Давим се кротко в собствен SOS

Нищо не последва, след като журналистът Иван Бакалов написа в своя e-vestnik, че от ДАНС са притискали седмичника „Уикенд” заради публикациите му по повод любовните авантюри на президента Първанов. Бакалов, види се, е сред журналистите, на когото „не искат да правят пиар” и сред групата на съзнателното маргинализирани колеги ( нищо, че сайтът му се чете вероятно от повече хора, отколкото са купувачите на някои вестници !). После цитирах казаното от Бакалов в своя блог. И нали съм някакво си блогърче, без професионална история и аудитория, отново тишина, разбира се.
Самият „Уикенд” обаче, който също не коментира ( тяхно право е, те си знаят каква тактика са избрали и както се вижда, продължавайки темата за изневерите на Първанов, явно не са се поддали на натиска) днес публикува интервю с бизнесмена Младен Мутафчийски по повод скандала около наистина скандалния за властта анонимен сайт „Опасните новини”. Мутафчийски потвърди написаното вече от журналиста Огнян Стефанов в сайта Frog news, че Стефанов младши, непълнолетен човек, е бил  въвлечен в телефонен разговор с офицер от ДАНС да отговаря за предполагаеми дела на баща си. Нещо повече, Мутафчийски твърди, че служители на ДАНС са отвлекли („отвеждането” на невинен човек означава това) служител на Frog news и са го разпитвали грубичко 7 часа да издаде кой стои зад „Опасните”.
Познавам Иван Бакалов и Огнян Стефанов предимно от публикациите им-те не са вчерашни. Точно фактът, че са избрали или са били принудени да търсят трибуна на свободното слово в интернет, „изпадайки” от обичайното си състояние на журналисти от централния печат, ги прави по-скоро достоверни и заслужаващи доверие.  Няма причина да „ги хваля” ( пък и те нито се нуждаят, нито са ме молили за моето мнение-да не говорим, че похвалите ми могат да бъдат и „мечешка услуга”). Не съм жури, нито самопровъзгласил се ментор, за да се произнасям за качеството на техния труд-говоря и пиша често за медиите, но като тяхна политика, а не като „присъда” над способностите на отделни колеги. Съдейки по позицията на двамината ( при всички нюанси в приликите и разликите, които не са тема на този текст) обаче, мога само да кажа, че и двамата заслужат доверието на многобройните си читатели. Което никак не е малко в нашата медийна среда, все по-вмирисана на пошла смесица от интереси, власт и поръчковост. Да се изправиш срещу статуквото днес е основно качество. Рискуваш почти всичко, не получаваш почти нищо. Освен, евентуално, уважението на хората, чието мнение е от значение за теб ( което е най-важното).
Младен Мутафчийски съвсем не познавам. Нито лично, нито по какъвто и да било друг начин. Държа да подчертая това, за да си спестят ехидството желаещите да ме обвинят в „платена публикация”. Но, както научавам от „Уикенд”, бизнесът, или активите му, се оценяват на стотици милиони. Дали такъв човек ще рискува да говори срещу най-мощната нова структура на властта ДАНС, ако не беше убеден , че казаното от него е истина и е доказуемо?
Както и друг път съм писал ( например в статията си в „ Дневник” „ За кого бие комбината”), журналистическата солидарност се проявява у нас главно, когато набият някой колега. А когато бият свободното слово-няма никой насреща. Защото българските медии, в преобладаващата си част, са комбина с властта.
Бегъл прочит на водещи заглавия на „водещи” всекидневници по водещи теми (както и пълното, раболепно по своя смисъл отсъствие по адекватен на проблема начин на темата за руската инвазия в Грузия и невиждано единната реакция на Европа и света срещу нея) може лесно да илюстрира проблема. ЕС ( а след това и Европейския парламент вече), последваха ОССЕ и НАТО с обща осъдителна позиция срещу Москва, а „флагманите” на българския печат обявиха на лъганите от тях читатели, че Европа се била скарала тихичко на Русия, или че не е наложила санкции ( да, и война не е обявила). Съответно за началото на най-гигантоманския индустриален обект в България от 20 години насам, финансиран, спонсориран политически и геостратегически от родината на Чернобил, акцент на водещото заглавие във водещият им вестник, беше поставен върху твърдението, че бъдещата постройка щяла да издържи удар със самолет-реклама на нероден Иванчо, само и само да бъде прокрана линията на Дядо Иван, оплела власт и медии в един общ вмирисан кожух, устойчив на критики като ядрен реактор.
Понеже не очаквам последици ( в смисъл изблик на желание медии или институции да се поинтересуват от своеволията на ДАНС),  надявам се мониторингът на европейските служби да улови и този SOS от попадналия в мъртво вълнение български кораб. Защото ние кротко си се давим в собствен SOS.

11 мнения за “Давим се кротко в собствен SOS”

  1. Та значи синът на Стефанов е бил подпитван от служител на ДАНС…съмнявам се това да може да бъде доказано. Виж отвличането и грубото отношение към служителя на Frog предполагам могат. Интересно дали някоя НПО не си е предложила услугите в защита на гражданските права на потърпевшите? Ако бяха цигани сигурно вече щеше да има заведено дело в Хага.

  2. Иво, хубаво ги пишеш тези неща, ще ми се обаче, ако е възможно да напишеш един текст за това как точно работят медиите в момента. Съгласен съм с твърдението ти, че “танцуват” с властта, но ми е интересно какви са точно “стъпките” на този танц. Как се правят поръчки, как се спират материали, как се избягват определени теми и как се изнамират други. Интересува ме механимът, а мисля че не съм единствен в това отношение.
    Предполагам, че като човек от бранша, ти имаш достатъчно информация, и ако не с конкретни примери, то поне теоретично можеш да опишеш модела.
    Искрено се надявам, че ще го направиш.
    Поздрави

  3. Поздрави за становището, Ви Иво!

    Много достойно е Човек като Вас,
    препатил от същите тия /помня чудесното Ви предаване
    “В Десятката”, както и последното с агент Гоце, в което зададохте НЕУДОБЕН ВЪПРОС за същият/ и…

    вместо да падне агента, падна предаването…Такова чудо може да се случи само в България и тя за това е страна на Чудесата, защото се случват.

    Като Ваш редовен читател се възхищавам от гражданската Ви позиция и Ви подкрепям, както и журналистите- блогъри Бакалов и Стефанов.

    Някой знае ли какво се случи с архитект Янев след серията от заплахи, които бяха отправени срещу него и старата му майка и побоят,който му беше нанесен от непознати?

    За съдбите на такива хора трябва да се говори и пише, а не за рокера Дмитриевич и агента- доносник Гоце, които отдавна трябваше да бъдат в историята.Хич не ми пука нито за мотора на единият, нито за трипера на другият.

    Пука ми за свестните хора у нас!

    Не ми пука за простреляният хазартен бос, президенски съветник Велчев,получил безплатно лечение в Израел и министерската му съпруга не е принудена да проси, а за нещастният български баща, който проси от цял народ, за да лекува дъщеря си в Израел и за капак искат да го убият психически, вместо да му помогнат финансово.

    Не е грях да си хазартен бос и да бъдеш прострелян президентски съветник, но е грях да бъдеш баща на полуживо дете и да играеш на машинките на същият президентски съветник, нали? Проста работа- подмяна на жертвата,вали? Тия боклуци това най- го могат.

    Медийните манипулации у нас не са от днес или от вечра, а добре поддържана традиция на управляващите и за съжаление винаги се намират медийни душеприкажцици, които си клатят феса, заради интереса. Един ли са, двама ли са, че да ги изброи човек.

    Радвам се, че се дистанцирате от такива помияри и приемате доброволно да бъдете на страната на Справедливостта и гражданската доблест.

  4. Едно предложение, Иво.
    Когато цитираш имена на електронни издания и/или имена на автори-блогъри, моля те поставя връзки (линкове) към въпросните. Добра практика е и улеснява неимоверно много по-ангажираните читатели. Поздрави!
    Иво

  5. Ако е за медийни спекулацй,в новините преди часове стана ясно,че са се появили нови предизвикателства за ОЛАФ;други били още в процес на прослушване,но новото е,че “нашите” били вече-и заинтересованите и иницаторите.
    Вероятно и това интересно явление, ще намери място в следващите статии н г-н Инджев.

  6. аз съм съгласна с това, което извежда като изводи г-н Инджев, но прилагам линк като възможен отговор на въпроса на г-н Петър Иванов от коментарите по-горе – http://afera.bg/index.php?option=com_content&task=blogsection&id=7&Itemid=31

    Ето какво представляват медиите – когато талантливо перо е зависимо от пристрастен спонсор……

  7. Тия управляващи и този президент правят всичко, та страната ни да стане умалено копие на путинизирана Русия. И напредват: обезкървиха медиите, пречупиха журналистиката, дадоха простор на подлизурките от типа на В.Велева. Почва се най-напред от завладяването на медиите, та да настъпи блажено мълчание, в което всеки произвол и всяка злоупотреба ще си остане непроницаема тайна. След това ще ударят още по-решително нетехния бизнес, ако такъв все още има. Ето, и политическия живот кажи-речи стана мимикрия, демокрацията ни е поругана. А сме, представете си, в Европейския съюз: каква ирония?!

    Властта е такава, каквато й позволяват да бъде гражданите, народът. Тази мисъл е на великата В.Новодворская. За ситуацията у нас сме виновни и ние, гражданите…

  8. Работила съм във вестник, като страньор преди 10-ина години и не ме учудва обслужването на определени интереси в медиите. Затова винаги търся истината между редовете. Моята истина за случая – Ако не беше се разшумяло около този блогърски сайт, аз нямаше да знам за трипера на президента. Но дори и да бях попаднала случайно на тази новина, щях да я класифицирам като частично вярна, защото всяка лъжа си има зрънце истина. Но отново щях да я подмина, като жълтенина – слаб му е ангела на Президента, поискало му се на Клинтън да заприлича, или пък е криза на средната възраст и подобни такива мисли. Но сериозното намесване на ДАНС, помогна много хора да научат тази “класифицирана информация”, което пък я превърна с ИСТИНА. А ДАНС е на Станишев. Защо г-н Станишев иска да дискредитира Президента?

    ОТГОВОР:
    Да Ви кажа честно, с няколко изречения формулирахте това, което се готвех да напиша. И вероятно щях да съм по-многословен от Вас..В тази тема обаче има и друго “двойно дъно”: в ДАНС, както май във всички ключови звена на властта, има лобита. У наше софийско село му викат на учено “квоти”. Именно заради тези лобита-квоти другарите с еднакъв властови генезис водят някои от най-яростните си междуособици. Много е вероятно в случая да действа лобито на президента в ДАНС ( което не отменя хипотезата за лукаво дискредитиране на единия от другия, като го “пускат на пързалката” чрез разгласяване на скандала).
    И още нещо: за да се аргументират, защо цялата мощ на контраразузнаването е впрегната да се бори с някакъв си сайт, офицерите измислиха причина ( за да прикрият истинската-поръчката от най-високо място): имало изтичане на елементи от класифицирана информация. С което потвърждават, че писанията на ” Опасните” съвсем не са изсмукани от пръстите…Дали пък, по почина на Румен Петков, така не издават държавни тайни ( на шпионите им остава само да пресеят информацията и да “познаят” кои са въпросните “елементи”)?

  9. Знае се, че откъдето момата от там и родата, та в отговор на въпроса на украинеца, с българско гражданство Дмитрий Станишев:

    “Дали е останал нормален българин у нас, който да се интересува все още от съдбата на досиетата?” ще кажа, че нормални хора има, но баш тоя и пасмината му ни правят на луди.

    Младите наистина не разбират смисъла и значението от отварянето на досиетата и ако то беше направено овреме сега баш тия, нямаше да се кипрят по трибуни и паради, и да размахват пръст.

    Който не знае и не помни историята си е обречен да я преживее отново.
    И именно това се случва у нас.

    Вместо да изпаднат от управлението на държавата агентите на ДС, падат журналистически глави, а ние блеем под звездите… и се опиваме от дързостта и доблестта на отделни хора, за които де факто оставаме искрени, но анонимни подръжници без да можем да предприемем нещо конкретно и заедно.

    “Лошо, Седларов, много лошо”- крилата фраза от известен български филм, който си е реалност, в която всички сме Седларови, защото позволихме да ни обяздят пак същите.

  10. Офицерите се борят със сайтове, защото е най-лесно. Собствениците на сайтове не извършват неморални неща и за това не се крият. Виж, с крадците и убийците въпросът стои много по-сложно. Там конфискацията на компютър не води до самопризнания.

  11. Аз съм дърта журналистическа проститутка не ставам за честен писач…

    ОТГОВОР:

    Ами, не пиши тогава, някой да те е канил?

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.