„Малко сме, слаби сме!”, това можеше да бъде лозунгът на скромната демонстрация в защита на свободата на словото, нападната с чукове в лицето на колегата Огнян Стефанов в центъра на София. Такъв беше ефектът от опита на шепа хора да протестират срещу последиците от мимикрията на „прехода”, илюстрирана от лозунга на пазителите на статуквото „много сме, силни сме!”, довел на власт онези, които с политиката си са подстрекатели на най-зверската физическа разправа в България с журналист, противник на властта, от десетилетия наред.
Очаквах да бъдем малко и слаби. Но предпочетох лозунга „вдигайте си чуковете!”. Написах го, показах го. Накачулиха ме репортери, с камери, фотоапарати, касетофони, регистрирайки…събитието. Почувствах се нелепо. Не съм си мислил, че като напиша тези няколко думи на картон, ще „произведа събитие”. Друг е въпросът, след всички светкавици и записи, каква част от „моето събитие”, ще достигне до целта си: до зрителите, слушателите и читателите. Защото отвъд възможностите на репортерите са границите. Онези, които им поставят от невидимата организация „Работодатели без граница”-в границите на България, разбира се.
Очакванията ми и този път се оправдаха. Най-напред, два дни преди да пребият Огнян Стефанов, „пророкувах” в заглавие на статия, че „Свободното слово бере душа”-по ужасяващ начин това се случи буквално. След това се сбъднаха очакванията ми за слаба реакция като солидарност с полуживия колега и с мъждукащото свободно слово. Не беше трудно да предвидя също, че поривът на репортерите да отразят „събитието”, което им предложих с лозунга „вдигайте си чуковете!”, ще се натъкне на границите, наложени в редакциите. Което съм преживявал и друг път.
На 3 ноември 1989-та, на митинга на „група граждани” ( сред които имах честта да бъда) срещу режима на Живков в София, снимащите и регистриращите „събитието” ( с или без униформи), бяха повече от демонстрантите. Но до читателите, зрителите и слушателите така и не достигна документираният от тях плод на усилията им-и до ден днешен, за тази единствена по рода си проява на открита съпротива срещу комунизма в България, не можете да намерите и нищожна част от онова, което беше снимано и филмирано. Вече като директор на БТА, само година-две по-късно, попитах фотографи какво е станало с техните снимки. И ми казаха: накараха ни да сложим всичко в едно чекмедже…
Нещо подобно става и днес. Какво от сниманото и регистрираното от репортерите остава в „чекмеджето” и какво достига до „потребителя” ( до теб, уважаеми читателю), решават едни хора, които зависят от спомената по-горе нашенска организация „Издатели без граници” ( да, името си го измислям, ако им хареса, да си го регистрират).
Издателите, работодателите, шефовете ( не всички, естествено, но основните действащи лица), както щете ги наречете, са част от друга невидима, по-висока по ранг организация, която пък бих нарекъл „Организирана PRESSтъпност”.
Когато, колкото и да е тъпо, пресата участва по престъпен начин в заговор с властта срещу свободата на словото, това си е „PESSтъпност”. Тя е резултат от сливането на властта с медиите-еквивалент на мафията, но не чрез симбиозата на подземния свят с управлението, а по линия на дифузията между властници и шефове на медии.
И между другото, именно след неподписаните твърдения за тежки проблеми в официозите „Труд” и „24 часа”, започна същинската акция на ДАНС по борбата с невидимия „страшен враг” на националната сигурност, някакъв си сайт „Опасните”, където си позволяват да посягат на най-милото на властта-медийните гримьорки на нейната все по-грозна физиономия.
На втория ден от борбата на журналиста Стефанов за оживяване в реанимацията, ярък пример за цинизма на тази PRESSстъпност даде флагманът на официозите в България в. „Труд”, който не се посвени, чрез авторска статия на Димитър Шумналиев, да заклейми „анонимната журналистика”, визирайки именно колегата с натрошените с чукове крайници-същия премазан от бой и неспособен да се защити от нападки Огнян Стефанов, за когото, ден по-рано в този офциоз обявиха, че си бил признал авторството в анонимния сайт, вбесил властта.
Ето поради всичко това в истински демократичните страни действат организации като „Репортери без граница”, а у нас са обречени да бездействат „репортерите с граница”, наложена им от местната „PESSстъпност”!
Напълно съм съгласен с Вас. Броят на хората, протестиращи срещу наглата цензура в БГ спокойно може да се вземе като процентно отношение на хората, които наистина искат и работят за някаква промяна в БГ. Имам един въпрос (малко риторичен): Интелигентни хора какво правите в БГ….? Свят широк, необятен може да се реализирате и да постигнете мечтите си навсякъде….. а знам ли може би наистина трябва да сте там въпреки, че аз не ви разбирам… кой знае всъщност…
Зависимостта у нас не е абстрактно понятие. За толкова години “преход” и толкова сменени правителства не се забелязва връзките на зависимост да са намалели. Напротив, сега те са толкова различни, че за видимите резултати от нечии действия могат да изглеждат достоверни дори коренно противоположни версии. Историята с досиетата е само една от страните на този проблем, дори само нея да бяхме разрешили като общество пак щеше да е нещо положително, но не.
А “Вдигайте си чуковете!” е наистина страхотен лозунг днес в България, поздравления за което!
Иво, не знам доколко е вярно,но всичко което става около нас (мафия,власт-престъпност ,журналисти),като че ли не прави впечатление на никой.Може би нова е целта на занаятието,до тъкава степен да свикнем ,че да не ни прави впечатление.Като че ли това което става в наща държава е на друга планета. Питам се ,колко ли поколения ще се предава този комунистически вирус увредил ни тотално?
Иво, ето малко по-кондензирани фактите. От тях може да излезе и нещо по-конкретно. Ясно е че Гражданското общество е наникъде, ясно е че няма нито изчистена идея нито изчистена общност:
От цялата работа, включая разни интервюта, днес сутринта / и Едвин Сугарев при Дачков /, и факти от миналото, може да се направи един списък.
1.Филчев и Алексей Петров са свързани.
2.А.Петров е мултимилионер и приятел на “братя” Галеви.
3.Убитият прокурор Н.Колев сочи като евентуален свой екзукютор А.Петров.
4.Бойко Борисов и Ваньо Танов много бързо замълчават, щом А.Петров им скърцне със зъби.
5.Обвиняват А.Петров, че има компромати за всички, като в източника на информация се включват и таксита 1280 или нещо подобно.
6.Първанов изведнъж решава, без да се бои за реномето си, да прати Филчев посланник.
7.Станишев решава да прави ДАНС, но назначава там и А.Петров.
Правя си доста много заключения от цялата работа, включая си спомням за един Фуше, от времето на Френската революция и се питам: това че Румен Петков си загуби министерството, все пак слабост на Ал.Петров ли е, или и той не е господ.
Иво, кажете какво може да се направи по въпроса. Ясно е, че в момента действат правилата отпреди 20 години – няма свобода на словото! Дайте предложение, как можем да се справим с това! Вие имате много голям опит и според мен, можете да дадете добро решение.
ОТГОВОР:
Благодаря за доверието…опитвам се да кажа разни теща по темата с текстовете, които пиша…
Поздрави,
Иво Инджев
КЪДЕ Е ТОШО ТОШЕВ,ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА,ЗАЩО НЕ ГИ ВИДЯХМЕ ВЧЕРА ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА.ТАЗИ ДЪРЖАВА НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ ДОКАТО ТАКИВА МРЪСНИ ХОРА СЕ ЗАНИМАВАТ С МАНИПУЛАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ.СТАВА НЕЩО ПОДОБНО КАКТО СВЕТАТА ИНКВИЗИЦИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО.КАЗВАТ ТОЗИ Е ЕРЕТИК И ГО ПРАЩАТ НА КЛАДАТА.ТАКА СЕГА КАЗВАТ ЗА НЯКОЙ ЖУРНАЛИСТ-ТОЗИ Е НЕПОПРАВИМ И НЕПОДКУПЕН И ЗА НЕГО ОСТАВА ЕДИНСВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ НА ПИШЕ В ИНТЕРНЕТ КЪДЕТО ВЛИЗАТ МНОГО МАЛКО ХОРА ЗА ДА ЧЕТАТ ПОДОБНИ СТАТИИ.
БРАВО ИВО,БИХ ИСКАЛ ОБАЧЕ ДА НАПИШЕШ НЕЩО АКО ОБИЧАШ И ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ДЕСНИЦАТА В БЪЛГАРИЯ.НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА ЗАЩО СЕ ВЪЗДЪРЖАШ ПО ТОЗИ ВЪПРОС.ИНАЧЕ ПОЗДРАВИ ЗА НАПИСАНОТО.АКО И ТОВА ИЗЧЕЗНЕ НЯМА ДА ИМА СМИСЪЛ ДА СЕ ЖИВЕЕ ДОСТОЙНО.
И все пак има много хора, които, въпреки страха си, не се спират и опитват да променят нещо. Искрено се насладих на кадъра с “чуковете”, който е публикуван от Новинар:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=Mjc1Nzs2Mw==&mater=Mjc1NzsyNA==
Решението според мен е да се изгради гражданско общество от мислещи и отговорни хора! Само че няма да е никак лесно, при овчедушието на народа и силата на Врага…
Сомалия е безнадежно непоправимата страна в Африка.Време е мъжки да признаем, че България е безнадежно неоправимата страна в Европа.Броят на участващите във вчерашния митинг журналисти и интелектуалци е симптоматичен – това са шепа хора, маргинализирани от собствения си народ, който вярва че буркана е по-добро оръжие срещу злото от съпротивата.
100 журналисти не са никак малка сила, стига да действат продължително време.
Колкото до границата… Гледам на “24 часа” и блога даже им спряли. Тъжна работа.
Поздравления за лозунга! Макар и доста по-нежно, но в същия смисъл заявих желанието си на единственото ми дете преди почти 7 години. Тя, естествено ме послуша … и сега е преподавател по комуникационни науки в университет във Вирджиния. Вдигна си чуковете… Тук май останахме най-големите авантюристи. И другите. Тези, които им е все едно какво става навън, най-важното е поредният епизод от текущото риалити шоу. Електронните медии ни заливат с безкрайните си бози. Важното е да не се мисли. За скокове на цени, парно, ток и горива. Някой много агресивно се старае да приспи и без това ленивото съзнание на народа. Примирението ме ужасява. Към наглостта, простотията, безочието. До кога?!
v tazi darjava nama hora idealisti . 6tom dokopat vlasta i krai.Edinstveno mladite da se izmitat i prirodata 6te opravi ne6tata.Narodni madrosti li sa -nai-dobria komunist e martvia , 4erveni bokluci. tova e jivota
1. Тежките времена раждат силни характери и ярки личности способни да преобърнат настоящето.
2. В момента България изпитва остър дефицит на характери и личности.
3. Следователно, необходими са тежки времена, за да може България да зачене личности.
Колко продължава бременността – един Господ знае. И да се надяваме, че не е ялова.
Впечатлен съм. Бъдете жив и здрав. Лозунгът Ви съм следвал, откогато децата ми бяха малки.
Г-н Инджев, бихте ли разказали повече за протеста от 3-и ноември 1989?
ОТГОВОР:
Демонстрацията от 3 ноември 1989-та беше организирана от “Екогласност” като протест срещу т.н. проект Рила-Места( за който малцина днес си спомнят), който застрашаваше природата. Аз научих за нея от “Свободна Европа”. Протести срещу режима вече се бяха случвали-в Русе, срещу обгазяването на града от Румъния, както и в райони, където беше вилнял “възродителният процес”. Но не и в центъра на София ( ако не броим подписката на еколозите в градинката пред Военния клуб, което също си беше вид опозиционна изява, но не толкова очебийна и предизвикателна за властите-когато се подписвах, един колега, с когото минавахме от там, буквално се юрна да бяга да не го видят, че сме заедно-после установих, че е…познайте, е от онези които са писали едни доносчета…).
На 3-ти, седмица преди да бъде свален Живков, което никой от нас там нямаше как да предвиди, се събрахме “група граждани” ( както ни описа после в. “Работническо дело”, който не можа да премълчи самия факт). Сборният пункт беше пред “вечния огън” пред църквата “Свети Георги”. “Групата граждани”, предвождани от станалите по-късно национално известни членове на “Екогласност”, като Едвин Сугарев, Александър Каракачанов и др., се придвижи стотина метра и спря пред Народното събрание. Под камбанния звън на катедралния храм “Св.св. Александър Невски” запяхме “Хубава си моя горо”. Но много скоро от пеене преминахме към скандиране на лозунги с искане за избори и демокрация (доколкото знам, иницатори са били активисти на “Подкрепа” някъде в челото на демонстрацията). Това беше прекрачване на границата, каквото не се беше случвало, доколкото знам, на нито една предишна демонстрация.
Най-забележително беше милиционерското присъствие и наглото снимане в упор. Цивилни, “въоръжени” с всякакви камери ( включително на оградата на Синода тракаше една допотопна кинокамера) “операторите” изобщо не се криеха, презареждана касета след касета от черните си “Волги”. Имаше “наблюдатели” и по покривите на околните сгради, сякаш вражеска армия трябваше да бъде контролирана под прицел, а не “група граждани”.
По мое мнение , 3 ноември 1989-та заслужава много повече да бъде помнен като преломен момент, отколкото дворцовият преврат на 10-ти. На 3-ти гражданският дух възкръсна в България и победи страха. Освободи се сама от него, този път без помощта на съветската армия ( в интерес на обективността-под впечатлението на горбачовата перестройка). Именно поради това 3-ти е неглижирана дата, а 10-ти е толерирана и пропагандирана, за да ни вменяват чувство за благодарност, че са ни освободили ( с решаващата роля на съветския посланик , генерала от КГБ Виктор Шарапов, както стана известно вече след години, когато той сам се похвали, за да се нареди на президиума пред опашката от раболепни поклоници на “освободителите”).
Личният ми най-ярък спомен от 3-ти обаче, е свързан с личността на Райчо Райков от телевизията (фоторепортерите на БТА също бяха мобилизирани, сякаш милиционерите с камери и фотоапарати им бяха малко). Знам , че Райков е покойник, но мисля, че истината не би трябало да уязвява паметта му-той най-вероятно би се гордял, ако му припомнят…Той дойде конкретно при мен и с характерното си чувство за хумор ме попита ( за да не кажа “заплаши”), дали няма да се притесня, ако ме снимат с камерата на телевизията ( отговорих му, че нямам нищо против)…Същият, вече по “демократично време”, беше сред мойте най-видни преследвачи в качеството си на дясна ръка на Доган по въпросите на медиите и говорител на кабинета на Любен Беров.
И нещо, което казвам за пръв път: на същото място, където скандирахме “избори” и “демокрация”, през ноември 1999-та се състоя концертът , на който присъства Клинтън. Бях сред неговите организатори и идеята да пеем в края на концерта именно “Хубава си моя горо” беше моя. Обясних на партньорите от американска страна каква е аналогията. Така и стана ( те пожелаха първо да запея песента, но наблизо имаше оперна певица, която свърши толкова впечаляващо работата, че от американска страна се отказаха от участието на предвидения по сценарий духов оркестър и й възложиха да изпее сама акапелно двата химна). Четири години по-късно тя стана моя съпруга и майка на двете ни деца …
Доста хора се дразнят, когато някой им каже, че е имал подобна позиция-приемат го като упрек към тях заради това, че са се спотайвали-точно сред тях имам доста “озверели фенове”, които не могат да ми простят, че сме различни. Стандартният им въпрос е, защо , като си бил “толкова велик” противник на властта, не съм пострадал от нея? Не желая да обяснявам необяснимото, за което, все още нямам достатъчна информация ( обещавам да се поинтересувам и да споделя). И няма да влизам в такъв род спорове, за да се оправдавам, че съм това, което съм.
Иво Инджев
Тук също се засягат ролята, значението и съдбата на различните.
Макар, че се говори за нещо съвсем друго: http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php/topic,4066.msg70742.html
Iskam da popitam za edno uto4nenie g-n Indjev – tova na 3 noevmvri li e bilo proslovutiq boi v gradinkata pred “Kristal”?
ОТГОВОР:
Не, въпросният бой, изразяващ се в шамар или шамари ( така и не стана съвсем ясно колко-Едвин знае, обаче, като един от гонените от милиционерите) беше на 26-ти октомври, ако не греша. Имаше международна конференция в София и милицията внимаваше в картинката…Пострада фотоапаратът на един англичанин, който работеше тук ( май в “София прес”, като преводач,запознах се с него на купон в дома на Ники Антонов, който след години направи страхотна кариера в “Ройтерс”).
Заради тази случка пред “Кристал”, шефът на районно управление на милицията в София (половник Ботев, ако не греша), се самоуби след 10 ноември 1989-та-беше се превърнал в персонификация на милиционерския терор…Доколко това беше справедливо, при положение, че големите терористи си живуркат и до днес ( е, някои ги разстреляха по улиците…), вие кажете…
Когато през лятото на 1993-та при мен, като директор на БТА, дойде шефът на едно друго районно управление на ( вече) полицията,като жива заплаха, че ще ме арестуват заради неподчинение на заповедта на премиера Беров за моето уволнение ( което , както доказах в съда, а после потвърди и Конституционният съд, си беше нарушение на коституцията, която не предвижда директорът на БТА да бъде уволняван от правителството, а от парламента), показах на моя посетител ( май пак беше полковник) конституцията и го попитах, дали иска един ден да го направят изкупителна жертва за престъпленията на режима, като полковник Ботев…Той ме изгледа, подбра си стенографката, която записваше разговора, и се омете…
Е, това не пречи на солидарните в поддържането на лъжата клеветници и сега да твърдят, че съм се бил барикадирал в кабинета си в БТА ( близо два месеца между 3 юни и 30-ти юли, представяте ли си!), защото, както тъпо искат да внушат, много съм искал да си остана директор-поради което, вместо да им целувам ръка, съм бил на нож с тях!?Истината е, че просто отказах да нарушавам констититуцията, солидарно с президнта Желев, парламентарното мнозинство на БСП и ДПС и техния премиер Беров, когото вбесих с откритата си критика срещу този триумвират на властта и се опитаха по кретенски начин да ме отстранят ( вместо да задействат парламентарната си гилотина, на която се подчиних на секундата, когато на 30 юли най-после я пуснаха в действие след решението на конституционния съд в …моя полза).
Признавам, че се отплеснах…Но има връзка, все пак.
Иво Инджев
Поздравления за статията “С какво е подплатена платената любов към руските проекти у нас”.
Жив и здрав!