Чухте ли? България се пробуди. Говорителят на МвНР съобщи, че решението на Москва да признае Абхазия и Южна Осетия за независими „буди сериозна загриженост”.
Може и да не сте чули. Все пак Цанчев съобщава за пробуждането пред медиите, не на площада. А за медиите у нас не е кой знае каква новина някакво си пробуждане на дълбоко спящата досегашна сериозна загриженост. Тя, впрочем, се появява не по повод нашествието на руските танкове в Грузия, а именно поради признаването на Абхазия и Южна Осетия, нищо, че връзката е очевидна.
Пробуждането обаче прилича повече на бебешки плач. Седим си на цукалото и на правата на най-младия член на евроатлантическото семейство чакаме големите да си решават проблемите, нищо че най-големия на света бие един много малък и това би трябвало да ни притеснява, освен ако не се наслаждаваме тайно на онзи дангалак, въоръжен с ядрени ракети. Гледаме към строгата хранилница Мама Брюксел с надежда за някой друг милиард евро, снишаваме се пред влиятелния Чичо Сам, но пълним гърнето само при мисълта за гнева на Дядо Иван.
Но семейството си е семейство. Възрастните са затова, да отглеждат невръстните, които се крият зад гърба им, когато им е страшно. Точно така звучи припомнянето в декларацията на МвНР, че „тази позиция” ( с пробуждането) е „споделена от всички страни членки на ЕС и НАТО, които призоваха Русия незабавно да се изтегли от територията на Грузия”. Споделена? И кога точно София реши да я сподели с нас, например? Или си е споделяла тайно, под уютния юрган на евроатлантическата тиха дипломация?
Забелязвате ли, „призоваха”?! България и в момента с тази декларация не проявява самостоятелна воля да призове към същото, а се присламчва със задна дата. Много внимателно са мислили над текста, мъдруван близо 20 дни! С този извинителен тон декларацията на практика казва на Кремъл: „ нямаше как, държахме фронта досега, но накрая трябваше да изплюем камъчето и ако искате да ни имате като свой Троянски кон сред Вашите западни врагове, трябва да ни простите”.
Така или иначе, при всички опити да протака и ако може да се скрие от отговорност, официална София най-накрая беше принудена да престане да „хитрува”.
Колкото до медиите, те не са длъжни да се съгласяват с ЕС, ОССЕ и НАТО, да не говорим пък за Г-7, където , отгоре на всичко България не е член и няма никога да бъде. Ние тук имаме свобода на словото, каквото и да твърдят от Фрийдъм хаус” за нейната ограниченост. Така че сме си свободни да не сме като останалата част от света, където новините около Грузия пълнят 25 на сто от ефирния трафик.
Впрочем, за да сме справедливи,трябва да се отбележи, че освен „Дневник”, още един всекидневник е заел най-после позиция. В авторски коментар вестник „Дума” отбелязва акта на признаването на Абхазия и Южна Осетия като повод да заклейми още веднъж признаването на Косово. Е, поне няма „привети” към братушките за доблестния побой над малките православни братушки, чиито законно избран лидер Саакшвили се ангажира с прогнозата, че приятелство на Грузия с Русия вече няма да има. Никога. След цели 200 години близост и след факта, че през 1878-ма Русия освободи Грузия от турско робство.
Близост? Точно така, близост и то много по-пълна и всеобхватна, отколкото някога е имало между България и Русия. Имперският реваншизъм обаче не признава сантименти. Поучително, нали?
Много правилно.Ние все изчакваме да ни разрешат да кажем нещо,особено когато става въпрос за говорим против москва.Нашите комунисти се шашват напълно и започват да говорят едни глупости,които нямат нищо общос европейската ни насоченост в последните години.Просто не мога да и м се начудя на Станишев,ГОЦЕ и цялата орда комунистически крадци,заради които ни спряха парите.От Москва ли чакаме пари за праограми за развитие или от Брюксел.От Москва само знаят да взимат или пък ако преценят че не сме ги уважили достатъчно,могат да запалят танковете и да дойдат.Доказаха го пак преди дни.България политически трябва да скъса с Русия.Това трябва най-сетне да се разбере от мислителят от Сирищник Пернишко.
Разгеле, а? Фактите са си факти обаче. Може да се изрепчим например, че ще се върнем с 10 /десет/ златни медала от Пекин, ама с бая зор докопахме един. И това е нормално, след като не сме се репчили. Може да се изрепчим преди големите на Русия, но това едва ли ще бъде сметнато за нормално от някого, карай важното е да сме първи някъде, пък било то и по ненормалност.
Ръководството на България от два мандата насам не прави нищо сериозно на никакво равнище освен пакости. А външната политика е направо жалка. Чак толкова подлизурщина под сурдинка не бива. Колко по-лесно е да реагираш и да се държиш така, както мислиш за правилно. И хората те уважават, и ти уважаваш сам себе си.
Българските комунисти тъкмо това не могат да разберат и все се ослушват какво ще кажат другарите от тайгата.
Смешници.
хороший дизайн у Вашего блога! Приятно было посмотреть.
Снощи слушах с усмивка тв-новините, които ми съобщиха, че саакашвили-президент на грузия, е платил 500 хил.евро на западните медии за да му направят пи-ар!? Все едно се върнах 25г. назад… Такава новина изобщо не заслужава да бъде отразявана, т.к. е от типа “една жена каза” – с нищо неподкрепени думи, несъобщени от нито една сериозна агенция. (А може би тасс е била упълномощена да съобщи?). Сблъсъкът стана прекалено сериозен за да се снишава върхушката ни и паралелно с плача от цукалото почнаха се партенките от комунистическо време. Не чувам, а искам!-някой сериозен политик от управляващите да даде политическо интервю с анализ “къде сме ние” и какво правим с нашата позиция (без да се репчим, флайко – всички си обявяват анонсите отдавна и спорят и си отстояват мненията, само ние мълчим човече – поне да бяхме подкрепили руската позиция, та да се знае, че се изрепчваме на големите…) Иначе по форуми и блогове само си приказваме… /вкл.и по русскому яз.ку (нямам ер-ъй 🙂
к.м., съгласен съм с теб. Неприятни са ми залитанията както в едната така и в другата посока /в смисъл нито да се репчим, нито да мълчим като риби/. Казваш “някой сериозен политик от управляващите” 🙂 как да не се усмихне човек!? Та нали ако беше сериозен досега да е проличало…
Поздравления за позицията – и в статията, и в блога изобщо и по принцип!
Впрочем, и аз в своя блог получавам коментари от прекалено любезни руснаци – дали не значи това, че сме под особеното внимание на нечии тайни служби?!
ОТГОВОР:
Здравейте, интересно е вашето предположение…И на мен ми се струва, че на чист руски ми съобщават, че съм привлякъл вниманието им…Е, някои ще нарекат това “пароноично усещане”,но кажете ми друга причина, поради която в моя скромен блог да се появяват толкова често кратки, ясни като автоматен откос и изключително любезни коментари на изряден руски език, в които иначе няма никакъв коментар освен , изглежда, “маркиране на територия”( от рода на “много полезен постинг”, “чудесен дизайн”, ” информацията ви ще ми свърши работа”).Винаги една фраза ( така постъпваха в Бейрут с мен моите похитители, които на два пъти с оръжие ме принуждаваха да им дам колата си -не говорят, за да има по-малко улики), никога с някакъв смисъл извън многозначителния намек, който може да се тълкува двояко, с уж комплиментарен характер.
Иво Инджев
Абсолютно по същия начин и аз получавам кратки и най-любезни комплименти на чист руски език, съвпадението е многозначително, показва, че репликите идат от единен център. Отначало си помислих, че е някакъв автоматично идващ спам, но после разбрах, че тия реплики са израз на специално внимание от “органи”, които работят по “идеологическия контрол на умовете” в интернет. Показателното е, че всичкото това започна след като оставих някои реплики из руски антикомунистически и опозиционни сайтове (като този на В.Новодворская). Това специално внимание, на което, както сега разбрах, и вие сте обект, показва и доказва също, че България продължава да си бъде сфера на руските интереси, а също и че органите съвсем не са прекратили дейността си по контрола и “насочването в правилна насока” на умовете не само в самата Русия, но и в “близката чужбина”, т.е. в Източна Европа като цяло. А иначе наистина тия кратки като автоматен откос реплики са предупреждение, че “всичко се знае и се пише в голямата книга”, а и са намек, че свободата, от която се ползваме, е само с благоволението им, което е подобно на онова когато котката си играе с мишката преди да бъде изядена…
…или преди да си счупи ноктите… Драги рускопишещи по блоговете за политически анализи, казвам го, защото когато една империя се разпада, тя умира както умира боен кон – размахват се копита и тежко му, който е наблизо! Докато следя събитията в Грузия, мислено тегля паралел със станалото с генерал Нориега преди години, предтекста там бе трафик на наркотици, но Щатите официално сдадоха канала все пак. Също си мислех за предаването на Хонконг на Китай от Великобритания, но тези две империи – Британската и Северноамериканската, са намерили баланса в начина, по който се откъсват колониите им. За мен Русия не е нормална държава – прекалено много комплекси избиват под миротворческите амбиции, а би било добре да се помисли как да Ви приобщим към световното семейство. Помислете: какви сериозни научни постижения сте генерирали през последните години, които да имат масов ефект между вашите и световните потребители? Питам сериозно – какво правят Вашите учени, изобретатели, фирми, заводи, животновъди и земеделци и пр. за да се чувствам комфортно в този свят? В сравнение с тези от Китай, САЩ, Япония, ЮКорея, ЮАфрика, Бразилия, Аржентина и да не изброявам всички нормални държави, вкл.ЕС на който съм гражданка! Нищо лично, другарю Владислав, само жалко за огромния човешки ресурс, който притежавате, мачкате и се развива само когато напусне необятната Ви страна – дотогава не диша свободно – вервайте ми – имам доста руски приятели и роднини! /Г-н Инджев, извинете за спама, ако мнението ми Ви се струва встрани от темата, не го пускайте, но трябва да е ясно, че дори да набият някого за сплашване – като Грузия или пък отделен гражданин, няма как да спрат разпада си, пък и “световния прогрес” – така е по Маркс, нали товаришчи?/
Извнявам се, но и аз ще се присъединя към “параноиците” тук… Не мога да се освободя от тягостното усещане, че по българските електронни медии, форуми и блогове шества банда от влдеещи български на сравнително добро ниво субекти с руски паспорти. Прави ми впечатление, че когато се превъзбудят в спора започват да използват “США” вместо САЩ, “ы” или “Э”…
От любопитство: А айпи адресите на руските коментари руски ли са? Правили ли сте се труда да ги гледате?
Ами вижте сега, аз пък съм си русофил и ще ви кажа следното:
Русия е голяма страна — “Страна на чудесата” — както обичаше да казва един мой добър приятел.
Този мой добър приятел е астроном. Той първо поживя известно време в Русия…
После работи няколко години за НАСА в САЩ, после беше в Чили при “големите телескопи”, после в Германия и, както разбирам, все повече се “приближава” до България и мисли за връщане в родината.
Аз самия съм живял известно време в САЩ. Така че го разбирам… 🙂
Но думата ми е за Русия.
Живял съм и в Русия! 🙂
(Повечето хора от моето поколение, така както и моят добър познат, са живели първо в Русия и после в Западна Европа или САЩ. При мен се получи някак-си обратното: два пъти първо бях в Америка и едва след това в Русия!) 🙂
Ще ви кажа само едно:
Пътувал съм достатъчно много по белия свят. Виждал съм какви ли не чудеса.
Но моят приятел се оказа наистина дяволски прав:
РУСИЯ НАИСТИНА Е СТРАНА НА ЧУДЕСАТА! 🙂
Разбирайте го както си щете — и в този, и в онзи смисъл на думата.
Но да се върнем на темата:
Въобще, хубаво е да се заинтересувате за това кой пръв е започнал конфликта: дали Русия е бела агресорът, или пък… да не би “случайно” да е била Грузия?! 🙂
Не знам, не знам… Наистина не знам.
Но, вярвайте ми, не правете прибързани заключения за Русия.
Там наистина има всякакви хора — повече или по-малко интелигентни, повече или по-малко духовно зрели или съвсем пък незрели.
Има, разбира се, и хора с дебели вратове, и ченгета, и всякакви… Но има и ДУХОВНОСТ.
Не оценявайте Русия по голямата политика — там има далеч по-интересни места от Кремъл.
Интересните неща сега в Русия не стават в Москва или Петербург, а на едно доста странно и отдалечено място. Място, за което по-голямата част от самите руснаци също едва ли са чували…
По едно стечение на обстоятелствата аз съм имал възможността да посетя това място преди 7-8 години и да видя с очите си разни доста интересни неща.
(Не, не са извънземни — това са глупости, достойни за някой американски сериал. Нито пък е военен полигон…) 🙂
Малко след като се върнах в България, се запознах с една личност, която ми се похвали, че е била дълги години ВТОРИЯ ЧОВЕК след ПОСЛАНИКА на България в Русия.
Когато разказах на въпросния човек къде съм бил, той просто не можа да повярва:
“Не, не ти вярвам! Не е възможно да си бил там! Та нали аз бях ВТОРИЯ ЧОВЕК в йерархията след посланика, и въпреки това в моя паспорт пишеше с големи червени букви: “Навсякъде в Русия без … (следва името на въпросното място)”
Опитах се да убедя човека, че наистина съм бил там, но, мисля си, той така и не ми повярва… 🙂
Както и да е… 🙂
Вижте сега, не знам вече какъв авторитет да ви цитирам, затова ще си позволя да ви цитирам Ванга (по памет):
“За България има бъдеще само и единствено ако се държи здраво за Русия!”
И още:
“Те [руснаците] са ни помагали много пъти, ще ни помогнат и сега. Така е предопределено!”
Повярвайте ми: така е.
Направо е като природен закон! 🙂
Русия укрепва, и много скоро ще започне да ви става ясно, че не е оръжието или газта това, с което има да се похвали.
Така че внимавайте в картинката е не правете прибързани изводи.
Без да съм ченге — нито руско, нито българско, ще ви кажа само едно:
…дизайнът на блога на моя добър познат Иво Инджев е наистина МНОГО ХУБАВ! 😉
С поздрави,
Пламен Петров
Крайно време е, щом използва подобни цветущи термини, самият “Велик журналист на всички времена” Иво Инджев да си затвори вонящото цукало!!!