Цензурата, като елемент на пълзящия реваншизъм на управляващите, вече напусна територията на внушенията, тихия шантаж, подкупването и другите хватки, чрез които се задействат автоматичните предпазни клапани в умовете на обектите на този държавно-олигархичен контрол. Цензурата в пагони вече дава интервюта и пресконференции, на които обяснява, колко е правилно да се цензурира.
Как обаче да опиша нецензурното поведение на наши ръководни другари тези дни, без да си наложа автоцензура? Трудно ще е. За всеки случай, скрийте това четиво от непълнолетни, за да не ви задават въпроси, на които е рано да отговаряте от съображения за съставяне на нормален усет към любовта и продължаването на рода, преди да се хвърлят в експерименти като зрели хора.
Оказва се, че самият лидер на управляващата партия ( не че е дал някакви публично известни доказателства за личен принос в решаването на демографската криза) произвежда неосъзнати двусмислици със сексуален подтекст. Сладострастно и пред широка аудитория омесва наопаки 6 и 9. За него те имали нещо общо. Съединението от 6 септември било нещо като 9-ти. На червен събор, по повод годишнината от червения терор, наричан от любителите на противоестественото „социалистическа революция”, Станишев поставил двете несравними величини една до друга. Това прозрение го осенило в пловдивската местност „Копривките” пред множество, сред които мнозинство са хора в непродуктивна възраст.
Разбира се, линията на партията не остана без допълнителни разяснения от дежурния сексолог, кадровик, силовак, майтапчия и касиер, който по съвместителство до скоро отговаряше за нашата колективна несигурност, бидейки безотговорен за неразкритите престъпления, но му се наложи да се откаже от това занимание заради липсата на чувство за хумор сред европейските следователи от ОЛАФ.
Става дума за Румен Петков,същият, който обича да уязвява дори собствените партийни другарки ( когато прецени, че си го търсят) с умотворения от рода на „ тишината на спалнята ражда безумия”. Демек, „много си грозна, ма и никой ни та ще, затваряй си плювалника” (преведено най-деликатно, с извинение за автоцензурата в превода). Незабравим спомен, все в същата посока на мислене ( макар че мисленето не е точно нещото, което стои зад първосигналната реакция на ниво, проявяващо се под пъпа) остави и безгрижният му министерски смях, гарниран със задължителното гримасничене,когато пред журналисти обясняваше колко не му пука за някакъв си сърбин, чиято изопачена в каруцарска посока от” изтънчения” ( до раздвояване) министерски език фамилия смятам също да автоцензурирам тук.
И ето, че Р.Петков доказа още веднъж, че лозунгът „винаги верни на партията” не е шега работа-той си остава винаги верен на себе си, още повече, че когато кажем Р.Петков подразбираме именно партията. И обратно. В телевизионно интервю Р. Петков доразви критиките на своя патрон Първанов към опозицията от последните няколко дни и творчески допълни загатнатата от лидера Станишев линия, наричайки опозицията „импотентна”. Няма да спорим с него за възможностите на опозицията, които са такива, каквито са установени преди три години чрез гласуването на част от избирателите. Но е безспорна също ( на руски, казано, за да е по-ясно) определената „сексуальная озобоченост” на Р.Петков, низвергнат заради… за малко щях да кажа управленска импотентност, но диагнозата нямаше да е вярна, защото ставаше дума за умисъл, а не за немощ.
И тук, за финал, можем да си припомним как в статия във в. „Правда” тогавашният вестникарски говорител на сталинизма Иля Еренбург дава комунистическа индулгенция на победоносните червеноармейци да го върнат тъпкано на германските жени и момичета за зверствата, извършени от националсоциалисти в СССР. И те, както личи от статистиката ( само официално регистрираните случаи на аборти в Източна Германия след нейната окупация са 2,5 милиона) се възползват максимално от офертата. Така че „разкрепостеността” по темата, която ни демонстрират тукашните другари, никак не е нова, нито пък случайна-тя е част от цинизма, който позволява безнаказано да се слага знак за равенство между националния празник на съединението и антинационалното тържество на разединението.
Гейевич вярно ли е сравнил 6-и и 9-и септември???! Това даже и от него не го очаквах. Може ли някъде да се види точен цитат, че ми е любопитно какво точно е плещил?
ОТГОВОР:
Беше цитиран в меродавните Медиапул и Kafene.net В т.н. водещи български медии, естествено, тази изява на Станишев беше “спестена”, макар за участието му в събора да имаше дописки…Ако отворите днес “24 часа” ще видите, че за честванията на 9-ти септември от едни другарки и другари всекидневникът информира като за годишнина от социалистическата революция…( без кавички)-няма и помен от другата гледна точка, според която става дума за годишнина от преврат с логистиката на СССР и за последвалото пълзящото превземане на държавата от една партия в условията на чужда окупация ( официално, юридически формулирана като такава), за да установи десетилетна диктатура с цената на десетки хиляди избити реални и измислени несъгласни сънародници, включително с цената на загуба на суверенитет за близо половин век, тъй като той е изнесен и поднесен на тепсия в Москва-нещо, което усещаме като наследство и днес.
Благодаря за отговора! Намерих новината в Медиапул (http://mediapool.bg/show/?storyid=143346). Че срам нямат тия “мили” хора знаем, че стават все по-нагли е очевидно, но поне на елементарна “полит-коректност” не се ли изучиха из западните университети?!
Ще кажа обаче само това: всички тия, които се шибат по гърдите, че били вече “социалдемократи”, “модерни”, “европоцентрични” и не знам какви си, и в същото време нямат смелостта решително да осъдят зверствата на комунистите, започнали тъкмо от 9 септември, са си все същите непоправимо увредени от комунистическата проказа, които само временно се представят за незнам какви си, а всъщност трепетно чакат сгодния час да покажат истинската си природа.
Моят баща, Бог да го прости, ми разказваше едно време следната случка, станала навръх 9-ти септември 1944 година, в моето родно село (тогава), а сега малко градче Долна баня. Ще я разкажа и аз сега.
В тогавашна Долна баня имало една дъскорезна фабрика, която давала поминък на много хора, горски работници, дърводелци и пр. Нейните собственици били двама братя, уважавани хора, които често помагали на бедните, откликвали на нуждите им най-човечно и пр. Също така имало един свещеник, добродетелен човек, също много уважаван от местните хора. И ето какво станало на “великия Девети”, както го пишеха доскоро.
Баща ми тогава е бил дете, на 8-9 години, но видяното никога не можа да се изтрие от паметта му, до самата му смърт. Като дошъл 9 септември местните комунисти арестували двамата братя-фабриканти и свещеника, докарали ги с камион, вързани като добитък на площада, в прахта, и след това пред очите на децата и на хората ги разстреляли публично, за сплашване на населението, за пример, че новата власт ще бъде оттук-нататък безпощадна. Да, ей-така, с автоматите, застреляли тримата видни долнобанци, единият дори духовно лице, след това ги качили на камиона обратно и ги закарали някъде, където ги заровили като добитък – никой не е знаел гроба на тия хора. Стана така, че наследниците на свещеника живееха в същата махала, в която живееше и моето семейство. Като деца сме обсъждали тази история, питали сме, но по-големите не отговаряха на въпросите ни, особено близките на свещеника – мълчаха, понеже това, че са произхождали от рода на “народен враг”, за какъвто е бил обявен селският свещеник, им е донесло безчет притеснения по-късно, в годините на “народната власт”.
Това е, съвсем истинска история, нека някой, ако иска да се увери в достоверността й, да иде в Долна баня, и да пита по-възрастни хора. Аз я знам тази история от моя баща, Бог да го прости! Аз лично не мога да уважавам една такава дата, на която са се случили толкова злокобни и жестоки събития. Аз изтръпвам като си представя как пред очите на малки деца са избити най-уважавани местни хора – подобна травма не може да се прости никога. Затова от моя род, моите чичовци, братовчеди и пр. нямаме нито един комунист…
64 години червената чума мори България:
http://anivge.wordpress.com/2008/09/09/64-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%87%d1%83%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3/
Дали съзнават наглостта си или дълбоко си вярват? Т.е. мошенници ли са или невменяеми?
Истории като разказаната от Грънчаров има сигурно са предавани от поколение на поколение и мнозина ги знаят.
Но аз се ужасих от нещо което чух в разговор между родителите ми през 91-92г.
…..
– А помниш ли като ходихме на екскурзия и като видяхме онези глави дето плуваха по Марица! Боже как се уплаших….
Родителите ми винаги споделяха с мен отрицателното си отношение и доста неща . Но това?
– Защо никога не сте ми казали, за това?
– Луд ли си? Как да ти кажем. Да се изтървеш някъде какво ще стане и с нас и с братята ти!
Господи, знаех че живеем в страх, но чак толкова?…. Непоносимо.