Медии и власт солидарно мижат пред северното сияние

Знам, знам, прекалено много съм се бил загрижил за едно и също-как по темата за войната в Грузия у нас сепаратистки се мълчи. Може и да е така. По българските стандарти направо прекалявам. Но да видим как е по международните…
Според изследователската група „ Exellence in Journalism”, специализирана в анализа на новинарския поток в медиите по света, темата за конфликта в Кавказ е засенчила олимпиадата . Цели 26 на сто от световния новинарски трафик са били посветени на този проблем в периода между 11 и 17-ти август, се казва в проучването, цитирано от БГНЕС.
Подобно проучване в точни проценти за България не е известно. Но всеки, който е обърнал внимание на внезапната глухота и слепота на българските медии по водещата световна тема, може с лекота да се обзаложи, че в тукашната провинция интересът към тревожните събития няма нищо общо със световните нагласи. В националните всекидневници, ако не броим „ Дневник”, към днешна дата няма НИТО ЕДИН собствен авторски коментар по въпроса. НИТО ЕДИН. Някои, като „Труд”, поръчаха след избухването на кризата на двама външни автори да защитят две гледни точки и след това, с големи прекъсвания във времето, публикуваха статия на американски дипломат в София. Другите и толкова не сметнаха за необходимо да направят. За телевизиите-да не говорим. Защото те изобщо не говорят…Мълчат. Няма ги обичайните коментарни студиа, удобно отсъстват сутрешните блокове , не се намират минутки за коментарен акцент с гости по темата в самите новинарски емисии, както при други, често пъти далеч по-незначителни събития ( авторът е бил многократно участник като гост в този обичаен формат).
Наблюдаваме пълна липа на интерес. Дори мисълта за различност с цел конкуренция на пазара, на който отсъства ангажирана медийна трибуна по най-важния световен въпрос, не подбужда към действие конкурентите в състезанието по мижене пред северното сияние. Такова съвършенство в бойкота се постига само по един начин:съгласуваност. По вертикала с държавното ръководство и по хоризонтала между медийните съзаклятници.  И ако някой досега се е съмнявал, че това по принцип може да е вярно в една формално демократична страна, моля, нека се огледа и да обори очевидния факт.
Възможно е някое изключение да ми убягва, но картинката като цяло е точно такава: скандален сепаратизъм спрямо общата международна тенденция. Нещо повече, като член на НАТО, ЕС, ОССЕ България автоматично попада в „кюпа” на общите им позиции, изразявани нееднократно и еднозначно. Но нито веднъж властите не взеха отношение, а и няма кой да ги попита за обичайните разяснения и уточнения на българската позиция и евентуалните й нюанси. Защото, както изглежда все по ясно през тази изкуствено поддържана мъгла, „българският нюанс” е в усилието да се избегне колкото е възможно демонстрацията на солидарност с изброените по-горе изключително важни международни институции. Това е и може да е единствено и само в интерес на руската трактовка, защото останалите, изброените, единодушно призовават към спазване на териториалната цялост на Грузия, т.е. опонират на Русия, която я нарушава.
Към трите организации днес се присъедини и Г-8. Ройтерс разпространи съобщение, че формулата за териториалната цялост на Грузия е подкрепена на високо ниво от страните в този най-висш форум на богатите държави, чийто БВП е 65% от световния. Без Русия, естествено…
Изключенията, както в относително малките по аудитория българки медии, така и в изявите на „малки” по ранг представители на българската държава правят българския сепаратизъм още по-ярък. На амбразурата от името на държавата е хвърлен да запушва дупката един заместник-министър на външните работи. Милен Керемедчиев храбро, но доста неубедително защитава незащитимата позиция на липсата на позиция и с това постига обратен ефект.В статия за в. „Труд” ( който не намира за нужно да изрази собствено становище дори в многобройните си кратки коментарни колонки-подписани, или редакционни), г-н Керемедчиев търси аргументи за руската инвазия в…историята. Грузинците не били отчели, че руснаците си били такива-като започнат да отблъскват агресорите, не спират, преди да им превземат столицата. И се позовава на…войната срещу Наполеон. Страхотно! С такава защита на манталитета от 19-те век, няма нужда да се доказва явното-че руската политика в днешния 21-ви век е извадена от нафталина на вековете. Към подобни аналогии може да се добави много друг исторически доказателствен материал. Например: войната на руските болшевики срещу Полша от 1920-та година, завършила с позорния им разгром, все пак беше доведена докрай с вероломното й поделяне с германците през 1939-та и не спря, докато Сталин не се наслади на хитлеристкия погром над полското въстание от източния бряг на Висла и съответно-до братската окупация на стъпканата до основи полска столица.
Въобще, като иронично отбеляза Вацлав Хавел, руснаците непрекъснато се опитват да внушават, че малките им съседи с нещо ги заплашват. Е, поне от страна на България няма нужда се опасяват. А и днес става още веднъж ясно със задна дата, защо тук нямаше нужда се поддържат на място съветски дивизии за гарантиране на съветското господство.