Тъжният панаир

от

Списание „ Vanity Fair” ( Панаир на суетата) отговори ( вместо мен) на въпроса, който ми се задава понякога: защо съм се бил занимавал толкова с Путин? Ами защото е най-влиятелният на планетата, казват от „ Панаир на суетата”.
Но да не иронизирам колегите от панаира. Защото не само на веселия мегдан забелязват не особено веселата подробност, че Путин е номер едно. Миналата година от достолепното списание „Тайм” също определиха Путин за най-влиятелния човек в света. А това вече съвсем не е смешно. Особено като се знае, че и Хитлер е оглавявал тази класация на легендарното американско издание.
Светът взима диктаторите на сериозно. Путин напълно заслужено си извоюва мястото на супер влиятелен вожд. Официално, заради гигантските природни ресурси на Русия. А неофициално, заради факта, че разполага с тях еднолично. Няма друг такъв магнат в света на пазарните отношения и непредсказуемата ротационна система на сменяемите държавните ръководители, който да съсредоточава такъв ресурс в ръцете си. Плюс, разбира се, необходимите за охраната му ( и за сплашване на държавите със здрав разум и нездрав енергиен апетит) ядрени ракети.
В книгата на историка Майкъл Харт  ( ‘The 100”, Ню Йорк, 1982 г. ) за стоте най-влиятелни личности в историята на човечеството, могат да се намерят интересни аналогии. Най-влиятелните човешки същества в историята ( за история професионалистите приемат периода от съществуването на хората, който е документиран от тях-останалото е „праисторически период) като правило са свръхчовеците, изобретили начини да водят другите след себе си. Водач на водачите по тази логика е пророкът Мохамед. Той е едновременно родоначалник на една от трите световни монотеистични религии, създател на базираната върху това постижение нова държава и предводител на нейния възход извън пределите на успешния експеримент. Три в едно! Никой друг не го е постигнал. Нито мъдрият Конфуций ( чиято етика, философия и практически съвети за балансирането на обществените отношения и до ден днешен ръководят най-многолюдната държава в света), нито дори Христос, изоставащ на трето място по влияние поради факта, че не доживява лично да осъществи царството си на земята.
За сметка на това, ако не броим няколко удивителни изключения ( като Исак Нютон, номер две по влияние след пророка и особено попадащият в десетката Цай Лун, който изобретил в древен Китай хартията и с това „дръпнал” цивилизацията на революционно ново ниво) , сред водещите фигури попадат повечето от най-големите злодеи, които е майка раждала, виновни с техните подстрекателства или преки действия за най-кръвопролитните събития в отношенията между човеците за всички времена. Там, на челни места,са Карл Маркс, Ленин, Мао Цзе Дун, Чингис Хан и , естествено-Адолф Хитлер. И всички те са заслужили „високата оценка” на историка по една, единствена причина: адски са били влиятелни, толкова адски, че и в ада сигурно им е бедна фантазията за техния талант и принос в изтреблението на милиони чеда божии.
Не е въпрос на харесване.  Безпристрастно да констатираш вледеняващата истина, че един вожд, диктатор или премиер с властта на диктатор, чието мнение не подлежи на контрол, е влиятелен фактор. А ако същият се разпорежда еднолично с чудовищен арсенал от газ, петрол и ядрено оръжие…ясно, той е направо супер влиятелен.
В. Путин си назначи началник и получи аплодисментите на милиони съгласни с това извращение свои поданици ( точно така, в републиките хората са граждани, а в монархиите-поданици). С авантюрата си в Кавказ той успя да накара най-упоритите пацифисти в Европа да се замислят за членство в НАТО,  обедини срещу себе си вечно разделените европейци, побратими за една нощ грузинците, които бяха стигнали почти до гражданска война помежду си, подтикна най-богатата световна организация Г-8 да обсъжда упражнението изваждане, за да стане Г-7, даде зор и на тромавия Европейски парламент да се размърда и също да го осъди…А, да, дори в собствения си азиатски заден двор принуди сателити и съзаклятници по линия на антиамериканизма да си замълчат поне веднъж спрямо подозренията за вездесъщата американска вина ( Япония, третата по големина икономика в света, не се брои, тя е лесна да за убеждаване, че такива като Путин, с когото нямат още дори мирен договор от времето на Втората световна, не са прави). Не друг , а Китай убеди т.н. Шанхайска азиатска група държави,  гравитиращи около идеята за руско-азиатски отпор на американското влияние, да порицае, макар и с половин уста, руската инвазия в Грузия. С половин, половин, обаче зад нея стои половината население на планетата. Ако не и повече.
И това ако не е най-влиятелният човек на света! Още няколко такива заслужени първи места  в такива класации ( Сталин беше оглавил класацията за най-велик вожд и баща на народите за всички времена) и тези хубави хора, които му ръкопляскат засега, ще бъдат доведени до желанието да преоткриват гласността и перестройката. По-нататък следва декласацията-тъжен панаир, на който хората се блъскат да платят на изхода, заради суетата на супер, мега, хипер обожаемия свой предводител.

42 мнения за “Тъжният панаир”

  1. Иво, пускай си коментарите за Русия в Грани.ру.Макар, че и там чета достойни статии. Няма да е лошо руснаците да прочетат ,какво се пише за тях извън тяхната тотална пропагнда.

  3. БРАВО ИВО.ПОСТОЯННО СЛЕДЯ ТВОИТЕ ИЗЯВИ И СЪМ НАПЪЛНО УДОВЛЕТВОРЕН,ЧЕ ИМАМЕ В БЪЛГАРИЯ И НОРМАЛНИ ХОРА С НОРМАСЛНИ ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ.ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА ПРОДУКТИВНО,ЗАЩОТО СРЕЩУ ТАЗИ ЛАВИНА ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИ ВЕСТНИЦИ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ ДЕНОНОЩНО.БЪДИ ЗДРАВ, НАПУК НА ВСИЧКИ КОМУНИСТИ.

  4. Уважаеми г-н Инджев,
    Доколкото вие сте останал единственият меродавен за мене тълкувател на сложните медийни военни разстановки, размествания и прочее, ви моля да отделите време за анализ на ужасяващото за моите демократични разбирания развитие на казуса с анонимния сайт Опасните. Не мога да се ориентирам кой лъже, мирише ми на хунта, на Южна Америка, на Кортасар и т.н., мирис, който мислех, че е останал в студентството ми. Благодаря, дори и да решите да не коментирате.

    ОТГОВОР:
    Каквото и да отговоря на вашия комплимент ще прозвучи или лицемерно, или нарцистично…
    Благодаря Ви, но се боя, че ме надценявате…А мнението ми е, че истинската опасност е в това, че острата критика в България е натикана в анонимната ниша. Няма как да знам това, което ” Опасните” твърдят. Онова, което знам, споделям с Вас. В нормална страна не би се налагало авторите на критики към силните на деня да се крият и, ще повторя, това ми се вижда най-опасното в случая.
    Впрочем, доколкото съм информиран, за някои неща направо са прави ( например част от написаното от тях за кризата в изданията на ВАЦ е вярно и е напълно достоверно това, че властта е страшно ядосана, че любимите им пропагандни инструменти могат да бъдат изобличени).Когато имам повече доказателства или убеденост, че не греша, ще поясня…
    Между другото вярвам на колегата Огнян Стефанов, че не стои зад ” Опасните”. Просто вярвам на думата му.
    Иво Инджев

  5. “Опасните” са много и най-различни, Антонов,но и Вие и останалите,които са схванали,че острата критика в България,не е натикана в анонимната ниша,сте прави!Защо? Защото малцина са желизните “матросовци” във време разделно,макар,че само те си знаят,какво им струва да останеш непоклатим и железен.
    Аз пък в памет на един адащ,също,вярвам на думите на О.Стефанов.

  6. Прочее, ако се вгледате в човешката история, ще видите, че от 20 века след Христа и няколко хиляди години преди това цивилизацията на хуманоидите е създавана и е съществувала почти непрекъснато в условията на диктатура. Демокрацията като форма на управление, макар и родена в Древна Елада, едва през 20. век придобива онзи вид, който ни е познат, при това на силно ограничена територия /съпоставимо с мащабите на планетата/и при много специфични налични икономически и обществени характеристики. Изглежда ще се окажат абсолютно прави онези философи, които твърдят, че в човешката природа е заложен на подсъзнателно равнище култът към диктатурата, поради невъзможността на една част от човешките индивиди да развият интелектуалните си способности в посока на осъзнаване на първенстващата роля на разума в човешкото битие и на друга част, която прекрасно осъзнава неспособността на първата и се възползва по чудовищен начин от това. Разбира се, има и една нищножна трета част, към която мисля че принадлежат повечето от пишещите и четящите в този форум, които също са наясно с тази философия, споделят я по свой начин, но са толкова малко спрямо едните и другите, не притежават могъщите оръжия каквито са огромните финансови средства, електронните и печатните медии и оръжията за масово унищожаване, че не им остава нищо друго освен да разчитат на себе си и скромното си общество все пак да извършват просветителска дейност, а не да пазят само за себе си познанието.
    Ето защо в крайна сметка няма нищо учудващо във факта, че най-влиятелните хора по света са диктаторите, с тяхната чудовищна човеконенавистническа управленска дейност. Ще си позволя да цитирам отново Светлозар Игов, който казва за българина /но е повече от очевидно, че останалите не са по-различни/, че много по-лесно признава върховенството на физическата сила, отколкото върховенството на интелекта.
    А колкото до преливащата отвсякъде българска русофилия бих казала: това е повече от един век старателно и методично отглеждано, купувано, мачкано където се налага с физическа сила и други средства, че не знам, колко още поколения ще плащат цената на “огромната, братска любов и дружба”. Може би има някакъв шанс, ако се започне днес и много методично, и еднопосочно, поне три български правителства работят неумонро. Но… звучи като химера. Като замирише на несметните петрорубли/може долари или евра/, като се залеят едни руски приказки и песни, като се заразтяга любимата “дъвка” за социалната справедливост и безработицата и всичко отива по дяволите. Не случайно един друг българин – Петко Славейков – с омерзение дефинира: “Не сме народ, не сме народ, а мърша. С това започнах и с това ще свърша.”
    Прочее, аз започнах с древността и ще продължа с… Катон!

  7. Г-н Инджев, статията Ви е достойна за публикуване във Washington Post. Или да бъде предадена по CNN или NBC.
    Това са типичните американски медии, които биха побликували каквото и да е, стига да им платят достатъчно за това. Същото важи и за Вас.

    Пристрастията Ви, предадени в статията, са очевидни, а също така и по детски наивни.
    Освен това, не липсват и фактологически грешки.
    Като дългогодишен журналист би трябвало да знаете, че има вече организация G7, както и G8. Разликата е, че в G7 вече е извършено споменатото от вас “упражнение изваждане” и руския финансов министър не участва в нея. Запомнете този факт и не се излагайте повече.

    Също ще ми е интересно да ни обясните какво точно имате предвид в изречението си за Япония. Има нужда от корекция, липсва му някоя граматична форма (така и не мога да определя коя).

    Колкото до Китай – ако следяхте събитията около Тибет и Източен Кюрдистан, щяхте да разберете точната причина, за да не подкрепи Китай признаването на ЮО и Абхазия. Както и някои други азиатски държави, които гравитират около Китай или имат сходни с тях проблеми.

    Мога да Ви успокоя – ЕС може да осъжда каквото и който си иска. Било то глобално затопляне, всяка една американска война от последните 20 години, насилие в Тибет или изтребването на китове от японски рибари.
    На практика мнението на ЕС няма почти никаква реална роля и не променя хора на историята.
    Защото населението на Европа не е толкова глуповато, колкото на хора като Вас Ви се иска, и народът вижда лицемерната политика на правителствата си в целия й блясък и морално падение.

    Следващия път, когато Ви се привидят насън свастики и припознаете Хитлер в някой руски или китайски президент, помислете си дали истинските нацисти не се крият малко по- на запад. Прочетете някоя и друга книга, неиздадена със спонсорството на Пентагона.

    Може да откриете интересни неща!

    Поздрави,

    В. Путин

    PS: Вярвам, че ще изтриете поста ми, но поне си вземете поука и поправете изречението за Япония.

    ОТГОВОР:
    Първо, благодаря за комплимента ( който, без да разбирате, ми правите), че статията ми става за СNN, NBC и ( о, не може да бъде), дори за Washington post-същият, който свали с една публикация президента на най-мощната държава в света-нещо абсолютно немислимо във вашия свят, Путин!
    Твърдението Ви, че тези медии публикували всичко, за което им се плаща, Ви абонира за компанията на хората, които не могат да си представят света без даване и взимане на подкупи ( от Ваш личен опит?). Писането в собствен блог е свързано с обратното, със заплащане от своя джоб, за да пишеш ( с риск да те ругаят анонимни претенденти за рецензенти) . Но на някой ( всъщност “никой”, след като се крие), горд да се нарича Путин, това няма как да бъде обяснено. Особено след като е убеден, че знае точно какви книги (и от кого са спонсорирани!!!) ,чете обектът на неговата омраза. Значи, ако не са спонсорирани от Пентагона, не ги чета? Браво! Умосъждението Ви не е толкова детинско, каквото вменявате на моята персона, колкото глупаво, когато е изприказвано от възрастен човек. Има разлика.
    И не искайте каквото и да е от низините на своята анонимност-заявете се, напишете умна статия и т.н. и след това претендирайте някой да Ви разяснява изречения, които не разбирате.
    Колкото до свастиките-огледайте се в огледалото. Щом вашият кумир е Путин…
    Послеслов и от мен:
    щом, за разлика от мен ( както сте убеден, или убедена-знам ли що за пол се крие зад безполовата анонимност) следите маргиналните за всички, освен за някои рецензенти международни процеси в задния двор на Русия ( и се опитвате да ме уязвите с Вашето познаване на тази тематика), най-вероятно сте някой слуга на режима, натоварен да му върши “ескпертната” работа. Следващият път, когато ще се закачате, включително по темата за това, дали “великолепната седморка” е филм, организация или Г-7, имайте доблестта да се обозначите. Знам, че за един слуга това не е лесно. Но е условие за някакъв разговор. Какъвто няма да водя със слуги ( анонимните по дефиниция са такива). Нарушихте основното правило да не отправяте лични нападки в спора, с което се самоизключихте от бъдещ контакт. Щрак и край!

  8. Какво ме прави легитимен в очите Ви ако се нарека Грънчар Ангелов например?

    ОТГОВОР:
    Трябва да имате очи да се заяждате с някого ( и дори да го ругаете), при положение, че въпросната мишена на Вашите упражнения по оплюване на опонента от засада е в неравностойното положение да стои вързана пред Вашите камъни-останалото е безочие. Слепотата по въпроса изключва диалога…
    Колкото до калабмура с името на човек, който брани името си в цял ръст пред пълзящите си оплюватели, тази несполучлива ирония само илюстрира нещото, което се опитвам да Ви обясня…

  9. Добър отговор на писанията на човек, който се е самонарекъл В. Путин.

  10. Г-н Инджев, такава се ситуацията, аз лично пък оставям оплювателите (с изключение на тия, които се занимават единствено с квалификации на моята скромна персона), понеже те сами себе си закопават най-добре: каквото и да кажат, то рекушира и удря тах самите; при това положение на мен не ми се налага да им отделям внимание, а четящата публика сама си прави изводите.

    Искам обаче да Ви кажа нещо друго. Гледам тази сутрин, че блогът Ви не е в агрегатора Мегафон, където са всички блогове, пишещи за политика, без моя; мен ме извадиха оттам заради това, че не следвам “правилната линия” 🙂 Понеже ми е интересно как ще реагират, бихте ли им писали все пак, че имате блог (те се правят на ударени, че не знаят това!), та да видим как ще реагират. Адресът им е blogosfera@economedia.bg напишете им, давам Ви този съвет. Все пак блогът Ви се чете – и има за какво да се чете! – но от Мегафон значително ще се увеличи броя на читателите Ви. Важно е колкото се може повече хора да имат възможността да се запознаят с Вашите анализи.

    Аз лично станах Ваш фен тъкмо щото съм особено придирчив и рядко журналистически анализ ми е харесвал (като изключим тези от западните медии). Така че оня, който подхвърля, макар и злобно, че сте на нивото на “Вашингтон пост”, е напълно прав!

    ОТГОВОР:
    Здравейте, цялата работа е, че ( вероятно ) не съм типичен блогър-ползвам възможностите на интернет до нивото, което ме задоволява в търсенето на информация и публикуването на
    собствени текстове. Украшенията, примамките за читатели ( иначе се отнасям с нужното уважение към техничарите и техните умения ) и други подобни не ме вълнуват-не целя да смая никого. Знам, че “сухарският” ми формат, при който предлагам само и единствено текст, при това без стремеж да е непремено кратичък и лесно смилаем, няма да ме направи шампион по посещения в сайта. Пиша, защото е част от мен и това е единственият начин да покажа, че когато говоря за свободата, като основна ценност,не се “правя на интересен”. Както знаете ( за разлика от плювачите, които не могат да си представят някой да върши нещо безплатно) това се заплаща от собствения джоб…Но съм убеден, че си струва. Тази преписка го доказва. Един да беше респондентът-съмишленик, като Вас, целта ми е постигната. Макар че, не мога да се оплача от “разпространение”-и в момента няколко статии от блога ми са в някои от най-уважаваните от мен сайтове в България и не само…И така е всеки ден вече месеци наред. Присъствието ми във Вашия блог, например, е комплимент за мен. Не съм ви отговорил със същото, само заради моята небрежност към всичко извън писането на собствени текстове, за която си признах гузно…Заради фукнята бих могъл да изброя веднага няколко електронни издания, където и в момента се мъдрят мои текстове, но като знам как моите преследвачи ще хукнат да ме заливат и там с готовите си за целта винаги пълни нощни гърнета, предпочитам да си спестя “хвалбата ( например от доста време не се появявам в иначе уважавания от мен Медиапул и това е истинско облекчения за русата ми глава, върху която гаднярите от форума на сайта се състезават безнаказано да се упражняват с храчки и гадни закачки-най-вече с лъжи и с раздути, като черен дроб на руски пияница полуистини от “моята” биография, която те взаимно си дописват). Какво означава това препечатване на моите статии във въпросните сайтове като “бройка” посещения или прочитания , нямам представа-моят администратор ми каза два месеца след старта на блога, че веднага бил попаднал в “Топ 100”. Добре ли е, не е ли…?
    Иначе и тези дни имам предложения за постоянна работа-в България, това може и да е новина за мнозина, все пак има смели работодатели, макар и не на т.н. “водещи” медии, при които водещото е да си прибират печалбите от сговора с властта. Свободата, макар и безплатна, ми е по-ценна от платената работа. Ще видим…Не за пръв път съм на свободна практика. Точно в периода на управлението на СДС, когато бях на “ти” с практически целия управляващ елит, не приех и не поисках никакъв пост или назначение. Пет години запазих свободата си в “Свободна Европа” на свободна практика-там нямаше договори и обещания, само бачкане в темпо, в което успяваш само, ако…можеш . Щом тогава съм издържал на изкушенията, сега ми е сто пъти по-лесно.
    Колкото до блогосферата, за която пишете, отдавна ми се обадиха с намерение да ме включат и съм изненадан от това, което казвате. Нямам обаче навика да ровя за обратна връзка ( поради което относитело късно открих и Вашия блог). И няма да се натрапвам.
    Иво Инджев

  11. Благодаря за последния отговор на г-н Инджев, въпреки че не е към мен! Който е издържал в mediapool би издържал навсякъде 🙂
    Очаквам статия за лостовете и зависимостите на бг-управлението. Също така би ми било интересно да разбера какво очаквате от следващите парламентарни избори. Предполагам, че сте песимистично настроен към тях, но все пак. Знам, че е нагло да Ви давам предложения за теми, за което се извинявам.

  12. Здравейте, благодаря за изчерпателния отговор. Блогът Ви е рядък по качеството си – външната страна не е важна – и наистина е добре, че се препечатват статии от него и на други места, та да се четат от повече хора. Тази е силата на интернет. Нещо може да обиколи десетки хиляди хора за кратко време ако го подемат различните сайтове, т.е. ако се получи нещо като “интернетно цунами”.

    А за блогагрегаторите аз самият се учудих, че Вашия блог сега го няма, въпреки че го бях срещал там. Сега като ми казахте това специално и най-внимателно прегледах списъка и на двата блогагрегатора: Блогосфера и Мегафон. И се оказа, че Вашият блог го няма в нито един от тях. Нека някой друг ако иска също да провери. Ако наистина Ви няма, то това означава, че Вашият блог е вторият след моя, който е изгонен (изключен) от блогагрегаторите. Което е почетен акт и голяма похвала: защото и моят блог, не искам да скромнича, е добър 🙂 Значи и Вие сте цензурирани: къде ли сте “сгазили в лука” та са Ви наказали така? То къде ли не сте сгазили де 🙂

    Аз просто констатирам факта, който според мен е многозначителен. Защото тия агрегатори освем че са към най-свободната сфера, интернет, са и към два авторитетни уж и обективни вестника. Затова за мен е загадка защо са Ви изключили…

    Разбира се, нищо не пречи докато прочетете това да Ви включат отново, за да ме опровергаят. Ето, проверете сам: http://megafon.capital.bg/ и http://blogosfera.dnevnik.bg/ в списъците отдясно има ли Вашето име. В момента го няма…

  34. Честно говоря, сначала до конца не понял, но со второго раза дошло – спасибо!

  36. The most ridiculous that in my opinion, my comments on lawhack.ru did not pass moderation:) Now for any left behind a link can be run at the title of the spammer:)

    I am at your blog-to-not-mention trite put a tick “I do not spammer” in the form of add a comment – all those egghead as a hand removed, left only debilki to manually post at least a little meaningful comment, but his belt – they for that comment did not receive money as a reference from the ‘site’ is not displayed.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.