Командното издишане на държавата поддържа изкуствената кома на посткомунизма

Състоянието на пребития с чукове журналист Огнян Стефанов, на втория ден от разправата с него, за щастие се подобрява. Извеждат го от изкуствена кома. Състоянието на държавата ни обаче, която от години е в изкуствена постокомунистическа кома, за нещастие си остава същото. Защото не само , че няма кой да я изведе от нея, но тъкмо обратното: държат я съзнателно на командно дишане.
Официозите изобразиха съчувствие към журналиста и човека Стефанов, който отказа да остане един от тях, избяга от цензурата, но тя го застигна с чуковете си ( за което „бягство” никой , никъде нито дума не споменава, сякаш не е било) и продължиха с обичайните си баданарки. Уж са скръбни, но им е по важно да ни покажат делата на обслужваните държавни ръководители ( Първанов дефилира в цял ръст на кадро с някакво нелепо звънче и още по-нелепа усмивка-нито ден без такава постановка, няма пропуск!). Демек, боят си е бой, но животът си тече ( като литрите кръв на журналист на улицата в уж тих столичен квартал).
А Първанов и компания-те са животът. Жизнени, пращящи от енергия-ако се сетят да я складират, може и без АЕЦ „Белене” (ха, ха, ха- това беше шега, без АЕЦ „Белене” не можем по никакъв начин, а и тези ръководни другари ще останат гладни). За около седмица ни го показаха с кирка на първа копка, с детенце на ръце, на празнични трибуни, в позата на оратор и как ли още не- и сега му се наслаждаваме как бие първия звънец на Великотърновския университет и „признава” (така пише в „24 часа”-сякаш мъчително са го разпитвали и той склонил да каже…) пред услужливите медийни трансмисии как срещнал и се влюбил в Зорка именно на първия си ден като студен. Поредната белина върху президентските гащи, зацапани силно след публикациите за многобройните му забежки по „женска” линия!
Мир и тишина цари по добре защитените от медийните паравани върхове на държавата. И най-вече тишина. Избирателното й прилагане за приглушаване на обществената болка се оказа най-силното оръжие на тази власт. А на народеца му се предлага под различна форма дръвце, което да гризе, да стиска със зъби, като на ранен човек в полеви условия, който иска да крещи от болка, когато без упойка му наместват счупените с чукове кокали.
А после от МВР се чудели, че свидетелите на касапската разправа с колегата Огнян Стефанов нещо не били словоохотливи. Ами те нали се учат от големите началници, които дават тон за какво може и за какво не може и не бива „да се вдига шум”. Ето, мълчат си президент, премиер, шеф на парламента за най-бруталната демонстрация на кървава разправа със свободата на словото през т.н. преход.
Лошото на тази колективна посткомунистическа кома е в това, че командното издишане на държавата уврежда паметта, притъпява сетивата и атрофира мускулите на гражданското общество. Което, за съжаление, е част от диагнозата ни.Дано да не фатално!

18 мнения за “Командното издишане на държавата поддържа изкуствената кома на посткомунизма”

  1. ЕДНО НЕЩО НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА.КАК МОЖЕ ПЪРВАНОВ -ГОЦЕ,ДА Е ВСЕ ОЩЕ ПРЕЗИДЕНТ НА ТАЗИ ДЪРЖАВА.НА МЕН МИ Е ОБИДНО САМО КАТО ГО ВИДЯ НА ЕКРАНА.ЧУДЯ СЕ И НА ЕВРОПА КАК ВСЕ ОЩЕ ГО КАНИ,МАКАР И РЯДКО НА НЯКОИ ФОРУМИ.ТОВА НЕ Е ПРЕЗИДЕНТ,ТОВА Е СРАМЪТ НА БЪЛГАРИЯ.ПРИ ВСИЧКОТО ТОВА КОЕТО Е НАПИСАНО ЗА НЕГО,ВСЕ ОЩЕ ДА НЕ СИ Е ПОДАЛ ОСТАВКАТА,ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ,ЧЕ Е НЕПОПРАВИМ КОМУНИСТ.ПО -ГОЛЯМ ТЕПЕГЬОЗЛЪК ОТ ТОЗИ НЕ СЪМ ВИЖДАЛ.НЯМА ЛИО КОИ ДА ОРГАНИЗИРА НЕПРЕКЪСНАТИ ПРОТЕСТИ,ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ГОЦЕ И ОТТАМ НА ЦЯЛАТА СМРАД НАРЕЧЕНА 8:5:3.ПРОСТО ВЕЧЕ МИ ПИСНА.ЧАКАМ ВЕЧЕ 20 Г СЛЕД ПРОМЕНИТЕ ДА СЕ СЛУЧИ НЕЩО ,А ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ГЛЕДАМ ГОЦЕ.СТИГА ТОЛКОВА.ПРЕЗИДЕНТ ,КОЙТО НАЙ ИЗВЕСТНОТО НЕЩО ,КОЕТО Е НАПРАВИЛ Е ДА ХВАНЕ ТРИПЕР ОТ ЕДНА КУРВЕТИНА ОТ СЕЛАТА.УЖАС.

  2. Господа, нещата ще се оправят. Не вярвам махалото да се люшне към миналото на комунистическия тоталитаризъм. Свободата е факт. Може гражданското общество да е в кома, но гражданите са тук! Има много като гражданина Стефанов. Просто не са сплотени. Но комунистите са удивителни в способността си да създават такива отношения в обществото и собствените си редици, които водят до крах на всичките им опити за сносно управление. Твърде много им тежат наследените отношения и сделки.
    И така аз съм оптимист. Комунистите (социалистите де) вървят отново към задънена линия и сплотяване на всички разумни граждани. Останалите ще се вразумят вследствие кризата, към която неминуемо ни тласка настоящето управление.

  3. Подкрепям последния коментар и го смятам за разумен. Неизбежен е провалът на комуноченгесариата, който ни управлява сега, ала ако чакаме той да дойде от себе си, ще постигнем много щети, които иначе, с нашата активна съпротива, с масови улични протести, можем да си спестим. Това правителство трябва да падне в най-скоро време, иначе ще продължи да ни закопава… грозно е да си оставаме нация, съставена само от мърморковци, които и пръста си не щат да мръднат, за да защитят ефективно собствения си интерес…

  4. “Официозите изобразиха съчувствие към журналиста и човека Стефанов, който отказа да остане един от тях, избяга от цензурата, но тя го застигна с чуковете си”
    Много вероятно е Стефанов да е бит заради журналистическата си дейност, това обаче не е доказано. Ако в края на краищата излезе, че побоят няма нищо общо с “журналиста”, а е бил насочен само към “човека” Стефанов, тогава?

  5. Прочетох статията, прочетох и коментарите и си зададох въпроса:За кого да гласувам на следващите избори – Борисов/ужас/,СДС /какво от него да ми вдъхне доверие/,ДСБ /смятам Костов за провален, още си спонмям и неговите кирливи ризи/, ДПС /както казват децата “да бе да”/, НДСВ /те умряха, не искам да ги въскресявам/, и така, какво да правя аз, обикновеният избирател? И се сещам на въпроса към един италианец, съпруг на моя близка, “всички са компрометирани, как да изберем такива хора?” и неговият отговор:”да сигурно е така,но все на някого трябва да се повярва, иначе още по-лошо”;и сега след 4 години отново същите въпроси, не мога повече, най-хубавите ми години минаха в най-лошото време,не мога, не вярвам, че комунистите ще свършат,ще изчезнат, не вярвам, че мазните им лица няма повече да замърсяват пространство ни

  6. Проследете имената и коментарите под статиите на Инджев и в другите про-демократични блогове и ще видите, че се върти един и същи скромен контингент от читатели. Не сме достатъчно.
    Още повече, че тези читатели никак не са склонни да се обединят. По какви причини – още анализирам.

  7. Сега,в този момент може да разберем защо Цар Борис забрани партиите в България през 1934 г.Пълен хаос и никакъв изход както и сега.Министър Цонев,не остана ли някой родолюбив и неоял се генерал около тебе.Намирай го и дейсвтай.

  8. О, не Радо, това въобще не го вЕрвам, не сме малко… Напротив, моите наблюдения по-скоро съвпадат с оптимистичните очаквания на ‘Морето’… Особено сега, 20години по-късно, когато вече такива като мен не са деца, ами ГРАЖДАНИ в активна възраст (аз съм 78-ми набор). Просто трябва още едно, вярвам последно, усилие и ще си влезем в естествения коловоз на развитие. Това усилие е свързано най-общо казано с делото Г.Марков (?!?пълен шаш а?!?). Няма шаш и паника. Просто ни трябва още един Костов (за съжаление трябва да е друг, защото оригиналния наред с историческите реформи натвори и куп глупости) който да СЕ ИЗВИНИ на света от името на всички българи за ченгеджийските гадости, вършени в миналото от наши сънародници… След като се случи това извинение, то неизбежно ще доведе до МОРАЛНО ОСЪЖДАНЕ на такъв тип мислене и тогава ние, новото поколение на България ще можем да поведем страната си напред, без скелети в гардероба… Това е, простичко е… Остана само да доизкореним наследството на бившата ДС, макар и мрачно, то не е толкова всеобхватно, въпрос на 1-2 години…

  9. Уважаеми г-да,и по-скоро “Радо”,не сме малко хората с десни християно-демократични ценности,но тъй като по презумция сме по-добрата част от човечеството,не можем да се сдружаваме,както това го могат лошата част от хората/според Толстой/,то червените все още ще ни срамят пред света дълго.Почвата в България е лява и семената растящи в тази гнилоч дават плодове гнили и горчиви.Понякога,а в последните години по-често се срамувам че съм българин и че съдбата ми е отредила да се родя тук,а не някъде по на запад,северозапад.Затова посещавам и с удоволствие четя статиите и коментарите в блоговете на Иво,Ангел Грънчаров,Иван Бедров.Добре че ги има Иван Антонов,Радо,Baobab и не разбирам хората бълващи злоба зад анонимноста,без името си.

  10. Моите уважения гн.Инджев и благодаря за това,което правите,но за България всичко свърши.Загубите в морал,пари,човешки ресурс и пропуснатите ползи е огромна,неизмерима.Това,което ни остана не е много и дори да успеем да си върнем държавата,ще намерим едно празно и тъжно място,другото ще е законно притежание на знаете на кого.Иначе съм оптимист,но времето си върви и нямаме време,поне за това да спасим опожареното.
    Поздрави.

  11. Няма как да се съглася с оптимистичните възгледи на Георги Дойчинов и Морето (а съм оптимист по душа).

    Днешната ситуация в страната и прогнозата за близкото бъдеще е изключително неблагоприятна:

    1) Държавната и съдебната власт, бизнесът и медиите се контролират изцяло от знайни и агенти на Държавна Сигурност и/или КГБ (плюс други служби на Русия). Гоце, Цяря, Доган, Т. Тошев, Г. Крумов / А. Тилев, Л. Гоцев, Р. Петков, Манджуков и т.н. са само няколко примера. Станишев предположително е зависим по идейна линия, произход както и чрез изнудване. Във външната политика този кръг действа в интерес на Москва (вкл. и с действията си в ЕС и НАТО). Във всичко останало– изцяло в собствен егоистичен интерес.

    2) На по-долното йерархично ниво маскирани като бизнесмени са откровени престъпници, като Алексей Петров, Черепа, Н. Гигов, и всякява паплач. Те нямат скрупули и ако им се позволява да крадат, колят и бесят по тяхно усмотрение биха се продали и на сатаната (което всъщност са и направили). Тези и горните притежават огромната част от собствеността и доходите в страната и икономически са непоклатими–поне в обозримо бъдеще.

    3) Телевизия, радио и вестници са действат изцяло по заповед на по-горните. Ясно е какви “новини” представят. Е, с малки изключения като Дневник и Капитал плюс шепа блогове, но тяхното влияние е ограничено до малцина по-образовани и/или живеещи зад граница. В резултат–имаме на лице всеобхватна манипулация на общественото мнение. Никакви мнения, алтернативни на линията про-Гоце / про-Путин.

    4) Парадоксално, но членството в ЕС и НАТО легитимират и стабиилизират този анти-западен и всъщност анти-български естаблишмънт. Финансовото “процъфтяване” на България от последните няколко години се дължат именно на приемането ни в ЕС и свързаното с това стръмно нарастване на цените на активите, в частност на имотите.

    5. Промяната може да настъпи само със създаването на истинска реформистка опозиция и подкрепа отвън (нов силен президент в САЩ и може би нов премиер във Великобритания). Но тези две страни в следващите месеци и може би години ще съсредоточат усилията си в борба с финансовата криза и рецесията. А опозицията у нас беше успешно маргинализирана, чрез кампания в медиите продължаваща вече 10 години, а честно казано и чрез собствените й сили.

    Интересно, какви възможности виждате за “доизкореняване на наследството на ДС” за 1-2 години.

  12. Здравейте всички пишещи, аз съм една от онези мишчици, който обаче четат написаното от по-интелигентните и смели представители на обществото. Някой написа, че не сме имали желание да се обединяваме и още не е наясно с причината за това, аз пък мисля, че знам причината. Колко хиляди са журналистите в страната ни не знам, знам само,че при толкова много само стотина излязоха да подкрепят сами себе си. Когато журналистите не пишат и не говорят, така, че да възпитават гражданите в страната в дух на самоуважение, не сочат истинските причини за случващото се и активно работят против собствения си народ, с цел собствено добруване, как да очакваш подкрепа. Толкова години “журналята” (доста хора така ги определят) правеха всичко възможно да си заслужат парите и да ги потупат по бузките като послушни дечица, нищо, че предават себе си с абсурдни статии и предавания, че не знам как могат да се гледат в огледалото без погнуса. За редовите граждани като мен, определението журналист вече не е свързано с положителното качество на журналистиката, а с поредната поръчкова статия в полза на някой, който е правилния човек, правилната партия. Та мисълта ми беше за мишките-журналисти и за мишето ни общество, страхливи ли са ни журналистите, страхливо ни е и обществото.
    Това, че голяма част от четящите нямат напъни да пишат в блогове и форуми, не значи, че ни няма, а колкото до подкрепата – подкрепяме ви, но от мишата си дупчица, както направиха вчера колегите ви мишки-журналисти. Аз поне не съм от вашата гилдия (слава богу) и за това имам смелостта да ви кажа, че подкрепям тези от вас които си заслужава човек да прочете, интелигентността ми стига до толкова, че да мога да отсявам истината от помията.
    Съжалявам за дългия пост, но понякога не мога да се въздържа, и не ми пука, че нямам дар слово.

    ОТГОВОР:
    Откровено казано, не се наемам да говоря от името на т.н. колегия, а и не искам да бъда оценяван по колективен признак…Но за да не прозвуча самонадеяно като самооценка, все пак ще кажа в множествено число: да, има основания да ни презират…Жалко , но е вярно. Каквито и да се “обективните причини”, журналитиката е професия за личности, които би трябвало първо да могат да защитят собственото достойнство ( понякога с цената на жертвана уютна работа), за да претендират да са защитници на обществения интерес…Но у нас “личностите”, уви, се проявяват предимно в моменти, когато човек трябва да загърби “личното” и да защити принципи-като свободата на словото. Удобно е…

  13. До ХХХ:
    Значи, само да уточня нещо. Не казвам, че 2010 нещата ще са се оправили и ще сме изкоренили ДС в минало време. Не съм врачка за да знам това. Казвам, че АКО се случи нещо отрезвяващо и всеобщо, подобно на събитията от 96-97ма, то за няколко години може да се обърне посоката, която изглежда безспорно много плашеща към днешна дата. Нямаме спорове по точките, които се изредили, напълно е така, дори много точно сте назовали в кратки изречения доста от големите ни и ясни проблеми. Но тъкмо това е и моята теза… АКО се появи един нов човек, с достатъчно ентузиазъм и кураж, какъвто се набюдаваше при Костов, проблемите са ясни и могат да бъдат назовани лесно. Въпросът е КОГА ще започнем да ги решаваме, а това си зависи от нас… И аз също не съм супероптимист, че ще бъдем супер бързи, поне досега бързината не ни е силната страна… Но че всичко МОЖЕ да се изчисти за много кратко време, като имидж и посока, в това съм убеден!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.