Българска тройка

Понеже нашите началници по държавна линия разчитат на късата ни памет, понякога се налага да „играем” на къси пасове.
Съвсем пресен е споменът за „бомбастиката”( както би казал при възможност да се дистанцира Сакскобугготски), според която София щяла да стане място за преговори между Русия и Грузия. Ако в това имаше нещо вярно, световните медии щяха да ни скъсат от ухажване под формата на въпроси-къде точно в София, кога именно, кой персонално, при какви условия?
„Новината” беше произведена по време на, както и веднага след посещението на българския заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в Грузия в разгара на руското нашествие. Титулярът на министерството Ивайло Калфин, макар и с половин уста, също си заложи авторитета с потвърждение. После двамината бяха бламирани от грузинския посланик в София Михаил Уклеба, който заяви на пресконференция в София, че Тбилиси не знае нищо по въпроса. Цитиран от български сайт, руският депутат от партията на Путин Константин Затулин от управляващата партия на Путин Единна Русия направо се накара на София, че „иска да се покаже” и че се „прави на специалист” по проблемите на Кавказ с тази инициатива. Негови началници по-късно замазаха малко впечатлението от този типичен великоруски изблик. Но си остана въпросът: що за публично обявен ход е посредничеството в най-големия конфликт в света, без да има поне мааалко съгласуваност със самите страни в конфликта? Бомбастика!
Гафът, в типичен нашенски стил, беше оставен да отшуми-с решаващата помощ на червената арми…, пардон, на червенеещите медии.Не им беше интересно да забележат, меко казано, разминаването между мераците и реалностите.
Сега, един друг заместник-външен министър се появява на сцената и се произнася по темата за посредничеството. По повод решението на Тбилиси да скъса дипломатическите си отношения с Москва, вторият човек в грузинското външно министерство Григол Вашадзе уведоми света, че „ срещи между представители на Русия и Грузия може да се осъществят на територията на трета страна”.
В диалога между граждани и управляващи, доколкото го има у нас, ние сме свикнали да научаваме истината от трета страна. Така е с разкритията на европейските следователи от ОЛАФ за корупцията в България. Така ще да се случи и по заметения под килима въпрос за желанието на властта да се изяви на международната сцена, от която избяга от отговорно произнасяне по кавказката криза чак в Пекин, на връх Шипка и дори в Америка-Първанов на олимпиада, Станишев на рокерски събор, а Пирински на конгрес на демократите в САЩ. Светата троица на властта- президентска, изпълнителна и законодателна, дружно дублира отсъствието на тройната коалиция в ситуация на война край териториалните води на България. Българската тройка умело имитира руската, когато трябва да препуска на място и да симулира дейност ( „бягането на място е общопримиряващо”, пееше Владимир Висоцки).
Ще се окаже ли България въпросната трета страна, както в аванс ни обещаха представители на т.н. българска балансирана външна политика?
Понеже в България двустранните преговори между обществото и управляващите все повече приличат на скъсване на дипломатическите отношения, ще очакваме новини от трета страна. Само така, докато „четвъртата ни власт” подремва услужливо, ще разберем дали отново не са ни излъгали. Не че ще ни е за пръв път…