия”. Апропо, а какви са позициите на Австрия, Швейцария, Дания, Гърция и куп други държави по този конфликт?! Друго си е желанието все да си мерим пишките с големите…а стига вече; благодарим.

    Posted by Пепи Георгиев | август 24, 2008, 10:50
  3. Къде ли няма да видиш комунист като Станишев и Първанов .И на църква ходят,кръстят се -мила картинка.И рокери ще станат.Нищо,че рокерите не искат да знаят за тях.Аз все още чакам да видя какво ще каже ГОЦЕ за нахлуването на Русия в Грузия.Скри се и никакъв не се показва.Както казваше ТАТО ,сниши се докато мине вятъра.Станишев е същият красавец.Спокойни са защото са си купили медиите и само поръчват какво да се напише.Някой да е чувал бъулгарските комунисти да са извинили на чехите за 1968 г

    Posted by иван антонов | август 24, 2008, 12:48
  4. Като ви интересува позицията на Словакия и словения,не виждам защо я търсите в този блог,уважаеми господа комунисти.Нас ни интересува позицията на България,а нея никаква я няма,защото тук президент е ГОЦЕ(все още)и Сергей(май беше руско име) министър председател.С тях може само да стане това,което стана-да ни спрат парите от Европа.Голям срам,но това е непозната черта от характера за комунисти.
    Гоце трябва да се маха.

    Posted by иван антонов | август 24, 2008, 18:42
  5. Личните ми поздравления за президента Саакашвили. Умен човек излезе! Разбра, че само като залага на “добро” политическо поведение / в смисъл на кротко очакване Русия да му вземе териториите/ нищо няма да спечели и реши да поеме риска и да отговори на провокациите. Рискът беше наистина голям, както се видя в първите два дни на руската офанзива. Тези, които би трябвало да са му приятели в политически смисъл на думата изпаднаха в шок – разваляше им се конфорта, хем да не дразнят Русия, хем да се наслаждават на забавлението по китайски на годината. Да, ама не! Много бързо се разбра, че руската провокация и смехотворният грузински /в смисъл на военна мощ/ отговор изкарват на бял свят истинското лице на Медведев, Путин, Кобзон и компания. Цял свят видя как руската военна мощ се стоварва върху миниатюрния непокорен съсед в мащаби, които не предполагаха размера на грузинския отговор. И се видя не само това. Онези, които бяха решили да се възмутят от Саакашвили много бързо осъзнаха, че Грузия е важен стратегически обект, защото и оттам минават тръби, пък и Русия се приближава застрашително към едни други граници. И затова на третия ден смениха тона – хукнаха към Тбилиси и се заканиха на Москва. А така трябваше да стане още първия ден. Но, както и да е. Сега нещата си дойдоха на мястото. Благодарение на рискования ход на Саакашвили Русия си показа истинската същност по начин по който само тя умее, а подкрепата на САЩ и големите в НАТО и ЕС вероятно ще ускори влизането на Грузия в Алианса. Умен човек!
    На тези във форума, на които не им се иска да бъдат “барабар Петко с мъжете” им предлагам да бъдат “барабар Петко с жените” – Кондолиза Райс, Ангела Меркел и т.н.
    Колкото до нашите – вече си мисля, че не си струва да ги коментираме. Толкова могат, пък и затова “неможене” им плащат. Не е лесно да си слуга на двама господари, особено когато единият е свръх агресивен и на всичкото отгоре ти е и по сърце. Само ние българите обичаме до гроб онези, които ни мачкат.
    Прочее, да продължим да поддържаме Катон!

    Posted by ZB | август 24, 2008, 19:28
  6. Posted by вълк-единак | август 26, 2008, 12:45

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив