7 септември-три юбилея

Когато четете този текст, ще си имаме юбилей. Не, не е рожденият ден на Тодор Живков ( който наистина е роден на 7-ми). Нито дори не е 30 годишнината от атентата срещу Георги Марков в Лондон, отровен на тази дата в Лондон като подарък за рождения ден на диктатора-тази годишнина заслужава друг, специален разговор (защото няма по-ярък случай на държавно спонсорирано ченгеджийско-следователско лицемерие в най-новата ни история, от съзнателното размотаване на разследването за това убийство, с цел да „щракне” капакът на давността- престъпление, което се върши пред нашите все така безропотни очите).
Не, става дума за друг, едномесечен юбилей, чието отражение върху всеки един от нас, като гражданин на ТАЗИ държава, тепърва ще усети ( макар вече да има отлив на чужди инвестиции, рязко влошен бизнес климат и дипломатическо скърцане със зъби).
Навърши се един месец от новия залп на Аврора, този път прозвучал в Кавказ. Провокирана съзнателно, или изпусната като пара от дълго подгрявано гърне, енергията на грузинското изригване даде дългоочакван повод на Русия да се разправи с непокорния си миниатюрен съсед и предизвика световно разместване на пластовете в международната политика. Всички забелязаха този катаклизъм. Само не и нашите управници и опитомените от тях медии.
Стъпила върху руините на своя авторитет на световна сила Русия гордо щръкна над пушилката, която властите в София търпеливо чакат да се разнесе. Ако не броим измъченото и внимателно формулирано (че да не обиди с нещо Москва) изявление на говорителя на МвНР Димитър Цанчев в дух на лаконично разграничаване от решението на Кремъл да признае Абхазия и Южна Осетия, както и мърморенето на министър Калфин в ЛИЧНИЯ му блог ( което си е подчертаване на дистанцираност на държавата от другарската критика към Москва), никой друг в държавата ни не дръзна да се произнесе. В първия ден след руското нахлуване президентът Първанов изпусна сред едни ловджии и пред журналисти някои лакардии, включително като отпрати, без да иска , конфликта там, където е, в Грузия-в рязко противоречие с официалната трактовка на Кремъл за „мироналагаща операция в Южна Осетия”. Как ли са му се карали? Не казва. Защото млъкна, скри се в Пекин и загуби дар слово-същият, който в началото на лятото ни ощастливи със серия от „фундаментални” излияния по приближените му медии, чепкайки хипотези и пожелания за независещата от него избирателна система. Сега си е пак тук и пак си е същия-произнася речи на историческа тема, обяснява колко е хубаво да сме единни ( като Единна Русия, може би?) и кълне опозицията. Но за отношението му към най-важната тема в света, която постави световен рекорд по медиен интерес и задмина по този показател самата Олимпиада, нито дума.
Останалите по веригата надолу-също. Да не ги изброявам ( Станишев поне може да се опита се измъкне с припомняне на изявата на Калфин или с текстчето , прочетено от Цанчев). Защото веригата е като хранителната-големите и хищните определят поведението на по-малките и те се съобразяват, за да оцелеят.
А оцеляване по нашите земи, както е известно, е национален специалитет. Като шопската салата и ракийката, в която ловко давим комплексите си. Така че, ако оцелеем, ще берем плодовете на посетите от това институционализирано мълчание пропуснати шансове да докажем, че наистина сме част от света, на които така жално се умилквахме да ни приеме в своите напреднали прегръдки, но загърбихме при първото изпитание на чувствата. Да избереш манталитета на 19-ти век, пред просперитета на 21-вия ( накъдето и без това малко гнусливо те влачат на буксир от геостратегически интерес, а не заради качествата ти) е не само глупаво, но и престъпно спрямо собствения народ!